Определение по дело №752/2018 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ I -   1028                                              31.05.2018 г.                                         град Бургас

Бургаският окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА

                                                             мл.с. Сияна ДИМИТРОВА

Секретар

като разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова

въззивно гражданско дело № 752 по описа за 2018 година,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 14606/10.04.2018 г. от ответната страна С.П.Н., ЕГН **********, чрез адвокат М.М. от БАК, със съдебен адрес:***, срещу решение № 516/27.03.2018 г. на Районен съд - Бургас, постановено по гр.д. № 421/2018 г.

С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е уважил молбата  за издаване на съдебна заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ на молителя К.Ж.П., ЕГН **********, действащ в своя защита и защита на малолетния син на страните Божидар Константинов П., роден на *** г., като е постановил в тяхна полза мерки за защита по повод осъществено над тях домашно насилие около 18,00 часа на 15.12.2017 г. и около 17,30 часа на 01.01.2018 г. от въззивницата С.Н., с която молителят е бил в условията на фактическо съпружеско съжителство, като е задължил Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя и малолетното дете; забранил на Н. да приближава жилището на молителя, местоработата му и местата му за социални контакти и месторабота; задължил Н. да посещава специализирана програма към ЦОП при Община Бургас „психологическо консултиране“. С решението е постановено издаване на заповед в посочения смисъл, като е указано на полицейските органи да следят за изпълнението й, а на Н. са указани последиците от неизпълнение на заповедта. В полза на молителя са присъдени съдебни разноски от 410 лева, а Н. е осъдена да заплати в полза на Държавата 200 лева глоба, както и дължимата държавна такса за производството в размер на 25 лева. По делото е издадена съдебна заповед от 28.03.2018 г.

Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ответникът по молбата С.Н. обжалва решението като необосновано и неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно възприел фактите по делото, тъй като не обсъдил в цялост доказателствата по делото и кредитирал изцяло само свидетелски показания на свидетелите на молителя. Твърди се, че необсъдени от съда останали и представени от ответницата по делото писмени доказателства – медицински удостоверения, от които се установявало, че молителят е този, който е осъществявал насилие над ответницата, както по време на фактическото съжителство на страните, така и след раздялата им. В подкрепа на твърденията си, въззивницата сочи постановено в нейна полза решение по ЗЗДН, което е влязло в законна сила. Относно твърдените от молителя актове на насилие, осъществено прямо него и малолетния син на страните, въззивницата излага съображения за тяхната недоказаност. Сочи, че свидетелските показания в полза на тезата на молителя се характеризират с вътрешна противоречивост, непоследователност и нелогичност. Твърди, че по делото са събрани доказателства, установяващи, че конфликтът от 01.01.2018 г. е бил предизвикан именно от страна на молителя и негови близки, чрез отправяне на заплахи и закани. Нелогичност и недоказаност се сочи и относно обстоятелствата изложени от молителя досежно твърдения инцидент от 15.12.2017 г., като се излагат подробни съображения в тази насока. Относно постановената защита на малолетния син на въззивницата се твърди, че отношенията между майка и дете са на загриженост и топлота и този факт се потвърждава от представен по делото социален доклад. По изложените съображения, въззивницата моли за отмяна на обжалваното решение.

С въззивната жалба се сочи, че районният съд допуснал процесуално нарушение и ограничил правото на доказване в процеса на страната, като отказал да допусне даване на обяснения по въпроси на ответницата от молителя К.П. и допускане до разпит за установяване характеристичните данни на въззивницата на свидетеля Радост Стоянова Стоянова, в режим на призоваване. Предвид отказа на първоинстанционния съд за събиране на обяснения на страна и гласни доказателствени средства, същите са поискани пред настоящата въззивна инстанция, като се моли, въззиваемият П. и свидетеля Стоянова да бъдат призовани за явяване в открито съдебно заседание.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К.Ж.П., ЕГН **********, чрез адвокат К.Я. ***, е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт – законосъобразен и правилен. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, като се оспорват като неоснователни доказателствените искания на въззивницата.

Настоящият състав намира, че постъпилата въззивна жалба е допустима като подадена от страна която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и съобразена с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Поради това, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстнационния съд поради процесуални нарушения. В конкретния случай от материалите по делото е видно, че исканията за събирането на гласни доказателства и допускането даване на обяснения на страна са направени в открито съдебно заседание по гр.д. 421/18 г. по описа на БРС от 07.02.2018 г., молба вх. № 7314/19.02.2018 г. /л. 42 от делото/ и молба вх. № 9458/07.03.2018 г. /л. 62 от делото/, по които съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание, проведено на 05.04.2017 г. Първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателствените искания със свои протоколни определения, като счел същите за неотносими към предмета на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че фактите и обстоятелствата касателно достъпа на въззивницата до жилището на въззиваемия и личността на въззивницата, са релевантни към спорния предмет, а събирането на доказателства за установяването им е допустимо и относимо, както с оглед твърденията на молителя, така и предвид търсената от него защита на малолетния син на страните. Доказателствените искания на въззивницата-ответница се явяват и своевременно заявени.

В този ред на мисли и предвид разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, поисканият с въззивната жалба разпит на свидетеля Радост Стоянова Стоянова и даване на обяснения от въззиваемия за установяване на посочените обстоятелства следва да бъдат допуснати.

Предвид изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 14606/10.04.2018 г. от С.П.Н., ЕГН **********, чрез адвокат М.М. от БАК, със съдебен адрес:***, срещу решение № 516/27.03.2018 г. на Районен съд - Бургас, постановено по гр.д. № 421/2018 г.

ВНАСЯ в.гр.д. № 752/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 13.06.2018 г. от 10,30 часа.

ДОПУСКА по искане на въззивницата Н. до разпит в режим на призоваване свидетеля Радост Стоянова Стоянова.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на допуснатия свидетел в размер на 20 лева, вносим от въззивника С.П.Н., ЕГН ********** по сметка на БОС в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ДОПУСКА по искане на въззивницата Н. даване на обяснения от въззиваемия К.Ж.П., ЕГН ********** относно обстоятелствата посочени във въззивната жалба.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ страната К.Ж.П. от адрес: *** за лично явяване и даване на обяснения в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                   2.