РЕШЕНИЕ
№ 957
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330203710 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0273-000195 от
17.05.2021 г. на П. А. - Началник РУ на ОДМВР Пловдив,РУ-Хисар с което на
СТ. Н. ДЖ. ЕГН ********** е било наложено административно наказание
: на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ –
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо
10 точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление,
като незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази
насока.Жалбоподателят Н. Д. редовно и своевременно призован не се явява
,като в съдебно заседание се представлява от адв.С.П. излага основания за
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител .По делото при
насрочването е постъпило молба –становище по съществото на делото и се и
ска потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
1
На 29.04.2021г. жалбоподателят С.Д. управлявал лек автомобил „БМВ
“320 с рег. № ********* Около 13.40 часа в с.Старо Железаре ул.1-ва на
кръстовището с улица „Трета“ посока на движение към с.Ново железаре бил
спрян за проверка от полицейски служители-младщи автоконтрольор П.Г.
при РУМВР гр.Хисаря, които тествали жалбоподателя за употреба на
алкохол с техническо средство – Алкотест Дрегер 7410+, с фабричен номер
„АRRB 0125”. Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в
издишания от водача въздух от 0.99 на хиляда. За констатираното на
жалбоподателят бил съставен АУАН № 234 /бланков № 858277/ на 29.04.2021
г. за извършено от него нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Издаден бил и
талон за медицинско изследване № 0062679, препис от който бил връчен на
жалбоподателя . Жалбоподателят отразил в талона, че не приема
показателите на техническото средство. В законоустановения срок
жалбоподателят се явил да даде кръвна проба за изследване. С протокол за
химическа експертиза /ПХЕ/ №287 ог 10.05.2021г.е посочено ,че показанието
на алкохол на лицето С.Д. в кръвта е 0,58% .
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, талон за
медицинско изследване,Протокол за химическа експертиза/ПХЕ/, справка
АНД, оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на
свидетеля –П.Г..Последният ясно ,точно и конкретно описва проверката
,както и съответните констатации.Съдът възприема показанията му в
цялост,същите се кредитират от съда и съвпадат с описаното в писмените
материали обсъдени по-горе.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от
ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценява като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените
по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е
осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с
химическа експертиза, че същият е управлявал МПС след концентрация на
алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 0.58 на
2
хиляда,съгласно постъпилата по делото ПХЕ.
Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на
проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са
опорочили същата. Жалбоподателят е бил тестван от лице, което е имало
право да борави с техническо средство «Алкотест Дрегер», самото
техническо средство е било калибрирано към датата на изпробване, издаден е
талон за медицинско изследване.Няма пречка и да му бъдат издадени два
отделни талона,тъй като видно от показанията на св.Г. е,че Д. е отказал
кръвна проба за наркотици,но се е съгласил на такава за алкохол.На следващо
място е съвсем нормално в АУАН да се впише това ,което е отчело
техническото средство на място ,тъй като ПХЕ още не е бил готов и няма как
да се отрази в АУАН,който се изготвя на място.Тъй като е дадена кръвна
проба и същата е била готова на 10.05.2021г ,то това е отразено ясно и точно в
НП.Като съдът не споделя възраженията на пълномощника на
жалбоподателя,че в НП не е вписан номера на тази ПХЕ ,а само датата и
видите ли това опорочава процедурата по издаване на НП и нарушава правото
на защита на жалбоподателя.Фактът ,че е описано показанието на тази
експертиза в достатъчна степен индивидуализира установеното количество
алкохол.По отношение на жалб.Д. в АУАН и НП са отчетени всички
съставомерни признаци на нарушението по чл.5ал.3т.1 от ЗДвП .В НП
правилно ясно и точно са описани както показанията на техническото
средство ,както и резултатът от ПХЕ.Като описанието и на двете не нарушава
правото на защита на Д., а напротив в пълнота го запознава с показанията
както на техническото средство ,така и на ПХЕ .Като впоследствие при
определяне на отговорността на жалбоподателя е взет резултата от
ПХЕ,който очевидно е по-благоприятен и влияе в голяма степен и върху
наказуемостта на нарушението.Доколкото е дадена кръвна проба за
изследване ,то именно резултата от нея е зачетен , а не този от техническото
средство. Ето защо с оглед на установеното съдът счита за безспорно
доказано, че на процесната дата Д. е управлявал МПС в нарушение на
посочената разпоредба от ЗДвП. Съдебният състав счита, че административно
наказващия орган е посочил доказателствата въз основа, на които е
установено административното нарушение, като в издаденото НП е изрично
посочен резултатът и от двете проби - от техническото средство и от ПХЕ
,като последното е повлияло на определяне на концентрацията на алкохол и
на съответната наказуемост. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е
извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е
ангажирана административно наказателната му отговорност.Настоящият съд
не възприема тезата на пълномощника на жалбоподателя,че от описанието в
НП не става ясно кое от двете показания приема за установено,това от
техническото средство или това от кръвната проба.Напротив напълно ясна и
точна е волята на АНО ,а именно,че е възприел резултата от протокола за
химическа експертиза/ПХЕ/ и това е повлияло и на правилното определяне на
наказанието ,именно по чл.174ал.1т.1 от ЗДвП ,а не по чл.174 ал.1т.2 от ЗДвП.
3
Относно размерът на наложените наказания - глоба в размер на 500 лв.
и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца - съдът прие,
че същите съответстват на закона, тъй като са определени във фиксиран
размер в закона и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на
същите.Спазени са и изискванията за издаваене на АУАН и НП и същите
отговарят на чл.42 и чл.57 от ЗАНН ,както и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Спазени са и изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, като е било постановено от
административно – наказващият орган отнемане на общо 10 контролни точки
за нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и предвид липсата на искане от страна на
въззиваемата страна за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0273-000195 от
17.05.2021 г. на П. А. - Началник РУ на ОДМВР Пловдив,РУ-Хисар с което на
С. Н. Д. ЕГН ********** е било наложено административно наказание : на
основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба
в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10
точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5