№ 2672
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110203381 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, ЕИК ********* чрез упълномощен представител ЕР. срещу
наказателно постановление № 3/27.01.2022 г., издадено от председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 215, ал. 4 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/.
В жалбата се излагат съображения за отмяна на оспореното наказателното
постановление, поради неговата незаконосъобразност и неправилност.
Поддържа се, че с невръчването на заповедите за започване на проверката от
страна на КЕВР е нарушено правото на защита на дружеството. Навеждат се
доводи, че са предприети своевременни действия за изпълнение на
предписанията, дадени от контролните органи, но с оглед мащабността на
проекта, който следва да се осъществи и обвързаността му с други
1
органи/институции, дружеството-жалбоподател е поставено в невъзможност
да спази сроковете, определени от КЕВР. Твърди се, че датата на
нарушението е погрешно посочена. Сочи се, че АНО не е обсъдил
възраженията на дружеството срещу съставения АУАН, надлежно подадени в
законоустановения срок, а същите само дословно са били пренесени в НП. В
условията на алтернативност се излагат доводи за наличието на основания за
прилагането на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
редовно призован се представлява от юрк. В., с представено в съдебното
заседание пълномощно. В хода на съдебните прения процесуалният
представител на жалбоподателя моли подадената жалба да бъде уважена, а
оспореното НП да бъде отменено. Сочи, че в хода на съдебното следствие е
било установено, че сроковете, в които дружеството е следвало да изпълни
указанията, дадени от КЕВР, са погрешно изчислени, в противоречие с
разпоредбите на ГПК. Допълва, че дейността на дружеството е свързана с
изпълнението на сложен проект, съобразен с разпоредбите на ЗУТ. Моли за
присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени
бележки.
Въззиваемата страна – Председателят на КЕВР – се представлява от
юрисконсулт Маринова, надлежно упълномощена, която пледира за
потвърждаване на наказателното постановление, като намира, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Сочи, че електроразпределителното дружеството с
години не е довършило проекта по подобряване на мрежата и не се е
съобразило с дадените му от КЕВР указания. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.08.2004 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
/понастоящем КЕВР/ издала на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД лицензия
№ Л-135-07/13.08.2004 г., за осъществяване на дейност „разпределение на
електрическа енергия“. Съгласно лицензията, дружеството било длъжно да
предоставя електрическа енергия по мрежата, по определени от КЕВР
2
стандарти за качество.
На 01.06.2020 г., група граждани, част, от които и ИГЦ., подали жалба с
вх. № Е-11 И-00-15, до КЕВР срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в
която жалбоподателите, изразили своето недоволство от качеството на
доставяната им от електроразпределителното дружество електрическа
енергия в махала ,,, област Благоевград. По подадения сигнал, започнала
проверка. В резултат на проверката, КЕВР издала Решение № Ж-
50/21.01.2021 г., с което дала на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД следните
задължителни указания:
1. В двуседмичен срок от получаване на решението, „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, да представи на Комисията план-график за изпълнение на
действия за подобряване на качеството на електрозахранването на г-жа
ИГЦ. и група жалбоподатели в махала ,,, област Благоевград;
2. В шестмесечен срок, след изпълнение на указанията по т. 1 „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД да постигне качество на електрическата
енергия, отговарящо на БДС EN 50160:2007 доставяна на селищното
образувание по т. 1;
3. В седемдневен срок, след изпълнение на указанията по т. 2 „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД да предостави на Комисията доказателства
за извършеното, включително и копия на протоколи от измерване на
качеството на доставяната електрическа енергия.
Решението било връчено на дружеството на 01.02.2021 г. Същото не
било обжалвано в законоустановения срок и на 16.02.2021 г. влязло в сила. С
писмо, постъпило в комисията на 18.02.2021 г. с вх. № Е-11И-00-15/
18.02.2021 г., жалбоподателят представил пред Комисията, план-график за
изпълнение на действия за подобряване качеството на електрозахранването на
местността. В плана били описани и действията, които са извършени и
предстои да бъдат осъществени. Срокът за изпълнение на указанията по т. 2
от Решение № Ж-50/21.01.2021 г. изтекъл на 18.08.2021 г. До 25.08.2021 г.,
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, не представило пред Комисията,
доказателства за изпълнение на задължителните указания по т. 2 от Решение
№ Ж-50/21.01.2021 г., включително и копия на протоколи от измерване на
качеството на доставяната електрическа енергия.
Със заповед на председателя на КЕВР от 29.10.2021 г. била сформирана
3
работна група за проверка по документи на изпълнение на указанията, дадени
с Решение № Ж-50/21.01.2021 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Част
от работната група бил и свидетелят ЕМ. С. КР. - главен експерт в дирекция
„Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР. Проверката завършила
със съставянето на Констативен протокол № Е-15/23.11.2021 г.
Свидетелят К. установил горните обстоятелства и счел, че дружеството
е извършило нарушение на чл. 215, ал. 4 ЗЕ и на 08.12.2021 г. съставил срещу
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в присъствие на негов представител, акт
за установяване на административно нарушение № Е-КРС-40/08.12.2021 г.
АУАН бил предявен за запознаване, като препис от него бил връчен на
представител на дружеството, който го подписал без възражения. На
13.12.2021 г. било депозирано писмено възражение срещу АУАН.
Като счел възраженията за неоснователни и въз основа на цитирания
АУАН председателят на КЕВР издал обжалваното наказателно
постановление № 3/27.01.2022 г., с което на основание чл. 215, ал. 4 ЗЕ,
наложил на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „имуществена санкция“ в
размер на 20 000 лева.
На 01.02.2022 г., препис от наказателното постановление бил връчен на
представител на наказаното дружество, а на 14.02.2022 г. била депозирана
жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля ЕМ. С.
КР., Решение № Ж-50/21.01.2021 г. на КЕВР, Констативен протокол № Е-
15/23.11.2021 г., писмо от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД до КЕВР с изх.
№ **********/11.02.21 г. до КЕВР, писмо от „ЧЕЗ Разпределение България“
АД до КЕВР изх. № 12033839570/17.08.2021 г., молба от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД до директора на ТП „Държавно горско стопанство Благоевград,
заявление от ИГЦ. до КЕВР, заповед № З-Е-283/29.10.2021 г. и заповед № З-
ОХ-59/21.12.2020 г. и двете на председателя на КЕВР, Лицензия № Л-135-
07/13.08.2004 г., за осъществяване на дейност „разпределение на електрическа
енергия“, пълномощни, копие на плик, позволения за извършване на сеч.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля Е.К., тъй като той е лицето,
което е осъществило проверка относно изпълнение на указанията дадени на
дружеството-жалбоподател в качеството му на електроразпределително
4
дружество с Решение № Ж-50/21.01.2021 г. на КЕВР. Същият е бил запознат с
качеството на предлаганата услуга в населеното място и с липсата на
представени доказателства от страна на жалбоподателя за нейното
подобрение, съгласно указанията на КЕВР. Показанията на свидетеля са в
достатъчна степен подробни, информативни и съответстват на останалия
приобщен по делото доказателствен материал. Заявеното от свидетеля се
подкрепя от представените писмени доказателства – от Решение № Ж-
50/21.01.2021 г. на КЕВР се установява съдържанието на дадените на
жалбоподателя указания, както и срокът за тяхното изпълнение. От
направеното отбелязване върху писмото на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, изпратено до КЕВР в изпълнение на указанията по т. 1 от Решението се
установява датата на получаването му в КЕВР, а именно 18.02.2021 г. /л. 29 от
делото/. Видно от писмо от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД до КЕВР изх.
№ 12033839570/17.08.2021 г. дружеството-жалбоподател е предприело
действия по изпълнение на указанията по т. 2 от Решение № Ж-50/21.01.2021
г. на КЕВР, но към датата на писмото указанията не са били изпълнени.
Самият жалбоподател не оспорва, че в посочения в НП срок – до 25.08.2021 г.
не е представил пред КЕВР доказателства за изпълнение на указанията по т. 2
от Решението на КЕВР, както и протоколи от измерване на качеството на
електроенергията, доставяна в м. Пържово, с. Горно Хърсово, обл.
Благоевград.
От заповед № З-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя на КЕВР се
установи материалната компетентност на свидетеля К. за съставяне на актове
за установяване на административни нарушения на Закона за енергетиката.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство, съдът е длъжен да провери изцяло законността
на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
5
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно
констатира, че АУАН и НП, са издадени от материално компетентни за това
административни органи. Видно от т. 10, на представената и приета по делото
заповед № З-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя на КЕВР свидетелят Е.К. е
оправомощен да съставя актове за нарушения на разпоредбите на ЗЕ, а
компетентността на АНО следва от изричната законова разпоредба на чл. 225,
ал.2 от ЗЕ. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че АУАН и обжалваното НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, надлежно са
връчени на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.
Обстоятелството, че заповедта за извършване на проверка на дружеството не
е връчена на последното не накърнява правото му на защита в
администратвнонаказателното производство, тъй като дружеството е било
запознато както с подадената жалба от ИГ., така и със съдържанието на
решението на КЕВР, а вътрешно-процесуалният ред за назначаване на
конкретните служители, които ще осъществят проверката по документи за
изпълнение на указанията, дадени с решението не засягат дружеството-
жалбоподател. Следва да се отбележи, че административнонаказателното
производство започва със съставяне на АУАН /в който етап представител на
дружеството е участвал/, а не с издаване на заповед за извършване на
проверка.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. И двата документа отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1 т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като съдържат по идентичен начин изчерпателно
описание на констатираното нарушение, включително мястото /с цитиране на
точен адрес/ и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при
които е извършено, както и кои са нарушените законови разпоредби.
Действително в АУАН и НП не се съдържа експлицитно цитиране на датата
на нарушението, но тя е изводима от начина на формулиране на същото, а
именно, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД не е представило пред КЕВР
доказателства за изпълнение на задължителните указания по т. 2 от Решение
№ Ж-50/21.01.2021 г., вкл. и копия на протоколи от измерване на качеството
на електроенергията в срок до 25.08.2021 г., тоест нарушението е извършено
6
в деня, следващ този, в който срокът за изпълнение на указанията е изтекъл, а
именно на 26.08.2021 г.
Съдът, обратно на възраженията на жалбоподателя, намира, че срокът за
изпълнение на указанията е коректно посочен от АНО и същият се извежда от
съдържанието на писмените указания, дадени с решението на КЕВР, в които
еднозначно е посочено, че 6 - месечният срок за изпълнение на задължението
по т. 2 от решението, започва да тече от „предоставяне на посочения план-
график“, а не от изпращането му. Думата „предоставям“ е със значение
„оставям на разположение или на волята на някого “ /Андрейчин Л., Георгиев Л., Илчев
Ст. и колектив, Български тълковен речник, IV издание, Наука и изкуство, София, 2018, с. 730./ С оглед
граматическото й тълкуване, следва, че правилно контролните органи са
приели, че срокът за изпълнение на указанията по т. 2, започва да тече от
момента на получаване на „план-графика“, а не от момента на изпращането
му, както се твърди от жалбоподателя. Върху писмото на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, изх. № **********/11.02.21 г. е направено отбелязване,
съдържащо датата на получаването му в КЕВР, а именно 18.02.2021 г. Ако
жалбоподателят е имал съмнение относно датата, на която писмото му е било
получено в КЕВР е могъл да направи деловодна справка, при която да
установи това обстоятелство.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в НП не е посочено
къде и по отношение на кой клиент дружеството е следвало да се постигне
определено качество на доставяната електрическа енергия. Описанието на
нарушението е в достатъчна степен ясно и изчерпателно, в приетата за
установена от контролния орган фактическа обстановка е посочено
населеното място, в което дружеството-жалбоподател е следвало да подобри
качеството на предлаганата от него услуга, а позоваването на Решение №
Ж50/21.01.2021 г., не е недопустимо, доколкото нарушението е свързано
именно с неговото неизпълнение.
Относно наведените доводите от жалбоподателя, че АНО не е осъществил
правомощията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, доколкото доводите на дружеството
са обявени за неоснователни без мотиви, следва да се отбележи, че
цитираната разпоредба вменява задължение на АНО да прецени
възраженията, а не да ги обсъди детайлни и подробно. Въпреки това в
процесния случай АНО е отговорил на възраженията на дружеството, като е
7
посочил, че ги счита за неоснователни и причините за това.
Разпоредбата на чл. 215, ал. 4 ЗЕ вменява задължение на адресатите на
постановени решения от КЕВР, да изпълняват същите, а в случай на
неизпълнение, тяхното бездействие е въздигнато в административно
нарушение, което се санкционира с налагането на „имуществена санкция“ в
размер от 20 000 до 60 000 лв.
По делото безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД не е изпълнило задължението си да предостави
в срок до 25.08.2021 г., в Комисията доказателства за изпълнение на
задължителните указания по т. 2 от Решение № Ж-50/21.01.2021 г. от КЕВР,
включително и копия на протоколи от измерване на качеството на доставяне
на електрическа енергия, с което от обективна страна е нарушило
изискванията на чл. 215, ал. 4 ЗЕ. Правилно е определен срокът за
предоставяне на доказателствата и протоколите, а именно седемдневен срок
след изтичане на срока за изпълнение на указанията по т. 2 и който срок е
изтекъл на 18.08.2021 г. Неоснователно е възражението, че на дружеството е
указано постигане на качеството на електроенергията отговарящо на
стандарт, който понастоящем е отменен. Решението на КЕВР е подлежало на
обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд София – град и ако
дружеството-жалбоподател е имало възражения срещу дадените
задължителни указания е следвало да ги релевира в процедура по
обжалването му пред АССГ, а не в настоящото производство. Решението, с
което са дадени задължителните указания не е било обжалвано в
законоустановения срок и същото е влязло в сила, поради което е следвало да
бъде изпълнено от жалбоподателя.
Доколкото с обжалваното НП е ангажирана отговорността на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна и съдът намира, че
въпросът за субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда.
Съдът прие, че в процесния случай е неприложим чл. 28 от ЗАНН, като
извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Не са налице
данни, от които да се направи извод, че процесното нарушение разкрива по –
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с типичните нарушения от
този вид. Отговорността на лицензирания електроразпределител е да осигури
непрекъснато разпределение на електроенергия, при спазване на установените
8
за целта показатели, като неизпълнението на решението на надзорния орган в
указаните от него срокове засяга ежедневния, битов, минимално допустим
стандарт, който следва да получат потребителите на услугата, поради което и
бездействието на дружество засяга неограничен кръг от хора. Свидетелят К.
заяви, че не само в предоставения срок, но и към датата на съставяне на
АУАН и към датата на депозиране на показанията от свидетеля пред съда
/15.04.2022 г./ тези указания не са изпълнени, поради което нарушението не
може да се определи като маловажно.
С оглед възражението на жалбоподателя, че същото е било
възпрепятствано да изпълни указанията на КЕВР, тъй като е било обвързано
от дейността на други институции и с разпоредбите на ЗУТ, съдът намира
следното: Видно от твърденията посочени в жалбата, дружеството изпълнява
мащабен инвестиционен проект за изграждането на въздушен електропровод.
С оглед важността на проекта, то следва, че със съставянето му, дружеството
е следвало предварително да съобрази действията си с останалите
институции, с характера на терена, на който ще се реализира проектът, с цел
своевременното му изпълнение. От данните по делото е видно, че едва на
11.08.2021 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е изпратило писмо до
директора на „Държавно горско стопанство Благоевград” за отстраняване на
пречки по терена тоест 8 месеца след от влизане в сила на решението на
КЕВР и две седмици преди изтичане на дадения срок. Изложеното е индиция
за липсата на достатъчно активност от страна на жалбоподателя, поради което
не би могло да се приеме наличие на непреодолими препятствия за
изпълнение на задълженията му. Още повече ако дружеството –
жалбоподател е счело, че предоставеният му с Решение № Ж-50/21.01.2021 г.
на КЕВР срок е крайно недостатъчен /с оглед планирания мащабен проект/ е
следвало да обжалва това решение – нещо, което дружеството не е сторило.
За извършеното нарушение законът предвижда налагане на
административно наказание имуществена санкция в размер от 20 000 до
60 000 лева. АНО е определил размера на санкцията в минимален размер от
20 000 лева, съобразявайки липсата на предходни нарушения на ЗЕ от страна
на жалбоподателя. Съдът намира така определения размер за справедлив,
годен да постигне целите по чл. 12 от ЗАНН.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
9
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
извършеното нарушение е безспорно доказано, а наложената имуществена
санкция в минимален размер, поради което наказателното постановление
следва да се потвърди.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д /тоест наказателното
постановление/ се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
страна на представителя на въззиваемата страна, съдът следва да присъди в
полза на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
63д, ал.4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минимален размер от 80 лева, съобразявайки неголямата
фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3/27.01.2022 г., издадено
от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на
дружеството-жалбоподател „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 215, ал. 4 от Закона за енергетиката.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с ЕИК ********* да заплати
на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11