РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Кюстендил, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
М. Г. Д., с ЕГН – ********** от с.К., обл. Кюстендилска, със съдебен адрес –
гр.Кюстендил, ул.“***“№**, ет.***, /адв. Ю.С./ обжалва наказателно постановление № 21-
1139-000467/26.03.2021 г. издадено от началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Кюстендил, с което на сн. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Иска се отмяна на НП, в посочените пунктове, като се сочат допуснати нарушения на
процесуалните правила в хода на производството по съставяне на АУАН и издаване на НП.
Наказващият орган не взима участие в производството и не изразява становище за
неоснователност жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
От фактическа страна:
На 16.03.2021г., жалбоподателят Д. управлявал собствения си лек автомобил м.
„БМВ“, модел „320“, с рег. № *** в гр.Кюстендил по ул.“Македония“, с посока на
движение от ул.“Шести септември“ към ул.“Раковски“. Предприемайки маневра – завой на
ляво той изгубил контрол върху управляваният автомобил и излязъл вдясно от пътното
платно , в резултат на което се блъснал в метален електрически стълб , с поставени на него
1
два броя пътни знаци В-27 и Т-18, два броя рекламни табла и два броя електрически
лампи. От реализираното ПТП няма пострадали, но има материални щети по автомобила и
по електрическия стълб. По повод ПТП е подаден сигнал в ОДЧ на ОДМВР Кюстендил и
произшествието е посетено от полицейски патрул в състав О.Г. и Д.В.. Установеното от
служителите на сектор пътна полиция е описано в съставен на място АУАН. В хода на
проверката е установено,че жалб. Б. е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
В съставения на място АУАН бл.№321146 е описано като нарушение движението на
водача с несъобразена скорост съобразно атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, което е попречило на водача да
спре предвидимо препядствие или създадена опасност за движението., като е дадена правна
квалификация – чл. 20, ал.2 от ЗДвП на нарушението.
Въз основа на този АУАН, по който не са направени възражения от нарушителя, на
26.03.2021 г. началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Кюстендил издал атакуваното
НП.
По доказателствата :
В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателствени средства.
Разпитаните по делото свидетели, които са посетили ПТП не излагат подробности относно
установеното при проверката, поради изминалия дълъг период от време.
I. По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния
срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
II. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени
НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи - чл. 189, ал.1 и 4 от ЗДвП. Съдът намира, обаче че в производството по
ангажиране отговорността на жалбоподателя са допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените, които сами са достатъчни за провъзгласяване на
издаденото НП като незаконосъобразно. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП липсва детайлно описание на нарушението, което се вменява във вина на М.Д.. На
първо място налице е изключителна неяснота по отношение на мястото, на което се твърди
че е реализирано ПТП. Според описаното в АУАН водачът се е движел по ул.“Македноия“,
срещу „НТС“ , с посока на движение от ул.“6-ти септември“ към ул.“ Раковски“.
Описанието на посочените улици е нелогично и създава изключителна неяснота за мястото
на ПТП. Липсват и каквито и да е факти, които да бъдат анализирани , за да се преценява
дали скоростта на движение на автомобила е била съобразена с предвидените ч чл.20, ал.2
от ЗДвП фактори.
2
Отделно от горното , по делото не са събрани категорични доказателства за
механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие и причините за неговото
реализиране, още по съществено не е установено скоростта на движение на автомобила, за
да бъде преценено от съда /евентуално с допускане на експертиза/ дали същата е била
съобразена.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От установената фактическа обстановка и доказателства събрани в хода на процеса
не може да се направи категоричен и безспорен извод, че причината за настъпване на ПТП е
именно несъобразена скорост от страна на жалбоподателя. Нарушението на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП вменено на Д. не може да почива на предположения.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на разноски. То е направено своевременно, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателно постановление и с
оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на договор за
правна защита и съдействие и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат С. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Кюстендил по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лева и е заплатено в брой
при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
В този смисъл искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски е
основателно и следва да бъде уважено в пълен размер.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постанвление №21-1139-000467/26.03.2021г.издадено
от началника на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил, с което на М. Г. Д., с ЕГН –
********** от с.К., обл. Кюстендилска е наложено административно наказание, на осн. чл.
179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева .
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Кюстендил да заплати на М. Г. Д., с ЕГН – **********
от с.К. сумата от 100 /сто/ лева, представляваща сторни от последния разноски за
3
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
админинстративен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4