№ 689
гр. Плевен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430201343 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Б. К. А., ЕГН: ********** от *** против
Наказателно постановление № 22-0256-000264 от 20.06.2022 г. на *** РУ
Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП;
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложил на Б. К. А. - глоба в размер на 1000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. за извършено
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за
извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на издаденото наказателно постановление, с искане за неговата отмяна.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят Б. К. А., редовно призован, се
явява лично и с процесуален представител адв. Х. К. от АК – гр. Плевен, с
пълномощно по делото.
Ответната страна по жалбата *** РУ – Долна Митрополия към ОД на
МВР – Плевен, редовно и своевременно призован, не се представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН - ДОПУСТИМА е.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО СНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление 22-0256-000264 от 20.06.2022
г. е издадено от *** РУ – Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №
451375 от 12.04.2022 г., от който е видно, че:
На 12.04.2022 г. в 19:35 часа в ***, на кръстовище образувано от ***,
управлява лек автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на ***, с 1,28
промила алкохол в издишания въздух, като пробата е извършена с техническо
средство алкотест дрегер 7510, с фабричен номер ARDM-0259 в 20:07 часа и
показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване с номер
0052728 и са връчени 7 броя холограмни стикера, с номер А 027702, с което
виновно е нарушил:
-чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП;
-чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
-чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП;
Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на
административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя
от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните
Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни
2
полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по
безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС
и др.
В случая АУАН е съставен от полицейския служител Ч. С. Ч. и в същия
е отразено, че заема длъжността мл. автоконтрольор към РУ – Долна
Митрополия при ОДМВР – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от
съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по
смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно
според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.
По визираното в т.1 от НП административно нарушение по чл.5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП:
От показанията на актосъставителя Ч. С. Ч. и свидетелите по акта и Ш.
А. М., А. А. И. и се установява, че жалбоподателят не е спрян с управлявания
от него автомобил от полицейския служител към момента на неговото
управление.
При пристигането на полицейския служител Ч. Ч., жалбоподателят Б. А.
се е намирал в къщата си и не е управлявал МПС.
От свидетелите по делото не може да се докаже дали жалбоподателят А.
към момента на управлението на автомобила е бил употребил алкохол, тъй
като същият е изпробван от полицейския служител за концентрация на
алкохол в кръвта, едва след около 30 минути, след като е бил подаден сигнала
на тел 112.
На следващо място, при служебна проверка на АУАН-а и НП-то обаче,
съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставянето, респ. издаването им за извъреното нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП, което обуславя незаконосъобразност на
постановлението в тази му част и е абсолютно отменително основание
досежно атакуваното наказателно постановление.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че водачът
управлява с 1,28 промила алкохол в издишания въздух.
Същевременно както актосъставителят, така и наказващият орган са
възвели деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно който текст, цитат:
3
„На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.”.
В този смисъл посочената разпоредба предвижда две изпълнителни
деяния за осъществяване на деянието.
Тоест касае се за различни хипотези на неговата реализация и за
различни обективни съставомерни признаци на същото.
При така дадената правна квалификация на деянието следва да се
приеме, че нарушението е осъществено и/или в двете форми, но това не е
отразено нито в АУАН, нито в НП.
Тоест налице е сериозно разминаване между фактическото и
юридическо обвинение, което е процесуално неиздържано и напълно
недопустимо.
Налице е процесуално нарушение на императивните изисквания на
чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4, и т.6 от ЗАНН, досежно
минимално изискуемите реквизити на АУАН, респ. НП, в насока ясно, пълно
и точно излагане на фактическите обстоятелства, релевиращи състава на
изследваното нарушение, описание на последното и нарушените законни
разпоредби.
В случая оставя неясно, както за наказаното лице, така и за съда, кои
фактически положения наказващият орган е приел за безспорно установени и
инкриминирани, както и за какво нарушение точно е наказан жалбоподателя –
дали за това, че е управлявал с концентрация на алкохол в размер над
законоворазрешените граници, като непрецизно е било квалифицирано
деянието му, или управлението е сторено и след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като в коментираните актове е пропуснат да се
посочи този факт.
И в двата случая, обаче, било досежно фактическите обстоятелства и
описанието на нарушението, било досежно правната квалификация, същите е
следвало да намерят своето пълно и точно отражение в оспорваните актове.
Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на
съществените, тъй като водят до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, което единствено от обстоятелствената част на
4
наказателното постановление има възможност да разбере какво е вмененото
му във вина административно нарушение и изобщо е ли административно
нарушение същото, както и срещу кои факти и обстоятелства следва да се
защитава, а освен това и поставя в невъзможност съд да прецени дали
правилно наказващият орган е определил размера на наложените му
наказания.
По визираното в т.2 от НП административно нарушение по чл.100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съставът на нарушението по чл. по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП урежда
изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.
С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие
обективният състав на нарушението е осъществен.
По силата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него, както и да
носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява.
След като е управлявал лек автомобил, без да носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към
свидетелство за управление на моторно превозно средство, жалбоподателят
несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за
което правилно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, с
определения от закона размер на глобата – 10 лева.
По визираното в т.3 от НП административно нарушение по чл.100
ал.1 т.2 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него
ремарке.
В процесният случай от събраната по делото доказателствена
съвкупност се установи, че жалбоподателят, който безспорно на
инкриминираната дата, време и място е притежавал качеството на водач на
5
процесното МПС, не е носил в себе си свидетелството за регистрация на
МПС, което е управлявал.
Правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран от
АНО за нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1,
т.1, предл. 3 от ЗДвП с предвиденото административно наказание глоба в
размер от 10,00 лева, поради което съдът намира, че НП-то и в тази му част
е правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Видно от представеното пълномощно на адвокат Х. К. от АК – гр.
Плевен е било заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лева и съобразно
основателност на жалбата *** РУ – Долна Митрополия при ОД на МВР –
Плевен следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0256-000123 от 28.03.2022
г. на *** РУ Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен, както следва:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0256-000264 от
20.06.2022 г. на *** РУ Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП; чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложил на Б. К. А., ЕГН: ********** от ***, глоба в
размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0256-000264 от 20.06.2022
г. на *** РУ Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на Б. К. А., ЕГН:
********** от *** - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3,
6
т. 1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети
общо 10 контролни точки, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА *** РУ Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен да заплати
на Б. К. А., ЕГН: ********** от *** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7