№ 2433
гр. Бургас, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20222120101996 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от А. В. Д.-
Главен изпълнителен директор и М. М.- Изпълнителен директор СРЕЩУ „ФАРМА
МАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***,
представлявано от Д. Д. К.- управител.
От съда се иска да постанови решение, въз основа на което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че „ФАРМА МАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК ***,
дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 1276.74 лв., представляваща:
242.92 лв. /двеста четиридесет и два лева и деветдесет и две стотинки/ - месечни
такси и потребление за използване на услуги по договор М5685164 за периода
14.11.2020г.- 13.05.2021г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане;
899.55 лв. /осемстотин деветдесет и девет лева и петдесет и пет/ - неустойка за
неизпълнение на договор М5685164, ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане;
134.27 лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 24.42
лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода
17.01.2021г. - 21.02.2022г. и 109.85 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка
1
за периода 31.05.2021 г. - 21.02.2022г.
Ищецът инициирал производство по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Бургас,
въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 1063/2022 г. и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на
ответника, с който се оспорва иска. Твърди се, че искът е недопустим. Твърди се, че
ответникът с изрично заявление изпратено по електронна поща през месец септември
2020 г. е прекратил договора, а операторът не е предоставял услугите. Основанието,
което ищецът сочи е договор с номер MS685164 от 30.05.2017 г, какъвто не е налице
между страните. Признава се, че между А1 и Фарма маркет ЕООД са налице договорки
за използване на интернет от мобилни устройства за сезонно ползване през летния
сезон, като е следвало за 2020 г. устройствата да бъдат спрени най- късно до 03.11.2020
г. и прекратени на база на депозирани от ответника по електронна поща заявления.
Представени са доказателства. Отправени са доказателствени искания.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител, но в
писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като се претендира
и присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство. С молбата е
направено от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът моли
съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 92, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр.
с чл. 86 ЗЗД.
От приложеното по делото ч. гр. д. № 1063/2022 г. по описа на БРС е видно,
че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №
546/23.02.2022 г., съдът е разпоредил ответникът "ФАРМА МАРКЕТ" ЕООД да
заплати на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД сумата от 242,92 лв. – неплатени месечни такси и
стойност на предоставени услуги за периода от 14.11.2020г. до 13.05.2021г., дължими
по сключен между страните договор за използване на електронни съобщителни услуги
№ М5685164 от 30.05.2017г., 24,42 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от
17.01.2021г. до 21.02.2022г., 1599,55 лв. - неустойка за неизпълнение на договора,
109,85 лв. – мораторна лихва за периода от 31.05.2021г. до 21.02.2022г., ведно със
2
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 22.02.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 89,53 лв. за направените в заповедното
производство разноски. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на
длъжника на 25.02.2022 г., който е депозирал писмено възражение в срока по чл. 414
ГПК и в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил настоящия
установителен иск по чл. 422 ГПК, поради което същият е процесуално допустим.
По делото е представен сключен между страните договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги № ********* от 30.05.2017г., ведно с приемо –
предавателен протокол към него от същата дата, съдържащ списък на допълнителни
телефонни номера, активирани с Приложение № 1 към договора, както и приемо –
предавателен протокол за закупени 11 броя крайни устройства. Представено е също
Приложение № 1 от 14.06.2018г. към договор № *********, с което за срок от 1 година
е активирана услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа – А1 Net Box, чрез
която абонатът получава пакет, съдържащ крайно устройство – 4G Wi Fi рутер и SIM
карта. С Приложение № 1 от 03.12.2019г. се удължава срока за ползване на услугата с 2
години. Представени са фактури за претендираните суми за мобилни услуги, а за
начислени неустойки ищецът е представил по делото сметки.
Ответникът от своя страна, е представил по делото разпечатка от
кореспонденция, водена по електронна поща между него и акаунт мениджъра на
ответното дружество, от която е видно, че „ФАРМА МАРКЕТ“ ЕООД неколкократно е
изявявало желание да прекрати едностранно договора за мобилни услуги с ищцовото
дружество. По делото е представено и заявление от 16.09.2020г. за прекратяване на
договор, изхождащо от ответника, от което се установява изричното му желание
договор за мобилни услуги № ********* да бъде прекратен, считано от 03.11.2020г.
По делото е разпитан като свидетел Х. Т., който от дълги години работи в
ответното дружество. От показанията на свидетеля се установява, че договорът с
ищцовото дружество, съгласно уговорките между страните, е сезонен, за използване на
услугите и устройствата само за 6 месеца през лятото, от май до октомври – времето,
през което ответното дружество осъществява търговската си дейност в к. к. „Слънчев
бряг“. Причината ответникът да прекрати договора било начисляването на
абонаментни такси за услуги през останалите 6 месеца, когато услугите не са
използвани от ответника. На следващо място, Т. свидетелства, че многократно
служители на ответното дружество, както и самия управител, са правили опити да
върнат намиращите се у тях устройства за интернет, тъй като ответникът е искал
договорните отношения между страните да бъдат прекратени. Служители на ищеца,
обаче, са отказвали да приемат устройствата, тъй като следвало последните да бъдат
върнати на търговския представител, отговарящ за ответното дружество, който никога
не се намирал в офиса на оператора, а и не отговарял на електронните съобщения и
3
обаждания, изхождащи от „ФАРМА МАРКЕТ“ ЕООД .
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като отчита факта, че
същият работи в ищцовото дружество, но и като приема, че показанията му са взаимно
непротиворечиви и кореспондират с останалия събран доказателствен материал по
делото.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от
страните се установява, че в счетоводството на ищеца по партидата на ответника са
осчетоводени 6 броя неплатени задължения за периода 2020г.- 2021г. на обща стойност
242,92 лв., както и 5 броя сметки със задълженията за неустойки на обща стойност
899,55 лв. В счетоводството на ответника за процесния период 2020г. – 2021г. е
получена, осчетоводена и заплатена само фактура № *********/17.12.2020. на
стойност 137,94 лв., която сума по фактура е една от претендираните в настоящото
производство. За посочената фактура за ответното дружество е възникнало право за
приспадане на данъчен кредит от републиканския бюджет.
При така установените факти, съдът намира предявеният иск за
неоснователен.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с
мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД
относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както
възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни
услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.
От представения договор за мобилни услуги, ведно с приложенията към него,
подписани от страните, се установява възникналото облигационно правоотношение
помежду им.
От заявление от ответника до мобилния оператор от 16.09.2020 г. се
установява изявлението на клиента за прекратяване на договорената с Приложение 1
към договора услуга.
При това положение, съдът намира, че ответникът не дължи сумата за
претендираните с исковата молба услуги на стойност 242,92 лева за периода от
14.11.2020 г. – 13.05.2021 г., защото към тази дата договорът е бил прекратен, тези
услуги не са му били предоставени, респ. ползвани от него за този период.
Относно претендираната неустойка:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
страна по правна сделка да престира опредЕ. или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е
необходимо вредите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането за
4
неустойка е необходимо да са осъществени следните предпоставки – наличие на
валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е
действително, както и неизпълнение на главното задължение. В съответствие с
разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже наличието на
клауза за неустойка за твърдяното неизпълнение и настъпване на обстоятелствата,
които пораждат вземането – прекратяване на договора по вина на ответника, както и
размера на дължимата неустойка.
Съдът намира, че в случая, предпоставките за възникване на вземане за
неустойка в полза на ищцовото дружество не са налице, като с оглед доказателствата
по делото приема, че договорът между страните не е прекратен по вина на ответника.
Действително, при подписване на съответните Приложения към договора в чл.
6.3.1 от приложение от 14.06.2018г. и чл. 7.1 от приложение от 03.12.2019г. страните
са се съгласили, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора и
приложенията към него или Общите условия, в т. ч. ако по негово искане или вина
договорът бъде прекратен преди изтичане на неговия срок, операторът има право да
прекрати договора за тази услуга и/или да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок за ползване. В случая обаче, неустойка не е била
начислена затова, че абонатът се е възползвал от правото си да прекрати договора с
едномесечно предизвестие, а е начислена и съответно се претендира в настоящото
производство на друго основание - поради виновно неизпълнение – неплащане от
абоната.
С оглед уговорките между страните и доказателствата по делото, съдът намира,
че процесният договор е предсрочно прекратен не от оператора по вина на абоната, а
по негова инициатива, като формален повод е станало обстоятелството, че ответникът
е забавил плащането на сумите по 5 броя фактури, което обстоятелство се е случило
хронологически след като ответникът е прекратил едностранно договора за услуги,
след което услуги не са му били предоставяни.
На следващо място, от свидетелските показания се установява, че ответното
дружество е било многократно възпрепятствано да върне устройствата. От друга
страна, в исковата молба ищецът посочва, че на 02.03.2022г. ответникът е върнал
предоставените му по договора устройства, поради което и неустойка за невърнато
устройство не се претендира в настоящото производство.
Ето защо, съдът намира, че в случая не е доказано от ищеца неизпълнение на
договора от страна на ответника и не са се осъществили предпоставките за възникване
на претендираното вземане за неустойка – не е доказано прекратяване на договора по
вина на абоната, на което основание се претендира неустойката.
5
Независимо от горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че
уговорените клаузи излизат извън рамките на присъщата за неустойката обезпечителна
и санкционна функция. Получаването на стандартните месечни абонаменти такси до
края на срока на договора води до неоснователно обогатяване на доставчика на
мобилни услуги, доколкото ищцовото дружество ще спести разходите по
изпълнението на договора, а същевременно ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален и то
без да се престира мобилни услуги. В този смисъл, така регламентираната неустойка
нарушава принципа за справедливост и противоречи на добрите нрави, поради което
уговорката за дължимостта й е нищожна съгласно общото правило на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД ( в т. см. – Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I ТО и др.
Следва да се отбележи също, че от съдържанието на представените от ищеца
сметки, в които са посочени начислените неустойки (л. 31-40), по никакъв начин не
става ясно, че това са неустойки за предсрочно прекратяване на договор ********* или
на който и да е друг договор между страните.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не доказа по делото, че е
упражнил надлежно правото си да прекрати договорите, поради неизпълнение на
задълженията по него от страна на ответника, поради което не е възникнало
претендираното вземане за неустойка в размер на 899,55 лв. при предсрочно
прекратяване на договора по вина на ответника. Неустойката не е била начислена
затова, че абонатът се е възползвал от правото си да прекрати договора с едномесечно
предизвестие, а е начислена и съответно се претендира в настоящото производство на
друго основание - поради виновно неизпълнение – неплащане от абоната. Ето защо,
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
С оглед представените доказателства и изхода на спора, на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. При
положение, че ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
рамките на минимално определеното в Наредба № 1 от 2004г. на ВАдвС, съдът не
намира за необходимо да обсъжда направеното от процесуалния представител на
ищеца възражение за прекомерност.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК:***,
6
със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от изпълнителните
директори А. В. Д. и М. М., установителен иск против "ФАРМА МАРКЕТ" ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от
управителя Д. К., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 242.92 лв. - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
М5685164 за периода 14.11.2020г.- 13.05.2021г., ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 899.55 лв. - неустойка за
неизпълнение на договор за използване на електронни съобщителни услуги М5685164,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 22.02.2022г.
до окончателното плащане; 134.27 лв. - мораторна лихва върху посочените вземания,
изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен
счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от
които 24.42 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за
периода 17.01.2021г. - 21.02.2022г. и 109.85 лв. - мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода 31.05.2021 г. - 21.02.2022г., за които вземания в полза на ищеца е
издадена заповед № 546 от 23.02.2022г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1063/2022 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, представлявано от изпълнителните директори А. В. Д. и М. М.
да заплати на "ФАРМА МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. ***, представлявано от управителя Д. К. сумата от 300 лв. /триста
лева/ за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7