Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   …..…/………....,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 3319 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С.С.С. ЕГН ********** ***-000597/12.06.2019год. на началник Сектор в ІV РУП при ОД на МВР Варна, в частта  което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3 от ЗДП, както и адм. наказание глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП в частта с която му е наложена санкция за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, сочи, че фактите не били правилно отразени от актосъставителя и АНО което го лишавало от възможността да разбере в какво нарушение бил обвинен, а АНО не бил взел предвид разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на санкцията. Моли НП да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва изцяло фактите изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент недоказаност на адм. наказателното обвинение.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като  прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

На 16.05.2019год., вечерта въззивникът управлявайки л.а. „Ситроен“ с ДК№ В5579ВК“ се движел по улиците в с.Солник, обл. Варна, когато около 20:40ч. пред магазин „Линката“ навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в паркирания там л.а. „БМВ 320Д“ с ДК№ В3046НС. От удара този автомобил се отместил назад и се блъснал в паркирания след него друг автомобил – л.а. „Мерцедес“ с ДК№ В9148ВР. Произшествието било възприето от собствениците на двата пострадали автомобила – свидетелите М.Н. и Т.К., които заедно със св. М.М. се намирали на улицата пред магазина.

Свидетелите веднага сигнализирали на тел.112 на за станалото произшествие и на място пристигнал полицейски екип от ІV РУП в състав свидетелите И.А. (мл. автоконтрольор) и Т.Р. (полицай ООР). Полицейските заварили въззивника на място. Същите предприели извършването на проверка с оглед установяване на обстоятелствата около произшествието в хода на която установили, че вина за същото има въззивника. В хода на проверката полицаите поискали да тестват въззивника за употреба на алкохол с техническо средство, но той отказал. Същият не представил на проверяващите и СУМПС. На място на въззивника били съставени няколко АУАН един от които процесния с бл.№ 186462/16.05.2019год. в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 вр. чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП и тази на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП за това, че отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и че не носел СУМПС. АУАН бил надлежно предявен за подпис от въззивника, но той отказал да го подпише. Издаден му бил и талон за медицинско изследване, но въззивника и него отказал да подпише. Същият заявил, че не иска да му бъде правено медицинско изследване. Свидетел на отказа на въззивника да подпише акта, както и да получи талона за медицинско изследване станал св. М., който удостоверил този факт с подписа си върху посочените документи.

На 12.06.2019год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДП и чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон и му наложил съответните адм. наказания - глоба в размер на 2000лв., както и адм. наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца за първото нарушение и глоба в размер на 10лв. за второто.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали И.А. (актосъставител), Т.Р. (свидетел вписан в акта), М.М., Т.К. и М.Н., които в показанията си пред съда възпроизвеждат констатациите си от извършената проверка на въззивника с нужната конкретика, като показанията на всички изброени по-горе свидетели са последователни, логични и взаимнодопълващи се, и се кредитират от съда с доверие.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали и майката и сестрата на въззивника съответно Неранза Димова и Костадинка Димитрова като същите са твърдят, че въззивникът искал да даде кръвна проба, но това никой не го отразил. Не видели на въззивника да бъде издаван талон за кръвна проба. Съдът не кредитира показанията на тези две свидетелки в по сочената част тъй като на първо място същите са в близки родствени отношения с въззивника и са заинтересовани от изхода на делото от една страна, а показанията им са в пълно противоречие с всички останали събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Показателни в тази насока са показанията на свидетелите К. и Н. – двама абсолютно незаинтересовани от изхода на това дело свидетели които са категорични, че полицаите са поискали да тестват въззивника с дрегер, но той отказал, искали да го водят и за кръвна проба, но той и това отказал. От друга страна видно от материалите по АНП в тях се съдържа талон за медицинско изследване, който въззивникът е отказал да подпише и да получи като този факт е удостоверен с подписа на св. М. и потвърден от същия в хода на съдебното следствие. 

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител, талон за медицинско изследване № 0309616, както и заповед за прилагане на ПАМ.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети още два броя протоколи за ПТП, както и служебно изискана от съда служебна бележка издадена от ИД на МБАЛ „Св.Анна Варна“ АД, видно от която въззивникът не е посещавал спешния център в болницата и от същия не е била взимана кръвна проба в периода 16/17.05.2019год.

Всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства съдът кредитира изцяло с доверие като кореспондиращи в пълна степен със събраните гласни доказателства. 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени така и гласни, с изключение на коментираните по-горе показания на свидетелките Димитрова и Димова.

Съдът в изпълнение на задълженията си  за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти които в достатъчна степен описват вменените във вина на въззивника нарушения, посочени са дата и място на извършване на нарушенията както и нарушените законови норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснати в хода на адм.наказателното производство съществени нарушения на процес. правила.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП на въззивника е наложена санкция за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДП.

От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да е водач на МПС и да е отказал да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

С НП на въззивника е наложена санкция за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДП.

От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да е водач на МПС и да е отказал да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

В случая адм. наказателното обвинение е за това, че въззивникът е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство като по делото няма спор, че такъв отказ действително е налице. Спорен е въпроса дали въпреки този отказ нарушение е налице. Защитата счита, че нарушение няма защото не било безспорно установено дали на въззивника бил издаден талон за медицинско изследване, а без такъв талон той нямало как да отиде да му бъде направено медицинско изследване.

Съдът не споделя това становище на защитата тъй като то се опровергава от събраните по делото доказателства. На първо място твърдението, че талон за медицинско изследване не е бил издаден се опровергава по категоричен начин от приложения към преписката такъв талон, който е и описан в АУАН с посочване на бланковия му номер. Безспорно въззивникът е отказал да подпише АУАН и талона, както и да получи последния, горното обаче е удостоверено съобразно изискванията на Наредба №1/19.07.2017год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози с подписа на свидетел.

На следващо място по категоричен начин от показанията на всички разпитани по делото свидетели, в това число и такива, които не са обвързани по никакъв начин от изхода на делото, изключая майката и сестрата на въззивника, се установява, че полицейските служители на няколко пъти са предложили на въззивника да бъде отведен за медицинско изследване от тях на което той категорично отказал. В същност отказа му има и логично обяснение доколкото от показанията на свидетелите Н., К. и М. се установява, че въззивника е бил в явно нетрезво състояние и както сочи св. Н. „гевезеше се на полицаите. Майка му дойде там. Викаше му защо е пил. Той й викаше и на нея, въобще пиянска работа“.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът прие за безспорно установено, че на посочената в АУАН дата въззивникът е управлявал МПС, причинил е ПТП и след това е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, поради което и е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДП.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение както такова по чл. 174, ал.3 от ЗДП и законосъобразно е наложил на въззивника следващото му се за него адм. наказание глоба, което определил във фиксирания в закона размер - 2000лв.. Според настоящия съд обаче НП в частта с която на въззивника за това нарушение е наложено и наказание лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като  към датата на нарушението въззивникът не е имал право да управлява МПС, а никой не може да бъде лишен от право което не притежава. В горната насока е налице достатъчно константна съдебна практика на ВКС. В тази връзка следва да се отбележи, че правото да се управлява МПС се удостоверява със СУМПС издадено по установения в ЗБЛД ред. Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от ЗБЛД  свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Този официален документ, издаден от компетентния държавен орган, има удостоверителна функция към адресата му с призната способност да управлява моторно превозно средство, която е основана на съвкупност от правно регламентирани факти - възраст, образование, физическа годност и издържан изпит, съгласно чл. 150 - 164 ЗДП. Освен това, в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 2 от ЗБЛД изрично е посочено, че СУМПС служи и като идентификационен документ за самоличност на български граждани на територията на Република България. Следователно свидетелството за управление на моторно превозно средство има две удостоверителни функции. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009 г.) и § 35, т. 3 от ДР на ЗДвП (ДВ. бр. 54/2010 г.). И така, докато ЗБЛД урежда условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи /към които спада и СУМПС/, то в ЗДП са разписани изискванията за правоспособност на водачите на превозните средства, принудителните мерки и наказанията, които се налагат за нарушаване на правилата за движение по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, на имуществото на физическите и юридическите лица и на околната среда от замърсяване. Когато дадено лице придобие правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДП, то за последното възниква правото да получи /респ. за държавата възниква задължението да му издаде/ съответно свидетелство, с което да удостовери така притежаваната правоспособност. Съгласно чл. 2 от ЗБЛД, СУМПС като български личен документ е собственост на държавата, а предвид нормата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от същия закон, то се предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност. С други думи, СУМПС не е официален удостоверителен документ, който до края на живота на съответното лице удостоверява притежавана правоспособност. Напротив, законодателят е приел, че в рамките на човешкия живот настъпват обективни и субективни обстоятелства, които имат въздействие върху признатата от правото способност на съответния правен субект да управлява МПС, поради което и разглежданото право е такова със срочен характер. Последното е отразено в официалния удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на МПС. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД изрично е посочил, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. Следователно, с изтичане на срока, за който държавата е признала за съответното лице правото да управлява МПС, правото се прекратява и то повече не съществува. 

В случая от приложената към АНП справка за нарушител от региона се установява, че към 16.05.2019год. въззивникът не е имал издадено валидно СУМПС. На същият е било издадено такова в предходен момент като срока на валидност на СУМПС е изтекъл на 31.07.2018год. (приблизително година преди това). И след като въззивникът не е имал валидно СУМПС той не е имал и право да управлява такова, съответно не може да бъде и лишен от такова право.

В контекста на изложеното по-горе НП в частта на т.1 следва да бъде изменено като бъде отменено наложеното на въззивника наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

По т.2 от НП.

С тази част на НП на въззивника е било наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

Съгласно цитираната разпоредба при управление на МПС водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

В случая не е спорно между страните, а и по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни (показанията на св.А.) и писмени (АУАН който се ползва с обвързваща доказателствена сила) се установява, че по време на проверката въззивникът не е носил СУМПС и не е представил такова, поради което и нарушение на закона е налице. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че за осъществяване на това нарушение е без значение причините поради водачът не носи СУМПС – че изобщо няма издадено такова, няма издадено валидно такова или пък има издадено валидно, но не го носи. В първия случай наред с нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, ще е налице и нарушение по чл.150, ал.1 от ЗДП, а във втория и нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДП. И това така защото нормата на чл.100, ал. 1 е императивна и задължава всеки водач на МПС да носи определени документи между които и СУМПС. В случая АНО е дал правилна квалификация на това деяние и законосъобразно е наложил на въззивника следващото му се за него адм.наказание което определил във фиксирания в закона размер – глоба в размер на 10лв. Поради изложеното по горе НП в частта на т.2 се явява правилно и законосъобразно постановено  и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0442-000597 от 12.06.2019год. В ЧАСТТА с която на С.С.С. ЕГН ********** на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 2000лв. и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца като ОТМЕНЯ наложеното наказание лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0442-000597 от 12.06.2019год. В ЧАСТТА с която на С.С.С. ЕГН ********** на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 10лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: