Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 338/30.06.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №120 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. А.
М. *** – чрез адв.Ч. ***, против Решение №346/25.11.2019г., постановено по АНД
№100/2019г. на РС Хасково. Сочи се, че решението било неправилно и
незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие със събраните доказателства.
Неправилно съдът приел, че административнонаказателната отговорност била
ангажирана правилно, както и неправилно приел, че НП не страда от пороци в
съдържанието си, водещи до отмяна. Водачът на автомобила не бил отговорно лице,
тъй като същият нямал задължение да се снабди със съответното разрешително, а
оттам и деянието, описано в НП, не можело да му се вмени във вина.
Жалбоподателят не бил нито превозвач, нито собственик на ПС, поради което не
можел да носи административнонаказателна отговорност за вмененото нарушение.
Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП визирала множество хипотези, регламентирала
редица изпълнителни деяния. Административнонаказващият орган не бил посочил в
съдържанието на НП кое от всички фактически деяния е осъществено от жалбоподателя.
В резултат на това било допуснато съществено нарушение на
административнонаказателните правила и тъй като били нарушени правата на
жалбоподателя на защита, то това водело до отмяна. Освен това ответникът по
делото не бил представил доказателства за годността на техническите средства,
чрез които било установено визираното нарушение. Видно от представените писмени
доказателства не може да се изгради категоричен извод за пригодност на
измервателните уреди, валидни към датата на проверката. Не били представени
заявления за извършени периодични проверки по чл.842, ал.4 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и
знак-марка за последваща проверка на средствата за измерване. Доказването на
факта на годност на техническите средства, чрез които е установено нарушението
било изцяло в тежест на административнонаказващия орган. След като това не било
сторено, то НП следвало да бъде отменено. На следващо място – в НП липсвало
правилно определено фактическо основание, ангажирана била отговорността по
неотносим текст на закона, а доказателства, подкрепящи тезата по обективираното
в НП, липсвали. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като бъде
отменено изцяло обжалваното наказателно постановление №6272/05.08.2019г. на
Началник на Отдел Контрол по републиканската пътна мрежа, Дирекция Анализ на
риска и оперативен контрол, Агенция Пътна инфраструктура - София.
Ответникът Агенция Пътна инфраструктура – София, в отговор
на касационната жалба взема становище и оспорва основателността ѝ. Сочат,
че няма допуснати нарушения при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, а първоинстанционното съдебно решение било
правилно и законосъобразно
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково потвърждава наказателно
постановление №6272/05.08.2019г. на Началник на Отдел Контрол по
републиканската пътна мрежа, Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол,
Агенция Пътна инфраструктура – София, съставено въз основа на АУАН №6805/09.07.2019г. С
наказателното постановление на Б. Айлятин М. на основание чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП е наложена глоба в размер на 1000,00 лева – за извършено нарушение по чл.26,
ал.2, т.1, б.А от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ. Не са установени от съда допуснати процесуални нарушения, а
санкционираното деяние било безспорно установено и доказано. Съдът приел е, че
на 09.07.2019г. водачът-жалбоподателят М., на път І-5, км.283+300, в посока
Стара Загора - Хасково, е управлявал и осъществявал движение на състав на ППС с четири оси –
МПС с две оси марка МАН, модел 12.192, рег.№ К 78 97 АХ и ремарке с две оси с
рег.№ К 23 38 ЕА, като при направеното измерване било установено, че са
надвишени нормите на Наредба №11/03.07.2001г. – измерената
широчина на ППС е 3,50м при максимално допустимо 2,55м съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.А от Наредбата; при измерена височина на ППС 4,60 м. при максимално допустимо 4,00 съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата. Прието е
още, че установеното относно надвишаване
на нормите на ППС обосновава движение на извънгабаритно ППС по смисъла на пар.1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, респ.
извънгабаритно по чл.2 от Наредбата. Съдът е счел, че НП било законосъобразно и
правилно издадено, като няма нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП,
а и тези актове били издадени от компетентни органи в
административнонаказателното производство, видно от представените заповеди.
Измерването на параметрите на ППС било извършено с надлежно техническо
средство, като при самото измерване не били допуснати нарушения, които да
разколебаят показанията, а оттам и фактическите изводи на контролните органи.
Аргументирано въззивната инстанция сочи, че водачът е субект на вмененото
нарушение, като деянието е правилно квалифицирано от административнонаказващия
орган. Съдът отчел, че правилно в тази връзка била приета за нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП, въвеждаща забрана без разрешение в обхвата на пътя да
се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС, като за да се приеме за довършено
нарушението от обективна страна достатъчно било да имало наличие на
несъответствие на широчината и височината на превозното средство с нормативно
установените изисквания. Правилно била определена според съда и санкционната
разпоредба по
чл.53, ал.1, т.2
/неправилно изписване в решението/ от ЗП, предвиждаща
глоба от 1000,00 – минимално установен размер.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му. Компетентността на административните органи
във връзка с издаването на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление се установява от представените по делото
заповеди.
Правилен е изводът
на съда, че вмененото на касатора нарушение е безспорно установено и доказано,
а и няма спор относно установената от районния съд фактическа обстановка.
Безспорно е, че при измерването широчината и височината на ППС са над
максимално допустимите в чл.5 от наредбата, като за тези параметри водачът не е
представил валидно разрешение /разрешително по чл.14, ал.1-2 от Наредба
11/03.07.2001г. или квитанция за платени пътни такси – чл.14, ал.3 от наредбата,
Раздел IV, Ред за издаване на разрешителни, т.е извънгабаритните и тежки ППС
следва да се движат при условията на издадено по чл.14, ал.1 и 2, а категорията
ППС с изрично посочени превишения в чл.14, ал.3 следва да се движат след
заплащане само на дължимата такса. Правилно е бил наказан водачът, защото се
установило, че именно той извършва движение на ППС-то и товари без разрешение,
като изрично следва да се отбележи, че понятието „без разрешение” включва както
случаите на движение на извънгабаритни и тежки ППС без документ за заплатена
дължима такса, когато размерите им са в допустимите извънгабаритни норми по чл.14, ал.3
във вр. с чл.8, ал.5 от Наредбата, така и движението на извънгабаритни и тежки ППС без
издадено разрешително в останалите случаи. В случая няма спор между страните и
относно факта, че в административнонаказателната преписка съществува разписка
със становище на актосъставителя по проверката и изпълнение условията на чл.37,
ал.3 на Наредба №11/03.07.2001г. Именно там е отбелязано, че са изпълнени
условията на чл.37, ал.3 от наредбата, като са описани и двете квитанции,
заплатени на 10.07.2020г. – ден след датата на извършеното нарушение и
установено нарушение. Отбелязани са и сумите, заплатени във връзка с
установеното превишаване на допустимите широчин и височина, и които суми са
основание по чл.37, ал.3 от наредбата ППС да продължи движение.
Доколкото няма спор по делото, че ППС е
извънгабаритно, както и тъй като не се оспорват установените широчина и
височина, съдът намира за неоснователно възражението, касаещо годността и
липсата на вторична проверка на техническите средства, с които е било извършено
измерването. Неотносимо е посоченото пред въззивната инстанция, че превозното
средство било с допустима максимална маса за движение по пътищата по смисъла на
чл.6 от наредбата, тъй като установените несъответствия с наредбата са касаещи
други параметри – широчина и височина. По делото са представени неоспорени
доказателства – свидетелство за калибриране №841-Д-15 относно щрихова мярка за
дължина №L-01 с калибровъчен знак от 17.09.2015г. и Сертификат
за съответствие от 06.07.2018г. за ролетка с дължина 5м. ид.№1308/18, но в
случая, като се имат предвид конкретните стойности при извършеното измерване, а
също и че това не са стойности относно дължина и са до 5м., то следва да бъде
обсъдена единствено ползваната ролетка. Безспорно и двете обаче представляват "средство за измерване" по смисъла на пар.1,
т.27 от ДР на ЗИ - техническо средство, което има метрологични характеристики и
е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно
или повече технически средства, както и че са използвани при проверката,
извършена на 09.07.2019г. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗИ на
средствата за измерване в употреба се извършва последваща проверка и тя се
удостоверява със знаци за последваща проверка, като тази проверка е периодична
или след ремонт на средствата за измерване – ал.2, а съгласно ал.4, чл.43 от ЗП
периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в
"Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. По
отношение на средството за измерване – ролетка, не се установи да е включено в
Заповед №А-616/11.09.2018г., както и не е предвидено от ДАМТН като средство за
измерване, подлежащо на периодична проверка, за което не е изтекъл към влизане
в сила на посочената заповед определен в Заповед №А-333/29.05.2014г., изменена
със Заповед №А-791/30.09.2015г., поради което и съдът не приема възраженията,
че не е установена техническа годност на използваната ролетка.
Правилно
въззивният съд е извел и извод относно ангажиране отговорността на наказаното
лице – като водач. Вменената като нарушена разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП не поставя изискване относно субекта, който следва да
се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено
забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез
движение на извънгабаритни и тежки ППС,
без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на
нарушението по чл. 26, ал.2, т.1, б.А от ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по
ползване на пътя, а в случая това е водачът на ППС Сидеров. Наред с това следва
да се има предвид и разширения кръг на задължени лица съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3
от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, а именно: собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в АПИ или
в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на
необходимото разрешително по образец. Последното се потвърждава и от
съдържанието на приложената санкционната норма на чл.53, ал.1 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни
категории физически лица, като това са: тези, които са нарушили разпоредбите на
чл.25, чл.26, ал.1, т.1, б.В-Г, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41; тези, които извършат
някои от изброените дейности, включително по т.2 – "движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя"; и тези, които наредят
да бъдат извършени някоя от изброените дейности. При безспорно установеното, че
наказаното лице - като водач на ППС, осъществява движение на извънгабаритно и
тежко пътно превозно средство без разрешение, то именно той попада в кръга на
субектите на нарушението и правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност за извършеното.
В случая следва да
бъдат изложени съображения и относно ангажиране на административнонаказателната отговорност по
реда на ЗП, тъй като в касационната жалба се сочи, че отговорността е наложена
по несъотносим към нарушението закон. В разпоредба на чл.177, ал.3 от ЗДвП също се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без
да спазват установения за това ред, като в случая обаче компетентността за
установяване на административните нарушения и санкционирането на нарушителите е
на лицата по чл.189, ал.1
и ал.12 от ЗДвП,
а не на длъжностните лица от администрацията, която управлява пътя - съгласно чл.19 от ЗП.
Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на
основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България, докато ЗДвП има за основно предназначение
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване
на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. При
движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение по пътищата несъмнено
се нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от
увреждане. След като се нарушават негови правила, то логично и в съответствие
със закона е и отговорността да се търси на основание на същите, от органите,
контролиращи неговото изпълнение.
Като неоснователно
възражение касационната инстанция намира и изложеното в жалбата относно неточно
посочена санкционна разпоредба, доколкото не било посочено кое от всички
фактически деяния, визирани в чл.53 от ЗП, е нарушено, като напълно споделя
подробно изложените аргументи от РС Хасково. В случая само в диспозитива на
наказателното постановление се установява посочване на разпоредбата на чл.53,
ал.1, след като преди това изрично е посочено, че конкретната приложима
разпоредба е чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил
наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния
извод за неоснователност на касационната жалба следва да се уважи искането на
ответната страна относно направените в процеса разноски – 100,00 лева
юрк.възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №346/25.11.2019г., постановено по АНД №1000 по описа на Районен
съд Хасково за 2019 година.
ОСЪЖДА Б.А.М.,
ЕГН **********, от гр.Пловдив да заплати на Агенция Пътна инфраструктура –
София, Булстат *********, направените пред касационната инстанция разноски за
юрк.възнаграждение – 100 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.