Р Е Ш Е Н И Е №133
гр. ВРАЦА, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 24.04.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от м. Аджемова
в. гр. дело N` 174 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 131/30.11.18
г., постановено по гр. д. № 469/18 г. на РС-гр. Оряхово e уважен предявения от Г.М.С.
***, с ЕГН ********** срещу „ЧЕЗ Електро България” АД отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на
сумата от 2 606.59 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество
на измерена електрическа енергия за периода от 23.02.2018 г. до 23.05.2018 г.,
начислена въз основа на съставен констативен протокол № 3023594/23.05.2018 г. и
фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № **********/29.05.2018 г.
за обект - жилище находящо се в село Селановци, общ. гр.Оряхово, ул. "***"
№ 52А.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
705 лв. представляваща деловодни разноски.
В срока по чл. 259 ГПК от „ЧЕЗ Електро България” АД, със седалище гр. София, чрез юрисконсулт С.П.Т.,
е подадена въззивна жалба срещу решението. В същата се твърди, че в
законодателната уредба се предвижда възможност за едностранна корекция на
количеството електрическа енергия, като не се изисква наличието на виновно
поведение от страна на потребителя, чиято отговорност е обективна. Посочена е
съдебна практика в този смисъл. Поддържа се, че извършената корекция е
законосъобразна и доставчикът на електроенергия има право на едностранна
корекция, като законовите предпоставки за такава са налице. Моли се решението
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което искът да
бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Г.С., редовно
уведомен чрез процесуалния си представител адв. Ц.К..В проведеното открито
съдебно заседание на 24.04.19 г. е постъпило писмено становище по жалбата от
адв. К., в което той мотивира становище за нейната неоснователност. Моли за
присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция
Пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства.
Настоящият състав намира
въззивната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в преклузивния
срок по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна в производството, срещу акт на
районен съд подлежащ на контол от въззивна инстанция.
Атакуваното решение на
районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество,
след преценка на събраните доказателства и доводите на страните, според окръжен
съд жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Пред първоинстанционния
съд против дружеството-въззивник е предявен отрицателен установителен иск от Г.М.С.
*** с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на суми, начислени
за консумирана и незаплатена ел.енергия за минал период – 23.02.2018 г.- 23.05.2018
г. общо в размер на 2 606.59 лв. Ищецата поддържа, че е потребител на
електрическа енергия на адреса, посочен в исковата молба в село Селановци, по
партида с клиентски № 300242611971 и редовно плаща на ответника ЧЕЗ
"Електро България" АД доставената и консумирана ел.енергия. Получила
писмо, с което ответното дружество я
уведомява, че й е начислена за доплащане за исковия период процесната сума, представляваща
незаплатена ел.енергия, въз основа на КП № 3023594 от 23.05.2018 г., съставен
от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр.София. Към писмото до въззиваемия била
приложена и фактура № **********/29.05.2018 г. за исковата сума. Ищцата Г.М.С.
оспорва КП. Поддържа, че нямала никаква вина за състоянието на СТИ, което било изнесено
извън имота й и тя нямала достъп. За състоянието на СТИ отговарял собственика
му – „Чез Разпределение“ АД гр.София, при което ищцата С. намира, че нямала
никаква вина за състоянието на СТИ при проверката. От друга страна, според
изложеното в исковата молба така извършената проверка и издадения констативен
протокол не почивали на никаква нормативна уредба.
Ответното дружество е
представило отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
Признава наличието на договорно отношение между страните. Твърди, че на 23.05.2018
г. негови служители извършили проверка на адреса на абоната – ищец в първата
инстанция. Проверяващите констатирали външна намеса в ел. таблото, описана в
констативния протокол, в резултат на което не се отчитала консумираната ел
енергия. Проверката била извършена и констативен протокол бил съставен в
присъствието на двама свидетели и представител на органите на полицията. В
резултатна констатираните нарушения,сметките на ищцата Г.С. били преизчислени, съгласно
валидна и правилно приложена методика, за което г-жа С. била уведомена.
Установено е от представения КП
/стр. 46/, че на 23.05.2018 г., двама служители на ”ЧЕЗ Разпределение
България” АД, в присъствието на двама свидетели от Федерацията на
потребителите, извършили проверка на адреса на ищеца в село Галово.
Проверяващите констатирали, че пломбата на щита липсва и че фирмените пломби не
са оригинални. Консумацията на ел. енергия не се измервала от СТИ и не се
заплащала от абоната. По делото е изслушана специализирана съдебна експертиза,
която установява, че са налице данни за манипулация върху СТИ, при което ел.
енергията не се отчитала правилно. Електромера бил подменен от служителите на
ЧЕЗ и изпратен за извършване на експертиза в БИМ. По делото е установено, че
преизчисляването на сметките е извършено по действащите за периода цени
утвърдени от ДКЕВР.
Въз основа на констатациите в
процесния КП, дружеството начислило на ищцата С. сумата от 2 606.59 лв.,
съгласно фактура № **********/29.05.2018 г.
При така изяснената фактическа
обстановка и събрани доказателства, първоинстанционният съд уважил предявения
иск, приемайки същия за допустим и основателен. Решаващият съд е изложил
подробни фактически и правни съображения, към които въззиввната инстанция се
присъединява и изцяло споделя и препраща на основание чл.272 ГПК.
Както се посочи по-горе, по
делото е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - установяване
недължимост на сума, представляваща корекция за минало време на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на ел. енергия.
С предявяването на този иск за
установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно
коригирана сметка от страна на АД "ЧЕЗ Електро България", ищецата Г.С.
отрича претендираното от ответника материално право, при което в тежест на
последния, при условията на пълно и главно доказване, да установи
съществуването на това право. В доказателствена тежест на ищеца е да установи
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Между страните не се спори, че са в облигационно правоотношение, по
силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия и дължи заплащане стойността на потребената такава. Съгласно
чл.98а ЗЕ отношенията между страните се уреждат с публично оповестените Общи
условия.
В конкретния случай, основният
спор се свежда до това дали в полза на ответното дружество, в качеството му на
краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да прави
корекции в сметките на клиента за минал период.
За да бъде даден отговор на
спорния въпрос следва да се изходи от
нормативната уредба, регулираща отношенията между страните в периода на
извършване на проверката на СТИ и извършването на едностранната корекция на дължимите
суми за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия.
В подкрепа на твърденията си, че
в релевантния период е допустима корекция на сметката на потребителя за минал
период, дружеството-ответник се позовава
на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР от 14.10.2013
год., отменени към момента на проверката и към настоящия момент с решение на
ВАС № 1500/2017 г., публ. ДВ бр.15/14.02.2017г., с изключение на чл.48-чл.51
вкл. Това е и посоченото във фактурата основание за извършване преизчисление на
дължимата сума за потребената електроенергия за процесния период.
Посочената разпоредба на чл.83
ал.1 т.6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговски измерване. Така формулирана
законовата разпоредба, според настоящия състав на съда, съдържа единствено
делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност
за корекционна процедура, но не урежда условията, при които може да бъде
извършена корекцията.
В разпоредбата на чл.98а ал.2
т.6 от ЗЕ се предвижда, че част от задължителното съдържание на публично
известните общи условия за продажба на електрическа енергия е посочване на ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ: а/ в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ б) в полза на клиента за потребена електрическа
енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3 ЗЕ.
Настоящият съдебен състав намира, че и тази законова разпоредба, не
регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на
потребена електрическа енергия за минал период, тъй като същата е изрична само
по отношение задължителното съдържание на публично известните общи условия, а в
частта относно възможността и реда за извършване на корекция тя препращаща към
нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, а тя както се посочи по-горе, има само делегиращ
характер и сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да
извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал
период.
С разпоредбите на чл. 83 ал.
1 т. 6 и чл. 83 ал. 2 изр. 2 от ЗЕ, редакция след ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г. законът възлага на ДКЕВР правомощието да приеме нов особен
подзаконов нормативен акт, а именно – правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.
В изпълнение на новата разпоредба на чл. 83
ал. 1 т. 6, във вр. с ал. 2, изр. 2 от ЗЕ /редакция д.в.бр.54/2012г./, ДКЕВР е
приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в раздел ІХ (чл.чл. 47-51) от които, вече са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е. –
регламентирани са т.нар „корекции на сметки на потребители” в случаи на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 5 ал. 5 от КРБ, във вр. с чл. 41 ал. 3 и ал. 4 от ЗНА, тези
нови ПИКЕЕ, влизат в сила на 16.11.2013 г. С Решение № 1500/06.02.2017 г. по
адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС на Р. България са отменени
ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр. 98/12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и
чл. 51 от този акт.
За да възникне правото на въззивното дружество
да коригира сметката на абоната за минал период от време, следва да са налице
предпоставките, визирани в чл. 48 от Правилата. Според чл. 48 ал. 2, когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване,
корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията
на чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията. Изготвените
констативни протоколи са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с
материална доказателствена сила сами по себе си.
По отношение на процесния
период от 23.02.2018 г. до 23.05.2018 г. е действал ЗЕ с измененията и
допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г. В чл. 47-51 ПИККЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо
извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде
извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като
цяло се свеждат до две групи – 1/ на констатирано обективно неизмерване,
неправилно или неточно измерване и 2/ на субективно въздействие върху
измервателната система.
Въведена е обективна
отговорност на потребителя, като изключение от общото правило при договорната
отговорност да е налице вина при ангажиране отговорност за вреди. Корекция се
допуска при липса на средство за търговско измерване или при установено
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на
средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т.е. при
отчитане на грешки извън допустимите/.
Втората група случаи обхваща тези, при които
при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността
на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства,
предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на
свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената
електроенергия, както се поддържа в конкретния случай от ответното дружество и
за каквато субективна намеса са налице данни в съставения КП. Но с оглед
оспорването от страна на ищеца и характера на КП като частен свидетелстващ
документ, въззивният състав намира, че по делото не е установено по безспорен и
категоричен начин, че е нарушена функционалността на измервателната система в
резултат на субективна намеса.
Периодът, за който е
извършена едностранната корекция на сметката на ищеца, е след измененията на
чл.98а от ЗЕ /ДВ бр.54/2012 г. и след приемане на ПИКЕЕ, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Както се посочи по-горе, с
Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в,
ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51. Решението е обнародвано в
ДВ бр. 15/14.02.2017 г. Съгласно чл. 195 ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е.
занапред. За периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата
отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
Съгласно чл. 195 ал. 2 АПК, правните последици от акта се уреждат от
компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на
съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици,
възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието занапред на
решението на петчленния състав на ВАС, относно извършената на 20.10.2017 г.
проверка на средството за търговско измерване, ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г./ не съставляват приложим материален
закон, уреждащ методиката за едностранна корекция на сметката на въззиваемата.
Ефектът на решението на
административния съд е преустановяване занапред действието на отменените правни
норми поради отричане на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента
на съставяне на констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, в
частта относно процедурата по чл. 47, не са действали, поради което към
17.04.18 г. не е имало действаща уредба, която да предвижда правила за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия.
Съществува съдебна практика, която
възприема, че е допустима едностранната корекцията на оператора за периода след
16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки:
1/предвиждане в общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.
2/наличието на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената ел. енергия.
3/спазването на правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване.
В случая не е изпълнена
втората предпоставка за ангажиране на отговорността на ищеца. Както беше посочено
по– горе, към момента на извършване на проверката не са били налице действащи и
приложими правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно или
неточно измерена електрическа енергия. Не е била изпълнена законовата делегация
в чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане на такъв ред. След отмяната на действащите
ПИКЕЕ, приложение намира отменената с тях уредба, но същата не е съдържа
правила за установяване на неточно измерената електрическа енергия, които да
отговарят на тълкувателното правило, изведено от решенията на ВКС, в какъвто
смисъл е и практиката предхождаща изменението на ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ на
16.11.2013г.
Предвид изложеното, настоящият
състав приема, ответното дружество не е провело успешно пълно и главно
доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички
изисквания на ЗЕ едностранна корекция на сметката на ищеца. С оглед изложеното
предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадане на правните
изводи на районен съд и настоящата инстанция, обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
На ответницата по жалба
следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на
412.42 лв. - адв. хонорар на осн. чл. 36 от ЗА, тъй като окръжен съд намира за
основателно възражението на процесуалния представител на дружеството въззивник
с правно осн. чл.78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответницата
адв. възнагреждание.
На основание изложеното
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен
съд гр. Оряхово № 131//30.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 469/2018 г.
ОСЪЖДА АД "ЧЕЗ Електро България", с
ЕИК ********* и седалище гр. София да заплати на Г.М.С. с ЕГН ********** ***
сумата 412.42 лв. представляваща съдебни
разноски /адв. хонорар/ за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател ..... Членове
1..... 2........