Присъда по дело №3842/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ
по НОХД №3842 по описа на Софийски районен
съд, НО, 2-ри състав, за 2024 г.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура против Т. Н. М., ЕГН
**********, за това, че за периода от месец април 2017 г. до месец юни 2023 г.,
включително, на територията на Столична община, след като е бил осъден с решение
№7640/20.10.2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III брачен състав, по
гр.д. №2397/2016 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 06.12.2016 г., да издържа
свой низходящ – малолетната си дъщеря Т Т. М., родена на ХХХ, като й заплаща
ежемесечно до пето число издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, чрез нейната
майка и законен представител – В. К. К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно една непълна месечна вноска в размер на 125,00
/сто двадесет и пет/ лева за месец април 2017 г. и 74 /седемдесет и четири/ пълни месечни
вноски по 150,00 /сто и петдесет/ лева всяка, всичко в общ размер на 11225,00 /единадесет
хиляди и двеста двадесет и пет/ лева - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
По делото не са конституирани частен обвинител и граждански ищец.
Проведено е съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК (чл.369а - 374 от
НПК), в неговата алтернатива, ситуирана в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, за което е
направено искане от подсъдимия и неговия защитник. Подс. М. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тях, а да се ползват тези от досъдебното производство. Съдът с протоколно
определение е одобрил изразеното съгласие, на основание чл.372, ал.4 от НПК, след като е
констатирал, че даденото признание обхваща всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се подкрепя от събраните в досъдебната фаза доказателствени
материали.
В проведеното открито съдебно заседание представителят на СРП поддържа
обвинението, като твърди, че с оглед събраните по делото доказателства същото е доказано
по безспорен и несъмнен начин. Пледира, подсъдимият М. да бъде признат за виновен в
извършването на вмененото му престъпно деяние, но на основание чл. 183, ал. 3 НК съдът
да не му налага наказание, поради обстоятелството, че преди постановяване на присъдата в
първата инстанция той е изпълнил изцяло паричното си задължение и не са настъпили други
вредни последици за пострадалото лице.
Защитникът на подсъдимия – адвокат П, излага становище за реализация на
обективните признаци на състава на престъплението, за което е предявено обвинение на
нейния подзащитен. Счита, че събраните по делото доказателствени материали убеждават за
приложимостта на хипотезата на поощрителната разпоредба на чл.183, ал.3 от НК. Моли
решаващият орган да се произнесе, съобразявайки тези аргументи.
Подсъдимият Т. Н. М., редовно призован, се явява в съдебно заседание. Признава по
реда на чл.371, т.2 от НПК всички фактически обстоятелства от обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява за тях да не бъдат събирани доказателства. В своя лична
защита по същество заявява, че поддържа изложеното от своя защитник в пледоарията му, а
в последната си дума моли да не бъде наказан.
След като прецени събраните по делото доказателствени материали (поотделно и в
съвкупност), взе предвид доводите и възраженията на страните, при спазване на
разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т. Н. М., ЕГН **********, е роден на ХХХ, в гр. И, българин,
1

български гражданин, неосъждан, неженен, безработен, със средно образование, постоянен и
настоящ адрес: ХХХ. За него не са събирани характеристични данни.
Подс. М. и свид. В. К. К. живели във фактическо съпружеско съжителство от месец
април 2012 г. до месец юли 2013 г., когато се разделили. Причина за прекратяване на
връзката им станала бременността на свид. К и нежеланието на подсъдимия да се ангажира с
отглеждането на детето. От съвместното им съжителство на ХХХ се родила Т В К., която не
била припозната от своя биологичен баща – подсъдимия. След раждането на детето, заедно
с него свид. К се върнала в дома на своята майка – свид. Ц. В. Н., находящ се в ХХХ, където
се установила.
С решение №7640/20.10.2016 г., влязло в сила на 06.12.2016 г., постановено по гр. д.
№2397/2016 г. по описа на Софийски градски съд, III брачен състав, образувано по иск от
свид. В. К. за установяване на произход от бащата, с основание чл.69 от Семейния кодекс,
било признато за установено, че детето Т В К. е зачената и произхожда от Т. Н. М.. Било
постановено детето да носи имената Т Т. М.. Със същия съдебен акт било одобрено и
постигнато между родителите споразумение, с което упражняването на родителските права
било предоставено на майката, а на подсъдимия бил определен режим на лични отношения
с детето. М. бил осъден и да заплаща на малолетното си дъщеря, чрез нейната майка и
законен представител В. К., месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от влизане в
сила на съдебния акт и дължима до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване. Съгласно решението в тежест на подсъдимия била възложена и сумата от
5800,00 лева, представляваща сбор от дължимите месечни издръжки за периода от
раждането на детето до датата на постановяване на акта. Изпълнението на задълженията на
подсъдимия следвало да бъде извършвано по местоживеене на свид. К., а именно на
територията на Столична община.
След влизане в сила на съдебния акт и до средата на 2022 г. свид. К. и детето й
живеели в ХХХ. В средата на 2022 г. те временно се преместили на друг адрес: ХХХ, но
около месец септември 2022 г. отново се върнали в дома на майката на свид. К. в с.
Казичене, който обитавали до месец юни 2023 г., включително.
Изначално подсъдимият не изпълнявал своите алиментни задължения. Това свое
бездействие той проявявал въпреки съзнанието, че съдебният акт се явява задължителен за
изпълнение по отношение на своите адресати. По повод неговото поведение свид. К., въз
основа на издадения й изпълнителен лист, инициирала изпълнително дело
№20221110400620/2022 г. пред Държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд.
В хода на производството, през месеците от феврурари до май 2023 г., подсъдимият
извършил четири плащания на суми по сметката на ДСИ. Поради отсъствието на изрично
ангажирано от М. за тях отнасяне към конкретен период, те били приспаднати от най-
старите по реда на възникването им задължения за издръжка, включени във времето след
влизането в сила на осъдителното решение, като най- обременителни такива, считано от
06.12.2016 г.
Подсъдимият обаче продължил да бездейства при изпълнение на своите
ангажименти, като забавата му обхванала времето от април 2017 г. до месец юни 2023 г.,
включително. За така обособения период М. следвало да заплати за детето си седемдесет и
четири пълни месечни вноски в размер на 150,00 лева, всяка от тях и една непълна месечна
вноска в размер на 125,00 (сто двадесет и пет) лева за месец април 2017 г. Общият размер на
издръжката, която той дължал, възлизал на 11225,00 (единадесет хиляди двеста двадесет и
пет) лева.
В съдебното заседание на 22.04.2024 г. защитникът на подсъдимия е представил
заверени копия от платежни нареждания за преведена от М. по сметка на Софийски районен
съд, обслужваща Административна служба „Държавни съдебни изпълнители“ и в полза на
взискателя свид. К., парична сума в общ размер от 11225,00 /единадесет хиляди двеста
2

двадесет и пет/ лева, представляваща дължимата издръжка през инкриминирания период от
време.
Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са
прецизирани, с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната
отговорност на подсъдимия факти, без това да привнася различно смислово изражение по
отношение на очертана от наблюдаващия делото прокурор релевантна фактическа
обстановка. Последната е установена по безспорен и категоричен начин, въз основа на
релевираното от М. цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствена част на
обвинителния акт, което напълно кореспондира с приобщените от органите на досъдебното
производство допустими и относими към предмета на доказване доказателствени
източници: гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетелите
В. К. К., Ц. В. Н., НТН, дадени в досъдебното производство; писмените доказателства и
доказателствени средства: справка за съдимост, покани за доброволно изпълнение,
изпълнителни листове, платежни нареждания за банкови преводи, разписки от „Изи Пей“,
отговор от СГС, с приложени към него заверено копие на връчено на 21.11.2016 г.
съобщение с приложен препис на решение по гр.д.№2397/2016 г., заверен препис от
решение №7640/20.10.2016 г. по описа на СГС, ГО, III брачен състав, преписи от решения, с
които се допускат поправки на очевидни фактически грешки, ведно със съобщения за
тяхното връчване, писмени отговори от Държавен съдебен изпълнител при СРС, заверено
копие от материалите по изпълнително дело №620/2022 г., сред които удостоверения за
раждане на дете, покани за доброволно изпълнение, справки от регистри на населението за
актуален адрес на подсъдимия, НОИ, регистър на банковите сметки и сейфове към БНБ,
ОПП – СДВР, Агенция по вписванията, запорни съобщения, допълнително изискани
справки от Агенция „Социално подпомагане“, Агенция по заетостта, Столична община за
заплатен данък за моторни превозни средства, ТД на НАП относно сключени трудови
договори, ОПП – СДВР за притежавани моторни превозни средства, както и заключенията
по назначените и изготвени съдебно- оценителни експертизи, приобщени на осн. чл.373,
ал.2 вр. чл.372, ал.4 и чл.283 от НПК и обсъдена по реда на чл.107, ал.5 от НПК.
Съдът анализира събрания по делото доказателствен материал и прие, че не е налице
противоречие между гласните доказателства по делото и приобщените писмени такива.
Самопризнанието на подсъдимия М. се подкрепя от показанията на свид. К., на които
първоинстанционният съд даде вяра и кредитира като последователни, обективни и
вътрешно непротиворечиви. Те очертават облика на отношенията между подсъдимия, от
една страна и детето му и неговата майка, от друга, развивали се след раздялата на
родителите и годините, следващи осъждането на М., включително и относно размера на
месечната издръжка за неговата низходяща. Свид. К. представя хронологията на тези
събития с присъщата на утвърден спомен логична последователност. Категорична е, че след
раздялата със своя приятел, последният се е дезинтересирал от детето си, първоначално не е
пожелал да го припознае, а след съдебното решение, с което е установен произходът на
детето от него и той е бил осъден за заплаща месечна издръжка, не е изпълнявал своите
задължения. К. сочи и продължителността на неговото бездействие, което напълно съвпада
с установеното по делото време на деянието. Споделя непосредствените си възприятия
върху поведението на бащата, несъобразено с осъдителния титул на съдебния акт и
мотивирано с причини, излизащи извън липсата на финансови средства и без
съществуването на обективни фактори, които да са го възпрепятствали. Потвърждение в
тази насока се черпи от изисканите справки от БНБ, НОИ, ОПП – СДВР за притежавано
моторно превозно средство, Агенция по вписванията, отсъствието на данни за
регистрацията му като безработен след месец май 2016 г. или като нуждаещо се от социални
помощи лице, както и трудовата му ангажираност, в допълнение регистрацията му като
земеделски производител и тютюнопроизводител от месец юни 2018 до април 2022 г.,
свидетелстващи за разполагането на М. с парични средства, от които да обслужва
3

ежедневните си нужди. Извлича се от показанията на свид. Н., която твърди, че той е
полагал труд през целия период на своето бездействие, както и документите, представени от
Административна служба „Държавни съдебни изпълнители“ при Софийски районен съд от
изпълнителното дело, образувано срещу подсъдимия. Категорична е К., че инициативата от
страна на бащата да съобразява поведението си от началото на 2023 г. е била стимулирана
изключително от подадената от нея жалба до прокуратурата, респ. наличието на заведено
изпълнително дело. Достоверността на нейните показания се допълва от показанията на
останалите свидетели по делото, от заключението на изготвените и приети в досъдебната
фаза съдебно –оценителни експертизи, както и от признанието на самия подсъдим.
Значими за предмета на делото се явяват и онези пасажи от изявленията на свид. К., в
които тя признава за извършвани по нейна сметка или по тази на изпълнителната служба
нерегулярни частични плащания на изискуемите суми, както и за ежемесечното изпълнение
на алиментните задължения на подъдимия след месец юни 2023 г. В тази си част
показанията са обезпечени от приложените по делото извлечения от банковата сметка на
свидетелката и информация за транзакциите, извършени по сметка, обслужваща
изпълнителните дела, образувани пред ДСИ при Софийски районен съд. Кореспондират и с
представените от самия М. заверени копия от документи за преведени суми по банков път с
основание издръжка. С оглед този синхрон с другите доказателствени източници, така
предложената от К. хронология на събитията следва да се възприеме като достоверно
отражение на настъпили в действителността факти.
Съществени аргументи за отсъствието на значителни затруднения, които да е
породило бездействието на подсъдимия за отглеждането на неговата дъщеря, се извличат
отново от показанията на свид. К.. Макар те да съдържат упрек към дистанцираното
поведение на бащата, в тях не се откриват доказателства описаното отсъствие на
своевременна парична престация да е възпрепятствало отглеждането на Т М., респ. да е
поставило нея и нейната майка в състояние на крайна бедност и лишения. Тези
обстоятелства изключват, от своя страна, възможността да се коментира настъпването на
други вредни последици за пострадалото лице по смисъла на чл.183, ал.3 от НК.
Не се намират основания за изключване показанията на К. от съвкупността на
достоверните източници на факти в процеса. Макар и заинтересована от изхода на
производството, липсват данни за тенденциозност в поведението й и стремеж да бъдат
изопачени релевантните към предмета на доказване обстоятелства. Не са констатирани
пропуски в изложението на фактите от страна на свидетеля, като заявеното от него звучи
житейски логично, в достатъчна степен пунктуално и изчерпателно. То разкрива синхрон и
с останалите приобщените по делото доказателствени източници, които са поставени в
подкрепа на тезата за обективирано неправомерно бездействие от страна на подсъдимия.
Като допълнение към твърденията на свид. К. са дадени показанията на нейната
майка – свид. Н.. В тях се открива идентична, макар и по- лаконична хронология на
отношенията между подсъдимия и бившата му приятелка по повод роденото от връзката им
дете. Относно тези обстоятелства те служат за проверка на версията на свид. К., резултатите
от която са положителни. Предлагат и ценни сведения за трудовата ангажираност на М. в
периода след влизане в сила на осъдителното съдебно решение срещу него, както и
понастоящем, потвърдено като отговарящо на обективната действителност от документите
по изпълнителното дело и справките от НАП, НОИ, БНБ, АСП и Агенция по заетостта. Този
факт позволява и извод, че М. не е бил възпрепятстван обективно да отделя от доходите си
нужните за издръжката на своето дете средства.
С особено внимание съдът подхожда към сведенията, предоставени от разпитания в
хода на досъдебното производство в качеството на свидетел адвокат, упълномощен от
подсъдимия за участие в приключилото срещу него брачно дело – НТН. Съществени са
показанията му в частта, засягаща реда, по който фактът на осъдителното решение е
4

достигнал до знанието на М. и изразеното от последния нежелание процесуалният му
представител да подава жалба в предвидения срок, което кореспондира напълно с датата,
отразена върху съдебния акт, когато той е породил своите материалноправни последици.
Съдът приема споделените събития като реално настъпили в действителността, доколкото
анонс за тях се съдържа и в показанията на бившата приятелка на подсъдимия, която е
категорична, че той е участвал в производството пред гражданския съд лично, независимо
от привлечения негов пълномощник.
Следва да се кредитират като обективни и професионални и заключенията на двете
икономически експертизи, които установяват общия размер на неплатените месечни вноски
за издръжка и техния брой. Така обективираните вещи мнения потвърждават свидетелските
показания, респ. обясненията на подсъдимото лице и приетите писмени доказателства, че се
касае за бездействие, проявено в период от повече от шест години, като незаплатените
дължими суми за издръжка възлизат общо на 11225,00 лева. Заключенията се допълват от
документално установения посредством платежни нареждания факт на издължаване към
17.04.2024 г. на всички инкириминирани суми за обхванатия от обвинението период, преди
постановяване на присъдата.
На основание чл. 297 ГПК, съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на
решението по гр.д.№2397/2016г. на СГС, ГО, ІІІ брачен състав, влязло в законна сила на
06.12.2016 г., с което е определен размерът на дължимата сума за издръжка за детето Т М..
Ето защо, изгради изводите и свободното си вътрешно убеждение въз основа на същите.
Категорично се установява от показанията на свидетелите Н и К и обратната разписка към
съобщението за връчване на решението, че този съдебен акт е влязъл в сила на 06.12.2016 г.,
поради което и от тази дата насетне следва да се преценява съставомерността на
поведението на подсъдимия.
От събраните по делото удостоверителни банкови документи за наредени финасови
средства чрез преводни нареждания, данните в които не подлежат на субективна
интерпретация, категорично се налага извод, че на 17.04.2024 г. М. е изплатил сумите, за
които е бил осъден във връзка с издръжката на своята дъщеря, инкриминирани по делото, по
сметката на ДСИ към Софийски районен съд, откъдето впоследствие те са били
разпределени и преведени по тази на свид. К., за да бъдат усвоени от нея за нуждите на Т
М..
Съдът се довери и на приетите по надлежния процесуален ред писмени
доказателства, които допълват и подкрепят свидетелските показания по делото, като
изясняват в пълнота фактическата картина на престъплението, извършено от подс. М..
Видно от приложените по делото справки от НАП и НОИ, Агенция по заетостта, Агенция
„Социално подпомагане“, за времето от месец август 2013г. до месец ноември 2018г.
подсъдимият е бил трудово ангажиран. Установява се от отговора на НАП, че той е бил
регистриран в периода от 2018 г. до 2022 г. и като земеделски производител и
тютюнопроизводител, от която дейност също е получавал доходи. Удостоверено в писмо от
БНБ е наличието на суми по откритите на негово име банкови сметки, върху които именно в
хода на изпълнителното дело са наложени обезпечителни мерки, изводимо от запорните
съобщения, приложени по изпълнителното дело. Същевременно, от справката от ОПП –
СДВР и Столична община е констатирано и притежанието на моторно превозно средство, а
от отговора на Агенция по вписванията – вписването на договор за наем на жилище, по
който М. се явява наемател и който е обслужвал самостоятелно. Тези факти навеждат на
извод, че той е разполагал с материална обезпеченост, като е можел да удовлетвори
претенциите, предявени към него, за добросъвестна проява на дължимо поведение в насока
изплащане на търсените суми. Разглеждани в съвкупност така приобщените като писмени
доказателства копия на документи указват наличието на обективна възможност
подсъдимият да изплаща своевременно и в пълен размер своите задължения.
5

Подсъдимият е с чисто съдебно минало, като не са събрани доказателства за
наличието на други висящи наказателни производства.
Въз основа на справката за съдимост съдът установи, че подсъдимият не е осъждан,
не е освобожаван от наказателна отговорност. Липсват данни и за други негови
противообществени прояви.
Съвкупността от свидетелски показания, писмени доказателства - платежни
документи, справки от изпълнително дело, образувано пред държавен съдебен изпълнител,
документи от други институции и експертни заключения позволява извод, че макар
поведението на подс. М. в рамките на инкриминирания по делото период от време да
разкрива съставомерност като престъпление по чл.183, ал.1 от НК, се обосновава
възможността за приложение на привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените фактически положения, настоящият съдебен състав намира, че
поведението на подсъдимия Т. Н. М. изпълва всички обективни и субективни признаци на
престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК.
От обективна страна, за времето от месец април 2017 г. до месец юни 2023 г.,
включително, на територията на Столична община, след като е бил осъден с решение
№7640/20.10.2016 г. на СГС, ГО ІІІ-ти брачен състав, постановено по гр.д.№2397/2016 г.,
влязло в сила на 06.12.2016 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Т Т. М., чрез нейната
майка и законен представител В. К., като й заплаща месечна издръжка в размер на 150,00
лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски,
а именно 74 /седемдесет и четири/ пълни месечни вноски, всяка от по 150,00 /сто/ лева и
една непълна месечна вноска за месец април 2017 г., в размер на 125,00 лева, всички общо в
размер на 11225,00 /единадесет хиляди двеста двадесет и пет/ лева.
Физическата страна на изпълнително деяние на престъпния състав, ситуиран в
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, се проявява във формата бездействие и се изразява в
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер две или повече месечни
вноски. Видно от приложените по делото справки от различни държавни и общински
институции през инкриминирания период от време подсъдимият е бил трудово ангажиран,
получавал е и допълнителен доход от дейност като земеделски стопанин, притежавал е
моторно превозно средство, като са събрани, включително от разпита на свидетеля К.,
доказателства, че не финансовото му положение е било водещ аргумент при отказа му да
изпълнява регулярно своите задължения, а акцентът е бил поставен върху влошените
отношения между него и майката на детето му. Дори обстоятелството, че и пред свид. К.
подсъдимият не е намерил за необходимо да заявяви оправдание за бездействието си, е
достатъчно, за да се установи наличието на опит да се прикрие нежелание за изпълнение.
Без значение за наказателната отговорност на дееца се явява и обстоятелството, дали
другият родител разполага с достатъчно финансови средства, за да обезпечи отглеждането
на детето. Възпитанието и осигуряването на препитание на низходящите родственици,
които не са способни сами да се грижат за себе си, е възложена в тежест на двамата
родители. Осъзнаването на тази отговорност е дълг на всеки гражданин, поради което
единствено позоваване на изключителни и обективни по своя характер фактори, които са
възпрепятствали изпълнението на паричното задължение, може да екскулпира вината. В
конкретния случай такива не се откриват.
Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като от гледна точка на
въздействието върху непосредствения обект на защита, законът не изисква настъпването на
допълнителен резултат освен самото неплащане на издръжката. Налице е влязло в сила
съдебно решение, с което деецът е осъден да издържа свой низходящ. Съгласно чл. 68, б. “а”
от Закона за задълженията и договорите паричните задължения са носими, т.е. тяхното
местоизпълнение следва да бъде извършено в местожителството на кредитора по време на
6

изпълнение на задължението. Имайки предвид естеството на алиментното задължение за
издръжка, а именно да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни
и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия
месец, за който се отнася. Същата служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в
полза на което е присъдена, поради което не трябва да се изчаква неговото изтичане.
В конкретния случай се разкрива и корелативно необходимата субективна страна на
деянието, ведно с изискуемите от закона нейни интелектуални и волеви параметри. Като
типично формално престъпление същото може да бъде извършено при единствено
възможната форма на вината - пряк умисъл. В интелектуален аспект подсъдимият е
предвиждал консумирането му, състоящо се в неизпълнение на изискуемите парични
задължения спрямо детето си, съзнавал е техния общественоопасен характер, изразяващ се в
накърняване на обществените отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на
посочените от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във волево
отношение подсъдимият е искал извършването на деянията като пряко е целял
противоправното си бездействие.
В проведеното на 22.04.2016 г. открито съдебно заседание са приобщени платежни
нареждания за суми, изплатени по банковата сметка на СРС, открита за дейността на
административна служба „Държавни съдебни изпълнители“, пред която въз основа на
издадения в полза на свид. К. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело във връзка
с дължимата от М. издръжка. Видно от тяхното съдържание, подсъдимият на 17.04.2024 г. е
превел трикратно по банков път парични средства с оглед изпълнение на алиментното си
задължение, като е покрил целия инкриминиран в обвинението размер на издръжката за
малолетната Т М.. По делото липсват фактически данни, че от бездействието на М. са
настъпили други вредни последици за пострадалото лице. Не без значение се явява и
последващото фиксирания от обвинението период поведение на подсъдимия, с което той
демонстрира намерението си и за в бъдеще да се съобразява с произтичащите от съдебното
решение за него осъдителни последици. Имайки предвид този благоприятстващ Т. М.
юридически факт, съдът намира, че в настоящия случай са налице изискуемите от закона
предпоставки, обуславящи приложното поле на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, а именно:
“Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази
разпоредба не се прилага повторно”.
Визираният нормативен регламент представлява поощрителна разпоредба, целяща да
стимулира длъжника към едно последващо правомерно поведение, което да доведе до
своевременно плащане на дължимата издръжка. Условията за приложението на
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК са четири и са дадени кумулативно, а именно: деецът
следва да е изпълнил цялото си задължение /това обстоятелство бе установено в съдебното
следствие/; самото изпълнение следва да е извършено преди постановяване на присъдата от
първа инстанция /в случая е налице, тъй като доказателството за погасеното парично
задължение е представено на етапа на съдебното следствие пред първоинстанционния съд/,
на трето място - необходимо е да не са настъпили други вредни последици за пострадалия
/по делото липсват данни нуждаещото се дете Т М. да е било поставено в особено
затруднено материално положение или неплащането на алиментното задължение да е
накърнило неговия психичен и нравствен интегритет/ и на последно място – деецът да не се
е възползвал от тази законово предвидена привилегия /подсъдимият не е осъждан за
извършеното престъпление по чл. 183 НК, а липсват и доказателствени източници по
отношение на него да е прилагана посочената поощрителна разпоредба, както от
прокуратурата на Република България, така и от съда - в този смисъл ТР № 19 от 27.03.1974
г. по н.д. № 12/1974 г., ОСНК на ВС, т. 2/.
7

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият Т.
Н. М. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал.1 от
НК, като на основание чл. 183, ал. 3 НК на същия не следва да се налага наказание.
Предвид изхода на делото, подсъдимият М. е осъден съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, да
заплати по сметка на СРС направените в хода на съдебната фаза разноски за вещи лица в
размер на 234,00 лева.

Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	244
Дата:	22 април 2024 г.
Съдия:	Гергана Богомилова Цонева

Дело:	20241110203842
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 март 2024 г.

Присъда по дело №3842/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите