№ 388
гр. София , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000504143 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д.№15042/2017г. по описа на СГС, І –
4 ти състав срещу решението от 08.09.2020г., с което е уважен частично предявения от Б. Б.
П. срещу ЗАД “Булстрад Виена иншурънс Груп“ иск по чл. 432, ал.1 КЗ, като й е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. П., починал в резултат от ПТП от
28.05.2017г., в размер на 50 000 лева и е отхвърлен иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 200 000 лева, и са присъдени разноски.
Ищцата обжалва решението в отхвърлителната му част, като твърди неправилно
приложение на чл. 51, ал.1 ЗЗД и нарушение на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът оспорва въззивната жалба на ищцата. Подал е насрещна въззивна жалба
срещу решението в частта, с която искът е уважен и иска отмяната му с доводи за
недопустимост и необоснованост.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира обжалваното решение за валидно, допустимо и частично неправилно.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията на страните, са
следните:
По делото е безспорна материалноправната легитимация на ищцата като живяла на
съпружески начала с Ц. П. и на ответника - в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на сочения за пряк причинител на вредата – И. Л. И..
1
П. е починал в резултат от ПТП от 28.05.2017г. , при което са се сблъскали управлявания
от И. И. лек автомобил „Опел Астра“ и управлявания от К. И. лек автомобил „БМВ“, в
който П. е пътувал на задната седалка по средата. Непосредствената причина за смъртта му е
прекъсване на гръдната аорта, получено в резултат от удар в тъп предмет – така в.л. Б..
Срещу И. И. и К. И. са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.343 и
чл.342 НК. От приетите доказателства се установява, че наказателно производство е висящо
в досъдебна фаза, поради което, както на няколко пъти е постановявано от първостепенния
съд, не е налице основанието на чл.229, ал.1 т. 4 ГПК за спиране на гражданското дело.
Обжалваното решение не е недопустимо, каквато е тезата на ответника, основана на
постановките на ТР № 1/2017г. по т.д.№ 1/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Спорно и пред първата, и пред настоящата инстанция е дали конкретно поведение на
водача на л.а „Опел Астра“ е в нарушение на ЗДвП т.е. противоправно и налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия чрез непоставяне на
обезопасителен колан.
Съгласно неоспореното заключение на в.л.А. и показанията на св.С., отчетени от експерта
, механизмът на произшествието е следният: На 28.05.2017г. около 08,20 часа, при ясно и
сухо време, на прав участък от път ПП 1-4, с добра видимост, в посока от В.Търново към
София в дясна пътна лента се движи л.а БМВ, управляван от К. И. със скорост около 100
км/ч. В насрещната лента, посока Варна, се движи лек автомобил Опел Астра, управляван от
И. И., със скорост около 90 км/ч. По неустановени причини, на 87 метра преди удара
водачът на л.а Опел завил наляво и след 33 метра започнал да навлиза в лентата за насрещно
движение.След като навлязъл изцяло в нея и възприел движещия се по нея лек автомобил
БМВ, водачът на Опела завил надясно, за да се върне в неговата лента за движение.
Същевременно, при разстояние между двата автомобила около 90 метра, водачът на БМВ е
взел решение да завие наляво, за да избегне удара и е насочил автомобила към лява пътна
лента, където изцяло е настъпил удара с върналия се в нея л.а. Опел. Според вещото лице
водачът на л.а. БВМ не е имал възможност, дори да е възприел възвратното движение на
Опела , да реагира като върне автомобила си надясно към своята пътна лента. Ударът за
водача на БМВ е бил предотвратим ако е продължи движението си, без да завива наляво;
ако е предприел аварийно спиране или е завил надясно. Вещото лице е категорично, че
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. Опел Астра ,
който в нарушение на законовите правила е навлязъл в насрещната лента за движение и
така е активирал произшествието.
Изложеното позволява категоричен извод, че поведението на застрахования при
ответника И. И. е противоправно и в пряка-причинно следствена връзка с катастрофата, при
която е настъпила смъртта на П.. Дали другият участник в произшествието - водачът на л.а.
БМВ е действал противоправно е ирелевантно за настоящия спор. Ако и двамата водачи на
участвалите в катастрофата автомобили са действали противоправно т.е. съпричинили са
непозволеното увреждане, те ще отговарят солидарно спрямо ищцата, но застрахователите
на гражданската отговорност на съизвършителите не отговарят солидарно, тъй като за тях /
застрахователите/ законът не предвижда солидарна отговорност. Липсата й обаче не
означава, че застрахователят отговаря съобразно приноса за увреждането, който има
застрахованият при него делинквент. Трайно е приетото по реда на 290 ГПК разрешение, че
при съпричиняване по чл. 53 ЗЗД застрахователят по застраховка гражданска отговорност,
сключена с един от делинквентите, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на
вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент - р. 121/18.09.2014г. на ВКС , І ТО по т.д.2859/2013г., р.
37/01.09.2015г. на ВКС, ІІ ТО по т.д. № 1070/2014г. и др. Именно по тази причина и
противно на твърденията на ответника, за настоящото дело е без значение дали ще бъде
установена по наказателно правен ред вината на К. И. за настъпване на произшествието.
2
Възражението за съпричиняване е надлежно релевирано ( с отговора на исковата молба)
от застрахователя и се основава на твърдението, че починалият П. е пътувал на задната
седалка по средата без поставен предпазен колан. Защитното възражение следва да бъде
доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела, което в случая означава по несъмнен начин да се установи, от една
страна, бездействието на пострадалия да постави предпазен колан, а от друга,
съществуването на причинна връзка между това бездействие и смъртта му. В случая такова
доказване не е проведено. Съгласно заключението на в.л. А. автомобилът, в който е пътувал
П., е бил оборудван на задна средна седалка с двуточков колан, самолетен тип. В протокола
за оглед на местопроизшествието няма данни дали П. е бил с поставен предпазен колан, а
св. С., очевидец на произшествието, не си спомня дали П. е бил с колан. Вещото лице д-р Б.,
без да дава отговор на въпроса дали П. е бил с поставен колан, заявява в с.з. на 29.07.2020г.,
че двуточковите колани не могат да попречат на движението на тялото напред, за прегъване
на тялото в предна посока. Според вещото лице Б., за да получи П. разкъсване на гръдната
аорта, която е непосредствена причина за смъртта му, вероятно се е ударил в областта на
гърдите в предна дясна седалка. В същото с.з. – на 29.07.2020г. в.л. А. заявява, че
двуточковите колани са ефективни, а при конкретния удар двуточковият колан е щял да
задържи тялото, така че да не достигне предна дясна седалка и само главата да се удари в
нея. При така изложеното от вещите лица и като съобразява, че по делото е установено, че
П. е имал контузно-разкъсна рана в предната (челна) област на главата ( така протокола за
оглед и заключението на в.л Б.), а прекъсването на гръдната аорта, което е непосредствената
причина за смъртта, е възможно при удар от твърд предмет, който не е непременно и
единствено предната дясна седалка, въззивният съд достига до извод, че не е доказано по
несъмнен начин, нито че П. е бил без предпазен колан, нито че съществува пряка връзка
между неизползването на колана и непосредствената причина за смъртта. Ето защо,
възражението по чл. 51, ал.1 ЗЗД е неоснователно.
Частично основателни са оплакванията на ищцата, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД.
Ищцата е загубила партньора си след 14 годишен съвместен живот, през който са
изградили емоционална привързаност, подкрепяли са се и са се разбирали, отгледали са
заедно децата си от предишни връзки. Внезапната му загуба представлява за нея
психологическа травма с висок стресогенен потенциал, понесена е тежко, но в случая е
намерила проявление единствено в обичайните за подобна ситуация страдание, потиснато
настроение, свита зона на жизнен комфорт, нежелание за социални контакти, смущения в
съня, песимистични нагласи. При ищцата няма данни за развитие на психично разстройство
– така в.л. М..
Като преценява естеството и интензивността на страданието на ищцата, възрастта й – 45
години към датата на ПТП и ръководейки се от обществения критерий за справедливост към
момента на възникване на правото на обезщетение, въззивният съд приема, че правилното
приложение на чл. 52 ЗЗД налага заместващо обезщетение в размер на 120 000 лева.
Така определеното обезщетение не подлежи на редуциране предвид неоснователността на
възражението по чл. 51 ЗЗД
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до
120 000 лева и тази разлика бъде присъдена на ищцата, и потвърдено в частите, с които
искът е уважен до размер от 50 000 лева и отхвърлен за разликата над 120 000 до 200 000
лева.
При този изход на спора, присъдените на ищцата разноски от първата инстанция следва
да бъдат увеличени на общо 3960 лева, а присъдените на ответника – намалени до 94 лева.
На ищцата се следват и сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
3
възнаграждение , съразмерно на уважената част от иска или 2760 лева.
На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство
пред въззивната инстанция , съразмерно на отхвърлената част от иска или 100 лева.
Ответникът дължи на основание чл. 78, ал.6 ГПК още 535 лева над присъдените 375 лева
за деловодни разноски и още 4200 лева за държавна такса ( 4 % плюс 2% от 70 000 лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І – 4 ти състав от 08.09.2020г. по гр.д.№15042/2017г. в
частите, с които :
е отхвърлен иска на Б. Б. П. срещу ЗАД “Булстрад Виена иншурънс Груп“ по чл. 432, ал.1
КЗ за разликата над 50 000 лева до 120 000 лева;
са присъдени на ЗАД “Булстрад Виена иншурънс Груп“, на основание чл. 78, ал.3 ГПК ,
разноски над 94 лева до 175,00 лева.
и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена иншурънс Груп“, гр.София, пл.Позитано № 5 да плати
на Б. Б. П. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Н. М., София, ул.Веслец № 6, ет.3, ап.8, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, разликата над 50 000 лева до 120 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Ц. П., починал в резултат от ПТП от 28.05.2017г., ведно
със законната лихва върху тази разлика от 10.08.2017г. до окончателното й изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І – 4 ти състав от 08.09.2020г. по гр.д.
№15042/2017г. в частите, с които е уважен иска по чл. 432, ал.1 КЗ до размер от 50 000 лева
и е отхвърлен за разликата над 120 000 лева до 200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена иншурънс Груп“, гр.София, пл.Позитано № 5 да плати
на Б. Б. П. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Н. М., София, ул.Веслец № 6, ет.3, ап.8, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, още 2310 лева над общо присъдените от СГС в размер на 1650
лева, както и 2760 лева за разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Б. Б. П. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Н. М., София, ул.Веслец № 6, ет.3,
ап.8 да плати на ЗАД “Булстрад Виена иншурънс Груп“, гр.София, пл.Позитано № 5, на
основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 ГПК, сумата 100 лева за представителство пред въззивния
съд.
ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена иншурънс Груп“, гр.София, пл.Позитано № 5 да плати
по сметка на САС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, 535 лева за деловодни разноски и 4200
лева за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5