ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20.06.2016 г. гр. Несебър
Несебърският районен съд граждански състав на двадесети юни през две хиляди и шестнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева в качеството си на дежурен съдия
гр.д.№ 405 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на М.Ф.П., ЕГН **********,***, против О.Н.
Твърди се, че на
10.10.2013 г. в 08.00 часа бащата на ищцата- Филчо
Великов Янчев е започнал работната си смяна като сметосъбирач към Кметство-
гр.Обзор, област Бургас, съгласно Трудовия си договор № 2/03.01.2013
г. Конкретното му работно място през този ден е било определено на
специализираното МПС /камион за сметосъбиране/„ФОРД КАРГО" с рег.№А3239МВ,
собственост на Кметство Обзор. На същия ден около 12.00 часа, посоченото МПС,
заедно с обсужващия го екип, състоящ се от Филчо Великов Янчев, Димчо Стоянов
Петров- на длъжност шофьор, Левент Левентов Чолаков и Сотир Найденов Тодоров,
са събирали сметта на ул."Рила" в гр.Обзор. При маневра
на заден ход, извършвана от водача на камиона Димчо Стоянов Петров, същият е предизвикал
пътно-транспортно произшествие /ПТП/,
вследствие на което е причинил телесни повреди на Филчо Янчев, като го е
притиснал между управляваното от него МПС и крайпътно дърво. Филчо Янчев бил
откаран в МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, където въпреки проведеното му
лечение на 21.10.2013 г. починал от наряванията си вследствие на развита
белодробна емболия. Описаната
фактическа обстановка водела до извода, че работникът на О.Н. Филчо
Великов Янков е претърпял трудова злополука при и по повод изпълнението на
трудовите си задължения за ответника. В тази връзка компетентният орган по
чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ Националният осигурителен
институт, районно управление "Социално осигуряване"-гр.Бургас,
е извършил разследване по случая и издал Протокол №31/11.11.2013 г. и
Разпореждане №139 от 28.11.2013 г., с които е признал злополуката за трудова. Ищцата била
единствен наследник- дъщеря на
пострадалото от непозволеното увреждане лице Филчо Янчев. Необорима била
презумпцията на закона, заложена в правото на обезщетение, че смъртта на близък
причинява неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и мъка от
загубата му. Още по-големи били тези болки и
страдания, когато близкото лице било родител
или дете. В настоящия случай е била налице и още една особена близост между
баща и дъщеря, а именно обсоятелството, че същият нямал
друг близък роднина. Пострадалия Филчо Янчев е бил разведен с майката на дъщеря
си, но не сключил друг
брак до края на живота си и поддържа изключително близка връзката с дъщеря си.
Макар и омъжена, М.П. винаги разчитала изключително много на своя баща, както
за морална, така и за всякаква друга подкрепа. Той е бил чест гост през зимата
при дъщеря си и нейното семейство в София, а те са прекарвали почти цялото лято
при него в Обзор. Помагал й е и при отглеждането на нейната дъщеря /на 6 год./,
която също е прекарвала не малко време при дядо си в Обзор. При тези
обстоятелства баща и дъщеря са разчитали единствено един на друг и взаимно са
си помагали, като помощта от страна на родителя
винаги е по-голяма към детето му. Макар и с малки доходи пострадалият Филко
Янчев е оказвал включително и финансова помощ на дъщеря си М.П.. Ищцата била
загубила бащината утеха, получавана в трудното си ежедневие, загубила е
бащината топлина, която била неизмерима с нищо друго. Болката и
страданието на ищцата, които е претърпяла от
смъртта на баща си, продължавали и до днес. През
целия си останал живот ищцата трябвало да живее без бащина опора и
подкрепа, без неговата помощ и присъствие. Безспорно било
установено, че Филчо
Янчев е бил в трудовоправни взаимоотношения с О.Н. На
горното основание ищцата отправила мотивирано писмено искане, с
което поканила
О.Н. в качеството й на работодател на загиналото лице,
да й заплати обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, свързани със смъртта на баща й в размер на 150 000
/сто и петдесет хиляди/ лева, като дала разумен
срок за доброволно плащане на посоченото обезщетение, като посочила и банкова сметка. *** О.Н.
на 13.11.2015 г. До настоящия момент плащане, както и отговор от работодателя,
не последвал. Предвид на това се моли да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие загубата на бащата на последната, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпването на
увредата, 21.10.2013 г. до окончателното й плащане.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество, с който не се оспорват твърденията на
ищцата, но се твърди, че исканата сума е завишена. Твърди се, че при
настъпилата трудова злополука е било налице съпричиняване
от страна на Филчо Янев, което било отразено и в констатациите на РУСО- Бургас.
Представят се писмени доказателства. Моли се да бъдат изискани пълната преписка
по установяване на трудовата злополука от РУСО- Бургас, както и НОХД № 124/2015
г. по описа на БОС. Предвид на това, че автомобила, с който е настъпило ПТП е
бил застрахован по „Гражданска отговорност” в ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД се
моли същото да бъде привлечено като трето лице- помагач на страната на
ответника с оглед възможността по чл.435 от КЗ, както и възможността по чл.222
от ГПК. Съдът е уважил искането и с определение от 04.05.2016 г. е привлякъл
застрахователя. По делото е постъпил отговор от страна на последния, с който
освен становище по съществото на спора, е направено искане да бъде отменено соченото
определение предвид на това, че застрахователя е страна по застраховка
„Гражданска отговорност”, каквото основание не е предмет на настоящото
производство. Наред с това ищцата вече била предявила претенции спрямо
застрахователя по този договор. Такова искане е направено и в съдебно заседание
от страна на представителя на ищцата. Ответникът изрази становище за спиране на
делото поради преюдициалност.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира молбата и искането на ищеца за основателно.
Настоящото производство касае наличието или липсата на имуществена отговорност
от страна на работодателя по реда на чл.200 от КТ. Същата няма отношение и
връзка с отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”, по която О.Н. твърди, че евентуално ще има претенции в случай на
уважаване на настоящия иск. В този смисъл за ответникът не е налице интерес от
привличане на застрахователя, тъй като фактите и обстоятелствата, който ще се
установяват в настоящото дело, не касаят отговорност по застраховка „Гражданска
отговорност”. Предвид на това съдът намира, че е допуснал грешка, уважавайки
искането на ответника в тази насока, поради което определението следва да бъде
отменено, а молбата за привличане на трето лице- оставена без уважение. В този
смисъл и на същото основание искането за спиране на делото поради наличието на
висящо производство пред СГС също не следва да бъде уважавана, тъй като същото
не е преюдициално по отношение на настоящото
производство.
Мотивиран от горното, на
основание чл.253, чл.229, ал.1, т.4 от ГПК Несебърски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 04.05.2016 г., с
което е привлечено в качеството му на трето лице помагач на страната на
ответника- ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответника в тази връзка.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на О.Н. за спиране на делото.
Определението, в частта, с която
се оставя без уважение искането за привличане на трето лице- помагач, подлежи
на обжалване пред ОС- Бургас в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
В останалата му част е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: