Решение по дело №270/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от К. Х. К. Р., [ЛНЧ], г. на ***, с адрес по р. л. : [населено място], ***, ***, РПЦ на ДАБ при МС и адрес за кореспонденция [населено място], [улица], ***, *** против Решение № 2713 / 27.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на К. Х. К. Р..

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Излага съображения, че: неправилно Държавна агенция за бежанците счита, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е н. в. или м. в. к. на цялата територия на ***; въпреки че административният орган оценява положението в страната като н. и н., същият не определя н. във всички части на страната като б. и въз основа на това е направен изводът, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Счита, че актуалната обстановка в *** и е. на н., при евентуалното му з., ще з. негови о. н. п., като п. на ж. и с., и ще бъде и. на р. от т. п.. Обжалваното решение не е съобразено и с актуалната позиция на ВКБООН. Позовава се на практика на Съда на ЕС. Моли оспореното решение да бъде отменено.

В с.з. оспорващият се явява лично и се представлява от назначен по реда на ЗПП процесуален представител – адвокат М. Т. К. от ***, който поддържа жалбата. Счита обжалваното решение за издадено в съвсем различна обстановка, която е към момента, датата е 27.11.2024 г., като в самата справка се твърди, че ще има някакви намерения за б. о. на к., което е само намерение и не е доказано. Посочва, че в г. *** и *** все още продължават б. д. и и. в. Опасенията за п. на р. о. все още съществуват. У. Х. Т. а.-Ш. след с. на Б. а.-А. продължава п. на р. о., като има п. към ***. Б. с и. д. все още продължават. Това взето решение, че не съществува р. о. по смисъла на чл. 9 е неправилно, тъй като актуалните справки не кореспондират с тази представена по делото. Да, действително има някаква промяна в п. с. в *** - с. на п., но все още има налице с. к. от много страни и все още с. в., която крие р. и за жалбоподателя. Самото п. все още не е и., като по този начин не може да се предвиди при з. на жалбоподателя, че ще бъде з. ж. м. и н. с. Счита, че са налице основанията на чл. 8 и чл. 9 за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Моли, да се отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят заявява, че нещата в *** още не са ясни, все още съществува н., и ще има о. за ж. м., ако се в. в ***.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че оспореното решението е законосъобразно. В представени писмени бележки излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, встъпила в образуваното съдебно производство, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по молба за предоставяне на м. з. Вх. № 354 от 09.09.2024 г. на РПЦ – [населено място], до ДАБ при МС, от К. Х. К. Р., г. на ***.

Оспорващият е бил р. чрез попълване на Р. л. Рег. № УП 3945 от 09.09.2024 г., като К. Х. К. Р., от м. п., г. – ***, е. п. – к., р. на ******** в ***, ***, р. – м., с., о. - о., с. п. – н. В р. л. е посочено, че в. а. и к. е. Р. л. е изготвен в присъствието на преводач от а. е. Оспорващият е р. с [ЛНЧ].

С оспорващия е проведено интервю на 18.09.2024 г. в присъствието на преводач от а. е. Интервюто е обективирано в Протокол с Рег. № УП 3945 от 18.09.2024 г. Оспорващият е потвърдил казаното от него при попълване на р. л. По време на интервюто е посочил, че: е напуснал *** и е в. н. в *** на 13.08.2024 г.; в *** е бил от 13.08.2024 г. до 21.08.2024 г., на която дата е в. н. с още 8 души в ***; не е можел да се завърне в държавата си, защото го и. за в. с.; това го принудило да напусне страната си; дошъл в ***, защото е б.; не е бил а. или о. в *** или в друга държава; не е имал проблеми заради е. си п., нито заради и. от н. р.; не е ч. в п. п. или о.; не е бил ч. на в. г.; не е в. във в. с а. или п. в държавата си по произход; напуснал ***, заради в.; в *** нямало б.

В Писмо Рег. № М-16889 от 08.10.2024 г. /Рег. № УП 3945 от 09.10.2024 г. на ДАБ при МС/ на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето К. Р. К., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение № 2713 от 27.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на К. Х. К. Р.. В мотивите е прието, че за молителя не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ.

Решението е връчено на оспорващия на 29.04.2025 г. Жалбата срещу решението е подадена на 07.05.2025 г.

По доказателствата са приети изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ: Справка вх. МД-02-60/29.01.2025г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в *** /към 29.01.2025 г./ и Справка вх. № МД-02-367/01.07.2025г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в *** /към 01.07.2025 г./.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ при МС, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона форма, съдът приема за валиден. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия.

Оспореното решение е издадено и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.

От доказателствата по делото е установено, че в хода на административното производство, от интервюиращ орган, с ч. е проведено интервю в присъствие на преводач и на език, който молителят за закрила владее – а. Интервюто е удостоверено официално с протокол, съгласно чл. 63а, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от ЗУБ. Текстът на протокола е бил преведен на ч. на разбираем от него а. е., като му е била дадена възможност да прави коментари по него, да предостави разяснения за грешки в превода или за отразени в него неточности, непосредствено след края на интервюто, съгласно чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ. Протоколът е подписан от оспорващия с изрично потвърждение, че няма възражения по написаното в него, като по този начин е потвърдил, че съдържанието на протокола правилно отразява проведеното с него интервю.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на оспорващия за предоставяне на м. з., каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.

При произнасянето си административният орган е спазил разпоредбите на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е изяснил относимите за случая факти и обстоятелства, обсъдил е изложеното от оспорващия в проведеното с него интервю, преценил е обстоятелствата, свързани с личното положение на оспорващия и с държавата му по произход. Изпълнено е и изискването на чл. 36, ал. 1 от АПК. Съобразени са данните за обществено-политическата и икономическа обстановка в ***, съдържащи се в изготвената от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ справка и в бюлетин на ВКБООН.

Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

В разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на ч. се предоставя статут на бежанец в Република България – ч. да е извън държавата си по произход и да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

Оспорващият е р. в РПЦ – [населено място] при ДАБ, като с. г., предвид което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме ***. В разглеждания случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, в държавата му по произход. Оспорващият не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат по дискриминационен начин. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от оспорващия бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход ***. Кандидатът за закрила посочва, че не можел да напусне с. и се е придвижвал в страната си н., тъй като бил и. за в. с. Нежеланието за в. с. не може да обоснове риск от преследване по смисъла на закона. Липсват по делото доказателства за наличие на действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ. Липсват и доказателства за действия на субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8 ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към с. г. Върху оспорващия не е било о. н., както и самият той е заявил в интервюто си. Същият не е о. и не е бил преследван в държавата си по произход или в друга държава, не е бил з. или п. по е. или р. п. в ***. В бежанската история на кандидата за убежище не се съдържат твърдения за конкретни действия на преследване или п. с мащаб, д. г. на преследване, нито за р. от такова.

Липсват данни за настъпили събития, след като ч. е напуснал държавата си по произход, или за извършена от него дейност след о. му, които могат да обосноват опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ.

Относно твърденията, че н. на в. с. в *** води до о. с. от преследване, следва да се посочи, че опасения от преследване поради н. на в. с. сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. Мотивът, който кандидатът за закрила изтъква за н. на ***, е общата обстановка на н. в страната и н. му за в. с. Така заявеното от ч. не може да се счита за преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, тъй като не са изложени данни за системно поведение от страна на представители на която и да е а. или друга в. о. в ***. По делото няма данни и не се установява от други източници на информация, че в периоди преди и около н. на *** от ч., в тази страна да са били осъществявани а. по ч. или м. м. на лица, от а. или други субекти там. Ето защо не са налице хипотезите на параграф 169, 170 и 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. В тази насока следва да се посочи, че с оглед текста по параграф 170 от Наръчника, в случая ч. не доказва, че при в. му в страната по произход същият ще бъде и. да в. Опасенията на оспорващия, че ще бъде п. да о. в. си с., не са достатъчни, за да се направи извод, че следва да му бъде предоставен статут на бежанец, тъй като тези опасения не обосновават наличието на р. з. от преследване. Наред с изложеното, от информацията за общото положение в *** след с. на в. през декември 2024 г., не може да се направи извод за съществуващи към настоящия момент опасения от реално преследване на лица с цел в. в р. на а. в страната.

Бежанската история на ч. не сочи на каквито и да било актове от страна на субекти на преследване по смисъла на чл. 6 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена м. з., за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Не се сочат оплаквания за а., достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, нито съвкупност от различни достатъчно т. м., за да достигнат необходимата степен на засягане на съответното лице. Действително, о. за о. на в. с. в *** е разгледан в Решение на Съда на Европейския съюз (шести състав) от 19 ноември 2020 г. EZ срещу B. D., Дело C-238/19. Съдът приема, че в контекст на о.- г. в., характеризираща се с многократно и системно и. на в. п. или п. срещу ч. чрез използване на н. в., се предполага, че и. на в. с. предполага и. на такива п. от конкретния субект. Ако в тази ситуация той о. да и. в. с. и именно поради това е преследван, може да е налице основание за закрила. Но в разглеждания случай в бежанската история се сочи, че ч. се е к. и п. н., тъй като не искал да с. като в.

Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Относно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган правилно е приел, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради „р. о. от с. н. или е.“ - т. п. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Правилно е прието и че за с. г. не се установява да е бил п. да о. от ***, поради р. о. от и. или н. или у. о., или наказание, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Няма и изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на ч., който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на р. о. от т. п., като: т. з. срещу ж. или л. на цивилно лице поради б. н. в случай на в. м. или в. к. Наличието на т. и л. з. срещу ж. или л. на цивилно лице поради б. н. в случай на в. в. или м. к. е формулирано като т. п. и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от м. з., както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на т. и л. з. срещу ж. или л. на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива з. може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия в. к. б. н., преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, е запазило своето значение. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и правилно, с оглед фактите е преценил бежанската история на ч., съобразно разписаното в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съобразен с доказателствата по делото е изводът на административния орган, че ч. г. не е бил изложен на р. о. от т. п., като т. з. срещу ж. или л. му на цивилно лице, поради б. н. в случай на в. м. или в. к. Предвид информацията, че ситуацията в *** не достига до границите на м. в. к. и поради липсата на т. з. във връзка с такъв, не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Доколкото личната бежанска история на оспорващия се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на б. н. в страната му /в този смисъл е Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е в оспорения акт, че след извършено анализиране на информацията за *** се установява, че страната се намира в п. п., като е създадено в. у.; ситуацията със с. в страната се подобрява, а държавата постепенно се в., подкрепяна от международната общност; хуманитарната ситуация в страната също се подобрява. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю, както и към датата на издаване на оспорения акт, не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при съобразяване с установената фактическа обстановка.

Преди датата на издаване на акта, а и към настоящия момент, са налице данни за промяна в обстановката в ***, за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в *** към 01.07.2025 г., но от изложените в нея данни не може да се направи извод, че за оспорващия е налице реална опасност по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Наличието на н. е естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала б. у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице р. о. от т. п. спрямо оспорващия, в следствие на събития, настъпили, след като ч. е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/.

Не се установява, че о. от в. или с. на п. Б. А. променя положението в *** в н. а., доколкото от информацията от общодостъпни източници е видно, че с. на в. не е довела до н. или п. на с. н. или е., или на и., н. или у. о., или наказание, или т. з. срещу ж. или л. на цивилни лица поради б. н.

Видно от представените по делото справки от 29.01.2025 г. и 01.07.2025 г., *** е в п.; Н. в. в *** обявяват сформирането на комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация; В бюлетин на ВКБООН се посочва, че считано от 02.01.2025, 115 000 с. са се з. обратно в *** от с. с.; Р. на Б. А. е с., а *** е в п. п. Представители на б. с. р. продължават да се п. и да у. с. си с в. п. на страната; „На 29 януари 2025 г. А. а. Ш., който на практика р. с. след п. на р. на А., е н. за в. п. на ***, к. от 2012 година е с., а п. е р..; Към 26.06.2025 г. ВКБООН изчислява, че считано от 8 декември 2024 г., около 628 029 с. са п. обратно в *** от с. с.; По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025 г. (считано от 8 декември 2024 г.) 1 513 861 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се з. по д. си; Между 18 и 24 юни 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява доброволното, безопасно и достойно з. на с. г. в т. р. р., предоставяйки транспортна помощ на ключови г.-п. п., включително "Б. а. Х.", "Б. а. С." и "Д.";През този период 321 с., с. 699 д., се възползват от тази подкрепа, а ВКБООН осигурява ефективна координация на г., наблюдава отблизо процеса на в. и събира важни данни, за да позволи своевременно проследяване чрез услуги, базирани в общността; Що се отнася до п. р. през седмицата 18-26 юни 2025 г., на 19 юни Върховният комитет на *** за избори на Народно събрание обявява намерение да създаде Народно събрание в рамките на следващите 90 дни. На 20 юни Ф. с. на Ш. издава решение за отмяна на наложените на *** икономически санкции, считано за положителна стъпка в интерес на с. н. и допринасящо към усилията за възстановяване и икономическо възстановяване; Мотивацията на з. се л. включва подобрена сигурност, с. на с. и икономически трудности. П. А. остава в. д. за з. се л., следвана от И., Д. и Х., а някои з. се о. в нови райони, поради з. на и. или п. на с. им.

От горепосочените справки е видно, че ситуацията в *** се характеризира с п. н. на с. за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в ***, желанието на с., н. страната си, да се з. в нея, както и положителните сигнали в поведението на н. с. в.. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници е видно, че дори и да се приеме, че е налице в. к. в ***, то същият не е п. и не е насочен пряко към м. г. на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в р. си к. или в друго населено място молителят ще бъде изложен на т. з. срещу ж. или л. му поради б. н., породено от в. к.

С оглед изложеното и предвид личната бежанска история на оспорващия, съдът приема, че правилно искането му за предоставяне на м. з. /хуманитарен статут/ е счетено за неоснователно. В този смисъл са: Решение № 5806 от 03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3057/2025 г., по описа на ВАС на РБ – Четвърто отделение; Решение № 7289 от 03.07.2025 г., постановено по адм. дело № 10943/2024 г. по описа на ВАС на РБ - Трето отделение; Решение № 4629 от 07.05.2025 г., постановено по адм.дело № 2456/2025 г. по описа на ВАС на РБ – Четвърто отделение.

По отношение на оспорващия липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ да има предоставена м. з., нито се сочат доказателства от страна на оспорващия, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Предвид изложеното, за оспорващия не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.

По изложените съображения, оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Във връзка с гореизложеното на основание чл. 172, ал.2, предл. посл. от АПК, във връзка с чл. 85, ал. 1 и 4 от ЗУБ Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Х. К. Р., [ЛНЧ], г. на ***, с адрес по р. л.: [населено място], ***, ***, и адрес за кореспонденция [населено място], [улица], ***, *** подадена против Решение № 2713 / 27.03.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на К. Х. К. Р..

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБ.