Решение по дело №7678/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 654
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20221110207678
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 654
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Л. М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Л. М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110207678 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Кентавър Трейдинг СПС” ЕООД срещу
наказателно постановление/НП/ № 23-2200184/18.05.22г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Софийска област, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 128, т.
2 КТ, вр. чл. 270, ал. 3 КТ.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Изтъква
се, че с възражението са подадени документи, които не са взети предвид.
Твърди се, че трудовото възнаграждение на Б П за месец декември 2021г. е
заплатено изцяло. Сочи се, че през декември 2021г. Б П е била в неплатен
отпуск 5 дни – от 13.12.21г. до 17.12.21г., като й е било заплатено
възнаграждение за отработени 120 часа. Изтъква се, че са били представени
молба от служителя с негов подпис и заповед на работодателя за разрешаване
ползването на неплатен отпуск. Като довод се сочи, че използваният през
декември 2021г. неплатен отпуск се доказва и от подписа на служителя върху
фиша за заплати. Жалбоподателят твърди, че представеният при проверката
1
на място в магазина графика е прогнозен, а не окончателен. С възражението
бил представен окончателният график, в който били отразени отработени 120
часа, които били заплатени, както и използваните дни неплатен отпуск.
Окончателният график не бил представен към момента на проверката, тъй
като отсъствал управителят поради заболяване. Поддържа се, че е нарушен и
срокът по чл. 34, ал. 2 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП, както и за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И., която
моли НП да бъде отменено. Сочи, че са събрани доказателства, че служителят
през декември 2021г. е ползвал 5 дни неплатен отпуск, за което е подадена
молба и е издадена заповед от работодателя. Ползваният отпуск бил отразен и
в подадената до НОИ и НАП информация. Поради това приема, че не е
извършено нарушение. Адв. И. счита, че НП следва да се отмени и на още
едно основание – тъй като е издадено от некомпетентен орган. Изтъква, че
проверката е извършена от некомпетентен орган, а именно – ДИТСО. В
конкретния случай проверяваният работодател бил със седалище в София,
като проверяваният обект също се намирал на територията на гр. София.
Моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. И, който моли жалбата да
бъде отхвърлена. Сочи, че работодателят сам е дал писмени сведения, че
графиците имат характер на присъствени форми. Предварителните графици
били представени близо четири месеца след месеца, в който е следвало да се
полага труд по тях, т.е. работодателят имал няколко месеца да изготви
окончателния график. Моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че чл. 6, ал. 2, т.
12 от Устройствения правилник ясно казвал, че изпълнителният директор има
право да определи обхвата на дейност и компетентността на инспекторите по
труда. Претендира юрисконсултско възнграждение.
В реплика адв. И. заявява, че графиците са присъствена форма, когато
няма извършени промени. Работодателят не представил окончателен график,
но това не означавало, че не е ползван въпросният неплатен отпуск и че не е
изплатено дължимото трудово възнаграждение. Данните до НОИ не били
подадени за нуждите на проверката. Счита, че териториалната компетентност
не може да бъде променяна със заповеди на директора.
В дуплика юрк. И заявява, че работодателят е имал възможност да
2
представи графици за работа и/или присъствени форми.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2022г. на място в обект на контрол – магазин „Помпеа“,
находящ се в гр. София, ул. „Обелско шосе“ № 20, магазин „Хит“ - Люлин
служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Софийска област извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на „Кентавър Трейдинг
СПС“ ЕООД. Проверката продължила по документи на 01.04.2022г. и на
06.04.2022г. в сградата на ДИТСО. Установено е, че в сключения трудов
договор с Б С П е посочено, че възнаграждението на служителя се изплаща до
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. В представения
фиш за заплата за месец декември 2021г. за Б С Пе отразен 5 дни неплатен
отпуск и изплатено възнаграждение за 120 отработени часа. В хода на
проверката е представен график за месец декември 2021г., в който е отразено,
че П има отработени 15 смени по 10 часа от 10.00 до 20.00 часа – 150 часа. До
приключване на проверката по документи не са представени молби за искане
от П и съответно заповеди за разрешаване ползването на неплатен отпуск.
На 06.04.2021г. св. Ц. К. съставила на „Кентавър Трейдинг СПС“ ЕООД
АУАН № 23-2200184/6.04.22г. за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 270,
ал. 3 КТ.
Със заявление от 6.12.2021г. Б П е поискала от работодателя „Кентавър
Трейдинг СПС“ ЕООД 5 дни неплатен отпуск, считано от 13.12.2021г. до
17.12.2021г.
Със заповед № 165/6.12.2021г. работодателят „Кентавър Трейдинг
СПС“ ЕООД е разрешил на Б П ползването на 5 дни неплатен отпуск.
Видно от график за месец декември 2021г. Б П е отработила 120 часа за
месец декември 2021г., като в периода 13-17.12.2021г. е ползвала неплатен
отпуск. В окончателния график за месец декември 2021г. е положен подписът
на Б П.
Видно от фиша за заплати за месец декември 2021г. работодателят
„Кентавър Трейдинг СПС“ ЕООД е изплатил на Б Птрудово възнаграждение
за 120 отработени часа, като във фиша са отразени 5 дни неплатен отпуск.
3
Срещу АУАН е депозирано възражение с вх. № 22032323/12.04.22г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя при същото словесно описание и
правна квалификация на нарушението е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв.
Със заповед № З-0058/11.02.2014г. изпълнителният директор на
ИА”ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да
издават наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от
Д”ИТ”.
Със заповед № З-0025/08.01.19г. изпълнителният директор на ИА“ГИТ“
е разширил териториалния обхват на контролна дейност, определен за
служителите в Д“ИТ“ гр. София и служителите в Д“ИТСО“.
Със заповед № З-0024/08.01.19г. изпълнителният директор на ИА“ГИТ“
е определил териториалния обхват на контролната дейност на служителите в
Д“ИТ“ гр. София и служителите в Д“ИТСО“.
Със заповед № З-0057/14.01.22г. изпълнителният директор на ИА“ГИТ“
е възложил на Ц. К. – главен инспектор в ДИТСО – в срок от 14.01.22г. до
31.12.22г. да извършва контрол на територията на Столична община по
спазване на трудовото законодателство и да съставя АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на
свидетелката Ц. К..
Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и
несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост,
като не се налага обстоен доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът споделя доводите на жалбоподателя за отмяна на НП, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
4
Съгласно съдебната практика на АССГ, както и на ВАС, а именно
Решение № 5447/24.09.21г. по адм.д. № 2/21г. по описа на АССГ и Решение
№ 3624/15.04.22г. по адм.д. № 11698/21г. по описа на ВАС по силата на чл.
16, ал. 2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ дирекциите „Инспекция
по труда“ осъществяват дейността си на територията на съответната област,
като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейност, упражняват специализирания контрол по
спазване на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за
насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на
държавната служба и правата и задълженията на страните по служебното
правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със
закон, както и други правомощия, обективирани подробно в разпоредбата. С
този подзаконов акт се уреждат дейността, съставът, структурата, функциите
и организацията на работа на ИА “ГИТ“, в това число и на главна дирекция
„Инспектиране по труда“, разположени в 28 поделения – дирекции
„Инспекции по труда“, разположени в административните центрове на
областите. Според правната доктрина компетентността е
материална/предметна/, компетентност по степен и компетентност по
място/териториална/. Компетентността на административния орган е
едновременно правомощие и служебно задължение на органа да действа в
дадена област и по определен начин. Териториалната компетентност на
отделните териториални поделения на ИА“ГИТ“ е императивно определена в
чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилни и не е налице делегиране от страна на
изпълнителния директор на права да определя или изменя тази
компетентност. При делегирането има прехвърляне на правомощия от един
орган на друг орган, като за да е възможно и правно допустимо това, винаги е
необходимо нормативно овластяване. В настоящия случай такова овластяване
няма. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на
ИА“ГИТ“ предвижда, че изпълнителният директор ръководи агенцията, като
определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Това
е признатата му от подзаконовия нормативен акт възможност да определя
материалната им компетентност, което означава, че те могат да издават
валидни административни актове само в кръга на материята, която им е
предоставена като правомощия. Това обаче не касае пространствените
граници, в които те могат да действат редовно, т.е. териториалната им
5
компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в Устройствения правилник на ИА“ГИТ“
е изрично възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и
променя териториалната компетентност на инспекторите по труда. При тази
законова регламентация АССГ и ВАС са стигнали до заключението, че
протокол от проверка на Дирекция „Инспекция по труда-София област“ за
извършена проверка на територията на Столична община е нищожен като
издаден от териториално некомпетентен орган, действал извън териториалния
обхват по чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник. По аналогия и след като
няма изрично възложено правомощие на изпълнителния директор да определя
и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда, то
следва да се приеме, че АУАН е съставен от териториално некомпетентен
орган, а издаденото НП също е съставено от орган без териториална
компетентност. Съставянето на АУАН и издаването на НП от некомпетентни
органи води до незаконосъобразност на тези актове и е основание за отмяна
на атакуваното НП.
В процесния случай инспектори от дирекция „Инспекция по труда-
Софийска област“ са извършили проверка на територията на Столична
община, а със заповед на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ е била
разширена териториалната им компетентност да извършват проверки на
територията на Столична община. При тази проверка е констатирано
процесното нарушение, за което е издадено обжалваното НП. След като
изпълнителният директор няма изрично възложено правомощие да определя
и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда, то
инспекторите от ДИТСО, проверяващи в процесния случай, нямат
териториална компетентност да извършват проверки на територията на
Столична община/където е извършена проверката/, поради което АУАН и НП
са издадени от органи, които са териториално некомпетентни.
С оглед изложеното НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По същество събраните по делото доказателства установяват, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 128, т. 2 КТ.
Видно от приобщените заявление на служителя и заповед на работодателя на
Б П е било разрешено ползването и същата е ползвала неплатен отпуск – 5
дни, за периода от 13-17.12.2021г. Същият неплатен отпуск е бил отразен и в
6
окончателния график за месец декември 2021г., видно от който Б П е
отработила 120 часа. За тези 120 часа на служителя е било изплатено трудово
възнаграждение, т.е. видно от фиша за заплати на Б П е било изплатено
пълното дължимо възнаграждение за месец декември 2021г., като във фиша е
отразен и ползваният 5 дни неплатен отпуск. Независимо че окончателният
график е бил представен след съставяне на АУАН, същият е в пълен синхрон
с всички останали приобщени по делото писмени доказателства, които в
съвкупност несъмнено доказват заплащане в пълен размер на дължимото на
служителя Б П трудово възнаграждение за месец декември 2021г.
Тъй като НП е материално незаконосъобразно и не е извършено
вмененото нарушение, същото следва да се отмени и на това основание.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съобразно чл. 143, ал. 1
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
В процесния случай жалбоподателят е представляван в съдебното
производство от адв. И., надлежно упълномощен процесуален представител,
като са приложени доказателства – договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските, за заплатена сума за адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева. С оглед на това въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева. Не са налице основания за намаляване
поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се отчетат
нормите на чл. 36 ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:

7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200184/18.05.22г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Софийска област, с което на
„Кентавър Трейдинг СПС“ ЕООД е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 КТ за
нарушение на чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 270, ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „Кентавър Трейдинг СПС“ ЕООД 350 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8