№ 4847
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20221110125270 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/, с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 8735/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 242,22лв.,
представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 21.03.2017г. в гр. София между л. а. "Муцибиши" с
рег. № ************ и л. а. "Шевролет Каптива" с рег. № ***********, за което при
заявителя е образувана щета № ***************, ведно със законна лихва от
18.02.2022г. до изплащане на вземането, и 73,82лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 18.02.2019г. до 18.02.2022г.
Ищецът твърди, че на 21.03.2017г. в /населено място/, е реализирано ПТП между
л. а. „Мицубиши“ с рег. № ************ и л. а. „Шевролет“ с рег. № ***********,
като водачът на л. а. „Мицубиши“ при извършване на заход за паркиране ударил
другият автомобил, който бил в паркирано състояние. За процесното ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол. В резултат от ПТП, на л. а. „Шевролет“ били
нанесени материални вреди. Към датата на произшествието увреденият автомобил бил
застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество.
За отстраняване на настъпилите вреди от страна на ищцовото дружество било
изплатено застраховането обезщетение в размер на 933,32лв. Към датата на събитието
за л. а. „Мицубиши“ имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество. С изплащането на застрахователното
обезщетение ищецът встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата,
както и срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът посочва, че предявил извънсъдебна претенция спрямо ответника, но същият
заплатил само сумата от 691,10лв., като останал дължим остатъкът от 242,22лв.
Посочва, че ответникът изпаднал в забава, поради което дължи и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъдат
1
уважени предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Оспорва единствено настъпилите в предната част на автомобила и отремонтирани
повреди да са в резултат от процесното ПТП. Счита, че с изплатената сума от 691,19лв.
са компенсирани всички повреди. Евентуално прави възражение за прекомерна
завишеност на извършените ремонтни дейности.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство,
за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между
увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е.
вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4)
отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното
дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че на
21.03.2017г. в /населено място/, е реализирано ПТП между л. а. „Мицубиши“ с рег. №
************ и л. а. „Шевролет“ с рег. № ***********, като водачът на л. а.
„Мицубиши“ при извършване на заход за паркиране ударил другият автомобил, който
бил в паркирано състояние; че към датата на събитието за л. а. „Шевролет“ е имало
сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, а за другия
автомобил застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; че ищецът
е изплатил застрахователно обезщетение във връзка с увреждането в размер на
933,32лв.; че ответното дружество е възстановило на ищцовото сумата от 691,10лв.
Спорните въпроси се свеждат до това дали в резултат от ПТП са настъпили
увреждания в предната част на л. а. „Шевролет“ и относно стойността на
2
уврежданията.
В съставения на 21.03.2017г. двустранен констативен протокол за ПТП е
отбелязано, че уврежданията по паркирания автомобил „Шевролет“ са в задна дясна
врата и калник, а по другия автомобил в задна броня. В подаденото от М. В.
уведомление до застрахователното дружество от дата 24.03.2017г. е посочено, че са
увредени задна дясна врата и колона. В описа обаче са посочени за ремонтиране
преден десен калник, предна дясна врата, предна дясна лайсна, задна дясна врата,
заден калник/панел, лайсна за задна дясна врата, вежда за заден десен калник.
Отремонтирани са всички тези детайли в доверен сервиз, като е издадена фактура на
стойност 958,31лв. с ДДС, която е изплатена от застрахователя на сервиза.
За изясняване на точния механизъм на настъпване на ПТП и уврежданията,
намиращи се в причинно-следствена връзка с него, по делото са допуснати, изслушани
и приети първоначална и повторна единични съдебни авто-технически експертизи.
Според първоначалната експертиза, ако л. а. „Мицубиши“ е увреден само в зоната на
задната броня вляво, както е описано в двустранния протокол за ПТП, то описаните
увреждания по л. а. „Шевролет“ не могат да бъдат получени от така представения
механизъм на ПТП, тъй като л. а. „Мицубиши“ не може да се движи с едновременно
завъртени под ъгъл 4бр. колела. Вещото лице посочва, че уврежданията по автомобила
се намират в причинно-следствена връзка с произшествието, ако л. а. „Шевролет“ не е
бил в покой, а е извършвал движение в посока напред. Експертът разяснява, че по
делото няма данни за настъпили увреждания по предната част на л. а. „Шевролет“, а
всички такива са по странична задна дясна част. Посочил е, че стойността на всички
увреждания (включително в предната част) на база средни пазарни цени към датата на
ПТТ възлиза на 1134,56лв., а само в задната дясна част на 977,96лв.
Според заключението по повторната експертиза, процесното ПТП е настъпило
при заход с мА.ра на заден ход със задната габаритна част на автомобила,
реализирайки удар в задна странична дясна част на паркирания л. а. „Шевролет“.
Вещото лице посочва, че няма данни в предната част на л. а. „Шевролет“ да са
настъпили увреждания, които да са от удар и контакт с л. а. „Мицубиши“. Експертът
изчислява, че към датата на ПТП размерът на щетите (без в предната част, които
според него не се намира в причинно-следствена връзка с това ПТП) по л. а.
„Шевролет“ са на стойност 855,40лв. с ДДС.
При горните обстоятелства, съдът намира, че по делото не се доказва
уврежданията в предната част на л. а. „Шевролет“ да са резултат от настъпилото ПТП.
Увреждания в тази част на автомобила не са посочени в двустранния констативен
протокол и в подаденото до застрахователя уведомление от собственика на л. а.
„Шевролет“. Другият участник в произшествието – Б. П., посочва в показанията си
пред съда, че л. а. „Шевролет“ е бил паркиран и го е ударил в задната дясна врата, като
не помни да е засегнал друга част на автомобила. Тези показания кореспондират с
писмените доказателства, че уврежданията в резултат от процесното ПТП са настъпили
само в дясната задна част на л. а. „Шевролет“ и само те подлежат на обезщетяване, в
каквато насока са и двете експертни заключения.
По отношение на размера на претърпените вреди, които се намират в причинно-
следствена връзка с произшествието, съдът намира, че следва да кредитира
заключението по повторната експертиза, доколкото същото не е оспорено от страните
и се доближава повече до фактурираните от доверения сервиз цени (л. 17) след като се
извадят дейностите в предната част на автомобила, които не са резултат от процесното
ПТП. Ето защо, съдът приема, че размерът на претърпените вреди към датата на ПТП –
21.03.2017г. по л. а. „Шевролет“ по средни пазарни цени възлиза на 855,40лв. с ДДС.
По делото е безспорно, че ответникът е изплатил сумата от 691,10лв., поради което
3
остава дължим остатък от 164,30лв. До този размер предявеният иск за главното
вземане се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 242,22лв.
подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира и лихва за забава в размер от 73,82лв. за периода 18.02.2019г.-
18.02.2022г. Видно от събраните писмени доказателства, на 28.06.2017г. ищецът е
депозирал покана пред ответника за плащане на регресните вземания в 30-дневен срок,
като на 31.07.2017г. му е платена сумата от 691,10лв. Предвид че задължението е
парично, с изтичане на срока ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която обаче се претендира едва от 18.02.2019г. Нейният
размер върху дължимата сума от 164,30лв. за периода 18.02.2019г.-18.02.2022г.
възлиза на сумата от 50,08лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК от съда с помощта
на интернет калкулатор. Ето защо, акцесорният иск се явява основателен до размер от
50,08лв. и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 73,82лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 25,00лв. за
държавна такса и претендира юрк. възнаграждение, което съдът му определя на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 50лв. или общо 75,00лв. От тях следва да му се
присъдят 50,87лв.
За заповедното производство ответникът претендира юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 50лв. и съразмерно на отхвърлената
част следва да му се присъдят 16,08лв.
За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер от 75,00лв. за
държавна такса, 100лв. депозит за САТЕ и 30,00лв. депозит за свидетел, като
претендира и юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя на 150лв., предвид че има проведени 4бр. открити съдебни заседания,
изслушани са 2 експертизи и 2 свидетеля. Депозитът за свидетеля обаче не е
изразходван, поради което подлежи на възстановяване. Ето защо, от общия размер на
разноските – 325,00лв., следва да му се присъдят 220,45лв.
За исковото производство ответникът е доказал разноски в размер от 500лв.
депозити за САТЕ и 50,00лв. депозит за свидетел, като претендира и юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 150лв.,
предвид че има проведени 4бр. открити съдебни заседания, изслушани са 2 експертизи
и 2 свидетеля. Депозитът за свидетеля обаче не е изразходван, поради което подлежи
на възстановяване. Ето защо, от общия размер на разноските – 500,00лв., следва да му
се присъдят 160,83лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/,
ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, срещу
/фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, че
4
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8735/2022г. на СРС, 40-ти
състав, а именно: 164,30лв., представляваща остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 21.03.2017г. в гр. София между л.
а. "Муцибиши" с рег. № ************ и л. а. "Шевролет Каптива" с рег. №
***********, за което при ищеца е образувана щета № ***************, ведно със
законна лихва от 18.02.2022г. до изплащане на вземането, и 50,08лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 18.02.2019г. до 18.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата над уважения размер от 164,30лв. до пълния предявен от
242,22лв. и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 50,08лв.
до пълния предявен от 73,82лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от
50,87лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 220,45лв. – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от
16,08лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 160,83лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5