Присъда по дело №105/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 5
Дата: 11 март 2021 г.
Съдия: Калин Калпакчиев
Дело: 20211000600105
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. София , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова

Величка Цанова
при участието на прокурора Даниела Иванова Попова (Апелативна
специализирана прокуратура)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600105 по описа за 2021 година
П Р И С Ъ Д А
№......
гр.София, 11.3.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,....НО,...2. състав,...в открито заседание
на..............................................единайсети март….............................................през две хиляди
..двайсет и първа... година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН
КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
1


при секретаря.........КРАСИМИРА ГЕОРГИЕВА..................и в присъствието на
прокурора .........Д.П....................като разгледа докладваното от съдията
...................КАЛПАКЧИЕВ..................ВНОХД №.......105......по описа за....2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
На основание чл. 334, т. 2 и т. 6, вр.чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 338 НПК
П Р И С Ъ Д И :
ОТМЕНЯ присъда № 131 от 17.5.2019 по н.о.х.д. № 6089/2017 год., по описа на Софийския
градски съд, НО, 33 състав в частта, с която подсъдимият Н. В. Х. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 167, ал. 4, пр. 2 във вр. с ал. 2, пр. 2 НК и са му наложени
наказания лишаване от свобода и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК, в частта за
приложението на чл. 59 ал. 1 и ал. 2 НК и на чл. 189, ал. 3 НПК, като вместо това:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. В. Х. за невинен в това, че на неустановена дата през месец
март 2017 г. в гр. ***, предоставил имотна облага – парична сума в размер на 500 лева, на Р.
Д. К., за да бъде дадена на другиго – жители на гр. ***, с цел да бъдат склонени да упражнят
избирателните си права в полза на определен кандидат – в полза на М. Т. Г., като кандидат
за народен представител за избирателен район *** област, издигнат от коалиция „БСП за
България“ и в полза на политическа партия „БСП за България“, регистрирана с № 10 в
интегралната бюлетина, с валидна регистрация съгласно Изборния кодекс, в предсрочните
парламентарни избори, проведени на 26.3.2017 г., поради което и на основание чл. 304 НПК
го оправдава за това да е извършил престъпление по чл. 167, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 2 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Върховен
касационен съд на Република България.






2
ПРИСЪДИ:

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Върховен
касационен съд на Република България.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по н.о.х.д. № 105/2021 г., САС, НО, ІІ състав

С решение № 200/22.1.2021 г. на Върховния касационен съд, трето наказателно
отделение по н.дело № 789/2020 г. е отменено въззивно решение № 75/25.2.2020 г. на
Софийски апелативен съд, НО, IV състав по ВНОХД № 1074/2019 г. и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Атакувана е присъдата по н.о.х.д. № 6089/2017 г. по описа на Софийския градски съд,
НО, 33 състав, с която подсъдимият Н. В. Х. е признат за виновен в това, че на
неустановена дата през месец март 2017 г. в гр. ***, предоставил имотна облага – парична
сума в размер на 500 лева на Р. Д. К., за да бъде дадена на другиго – жители на гр. *** с цел
да бъдат склонени да упражнят избирателните си права в полза на определен кандидат – в
полза на М. Т. Г. като кандидат за народен представител за избирателен район *** област,
издигнат от коалиция „БСП за България“ и в полза на политическа партия „БСП за
България“, регистрирана с № 10 в интегралната бюлетина с валидна регистрация съгласно
Изборния кодекс, в предсрочни парламентарни избори, проведени на 26.3.2017 г., поради
което и на основание чл. 167, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на
наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и глоба в размер на 10 000 лева. На
основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3
години. На основание чл. 167, ал. 6, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 НК на Х. е наложено наказание
лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност в държавна и общинска
администрации за срок от 1 година. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК съдът е приспаднал
при изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият Х. е бил задържан по ЗМВР и с постановление на ОП ***, считано от
25.5.2017 г. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Х. е осъден да заплати по сметка
на МВР разноските по делото в размер на 320 лева, по сметка на СГС - 996.50 лв. и
държавна такса в размер на 5 лева за издаване на всеки изпълнителен лист.
Със същата присъда подсъдимият Х. е признат за невинен за това на 23.3.2017 г. в гр.
*** да е предоставил имотна облага – парична сума в размер на 400 лева на Д. А. Д., за да
бъде дадена на другиго – жители на гр. *** с цел да бъдат склонени да упражнят
избирателните си права в полза на определен кандидат – в полза на М. Т. Г. като кандидат за
народен представител за избирателен район *** област, издигнат от коалиция „БСП за
България“ и в полза на политическа партия „БСП за България“, регистрирана с № 10 в
интегралната бюлетина с валидна регистрация съгласно Изборния кодекс, в предсрочни
парламентарни избори, проведени на 26.3.2017 г., поради което и на основание чл. 304 НК е
оправдан да е извършил деянието по чл. 167, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 2 НК, както и за
квалификация по чл. 26, ал. 1 НК.
С присъдата е признат за невинен и подсъдимият М. Т. Г. за това на неустановена
дата в средата на месец март 2017 г. в гр. *** да е предоставил имотна облага – парична
сума в размер на 100 лева на свидетел стайна самоличност – предадена на свидетеля чрез Н.
В. Х. и К. Б. О., за да бъде дадена на другиго – жители на гр. *** с цел да бъдат склонени да
упражнят избирателните си права в полза на определен кандидат – в полза на М. Т. Г. като
кандидат за народен представител за избирателен район *** област, издигнат от коалиция
„БСП за България“ и в полза на политическа партия „БСП за България“, регистрирана с №
10 в интегралната бюлетина с валидна регистрация съгласно Изборния кодекс, в предсрочни
парламентарни избори, проведени на 26.3.2017 г., поради което и на основание чл. 304 НК е
оправдан да е извършил престъпление по чл. 167, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 2 НК. Присъдата
в частта за оправдаването на подсъдимия Генов е влязла в законна сила.
Цитираната присъда в осъдителната й част е била предмет на въззивна проверка от
САС, който с решение № 75 от 25.2.2020 г. я е потвърдил изцяло.
1
Решението на въззивната инстанция била атакувано от защитника на подсъдимия Х..
При осъществената касационна проверка във връзка с оплакване на защитника за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ВКС е стигнал до извода, че САС е
постановил решението си при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
гарантиращи установяване на обективната истина, тъй като съдът не е изпълнил
процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, което е
довело до съществени непълноти в мотивите на проверявания въззивен съдебен акт.
Съставът на ВКС е акцентирал върху доказателствената необезпеченост на извода на
въззивния съдебен състав, че сумата в размер на 500 лева е предоставена от подсъдимия Х. с
цел да бъде дадена на жители на гр. ***, за да упражнят избирателното си право в полза на
определен кандидат; превратното тълкуване и оценка на свидетелските показания на Ф. К.,
Б. К., К., М., Св.Д., К., които не са обсъдени в цялост и взаимната им връзка.
Поради посочените съображения – нарушения на чл. 14 НПК от въззивния съд при
анализа на доказателствата и доказателствените средства, касационният съд е отменил
решението на САС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Настоящата, втора по ред въззивна проверка на присъдата на СГС, НО, 33 състав №
131 от 17.5.2019 г. следва да обсъди доводите на защитника на подсъдимия Х., залегнали
във въззивната жалба и допълнението към нея. В допълнението към жалбата се сочи, че:
първата инстанция неправилно и необосновано е възприела за достоверни показанията на
свидетеля К. в частта относно обещаната от подсъдимия Х. сума от 500 лева, че е във връзка
с предстоящите парламентарни избори за купуване на гласове; че от обясненията на
подсъдимия Х. се установява друга цел на дадената парична сума – помощ за свидетеля К.;
че проведеният между К. и Х. телефонен разговор в този смисъл е изолиран в
доказателствения материал; неправилно и незаконосъобразно първият съд е възприел за
достоверни показанията на свидетеля К. от досъдебното производство, а не тези от
съдебната фаза; че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин да е
осъществен контакт между К. и Х.; че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел
обясненията на подсъдимия Х. за защитна версия, доколкото те се подкрепят от показанията
в съдебното следствие на К. и Ф.К.; че доколкото не е установено между Ф.К. и Х. да е
имало уговорка за купуване на гласове срещу предоставяне на имотна облага, не е доказан и
умисъл за извършване на престъпление по чл. 167 НК; че не са установени обективните и
субективните елементи от състава на престъплението, за което срещу Х. е повдигнато
обвинение, доколкото и не са събрани доказателства, а и липсват фактически твърдения от
прокуратурата за това свидетеля К. да е действал като посредник на свидетеля Ф.К., каквито
изводи е направил решаващият градски съд.
Иска се отмяна на осъдителната част на присъдата и оправдаването на подсъдимия
Х. по обвинението по чл. 167, ал. 4, п. 2 вр. с ал. 2, пр. 2 НК.
Подсъдимият Х., редовно призован за датата на съдебното заседание пред САС, се
явява, като лично и чрез защитника си излага аргументи за това: че липсват доказателства за
функционална обвързаност между твърдяната като предоставена облага от дееца със
съставомерната цел – склоняване на друго лице да упражни избирателното си право на глас
в полза на определен кандидат; че не е доказано подсъдимият да е получил сумата от 500
лева; че не е доказано тази сума да е предоставена от Х. с цел да бъде дадена на жители на
населеното място, за да упражнят избирателното си право на глас в полза на определен
кандидат; че от показанията на свидетеля К. се установява неговата цел за лично
обогатяване, а не за убеждаване на някога да гласува за определен кандидат; че свидетелят
К. не е бил наясно за кого е бил предназначен списъкът, за коя партия следва да се агитира
на изборите, а и този списък е бил унищожен от него; че твърдението на обвинението, че
парите са дадени за убеждаване на гласоподаватели да гласуват в полза на кандидата М. Г.
не е доказано, а почива изцяло на предположение; че в разговора между Х. и К. се
споменава за сума от 500 лева с цел да се почерпи свидетеля, но не се споменава партия или
2
кандидат, за които да се агитира; че не е ясно от повдигнатото обвинение каква е ролята на
свидетелката Б.К. – дали е краен получател на сумата или посредник на съпруга си –
свидетеля Ф.К.; че не е доказано подсъдимият да е предоставял имотна облага на свидетеля
К., за да упражни той мотивационно въздействие върху жители на населено място да
гласуват в полза на определен кандидат; че подсъдимият и свидетелят К. не са се познавали;
че не е установено кое изобщо е лицето, което е следвало да склонява гласоподавателите да
гласуват в полза на определен кандидат – такова лице не е свидетелят К., нито свидетелката
Б. К. или нейният съпруг Ф.К.; че обясненията на подсъдимият Х. като достоверни следва да
се кредитират от въззивния съд. Защитникът отправя искане за оправдаване на подсъдимия
Х. по обвинението за извършено престъпление по цчл. 167, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 2 НК,
така както навежда и решението на ВКС.
В правото си на лична защита подсъдимият Х. поддържа казаното от своя защитник,
като изразява позиция, че не е получавал инкриминираната парична сума, тъй като поради
заболяване не е имал дори физическа възможност за това.
В съдебното заседание пред апелативния съд, представителят на САП пледира за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Според прокурора първият съд е обсъдил задълбочено свидетелските показания на Ф.К.,
Б.К., К. и К., като е достигнал до обосновани изводи за това, че Ф.К. и Х. са контактували по
телефона многократно, че свидетелят е предоставил на подсъдимия списък на
гласоподаватели чрез свидетеля К., който получил срещу това сумата от 500 лева; че
свидетелските показания от съдебното и досъдебното производство се потвърждават от
веществените доказателствени средства, придобити чрез използване на специални
разузнавателни средства; правилно е установено от градския съд, че подсъдимият е
предоставил на посредника К. сумата от 500 лева, която сума да бъде дадена на избиратели
от *** с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в полза на определен
кандидат за народен представител; че правилно съдът от първата инстанция е приел наличие
на субективна страна на престъплението, както и законосъобразно е определил размера на
наказанието и приложението на чл. 66, ал. 1 НК.

В предоставената му последна дума подсъдимият Х. изразява желанието си да бъде
оправдан, както и позицията си, че не познава свидетеля К. и към онзи момент не е бил в
ресторанта поради здравословните си проблеми.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени наведените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на чл.313 и 314
от НПК, намира за установено следното:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от състава на Софийския градски
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателствените материали по делото, събрани в хода на съдебното следствие и тези от
досъдебното производство, проверени от съда и приобщени по надлежния ред:
-гласните доказателствени средства – частично от обясненията на
подсъдимия Н. В. Х., дадени в съдебно на съдебното следствие (л. 335 – л. 337 от
съдебното дело); показанията на свидетеля К. О., дадени в хода на съдебното следствие
(л. 80 гръб – 83 от съдебното дело) и в досъдебното производство, прочетени по реда
3
на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 35 и сл. от том без номер, с надпис 15963/2017 г.,
досъдебното производство); показанията на свидетеля Ф. Х. К., дадени в хода на
съдебното следствие (л. 84 – 89 и л. 322 – 323 от съдебното дело) и в досъдебното
производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК (л. 57 и сл., т. 9 на
досъдебното производство); показанията на свидетеля С. О. К., дадени в хода на
съдебното следствие (л. 89 – 92 от съдебното дело) и в досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 78 и сл., т. 9 на
досъдебното производство); показанията на свидетеля Р. Д. К. , депозирани в съдебно
следствие (л. 93 гръб – л. 95 от съдебното дело) и пред разследващ орган в досъдебното
производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 67, т. 9 от
досъдебното производство); показанията на свидетеля Д. А. Д., дадени в хода на
съдебното следствие (л. 96 – 99 и л. 356 от съдебното дело) и в досъдебното
производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК (л. 84 и сл., т. 9 на
досъдебното производство) и на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК (л. 64 и
сл. от том без номер, с надпис 15963/2017 г., досъдебното производство); показанията
на свидетеля С. З. М. (л. 136 – 141 от съдебното дело) и в досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК (л. 52 и сл., т. 9 на досъдебното
производство); показанията на свидетеля С. М. Д., депозирани в съдебното
производство (л. 141 гръб – л. 145 от съдебното дело) и в досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК по (л. 72, т. 9, досъдебното
производство); показанията на свидетелката К. С. Ф., депозирани в съдебното
производство (л. 146 гръб – л. 148 от съдебното дело) и в досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК по (л. 79, от том без номер, с
надпис 15963/2017 г., досъдебното производство); показанията на свидетелката Г. С.
Д., дадени в хода на съдебното следствие (л. 148 – л. 149 от съдебното дело) и в
досъдебното производство , прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК
(л. 71, от том без номер, с надпис 15963/2017 г., досъдебното производство);
показанията на свидетеля К. Ф., дадени в съдебно следствие (л. 149 гръб – л. 150 от
съдебното дело); показанията на свидетелката Л. Т. С., дадени на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК ( л. 77 от том
без номер, с надпис 15963/2017 г., досъдебното производство); показанията на
свидетеля В. К., дадени в съдебно следствие (л. 242 – л. 252 от съдебното дело) и в
досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2
НПК (л. 49 и сл., т. 9 на досъдебното производство) и на основание чл. 281, ал. 4, вр. с
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (л. 47 и сл. от том 9 на досъдебното производство); свидетеля С.
Г., дадени в съдебно следствие (л. 252 – л. 257 от съдебното дело); показанията на
свидетелката Б. А. К., дадени в съдебно следствие (л. 315 гръб – л. 316 от съдебното
дело); показанията на свидетеля П. Д. А., дадени в съдебно следствие ( л. 356 гръб – л.
357 от съдебното дело); проведените очни ставки: между свидетелите Ф. К. и С. К.
(л. 92 гръб – л. 93 от съдебното дело; между сведетелите Д., М. и К.; между
свидетелите К. и Г. (л. 261 от съдебното дело); между свидетелите К. и М. (л. 264 от
съдебното дело); между свидетелите К. и Д. (л. 268 от съдебното дело); между
свидетелите К. и Д. (л. 271 от съдебното дело); между свидетелите К. и М. (л. 274 от
съдебното дело); между свидетелите Ф. К. и Б. К. (л. 324 от съдебното дело);
- писмените доказателства и доказателствени средства , приложени в
досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК: справка за съдимост на подсъдимия Н.Х. – л. 42 от том 1 на
досъдебното производство; етапна епикриза на подсъдимия Н.Х. – л. 48 – 49 от том 1
на досъдебното производство; етапна епикриза за подсъдимия Н.Х. – л. 16 – л. 17 от
том 9 на досъдебното производство; протокол за доброволно предаване – л. 39 от том 9
на досъдебното производство; част от заверено копие от затворническото досие на Ф.
4
К. – л. 44 – л. 46 от том 9 на досъдебното производство; протокол за доброволно
предаване – л. 51 от том 9 на досъдебното производство; протоколи за доброволно
предаване – л. 111 – л. 113 от том 9 на досъдебното производство; протокол за
претърсване и изземване –л. 117 – л. 118 от том 9 на досъдебното производство;
протокол за доброволно предаване – л. 125 от том 9 на досъдебното производство;
протоколи за оглед на веществени доказателства – л. 126 – 127, л. 131 – л. 132, л. 136 –
л. 144 от том 9 на досъдебното производство; разписки – л. 145 – л. 146 от том 9 на
досъдебното производство; протокол от заседание на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС и
приложени към него документи – л. 176 – 189 от том 9 на досъдебното производство;
справка за съдимост на Фиктел К. – л. 3 – л. 5 от том 10 на досъдебното производство;
пълно заверено копие от затворническото досие на Ф. К. – том 11 от досъдебното
производство;
- приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства,
прочетени по реда на чл. 283 НПК – медицински документи за свидетеля К. – л. 176 –
185 от съдебното дело; писмо от МБАЛ гр. Ловеч – л. 113 от съдебното дело; заповеди
за задържане на К. О. и Д. – л. 127 – л. 130 от съдебното дело; договор между Х. и Д. –
л. 330 от съдебното дело;
- заключението на съдебно-психиатричната експертиза за свидителя Д. (л. 201 –
л. 211 от съдебното дело); заключението на съдебно-психиатричната експертиза за
свидетеля К. (л. 292 – л. 311 от съдебното дело); заключението на техническата
експертиза – л. 365 – л. 375 от съдебното дело;
- веществените доказателствени средства, придобити чрез надлежно
използваните специални разузнавателни средства: папка № 1, съдържаща 31 листа
явни и класифицирани материали; папка № 2, съдържаща 4 листа явни и
класифицирани материали; папка № 3, съдържаща 13 листа явни и класифицирани
материали; папка № 4, съдържаща 30 листа явни и класифицирани материали; папка №
5, съдържаща 69 листа явни и класифицирани материали; папка № 6, съдържаща 12
листа явни и класифицирани материали; папка № 1 ВДС, съдържаща 231 листа явни и
класифицирани материали + листа на задната корица; папка с вх. № 4-394/29.12.2017
г., съдържаща 12 листа явни и класифицирани материали; протокол от 23.10.2018 г. по
н.о.х.д. № 6089/2017 г. по описа на СГС, НО, 33 състав, съдържащ 8 листа + 1 брой
запечатан бял плик с 3 броя печати на СГС и подпис на председателя на 33 състав;
папка ВДС с вх № 4-247/11.9.2018 г. по описа на СГС-РКИ, съдържаща 69 листа явни и
класифицирани материали и 1 бр. СД (запечатан плик); том № 1, съдържащ 15 листа
явни и класифицирани материали и 1 брой СД; том № 2 ВДС, съдържащ 17 листа явни
и класифицирани материали и 1 брой СД (запечатан плик) и предявени на страните по
реда на чл. 284 НПК, като в съдебното заседание, проведено на 23.11.2018 г. са
прослушани от съда и в присъствие на страните всички 41 броя аудио файлове,
съдържащи записани разговори с участие на свидетелите Ф. К., Р. К., Б. К.,
подсъдимият Х..

1. Относно предмета на настоящата втора по ред въззивна проверка
С обвинителния акт са повдигнати обвинения срещу М. Г. и Н.Х. за извършени
самостоятелни престъпления по чл. 167, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 2 НК. С присъдата,
постановена на 17.5.2019 г., подсъдимият М. е оправдан изцяло, а срещу съдебния акт в тази
му част не е постъпил протест от прокурор при СГП. В този смисъл и като съобрази
приетото в ТР № 5/2017 г. на ОСНК, т. 4, САС приема, че присъдата спрямо М. Г. е влязла в
5
сила с изтичане на срока за обжалване на акта на въззивната инстанция, постановен при
първата второинстанционна проверка. В настоящото, второ по ред, въззивно производство
предмет на разглеждане е присъдата, в нейната осъдителна и оправдателна част, относно
обвинението срещу подсъдимият Н.Х.. Въпреки липсата на протест срещу оправдаването на
подсъдимия за едно от включените в продължаваното престъпление деяния, то присъдата
спрямо него следва да бъде проверена в цялост, доколкото на основание чл. 314, ал. 1 НПК
въззивната инстанция проверява изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
независимо от основанията, посочени от страните, включително и в необжалваната част.
Широките предели на въззивната проверка са очертани в чл. 314 НПК, а ограниченията са
свързани само със забраната за reformation in pejus. Това ограничение не означава забрана за
въззивната инстанция да провери присъдата и в необжалваната част, но препятства намесата
й, когато тя би довела до влошаване на положението на подсъдимия, без наличие на
съответен протест или жалба от частните обвинители. Поради изложеното настоящият
състав на САС приема, че предмет на въззивното производство е проверка на присъдата по
отношение на подсъдимия Х. в нейната цялост.

2. Относно задължителните указания на ВКС
Настоящето въззивно производство е второ поред, поради което за правилното му
финализиране с въззивния съдебен акт е необходимо да се отчете съдържанието на
отменителното решение на ВКС в контекста на дадените с него задължителни указания.
Не е спорно, че указанията на касационната инстанция относно тълкуването и
прилагането на материалните и процесуалните норми са задължителни. Въззивният съд не
може да не се подчини на дадените от ВКС указания относно прилагането на закона и
отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 355,
ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Процесуалният закон обаче държи сметка за вътрешното убеждение на
инстанциите по фактите и на суверенното им правомощие да преценяват доказателствените
материали и да установяват въз основа на тях фактологията на деянието. Процесуалният
закон не задължава съдът, комуто делото е върнато за ново разглеждане безусловно и
неотменимо изцяло да се подчинят на прочита, интерпретацията и оценката на
доказателствените материали, осъществена от касационната инстанция. Поради това
изводите на касационната инстанция, отнасящи се до резултата от оценката на събрания по
делото доказателствен материал нямат задължителна сила. Съдът, комуто делото е върнато
за ново разглеждане, е длъжен да извърши всички действия, посочени от касационната
инстанция, но само с цел да се преодолеят допуснатите грешки при предходното
разглеждане на делото и предходната оценка на доказателствения материал от инстанцията
по фактите – да изтъкне и изясни необсъдените при предходното разглеждане на делото
противоречия, съдържащи се в доказателствените материали; да подложи на задълбочен
анализ неустановените по-рано противоречия; да вземе предвид онези данни, които са били
елиминирани при първото разглеждане. Всички тези указания не ограничават съда при
оценката на доказателствения материал, а му помагат да я осъществи правилно и да разкрие
обективната истина. Относно самия резултат от оценката на даказателствата, както и по
отношение на изводите по същество и съдържанието на присъдата, указанията на
касационната инстанция нямат и не могат да имат обвързваща сила. Вътрешното убеждение
на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може
да бъде оспорено и поставено под съмнение по реда на касационната проверка само когато
са били нарушени наказателнопроцесуалните норми, които регулират формирането му и
гарантират неговата правилност. Ако такива не са допуснати, вътрешното убеждение на
инстанциите по фактите е суверенно и неотменимо.
В контекста на изложеното относно задължителните указания на ВКС при връщане
на делото за ново разглеждане, при прочита на решение № 200 от 22.1.2021 г. на ВКС, НК,
6
ІІI н.о. по н.д. № 789/20 г. настоящият съдебен състав установи, че ВКС в съответния му
състав е изтъкнал следните общи пороци на предходното решение на САС по в.н.о.х.д. №
1074/2019 г. по описа на САС, НО, 4 състав:
- въззивният съд е приел, че посочената сума е предоставена със съставомерната цел,
като е ползвал отделни части от показанията на свидетеля Ф. К., без да положи на анализ
другата част от показанията му, въз основа на които могат да бъдат изведени различни
доказателствени изводи;
- извън вниманието на въззивния съд е останала частта от показанията на свидетеля
Ф. К. относно действителната му цел за получаване на инкриминираната сума, а именно да я
използва за нуждите на семейството си, в какъвто смисъл са и показанията на съпругата му
Б. К.;
- въззивният съд е оценил с приоритетно доказателствено значение обстоятелството,
че свидетелят Какусул е поискал от жена си да състави списък, но не е съобразил, че не е
последвало указание за провеждане на агитация в полза на определен кандидат, с което да
бъде постигната съставомерната цел ;
- не е отчетено, че създадената от Ф.К. организация за получаването на паричните
средства от подсъдимия Х. (чрез свидетеля К.) е целяла сумата да достигне до свидетелката
Б. К., на която не са поставени условия относно начина, по който да изразходва парите,
както и че при разговор между Ф. К. и подсъдимия Х., последният е казал, че му дава 500
лева „да се почерпи“, ако „помогне“ на изборите;
- при извеждане на доказателствените си изводи, въззивният съд е игнорирал
обстоятелството, изводимо от показанията на свидетеля К., че е получил инкриминираната
сума, но не е предоставил списъка, предоставен от свидетелката Б. К., а и този списък не му
е бил поискан при предаване на парите;
- не са обсъдени показанията на свидетеля К., че е помогнал на свидетеля Ф. К., като
е изпълнил заръката му да отиде до ресторант „Амбелино“ и да получи съответната сума,
която да бъде предадена на свидетелката Б. К., както и че списъкът не му е поискан при
предаване на сумата, а свидетелят го е унищожил;
- въззивният съд е оставил без обсъждане и заявеното от К., че списъкът е за
гласуване на изборите, но „не знае за коя партия и за кой кандидат“, а доколкото в
показанията на Ф. К. също липсва указание към съпругата му, че списъкът е необходим, за
да бъдат набирани гласове в полза на М. Г., то изводът на съда, че инкриминираната сума е
предоставена, за да бъде подкрепен именно този кандидат, не почива на надеждна
доказателствена основа, а на предположението, че щом подсъдимият Х. е в близки
отношение с Генов, е било логично да съдейства за неговия избор;
- не са обсъдени показанията на свидетелите М., установяващи алтернативен
механизъм: че парите ще бъдат дадени на брата на свидетеля Ф. К., с прякор „Ч.“; не са
обсъдени показанията на свидетелите Д. и К., в които не се съдържа информация за депутата
или депутатите, за които Ф. К. говорел, че ще накара членовете на своята фамилия да
гласуват срещу заплащане;
- обобщено съставът на ВКС е посочил в отменителното решение, че въззивният съд
е интерпретирал свидетелските показания на Ф. К., Б. К., К., М., Св.Д., К. тенденциозно,
едностранчиво и превратно, като е пренебрегнал съществени части от тях, които са в полза
на защитата и е обсъдил единствено тези, които подкрепят обвинението.
Посочените съображения, залегнали в отменителното решение на ВКС, настоящият
7
съдебен състав възприема като указания: да обсъди и да изложи мотиви по конкретните
аспекти от цялостната деятелност на подсъдимия Х.; да обсъди и изложи мотиви относно
противоречията в показанията от съдебното и досъдебното производство на свидетелите Ф.
К. и Р. К., съответно да изрази ясна и аргументирана позиция кои показания приема за
достоверни и по какви причини; да обсъди показанията на свидетелите М., Д. и К. и да
изрази становище относно тяхната достоверност; да обсъди комплексно и във взаимната им
връзка свидетелските показания и данните от веществените доказателствени средства,
придобити при използване на специални разузнавателни средства, като изложи в логична
последователност изводимите от тях фактически положения, съотнесени към
съставомерните признаци от обективна и субективна страна на инкриминираните на Х.
престъпления. Изтъкнатите от ВКС въпроси, по които въззивната инстанция следва да вземе
отношение, могат да бъдат интерпретирани само като такива, които евентуално биха
допринесли за още по-пълното и правилно разкриване на обективната истина. Отговорите на
тези въпроси обаче не са и не могат да бъдат предрешени, като настоящият състав не е
ограничен в суверенното си правомощие да даде оценка на събрания доказателствен
материал и да се произнесе по доказаността, респ. недоказаността, на предявеното против
подсъдимия Х. обвинение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

3. По фактите
САС споделя основните елементи от фактическата обстановка, възприета от
решаващата инстанция, относно деянието, инкриминирано на подсъдимия да е извършено
на 25.3.2017 г., но същевременно допълни и промени съществено други части от
релевантната фактология, касаеща обвинението срещу Х. за деянието, инкриминирано да е
извършено на неустановена дата през месец март 2017 г., която изведе при извършения
собствен анализ на законосъобразно приобщените доказателства по делото.
Въз основа на изброените по-горе доказателствени материали, надлежно приобщени
от първоинстанционния СГС, настоящият въззивен съдебен състав приема за установено, че
М. Г. бил кандидат за народен представител за избирателен район *** област от коалиция
„БСП за България“ в предсрочните избори за народни представители, проведени на
26.3.2017 г. Предизборната коалиция „БСП за България“ била регистрирана с № 10 в
интегралната бюлетина.
М. Г. и Н.Х. били дългогодишни приятели. Те познавали от години свидетеля Ф. К.,
като подсъдимият Х. нееднократно му помагал финансово, както на него, така и на
семейството му.
Към месец март 2017 г. Ф. К. изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затворническо общежитие „Хеброс“ към затвора гр.***. Спалното помещение на
затворническото общежитие той обитавал заедно със свидетелите С. Д., С. М. и С. К.. С. Д.
по нерегламентиран начин успял да внесе в затворническото общежитие мобилен телефон
със СИМ карта, от който и четиримата лишени от свобода провеждали разговори.
Мобилният телефон бил използван и от свидетеля Ф. К., който провеждал разговори с
близки и приятели, сред които съпругата му – свидетелката Б. К., подсъдимия Х. и
свидетеля Р. К..
Около началото на месец март 2017 г. свидетелят Ф. К. споделял пред свидетеля С.
Д., че ще накара цялата си фамилия да гласува в полза на дадена политическа партия, като
ще получи пари за това, но не споменал конкретно лице. За разговори между Х. и Ф. К.
споменава и свидетелят С. М., както и че Х. щял да даде на К. 500 лева, за да събере гласове
на приятели и роднини, които да гласуват за определен кандидат по време на изборите през
8
месец март 2017 г., но не знае за кого точно.
В средата на месец март 2017 г. К. поискал от Х. малка парична сума, за да го
подпомогне финансово по време на престоя му в затворническото общежитие. В
изпълнение на молбата на К. подсъдимият Х. дал на свидетеля К. О. сумата от 100 лв., която
на неустановена дата в този период Орманов предал на К..
На 22.3.2017 г., в един от телефонните си разговори с подсъдимия Х., няколко дни
преди парламентарните избори, свидетелят К. предложил да състави списък с 15-20
гласоподаватели като Х. заявил, че ще подготви 500 лв., като в двата разговора не станало
дума за целта на съставените списъци, както и за предназначението на сумата от 500 лева –
Х. заявил на Ф. К., „че е отделил 500 лева да се почерпи“. В тази връзка Ф. К. се свързал по
телефона с съпругата си – свидетелката Б. К., като й поръчал да направи списък с имена на
бъдещи гласоподаватели, като включи сред тях свои роднини. Ф. К. провел разговор и със
свидетеля Р. К., на когото обяснил, че трябва да вземе списъка с гласоподаватели от Б. К., да
го отнесе на Х., който ще му предаде парична сума от 500 лв. К. взел списъка от Б. К., след
което отишъл в ресторант „Амбелино“ в гр. ***, който ресторант бил стопанисван от Х..
Свидетелят К. се срещнал с подсъдимия Х., който му дал сумата от 500 лв., но свидетелят не
предал от своя страна получения от Б. К. списък. След това свидетелят Р. К. предал сумата
от 500 лева на съпругата на Ф. К. – Б. К.. На следващия ден К. унищожил списъка даден му
от Б. Какасус.
Подсъдимият Х. и свидетелят Д. се познавали от години, като свидетелят извършвал
строителни работи на имот на подсъдимия. Нееднократно Х. давал парични суми в заем на
Д., който впоследствие се издължавал като осъществявал ремонтни дейности в имота на Х..
На 26.3.2017 г. свидетелят отишъл при подсъдимия в ресторант „Амбелино“ в гр.*** и му
поискат в заем сумата от 400 лв. Тъй като Д. не бил в добро здравословно състояние, Х.
предложил да се състави договор за заем. Съставили договора в присъствието на свидетеля
П. А., който в този момент гостувал на подсъдимия. Х. дал в заем на Д. исканата от него
сума в размер на 400 лв., като подписали договор за това. Като свидетел в договора се
подписал и А..
По експертен път е установено, че при свидетеля К. е налице диагноза смесено
личностово разстройство с преобладаващи черти на емоционатна нестабилност и
диссоциалност, което не е психоза и не се приравнява към разстройство на съзнанието в
смисъла на закона. К. притежава психични годности правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
По делото е изготвена съдебнопсихиатрична експертиза, касаеща свидетеля Д.,
според която при него е налице диагноза: психични и поведенчески разстройства, дължащи
се на употреба на алкохол. Синдром на алкохолна зависимост, начална личностова промяна
от алкохолен тип. Алкохолната злоупотреба и личностовата промяна оказват влияние върху
качеството на неговите показания, но не нарушават способността му в достатъчно адекватна
степен да възприема и да възпроизвежда обстоятелствата от значение за делото.
Подсъдимият Н. В. Х. е роден на ******** г. в гр.***, българин, български
гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, с ЕГН: **********.

4. По основателността на жалбата
Основните възражения, изложени в жалбата на защитника на подсъдимия Х., са
насочени срещу доказателствената дейност на първата инстанция. Защитата възразява, че
неправилно и необосновано първият съд е възприел за достоверни показанията на свидетеля
9
Ф. К. в частта относно обещаната от подсъдимия Х. сума от 500 лева и функционалната й
връзка с предстоящите парламентарни избори – за купуване на гласове; че от обясненията
на подсъдимия Х. се установява друга цел на дадената парична сума – финансова помощ за
свидетеля К.; че проведеният между К. и Х. телефонен разговор, в този смисъл, е изолиран в
доказателствения материал.
Второто възражение се отнася до резултата от доказателствения анализ, извършен от
градския съд, като се твърди от защитата, че неправилно и незаконосъобразно съдът е
възприел за достоверни показанията на свидетеля К. от досъдебното производство, а не тези
от съдебната фаза; че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин да е
осъществен контакт между К. и Х.; че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел
обясненията на подсъдимия Х. за защитна версия, доколкото те се подкрепят от показанията
в съдебното следствие на К. и Ф.К..
Третото възражение в жалбата е насочено срещу приетите от първата инстанция
фактически положения относно субективната страна на престъплението: че доколкото не е
установено между Ф. К. и Х. да е имало уговорка за купуване на гласове срещу
предоставяне на имотна облага, не е доказан и умисъл за извършване на престъпление по чл.
167 НК.
Последният довод в жалбата на защитника на подсъдимия касае несъставомерност
на обвинението, тъй като не са установени обективните и субективните елементи от състава
на престъплението, за което срещу Х. е повдигнато обвинение, доколкото и не са събрани
доказателства, а и липсват фактически твърдения от прокуратурата за това свидетелят К. да
е действал като посредник на свидетеля Ф. К., каквито изводи е направил решаващият
градски съд.

4.1. По оспорените в жалбата фактически положения, приети за установени от
първонистнационния съд
Основните фактически констатации, оспорени с жалбата на защитника на
подсъдимия, са свързани с възприетите от първоинстанционния съд положения относно:
договорките между Ф. К. и подсъдимия и в частност за основанието, на което Х.
предоставил на свидетеля сумата от 500 лева; за ролята и функцията на свидетеля К., който
фактически взел парите от Х. и ги предоставил на свидетелката Б. К.; за наличието на
функционалната обвързаност между дадената от Х. парична сума и проведените
парламентарни избори през месец март 2017 г. и конкретно за гласуването в полза на
кандидата за народен представител от коалиция „БСП за България“ М. Г..
Подробното разглеждане и проверка на възраженията на защитника изискват анализ
и съпоставка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателствени
материали и основно показанията на свидетелите Ф. К., Р. К., както от съдебното следствие,
така и в приобщените части от досъдебното производство и съпоставката им с показанията
на свидетелите М., Д., К., Б. К., обясненията на подсъдимия Х. и данните, съдържащи се във
веществените доказателствени средства, придобити в резултат на използване на специални
разузнавателни средства.
При отговора на отделните възражения по фактите, изложени в жалбата на
защитника, въззивният съдебен състав прие следното:

4.2. По отношение на деянието, инкриминирано да е извършено от подсъдимия
10
на 25.3.2017 г.
По отношение на деянието, което, според обвинението, е било извършено на
25.3.2017 г., съставът на градския съд е постановил оправдателна присъда. Въпреки че
срещу оправдателната част от присъдата не е депозиран съответен протест на прокурор от
СГП, доколкото на основание чл. 314 НПК въззивният съд следва да провери правилността
на присъдата изцяло, САС следва да изложи своите съображения и за това деяние, включено
в периода на продължаваното престъпление по чл. 167, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 2, вр. с чл.
26, ал. 1 НК.
Установените от първата инстанция фактически положения по тази част на
обвинението се споделят изцяло от състава на въззивния съд.
За отношенията между свидетеля Д. и подсъдимият Х. фактически данни се съдържат
както в показанията на свидетеля, така и в обясненията на подсъдимия, които са били
обсъдени от решаващия съдебен състав с необходимата задълбоченост и при отчитане на
тяхното действително съдържание и корелация с останалите доказателства по делото,
имащи значение за релевантните факти по този пункт от обвинението. Законосъобразно
първата инстанция е приела, че показанията на свидетеля Д. от съдебното следствие и тези
от досъдебното производство, приобщени по надлежния процесуален ред, са недостоверен
източник на доказателства, тъй като се отличават с непреодолими противоречия,
колебливост, логическа непоследователност. Правилно градският съд е акцентирал, че при
двата разпита на свидетеля на досъдебното производство Д. е посочвал различно основание
за предоставената му от Х. сума от 400 лева – от една страна в заем за закупуване на
лекарства и провеждане на лечение, а от друга страна, че парите били дадени, като дължими
от подсъдимия за извършени от свидетеля строителни дейности; същевременно свидетелят
твърдял, че част от тези пари предоставил на съпругата си и други близки роднини, но в
същото време в друг разпит на досъдебното производство заявил, че раздал получените от
Х. 400 лева – на 20 гласоподаватели по 20 лева срещу обещанието да гласуват за М. Г..
Освен съдържащите се непреодолими противоречия по съществени за обвинението факти,
показанията на Д. се конфронтират и с показанията на свидетелите К. Ф., К. Ф. и Г. Д., от
които се установява, че Д. не им е давал парични суми, за да гласуват за определена
политическа партия или кандидат за народен представител.
Законосъобразно решаващият съд е възприел от показанията на свидетеля Д.
единствено заявеното от него, че е сключил с подсъдимия Х. договор за заем в размер на 400
лева. За този факт показанията му се подкрепят от писменото доказателство – договора за
заем, прието в съдебното следствие от градския съд, както и от показанията на свидетеля П.
А., който е вписан като свидетел при сключване на договора и несъмнено и без
противоречия установява, че е възприел постигнатото съгласие между свидетеля и
подсъдимия, неговият предмет и другите съществени елементи на съглашението. За
сключването на договора и за неговото основание и предмет показанията на Д. се подкрепят
и от обясненията на подсъдимия, които за този факт законосъобразно са възприети от
първата инстанция като достоверен доказателствен източник.
В обобщение следва да се посочи, че както градският съд, така и въззивният съдебен
състав приема за недоказана обвинителната теза за това, че на 25.3.2017 г. подсъдимият Х. е
предоставил на Д. Д. сумата от 400 лева, за да бъде дадена на другиго – жители на гр. ***, с
цел да бъдат склонени да упражнят избирателните си права в полза на кандидата за народен
представител М. Г.. Законосъобразно събраните доказателства по делото, анализирани по-
горе установяват, че инкриминираната сума от 400 лева е дадена в заем от подсъдимия на
свидетеля, а не с целта, сочена от обвинението. За да възприеме изложените фактически
обстоятелства за тази част от обвинението срещу подсъдимия Х., СГС е изложил убедителни
и законосъобразни мотиви, основани на добросъвестен и верен анализ на приобщените
доказателствени материали, с които съставът на САС се солидаризира изцяло.
11

4.3. По отношение на деянието, инкриминирано да е извършено от подсъдимия
на неустановена дата през месец март 2017 г.
Според обвинителната теза, на неустановена дата през месец март 2017 г.
подсъдимият Х. предоставил на свидетеля Р. К. имотна облага - сумата от 500 лева, за да
бъде дадена на другиго – жители на *** с цел да бъдат склонени да гласуват за кандидата за
народен представител М. Г. на изборите, проведени на 26.3.2017 г. Както в
обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива по тази част на
обвинението лисват фактическо и юридическо обвързване на действията на свидетеля К. и
на подсъдимия Х. с поведението на свидетелите Ф. К. и Б. К., независимо че то е било
предмет на обсъждане от решаващия съд в мотивите на присъдата. По този начин за първи
път с осъдителния съдебен акт са възприети обвинителни факти значително
разширяващи/променящи предмета на обвинението, така както е очертан в обвинителния
акт. Това обстоятелство не е останало незабелязано и от състава на ВКС, който на стр. 5 от
отменителното си решение изрично е посочил за липсата на фактическо обвинение за лицето
по чл. 167, ал. 2, пр. 2 НК – дали свидетелката Б. К. – краен получател на инкриминираната
сума, е действала като посредник на съпруга си – Ф. К. или в друго качество.
В този смисъл настоящият състав на САС счита, че развилото се пред градския
съд съдебно производство е в отклонение от принципите на състезателността и служебното
начало, очертани в чл. 12, чл. 13 и чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от НПК.
Законодателят свързва събирането на доказателства от съда ex officio само с
изискването на чл. 121, ал. 2 от Конституцията – в наказателното производство да се
установи истината. Следвайки европейските наказателнопроцесуални системи от
състезателен тип, българският законодател поставя акцент върху инициативата на страните,
които са започнали производството пред съда или се защитават срещу обвинението. Съдът
не трябва да бъде активният субект в събирането на доказателствата, той не бива да
измества състезаващите се страни или да създава впечатление, че преминава към
обвинителната или към защитната теза. Важно е да се подчертае, че принципът на
състезателността (чл. 12, ал. 1 НПК) предполага съдът да се произнася в рамките на
повдигнатото от прокурора обвинение. Изключение от това правило е предвидената в чл.
287 НПК възможност за изменение на обвинението, тогава когато на съдебното следствие се
установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
Съществените факти – за отношенията – фактически и правни, между подсъдимия
и свидетеля Ф. К.; за отношенията между Ф. К. и свидетелката Б. К.; за отношенията и
уговорките между Ф. К. и Р. К., не се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Независимо от това градският съд е събирал доказателства за тези факти, които са били
извън обхвата на обвинението, а впоследствие констатациите за тях са залегнали в
съществена част от мотивите на присъдата.
Същевременно, според САС, това нарушение на основните начала на
наказателния процес (състезателност и служебно начало) не е основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, защото съдът не може да дава указания
и да задължава прокурора за предметния обхват – фактически и юридически на
обвинението. Само такива недостатъци в обвинителния акт, които водят до неговата
непълнота (според изискванията на чл. 246 НПК и ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС),
противоречивост или неяснота, могат да доведат до прекратяване на съдебното
производство от съда в разпоредително заседание (на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК)
или до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл.
335, ал. 2 НПК. В конкретния случай САС счита, че обвинението е непротиворечиво и
разбираемо, поради което процесуалните права на подсъдимия не са били ограничени. В
12
този смисъл стеснената фактическа рамка на обвинението не следва да се квалифицира като
процесуално нарушение, което да обуслови незаконосъобразност на обжалваната присъда, а
оттам нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Отмяната на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане с цел да бъде предоставена възможност на
прокурора да „поправи“ обвинението е в противоречие с принципите за състезателност и
равнопоставеност на страните в наказателния процес. Същевременно съдът не може да дава
указания на прокурора за фактическите и юридически предели на обвинението, доколкото
така недопустимо се намесва в изключителната му конституционна функция по чл. 127
Конституцията.
От друга страна, следва да се отбележи, че дори в рамките на неправомерно
разширената фактическа основа на обвинението, СГС неправилно е оценил събраните
доказателства, което е довело до неправилния осъдителен резултат по тази част на
обвинението. Доколкото при собствения анализ на доказателствата САС достигна до
противоположни изводи, довели до пълното оправдаване на подсъдимия Х., правото му на
защита е гарантирано в пълнен обем.

4.3.1. Относно фактите за разговорите и постигнатите уговорки между
подсъдимия Х. и свидетеля Ф. К.
Значимите доказателствени материали, в които се съдържат данни по очертания
фактически кръг, са основно показанията на свидетеля Ф. К., показанията на свидетелите Д.,
М., К., частично обясненията на Х., както и веществените доказателствени средства,
придобити чрез използване на специални разузнавателни средства.
Поначало правилно градският съд е оценил различните показания на свидетеля Ф.
К. – тези от съдебното следствие и приобщените от досъдебното производство, дадени от
него в качеството на защитен свидетел, чиято защита впоследствие, на основание чл. 123,
ал. 6 НПК, е отменена от съда, поради отпадане на необходимостта от нея. От показанията
на свидетеля в двете процесуални фази непротиворечиво се установява, че той се познава от
години с подсъдимия Х.; че в разговор помежду им той предложил на Х. да изготви списък с
негови роднини, който да му предаде чрез свидетеля К.; че поръчал на Б. К. – негова
съпруга, да изготви списък с около 20 души, който да предаде на К.; че Х. отделил да му
даде 500 лева да се почерпи; че Ф. К. уговорил К. да отиде в ресторанта на Х. и да вземе от
него 500 лева, които впоследствие да предаде на свидетелката Б. К..
По така изложените фактически положения показанията на свидетеля Ф.К. не
съдържат съществени противоречия. Констатираната колебливост и непоследователност за
някои от фактите в показанията на свидетеля от съдебното следствие правилно са оценени
от първата инстанция като незначителни, както и че при цялостния им прочит и съпоставка
с останалите доказателствени материали, следва да се възприемат с доверие като достоверен
източник на доказателствена информация.
Показанията на свидетеля Ф. К. относно уговорките му с подсъдимия Х. се
потвърждават и от веществените доказателствени средства, придобити чрез използване на
специални разузнавателни средства.
Прилагането на специалните разузнавателни средства е законосъобразно, което е
видно от разрешението на председателя на ОС *** за използване на СРС на основание чл. 15
ЗСРС с рег. № 19-96/14.3.2017 г. и разрешение за използване на СРС на основание чл. 15
ЗСРС на председателя на ОС *** с рег. № рег. № 19-574/28.12.2016 г. Независимо, че
разрешенията са дадени преди образуване на наказателното производство и за деяние,
различно от инкриминираното, то на основание чл. 177, ал. 2 НПК в наказателното
13
производство могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл. 173
НПК, ако съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2 НПК.
Обоснована и логически мотивирана е оценката на решаващия съд по
съдържанието и съществото на протоколите за изготвените веществени доказателствени
средства в резултат на приложените СРС. В тези протоколи са отразени телефонни
разговори между подсъдимия Х., ползващ телефонни номера ********** и ********** и
свидетеля К., ползващ телефонен номер **********. В телефонен разговор, проведен на
22.3.2027 г., свидетелят К. казва на Х.:
Ф.: Да подготвя ли някакъв списък нещо преди…
Х.: Какво да подготвиш?
Ф.: Нещо да подготвя ли аз за там?
Х.: За къде, бе?
Ф.: За двайсет и шести нещо.
…..
Х.: Ами пращай там някакви хора да видим, после аз.
Ф.: Жена ми-мена ми, шурето-мурето
….
Х.: Ми да, бе, събери ги малко хора да има, да
Ф.: Добре
Х.: Там десетина души да има, да може да такова, десетина-петнайсет души.
….
Ф.: Футболистчето, оня съдията Р. ще дойде.

В разговор, проведен на 22.3.2017 г. между Ф. К. и съпругата му Б. К., той й
поръчва да „направи един списък със седемнадесет-осемнадесет души с имена“, както и че
трябва да даде списъка на Р. К., който да отиде при Х..
В разговор, проведен на 24.3.2017 г. между Ф. К. и Х., свидетелят му казва, че е
изготвил два списъка: „Общо двата списъка става към двайсет и нещо, къде са сигурни,
такива измислени“. Х. отговаря: „Някъде, виж сега, защото там и аз не мога, ама горе-
долу пет стотака ще ти дам, да знаеш.“
В обясненията на подсъдимия Х., дадени пред първата инстанция той не отрича
да е провеждал телефонни разговори със свидетеля Какусал, както и че е подпомагал
финансово него и семейството му, но отрича да е разговарял със свидетеля за изготвяне на
списъци с гласоподаватели. Оценката на доказателствената стойност на обясненията на
подсъдимия, дадена от първата инстанция, се споделя от въззивния съдебен състав. В частта,
в която отрича да е водел разговори с Ф. К. за изготвяне на списъци на гласоподаватели и за
предоставяне на 500 лева, обясненията на Х. са недостоверни и проява на защитната му
14
позиция, доколкото убедително се оборват от показанията на свидетеля, а също и от
протоколите за изготвените веществени доказателствени средства в резултат на
приложените СРС, цитирани по-горе.
Същественото в случая е, че от обсъдените в този параграф доказателствени
материали не се установява Ф. К. и Н.Х. да са разговаряли за набиране на гласове на
избиратели в полза на кандидата за народен представител М. Г.. Този извод на СГС е изцяло
произволен и почива на предположения, което е недопустим доказателствен подход в
наказателния процес.
В подкрепа на извода за липса на фактическа връзка между списъка с имена, с
чието изготвяне се ангажирал Ф. К., сумата от 500 лева дадена от Х. и мотивирането на
избиратели от *** да гласуват в полза на кандидата за народен представител М. Г., са и
показанията на свидетелите Д., М. и К. от досъсебното производство, които с основание са
възприети за достоверни от първата инстанция, но при съдържателна им интерпретация
градският съд е допуснал неточности и логически грешки. Показанията на тримата
свидетели в значителната си част съдържат производни доказателства, защото
възпроизвеждат казаното им от свидетеля Ф. К. и в този смисъл служат за източник на
контролни факти за достоверност на показанията на първоизточника. Свидетелите М. и Д., с
които К. пребивавал в едно помещение в ЗО „Хеброс“ на затвора гр. *** дават
противоречива и съвсем различна информация относно водените разговори между К. и Х. –
М. твърди, че К. му казал, че „ще вземе 100 000 лева“ за изборите, които ще бъдат
преведени на жена му или дъщеря му, а Д. твърди, че К. споделил, че очаква да получи пари,
ако накара фамилията си да гласува за определен кандидат, но не знае кой е той, а и Ф. не е
споменавал конкретно лице. Същевременно свидетелят К. (ИСДВР в ЗО „Хеброс“ на
затвора гр. ***), който разговарял с лишените от свобода – К., М. и Д., в показанията си
установява, че те говорели за „купуване на гласове“ за депутати, отново без конкретизация
на имена.
Показателно е също, че в показанията на свидетеля К., както от съдебното, така и
от досъдебното производство, не се съдържа информация за предназначението на списъка с
имена, на който бил преносител – дали е за предстоящото гласуване на изборите за Народно
събрание и за кой конкретно кандидат за народен представител се отнася.

4.3.2. За ролята на свидетеля Р. К. и за отношенията му с Ф. К. и Н.Х.
За този кръг от фактически положения информация се съдържа в показанията на
свидетеля К., показанията на свидетеля Ф. К., в протоколите за изготвените веществени
доказателствени средства в резултат на приложените СРС.
Обосновано градският съд се е доверил на показанията на свидетеля К. от
досъдебното производство, доколкото тези негови показания се намират в синхрон с
показанията на Ф. К., а също и с протоколите за изготвените веществени доказателствени
средства в резултат на приложените СРС. Несъмнено се установява от посочените
доказателствени източници, че Ф. К. се е обадил по телефона на К. и го е помолил да вземе
от свидетелката Б. К. списък с имена, който да отнесе на подсъдимия Х., съответно да вземе
от него 500 лева, които да предаде на Б. К.. Категорични сведения се съдържат за тези факти
в показанията на Ф. К. от досъдебното производство, в показанията от същата процесуална
фаза на самия К., както и в протоколите за изготвените веществени доказателствени
средства в резултат на приложените СРС – разговорите между Ф. К. и Н.Х. от 22.3.2017 г. и
24.3.2017 г., между Ф. и Б. К. от 22.3.2017 г. и 23.3.2017 г., между Ф. К. и Р. К. от 24.3.2017
г., 25.3.2017 г. и 26.3.2017 г.
15
От цитираните доказателствени източници несъмнено се установява, че К. се е
срещнал на 26.3.2017 г. с подсъдимия Х. в ресторант „Амбелино“ в *** и получил от него
500 лева, които същия ден предал на свидетелката Б. К.. При срещата между двамата не е
воден разговор, не е предаван списък с имена, а на следващия ден К. унищожил дадения му
от Б. К. списък. Не е установено за какво е употребила Б. К. получените пари, при всички
положения не е установена никаква фактическа връзка между списъка, изготвен от
свидетелката и получените от нея пари.

4.4. За правната оценка на установените факти
При така установените фактически положения въззивният съд счита, че и двете
инкриминирани деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, са
несъставомерни по чл. 167, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 2 НК.
САС споделя изводите на първата инстанция за това, че дадената от подсъдимия
Х. сума от 400 лева на свидетеля Д. е с правно основание – сключения между тях договор за
заем. В този смисъл паричната сума, получена от свидетеля не представлява имотна облага,
с която Д. е следвало да склонява жители на *** да упражнят избирателното си право на
изборите за Народно събрание, проведени на 26.3.2017 г., в полза на определен кандидат.
Поради това оправдателната присъда в тази й част беше потвърдена от въззивния съдебен
състав.
По отношение на второто деяние, инкриминирано да е извършено на
неустановена дата през месец март 2017 г., установените факти не сочат да е извършено
престъпление по чл. 167, ал. 4, пр.2 вр. с ал.2, пр. 2 НК. Според обвинението Х. е предал на
Р. К. сумата от 500 лева, за да бъде дадена тази сума на другиго – жители на *** с цел да
бъдат склонени да упражнят избирателните си права в полза на кандидата за народен
представител М. Г..
Единственото установено по делото е, че Х. е предал сумата от 500 лева на К., но
нито основанието, нито целта на това фактическо действие е такава, каквато твърди
обвинението. В обсъдените подробно по-горе доказателствени материали се съдържат факти
за това, че свидетелят Ф. К. е имал уговорка с подсъдимия да изготви списък с имена на
гласоподаватели, но целта на това действие така и не се установява. Инициативата за
изготвянето на списъка е била на Ф. К., което недвусмислено се вижда от проведения
разговор между двамата на 22.3.2017 г. Този списък е изготвен от съпругата на Ф. К. по
негово задание, но този документ така и не е достигнал до подсъдимия. Сумата от 500 лева
Х. предал на К., а той от своя страна на Б. К., но няма никакви доказателства, че парите са
били предназначени или са употребени за склоняване на някого да упражни избирателното
си право в полза на М. Г. или друг кандидат за депутат в изборите за Народно събрание,
проведени на 26.3.2017 г. В този смисъл САС приема за недоказана необходимата
съставомерна връзка между имотната облага и указаната в закона цел – за склоняване на
другиго да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, поради което
отмени осъдителната част от присъдата и призна за невинен подсъдимия Х. да е извършил и
второто от инкриминираното му деяния, включено в състава на единното продължавано
престъпление.
Следва да се отбележи, че начинът на формулиране на фактическата и
юридическата част от обвинението го прави изначално несъставомерно, за което
съображения е изложил и съставът на ВКС в отменителното решение.
За да е осъществено деянието по чл. 167, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 2 НК следва да
е налице функционална обвързаност на предоставената облага със съставомерната цел – да
16
бъде упражнено мотивационно въздействие върху избирателите, за да упражнят правото си
да избират в полза на определен кандидат, както и имотната облага следва да е предоставена
от дееца на определено лице по ал. 2 на чл. 167, което от своя страна да упражни
мотивационно въздействие върху жители на ***, за да гласуват в полза на М. Г.. Както
резонно сочи касационният състав в решението си, нито в обстоятелствената част на
обвинителния акт, нито в заключителната му част се съдържа информация или твърдение за
лицето по ал. 2 на чл. 167 НК. Както се посочи и по-горе в мотивите тази непълнота на
обвинителния акт не следва да се третира като порок по смисъла на чл. 246 НПК, доколкото
волята на обвинителната власт е разбираема и правото на защита на подсъдимия,
включително правото му да разбере за какво престъпление е обвинен, не е ограничено.
Фактите по тази част от обвинението налагат еднозначния извод за несъставомерност както
по чл. 167, ал. 4, вр. с ал. 2 НК, така и по чл. 167, ал. 2 НК, тъй като свидетелят К. е получил
сумата от 500 лева от подсъдимия Х., но не за да склонява други лица да упражнят
избирателното си право в полза на определен кандидат; същевременно не е установено, а
няма и фактически твърдения от обвинението, К. да е действал като посредник на друго
лице (Ф. К., Б. К. или друго лице), което срещу инкриминираната сума пари да склонява
граждани на *** да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат.

Като последица от отменяването на осъдителната част от присъдата и цялостното
оправдаване на подсъдимия Н.Х. САС отмени присъдата на СГС и в частта за приложението
на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК и на чл. чл. 189, ал. 3 НПК.

По изложените съображения Софийски апелативен съд постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.






17
Съобщи за изтекли лични данни