Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.10.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в публично
съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: М. ИЛИЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7438 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258- чл.273 ГПК.
С решение от 11.07.2018
г., постановено по гр.дело № 84354/2017 год. по описа на СРС, І Г.О.,
157 с-в, е признато за установено по предявените от М.Ц.Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес-***, срещу „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.150 от ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, че М.Ц.Т., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“-ЕАД
сумата от 839 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м.12.2010
г.- м.04.2011 г. и сумата от 361 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г., последната част от вземане в общ размер
3092,42 лв. за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г. за имот, представляващ
апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.“******. С решението на съда е
осъдена „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на М.Ц.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес-***, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 52,50 лв., разноски за производството за държавна такса. С
решението на съда е осъдена „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на адв.К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** , оф.П на
основание чл.38, ал.1 от ЗАдв. сумата от 314,00 лв.- адвокатско възнаграждение.
Срещу
постановеното от СРС, 157 с-в решение е подадена в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба
от ответника „Т.С.“-ЕАД, гр.София, чрез юрк.П.Н., с която се обжалва решението
на съда, в частта, с която е признато за установено, че ищцата не дължи на
ответника, сумата от 361 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г., последната част от вземане в общ размер на 3092,42
лв. за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г. за имот, представляващ апартамент №
4, находящ се в гр.София, ж.к.“ ******. Въззивникът- ответник, чрез процесуалния
си представител юрк.П.Н., моли съда
обжалваното решение да бъде отменено, в обжалваната част, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен предявения иск. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна – ищец М.Ц.Т.,
чрез пълномощника си адв.Н.И., оспорва жалбата, по съображения подробно
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли
жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Третото лице –
помагач на ответника по делото -„Т.С.“-
ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна
жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледат по
същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявения от ищцата М.Ц.Т. срещу ответника „Т.С.“-ЕАД, гр.София отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 361 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г., последната част от вземане в общ
размер на 3092,42 лв. за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г. за имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.“ ******, като на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите
на СРС. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради
което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното
правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Противно на
изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните
по делото. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, установени в разпоредбата на чл.154,
ал.1 от ГПК, при отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да
докаже пораждащите спорното право факти- такава тежест е възложена на
ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ето защо и
ответникът по отрицателния установителен иск е длъжен да докаже фактите, които
пораждат отричаното с иска вземане, съществуването на вземането и неговия
размер, а ищецът - правоизключващите и правопогасяващи факти, релевирани като
основание на предявения иск.
В настоящия случай при правилно разпределена доказателствена тежест между
страните с изготвения по делото доклад и при дадени изрични указания на
ответника за подлежащите на установяване релевантни факти и обстоятелства, а
именно, че ищцата е титуляр на вещни права по отношение на процесния
топлоснабдяван имот, т.е, че е негов собственик или ползвател, а оттук и за
наличие на възникнало между страните валидно облигационно правоотношение, ответното дружество не е ангажирало в тази насока никакви доказателства.
С оглед на това и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че по делото
е останало недоказано
за ответника да е възникнало вземане в размер на сумата от
361 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-
м.04.2017 г., последната част от вземане в общ размер 3092,42 лв. за периода
м.05.2014 г.- м.04.2017 г. за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в
гр.София, ж.к.“ ******.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
С
оглед изхода на спора на въззивника- ответник не
се следват разноски за настоящата инстанция. От друга страна, с оглед изрично
направеното искане, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ ЗА/
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.И.,
пълномощник на въззиваемата страна- ищец М.Т.,
адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 100 лв., предвид обстоятелството, че същия
е оказал безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на въззиваемата страна- ищец, видно от приложен по делото договор за
правна помощ и съдействие от 26.09.2018
год. за въззивната инстанция. Дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Н.И., съдът определя съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /ред. изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ
от 08.05.2020 г. по адм. дело № 14384/2019 г. – ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г., в
сила от 15.05.2020 г./, действаща към момента на приключване на устните състезания по делото пред въззивния съд /30.07.2020 г./, а именно в размер на сумата от 100 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.07.2018 г.,
постановено по гр.дело № 84354/2017
год. по описа на СРС, І Г.О., 157 с-в, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***-Б, да заплати на адв.Н.И. И., ЕГН
**********, адрес: ***, офис-партер на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2
от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв.
/ сто лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.