Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 10.11.2020 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.09 2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар:
Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1152 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на А.Т.П.
против решение № 491/16.04.2020г., постановено по гр.д. №2519/2019г. по описа
на Районен съд – гр. Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от А.Т.П., с
ЕГН ********** иск по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД срещу
ответника И.С.Х. в качеството му на ЕТ „И. - К.Х.-И.Х.“, с ЕИК *** да ѝ
заплати сумата от 11 850 лева, представляваща стойността на ожъната в началото
на м.юли 2017 година лавандула от арендуваните от ищцата земеделски
земи/индустриални култури/, както следва:
- ИНДУСТРИАЛНА
КУЛТУРА, находяща се в землището на с.*** община Стара Загора
обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ ***, с площ от 3.200 дка, шеста категория, местност ***,
съставляваща имот № ***,
- ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, находяща се в землището на с.***
община Стара Загора обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ ***, с площ от 9.729 дка, шеста
категория, местност ***, съставляваща имот № ***,
- ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, находяща се в землището на с.***
община Стара Загора обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ ***, с площ от 2.800 дка, шеста
категория, местност ***, съставляваща имот № ***, със законната лихва от деня
на увреждането - 05.07.2017 год. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноските по делото.
Във въззивната жалба въззивника излага съображения за неправилност
на постановеното решение. Направено е искане да се отмени решението на Районен
съд – Стара Загора и да се постанови друго по същество на спора, с което да се
уважи иска в частта му до размера на 1885лв., за който размер назначената по
делото агротехническа експертиза е дала заключение за средната стойност на
добива от лавандула за процесните земеделски земи. Твърди се в жалбата, че доказването
в процеса е било насочено в грешна посока и че лишаването и недопускането на
ищцата да ожъне лавандулата, води до
понасянето на вреди. Претендират се разноските пред двете инстанции. Няма
направени доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който въззиваемия взема становище по направените в жалбата
оплаквания и се иска въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Безспорно
е установено по делото, че по силата на договор за аренда от 21.07.2016 г. и
два договора за аренда от 08.05.2012 г. ищцата А.Т.П. е арендатор на следните
земеделски земи: ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА с
площ от 3.200 дка, шеста категория, местност ***, съставляваща имот № ***; ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА с площ от 9.729
дка, шеста категория, местност ***, съставляваща имот № *** и ИНДУСТРИАЛНА
КУЛТУРА с площ от 2.800 дка, шеста категория, местност ***, съставляваща имот №
***.
По делото е представено уведомление
до ищцата чрез нотариус *** на 15.05.2017г. от ответното дружество, с което е
била уведомена за прекратяването на горепосочените договори за аренда от новия
собственик на ползваните от А.Т.П. под аренда имоти. В уведомлението не е
посочено основание за прекратяването на арендните правоотношения. На 13.06.2017 г. до А.Т.П. е
изпратено второ уведомление, в което отново не са посочени обстоятелства за едностранно
прекратяване на договорите, мотивирали ответника да направи изявлението. В
настоящия случай, ответникът не е посочил и кое договорно задължение не е било
изпълнено от страна на ищцата, съобразно изискванията на чл. 87, ал.1 от ЗЗД,
за да се иска едностранно прекратяване на договорите от новия им собственик.
При тази фактическа
обстановка и съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ЗАЗ, според която
приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като
страна във вписан договор за аренда, настоящият съдебен състав приема, че след
придобиването от ответника на правото на собственост върху земеделския имот,
предмет на сключения с А.Т.П. договор за аренда, страните са обвързани в
облигационно правоотношение по силата на този договор и дължат изпълнение на
всички съдържащи се в него задължения. При тези данни, направеното от ЕТ „И. -
К.Х.-И.Х.“ изявление за едностранно прекратяване на договорите за аренда не е
произвело правно действие и не е довело до прекратяване на облигационната
връзка между страните по арендните договори.
Такива са и правните изводи на Районния съд, които настоящата инстанция приема
за правилни.
С
Решение № 119 от 05.02.2018 г. по гр.д. 4706/2017 г. СРС е постановил, че ЕТ „И.
- К.Х.-И.Х.“ следва да предаде земите, предмет на тези договори на законния им
арендатор. Решението на 02.08.2018 г. е влязло в сила и между страните е налице
сила на пресъдено нещо по отношение на факта, че ищцата се явява владелец на
имотите за срока на договорите за аренда и има право да осъществява фактическа
власт над тях, а собственикът може да ги владее, съответно да ги обработва и
жъне след изтичане на срока им.
По
делото са представени договори за аренда на земеделска земя от 13.09.2016 г. и
от 30.09.2016 г., с които процесните земеделски земи са предоставени за
временно ползване на Й.Н.П. от тогавашния им собственик Антония Петкова
Петкова. От представеното по делото удостоверение № * г. на ОСЗ – Стара Загора
се установява, че за стопанската 2016/2017 г. тези земи са заявени по чл. 70
ППЗСПЗЗ от Й.Н.П.. Първият от представените договори за аренда е сключен на
30.09.2016 г. като касае имот № *** и е между трети лица за спора - А.П.П.и Й.Н.П..
Същият не е с нотариална заверка на подписите и не е вписан в Служба по вписванията.
Не е спазена изискуемата от закона форма за действителност – писмена с
нотариална заверка на подписите. Вторият договор за аренда е сключен на
13.09.2016 г. и касае имотите с номера *** и ***. При него е спазена формата за
действителност, но вписването е на дата повече от четири години след договора
за аренда за същите имоти, сключен от ищцата А.П.. Представените с отговора на
исковата молба договори са сключени от Й.Н.П. в качеството му на арендатор. Те
са непротивопоставими на А.Т.П., поради това, че тя е в била в договорно
правоотношение преди него, както и поради неспазване на изискванията за форма и
задължително вписване на договорите за противопоставимост на третите лица. Същите
са сключени без предходните договори за аренда да се прекратят и прекратяването
съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАЗ да се впише в Служба по вписванията.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Районният
съд е приел, че е сезиран с иск по чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД - деликтна
отговорност, като не е съобразил, че е налице договорната отговорност, защото
неизпълненото задължение произтича от договор за аренда от 21.07.2016 г. и два
договора за аренда от 08.05.2012 г. на следните земеделски земи: ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, с площ от 3.200
дка, шеста категория, местност ***, съставляваща имот № ***; ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, с площ от 9.729
дка, шеста категория, местност ***, съставляваща имот № *** и ИНДУСТРИАЛНА
КУЛТУРА, с площ от 2.800 дка, шеста категория, местност ***, съставляваща имот
№ ***, за които на 02.08.2018 г. е
влязло в сила решение Решение № 119 от 05.02.2018 г. по гр.д. 4706/2017 г. СРС
по отношение на факта, че А.П. е държател на имотите за срока на договорите за
аренда и има право да осъществява фактическа власт над тях, а собственикът може
да ги владее, съответно да ги обработва и жъне след изтичане на срока им.
В
нарушение на материалния закон е формираният във въззивното решение извод, че
претенцията е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Обстоятелствата на които, ищцата
основава иска си са договор за аренда от 21.07.2016 г. и два договора за аренда
от 08.05.2012 г. за процесните ниви и
образувано гр.д гр.д. 4706/2017 г. по описа на СРС, на което решението е влязло
в законна сила на 02.08.2018 г., с което се установява, че ЕТ „И. - К.Х.-И.Х. следва
да предаде на А.Т.П. държането на процесните имоти. Тези
обстоятелства обосновават правната квалификация на иска по чл.82 ЗЗД.
Разграничаването
на договорна и извъндоговорна отговорност се налага, тъй като законът не е
уредил двете отговорности по съвсем еднакъв начин.
Еднакви са предпоставките на договорната и
деликтната отговорност. И двете предпоставят наличност на вина у увреждащия и
изхождат от принципа, че без вина няма и отговорност.
И при едната и при другата отговорност вината на увреждащия се предполага до доказване
на противното. Еднакви са и целите при договорната и деликтната отговорност. И
двете целят да компенсират вредата, която увреденият е понесъл.
Разликите между деликтна и
договорна отговорност се изразяват в следното: Договорната отговорност
произтича от неизпълнението на договор, деликтната отговорност произтича от
неизпълнението на общото задължение да не се вреди другиму.
При договорната отговорност законът допуска степенуване на отговорността
съобразно с вината, дори може да се освободи неизпълнилият задълженията си, ако
вината на другата страна е изключителна, докато при деликтната може само да се
намали.
При договорната отговорност се отговаря само за т.нар. предвидими вреди. За непредвидими вреди се отговаря само ако
длъжникът при неизпълнението е действал умишлено. При деликтната отговорност се
отговаря за всички вреди, стига те да са пряка последица от увреждането.
При договорната отговорност в самия договор е възможно да се предвиди
намаляване на отговорността при небрежно изпълнение. Такова уговаряне при
деликтната отговорност е невъзможно.
Длъжникът при облигационно отношение винаги отговаря за виновните действия на
лицата, които е привлякъл за изпълнение на задължението си. При деликтната
отговорност, за чужди виновни действия се отговаря само в предвидените в закона
случаи.
От
влязлото в сила на 02.08.2018 г. Решение
№ 119/05.02.2018г. по гр.д. 4706/2017 г. СРС се установява, че на 30.06.2017г на А.Т.П. й е отнето държането на
процесните имоти от ЕТ „И. - К.Х.-И.Х.“, който е извършил жътва на засадената
лавандула, т.е. налице е отнемане на държането по скрит начин.
В тежест на ищцата е да докаже претърпените вреди.
Размерът на
имуществените вреди се определя по цени към датата на причиняване на вредите. По
делото е назначена съдебно – агротехническа и счетоводна експертиза, които първоинстанционният съд е кредитирал като компетентни и обосновани.
Видно от заключение на вещо лице от съдебно – агротехническата експертиза, е
изчислил, че за процесния период средният добив от декар и цена по справка от
САПИ и МЗХГ се равнява на 1672 лева стойност на лавандулата за имот *** и 213
лева за имот ***. Имот *** не имал реколта за бране. Така общата сума на
вредата, която е претърпяла ищцата, е в размер на 1 885лв за процесния
период.
При
анализа на свидетелските показания, въззивният съд намира, че ЕТ „И. -
К.Х.-И.Х.“ не установява липсата на виновно причиняване на вреди на ищцата А.Т.П..
Напротив, по безспорен начин е установено, че е изпълнен фактическият състав на
чл.82 ЗЗД от ответника И.С.Х. в качеството му на ЕТ „И. - К.Х.-И.Х.“,
представляван от прокуриста Р.С.Х..
От
показанията на свидетелите П.Р.Б., М.Т.М., С.Д.С., А.Я.Д., както и от
материалите по приложената преписка № 2742/2017 г. по описа на РП – Стара
Загора се установява, че на 30.06.2017 г. Р.С.Х. е предприел действия по
навлизане в процесните недвижими имоти, като засадената в тях лавандула е била
ожъната, а Р.С.Х. е извършил тези
действия в качеството на прокурист на ЕТ „И. - К.Х.-И.Х.“.
Поради това, въззивният съд приема, че на 30.06.2017г.
ответникът ЕТ „И. - К.Х.-И.Х.”, вследствие на
неправомерното отнемане на държането на ищцата, е нанесъл имуществени вреди - пропуснати
ползи, като е навлязъл в държаните от А.Т.П. имоти и е извършил жътва на
засадената лавандула. Ето защо, в настоящия случай са извършени действия по причиняване
на имуществени вреди на ищцата чрез противоправното отнемане на държането на
процесните земеделски земи, и Радослав, в качеството си на прокурист на ЕТ „И.
- К.Х.-И.Х.“ извършва жънене на процесните имоти.
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира, че решението на районния съд е неправилно в обжалваната част, поради
което следва да се отмени за сумата от 1 885лв., като се постанови решение
по съществото на спора, с което се уважи иска за сумата от 1 885 лв.
По отговорността за разноски:
Направените пред първа инстанция разноски съразмерно
с уважената част от иска следва да се възложат в тежест на въззиваемия ЕТ „И. -
К.Х.-И.Х.”, който да заплати на А.Т.П. сумата от 179лв.
Въззиваемият ЕТ „И. - К.Х.-И.Х.” следва да заплати на А.Т.П.
направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
491/16.04.2020г., постановено по гр.д. №2519/2019г. по описа на Районен съд –
гр. Стара Загора в обжалваната част,
с която е отхвърлен предявеният от А.Т.П., с ЕГН ********** иск за сумата от 1 885лв.,
представляваща стойността на ожъната в началото на м.юли 2017 година лавандула
от арендуваните от ищцата земеделски земи/индустриални култури срещу ответника И.С.Х. в качеството му на ЕТ „И.
- К.Х.-И.Х.“, с ЕИК *** и е осъдена А.Т.П. да заплати на ЕТ „И. - К.Х.-И.Х.“
разноски в размер на 206 лв. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕТ „И. - К.Х.-И.Х.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ***да
заплати на А.Т.П. *** сумата
от 1 885лв., представляваща
стойността на ожъната в началото на м.юли 2017 година лавандула от арендуваните
й земеделски земи/индустриални култури/, както следва:
ИНДУСТРИАЛНА
КУЛТУРА находяща се в землището на с. *** община Стара Загора обл.Старозагорска,
ЕКАТТЕ ***, с площ от 3.200 дка, шеста категория, местност ***, съставляваща
имот № ***.
ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА находяща се в землището на с.***
община Стара Загора обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ ***, с площ от 9.729 дка, шеста
категория, местност ***, съставляваща имот № ***.
ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА находяща се в землището на с.***
община Стара Загора обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ ***, с площ от 2.800 дка, шеста
категория, местност ***, съставляваща имот № ***,
ведно със законната лихва от деня на увреждането -
05.07.2017 год. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА ЕТ „И. - К.Х.-И.Х.”, с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ***да заплати на А.Т.П. ***
сумата от 179
лв.,
представляваща направени разноски по делото за първа инстанция.
ОСЪЖДА ЕТ „И. - К.Х.-И.Х.”, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр.Стара Загора, ***да заплати
на А.Т.П. *** сумата от 200 лева, представляваща
направени разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.