№ 49
гр. Силистра, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500025 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 763 от 3.11.2021г., постановено по гр.д. № 872/2020г. по описа на
СРС, е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност в Софийски
районен съд /СфРС/.
Недоволен от този съдебен акт, е останал ЯВ. СТ. Г., който чрез процесуалния си
представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същият е неправилен и
незаконосъобразен и моли съда да го отмени, като върне делото на СРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
СОС, като се запозна с делото, с депозираната жалба и писмен отговор, прие за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание
чл.59, ал.9 СК и предмет на същите промяна в упражняването на родителските права,
които, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, се разглеждат от районния съд по
настоящия адрес на детето.
Установената специална местна подсъдност по тези искове изключва общата
подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата
интересите на детето, поради което административните действия на родителите, с
които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение
за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за
фактическото пребиваване на детето, във връзка с последващите процесуални действия
при разглеждане на спора. В този см. е и последователната съдебна практика на ВКС (
Определение № 77 от 1.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 254/2021 г., III г. о.,
Определение № 188 от 17.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1331/2019 г., IV г. о. и др.).
Според жалбоподателя след като процесът е започнал по искова молба на ищцата
по първоначалният иск Ирина Лимонова, предявявайки иска пред СРС, предвид факта,
че бащата и големият син Явор Яворов Г. са с постоянен и настоящ адрес гр. Силистра,
то след избора й на тази местна подсъдност пред СРС, независимо че впоследствие е
оттеглила иска си, това не може да доведе до промяна на подсъдността по насрещния
иск само на това основание.
1
Настоящата инстанция не възприема този довод. При наличие на останал за
разглеждане предявен насрещен иск относно правата и режима на свиждане и за двете
деца, независимо от административните действия на родителите, с които те декларират
един или друг настоящ адрес на децата, този адрес не може да има значение за
определяне на местно компетентния съд, доколкото по делото следва да се държи
сметка за тяхното фактическото пребиваване, във връзка с последващите процесуални
действия при разглеждане на спора. В този см. и Определение № 217 от 27.05.2021 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1439/2021 г., III г. о.
Несъстоятелен е и доводът, че не може съдът да бъде ангажиран със съждения
относно местната подсъдност едва при предявяване на насрещен иск по повод
писмения отговор, след като именно тази страна е определила подсъдността със
заявяване на претенцията си и приемането на насрещния иск за разглеждане, зависи
изцяло в това си отношение - по повод местната подсъдност, от процесуалната съдба
на първоначалния иск. Страната по насрещния иск разполага с правото на възражение
за местна подсъдност, дори и и в случай като настоящия, в който оттегля основния си
иск. Както бе посочено и по-горе, тази подсъдност, а и нейното следене от съда, е
подчинена на закрилата интересите на детето и определянето на компетентния съд е
свързано с фактическото му пребиваване, във връзка с последващите процесуални
действия при разглеждане на спора. В случая е безспорно, че никое от двете деца няма
фактическо пребиваване към момента в гр. Силистра.
Несъстоятелно е и възражението на жалбоподателя, че първоинстанционния съд не
разполага с правомощие сам да изменя определението си във връзка с подсъдността.
От една страна това определение е от категорията, които не слагат край на делото и
могат да бъдат изменяни или отменяни от същият съд вследствие на изменение на
обстоятелствата, грешка и пропуск, каквито в случая са налице /напр.станалото
известно на СРС определение от 21.10.21 г. по ч.в.гр.д. № 356/2021г. на СОС между
същите страни, с предмет интереси на децата, и свързаната с това подсъдност/, а от
друга страна, когато се касае до интереси на детето съдът и сам има задължение да
следи за тях, включително и по отношение на специалната местна подсъдност в тези
случаи.
Предвид всичко изложено до тук, съдът счита, че обжалваното определение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, СОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 763 от 3.11.2021г., постановено по гр.д. №
872/2020г. по описа на СРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3