Решение по дело №46108/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4501
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 4 юли 2022 г.)
Съдия: Елена Николова Динева Илиева
Дело: 20211110146108
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4501
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110146108 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на М. П. Н. срещу В. Д. АНГ., Р. В. АНГ. и С. В. Д., която се
поддържа и в съдебно заседание. Излагат се доводи, че първият ответник е брат на
починалия съпруг на молителката, вторият е неговата съпруга, а третият тяхна дъщеря.
Посочва, че на 26.07.2021г.Р.А. и С.Д. са я ударили по гърба и рамото, както и са я бутнали
по стълбите. Обиждали са я и заплашвали, че ще отиде при мъжа й, който е починал. В.
крещял:“ще ви изколя всичките“
Ответниците оспорват молбата, като недопустима и неоснователна. Посочват, че не попадат
в кръга лица, срещу които може да се търси защита. Твърдят, че отношенията между
страните са влошени по повод имуществени спорове. Посочват, че на процесната дата, те са
били жертви на домашно насилие от молителката. Искат от съда да отхвърли молбата.
Претендират разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
По делото е безспорно, че М. П. Н. се съпруга на брата на В.А., а Р.А. и С.Д. са съответно
негова съпруга и дъщеря и ответниците попадат сред лицата, срещу които може да се търси
1
защита – чл. 3, т.7 ЗЗДН. Описаните в молбата актове на 26.07.2021г. представляват
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващо се във физическо и вербално
домашно насилие. По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН; 2 броя Съдебномедицински удостоверения;Постановление на СРП от
14.09.2021г., Протокол за задържано лице,
Други
релевантни към спора писмени доказателства не са представени по делото.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на двете страни.
Видно от показанията на св.Младенов, се установява, че на 26.07.2021г. около 23:00 часа
между С.Д. и Р.А. са казали на молителката, че ще я пратят при мъжа й и са я бутали. В. е
заплашвал, че ще ги заколи всички.
От показанията на св. Бабалева се установява, че на 26.07.2021г. между страните е имало
голяма разправия, като всички са крещяли и са се нападали един друг. Установява се, че
молителката се е биела със всички са се били един друг.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, а именно показанията на свидетеля,
декларацията по чл. 9 ЗЗДН и, че на 26.07.2021г. между страните е имало инцидент, като
всички са се нападали един друг. Видно от представените съдебномедицински
удостоверения ответниците Р.А. и В.А. са получили травматични увреждания, като лицето
В.А. е и задържан от органите не МВР. Образувана е и проверка, след подаден сигнал в
Софийска районна прокуратура. С постановление на прокурор, е постановен отказ за
образуване на наказателно производство. Посочено е в мотивите на акта, че двете семейства
имат дългогодишно неразбирателство. Отказано е образуване на досъдебно производство,
тъй като престъплението, което е извършено се преследва по тъжба на пострадалия.
Настоящият състав намира, че всички доказателства установяват извършените деяния,
подробно описа в молбата до съда. Показанията на свидетелите не са противоречиви и се
подкрепят от всички обсъдени по-горе писмени доказателства.
Налице е тежък конфликт между страните по повод имуществен спор, който ескалира.
Отношенията между тях са в отклонение на нормалните човешки отношения.
Макар ответниците да са извършили деянията, то се установява, че и молителката е нападала
ответниците.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на гореизброените
писмени и гласни доказателства.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова
ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно
насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
2
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответниците следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мерки за защита по отношение на молителката.
Задължаването на ответниците, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалия, тъй като предвидените в чл.
21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно насилие са
настъпили за молителя вредни последици за живота и здравето му.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици
за молителя от деянието спрямо него, счита, че на В. Д. АНГ., Р. В. АНГ. и С. В. Д., следва
да бъде наложена глоба в размер от 200,00 лева на всеки един от тях.
Относно разноските за делото.
Право на разноски възниква за молителката, която доказва сторени такива в размер на 400
лв.
При този изход на делото ответниците, следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу В. Д. АНГ., ЕГН: **********,
Р. В. АНГ., ЕГН:********** и С. В. Д., ЕГН:**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, В. Д. АНГ., ЕГН: **********, Р. В.
АНГ., ЕГН:********** и С. В. Д., ЕГН:**********, да се въздържат от извършване на
домашно насилие по отношение на М. П. Н., ЕГН: **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, В. Д. АНГ., ЕГН: **********, Р. В.
АНГ., ЕГН:********** и С. В. Д., ЕГН:**********, че при неизпълнение на настоящата
заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, В. Д. АНГ., ЕГН: **********, Р. В. АНГ.,
ЕГН:********** и С. В. Д., ЕГН:**********, глоба в размер на 200,00 (двеста) лева за
3
всеки един от тях, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В. Д. АНГ., ЕГН: **********, Р. В. АНГ.,
ЕГН:********** и С. В. Д., ЕГН:********** на М. П. Н., ЕГН: ********** сумата от 400
лв., представляваща разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В. Д. АНГ., ЕГН: **********, Р. В. АНГ.,
ЕГН:********** и С. В. Д., ЕГН:********** да заплатят по сметка на Софийския районен
съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4