№ 546
гр. Варна, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно
дело № 20213100601279 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243 ал.8 от НПК.
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по жалба на Р.З С.,
чрез повереника му адв. В.Ж.Ш от АК-Варна срещу определение № 647/09.11.2021г. на РС -
Варна, постановено по ЧНД № ****/****г. по описа на ВРС. С атакувания съдебен акт е
било потвърдено постановление на ВРП от 04.08.2021г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № ***/**** по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, водено за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК.
В жалбата, по същество се сочат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт, като се моли за отмяна на обжалваното определение, с
което се потвърждава постановлението на ВРП за прекратяване на ДП. Жалбоподателят
твърди, че първоинстанционният съд, солидализирайки се с прокурора, също е възприел
неправилна фактическа обстановка както и е изложил неправилни доводи за пълнота на
разследването и на авто-техническата експертиза. Посочва се, че заключението по
изготвената АТЕ не следва да се кредитира, тъй като тя се позовавала единствено и само на
показанията на водача на процесното МПС, поради което и направените от експерта изводи
били немотивирани и абсурдни. Прави се искане за назначаване на тройна АТЕ с посочени
нови величини относно скоростта на движение на участниците в ПТП. Излага се твърдение,
че ДП е започнало с нарушения, тъй като в протокол за оглед на местопроизшествието в
графата „поемни лица“ липсвали лични данни – ЕГН и адрес. Сочи се, че водачът е нарушил
чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП.
Настоящият въззивен състав счита, че така подадената жалба е процесуално
допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и от активно легитимирана
страна, а разгледана по същество, след като се запозна с доводите, изложени в нея, както и с
всички материалите по делото, ВОС намира същата за неоснователна съобразно
долуизложените съображения.
Наказателното производство по ДП ***/**** г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР Варна, е на 04.08.**** г. за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК
1
- за това, че на 04.08.**** г. около 06.00 часа в гр.Варна, на ул. „Д.П.“ срещу № 44,
възникнало ПТП между лек автомобил „Ф П“, с рег. № ** **** ** управляван от И.В.И,
ЕГН ********** и пешеходеца Р. З.. СТ., ЕГН **********.
След проведеното разследване и анализ на събраните по досъдебното производство
доказателства, прокурорът е изготвил постановление за прекратяване на наказателното
производство, на основание чл. 243, ал. 1, т.1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
След обжалване на Постановлението е образувано производството пред ВРС по ЧНД
№ ****/**** г. по описа на РС Варна, което е приключило с потвърждаващо Определение,
споделящо доводите на прокуратурата и развиващо допълнителен самостоятелен правен
анализ.
Настоящият състав на ВОС прие за установена следната фактическа обстановка:
На 04.08.**** г., около 05:50 ч., И.В.И се движел в град Варна с лек автомобил „Ф П"
с peг. № ** **** ** със скорост на движение от около 40 км/ч., като се бил престроил в
средната пътна лента по ул. „Д.П." след кръстовището с ул. „Д." и малко преди ул. „Г. Б." в
посока центъра.
Тогава Иванов забелязал на десния тротоар по посока на движението на лекия
автомобил двама мъже, които се намирали непосредствено между две големи дървета, като
единият от тях - Р. З.. СТ., внезапно навлязъл бягайки на пътното платно и се хвърлил под
предната част на автомобила, управляван от Иванов. Водачът на автомобила предприел
маневра за избягване на удара, като извил волана на автомобила наляво и навлязъл в
съседната лява и насрещна пътна лента, но не успял да спре автомобила навреме и прегазил
С. с предно дясно колело. Главата и торсът на С. се озовали под спрелия автомобил. Иванов,
след като усетил, че е преминал през нещо, преустановил всякакво движение и слязъл от
автомобила си. Веднага потърсил помощ от преминаващи автомобили и пешеходци.
Пристигнали полицаи, пожарникари и линейка. С. бил откаран в МБАЛ „С .А-Н.".
Вследствие на възникналото ПТП, пешеходецът получил телесни увреждания, които
съгласно заключителната част на изготвената съдебно-медицинска експертиза се изразяват в
разкъсно-контузни рани в областта на лицето, окосмената част на главата и гръдния кош,
счупване на дясната ключица, обусловило трайно затруднение в движението на десен горен
крайник за период от 2 месеца, и изкълчване на лява тазобредрена става, обусловило трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 3 месеца.
Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи
предмети в областта на лицето, окосмената част на главата, дясното рамо и гръдния кош,
левия долен крайник.
Видно от протоколи за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта на участниците в ПТП – И.В.И и Р. З.. СТ. не се доказва наличие на етилов
алкохол - 0,00 % в кръвта.
От заключителната част на изготвена съдебно авто-техническа експертиза е
установено, че:
Скоростта на движение на лек автомобил „Ф П“ с рег. № ** **** ** преди
произшествието е била в рамките на около 42,88 км/ч., а в момента на ПТП – в диапазона
между 26,68 км/ч до 40,57 км/ч.
За средна скорост на пешеходеца при спокойно тичане е определена такава - 10,6
км/ч.
Изведен е извод за прегазване на пешеходеца, който е подкрепен от доводите, че ако
в момента на удара, пешеходецът е бил изправен, стъпил на долните си крайници, ударът е
щял да настъпи под масовия център на тялото му и то да се качи върху предния капак на
автомобила в резултат на удара или отхвърлено встрани, но няма как да попадне под
2
автомобила напречно разположено на оста на превозното средство. Единствената
възможност тялото на пешеходеца да се озове под автомобила е той да е легнал на пътната
настилка преди удара.
Разстоянието, от което водачът на лекия автомобил е възприел пешеходеца е от 21,26
м. до 16,47 м. преди мястото на удара.
Опасната зона на спиране на лекия автомобил (разстоянието, което му е било
необходимо да спре, от момента на възприемане на опасността, до момента на
окончателното си спиране) при движение със скорост 42,88 км/ч е била в рамките на около
24,91 метра. След така направеното изчисление, експертът е достигнал до заключението, че
водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране.
Скоростта на движение на МПС, която би му позволила да спре безопасно, когато
пешеходецът е навлязъл в лентата му за движение, е между 36,83 км/ч. и 30,02 км/ч.
Пешеходецът е можел да избегне сблъсъка, като пропусне превозното средство, тъй
като е имал видимост към него преди предприемане на пресичане на пътното платно.
За причина за настъпване на ПТП експертът е счел внезапното навлизане на
пешеходеца на платното за движение и в траекторията на движение на лекия автомобил,
управляван от Иванов.
На базата на Протокол за оглед на местопроизшествие от 04.08.**** г. и изготвена
мащабна скица на мястото на ПТП, на която е нанесено разположението на процесния
автомобил сред настъпването на произшествието и установените следи по платното за
движение са фиксирани данните от значимост за установяване механизма на настъпилото
ПТП.
В хода на ДП са проведени разпити на множество свидетели, възприели инцидента
секунди и минути след настъпването му, които независимо едни от други си кореспондират
помежду си и със събраните писмени доказателства. Единственото противоречие в
свидетелските показания се отличава в тези, дадени от водача Иван Иванов и пешеходеца
Р.С. – в частта причината за настъпване на инцидента. Съдебният състав при проверка на
достоверността на показанията на двете страни, дава вяра на тези, изложени от водача, тъй
като те се подкрепят и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото –
АТЕ, СМЕ, свидетелски показания и в по-голяма степен допринасят за изясняването на
обективната действителност.
Събраните в наказателното производство доказателства съдът намира за достатъчни,
позволяващи установяване на фактическата обстановка и нейния правен анализ по
отношение на наличие/липса на престъплението по чл. 343 от НК.
Въззивният съд, след като прецени всички релевантни по делото доказателства,
счита, че Районен съд-Варна правилно е споделил крайния, решаващ извод на прокурора
относно наличието на законови предпоставки за прекратяване на наказателното
производство поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“ от НК.
В конкретния случай, безспорно е установено настъпването на ПТП, от което са
произтекли травматичните увреждания на Р. З.. СТ., предмет на изследване в изготвената
СМЕ.
Причините за настъпване на ПТП между водача И.В.И и Р. З.. СТ. са изяснени от
съвкупния доказателствен материал, които настоящият съдебен състав не намира да
произтичат от виновно поведение на водача на МПС.
Наличието на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342 от НК предполага
съвкупност на следните елементи:
Нарушение на правилата за движение при управление на МПС;
3
Форма на вината – непредпазливост;
Резултат – причинена средна телесна повреда;
Липсата на някой от тези елементи е развнозначна на липса на престъпление.
На първо място в настоящия случай не се установява нарушение на правилата за
движение от водача на лекия автомобил.
В действителност задължение за водача съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е да съобразява
скоростта съобразно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и съответно да
спре при възникване на опасност на движението. Опасността от настъпване на ПТП е
възприета от Иван В. Иванов към момента, в който пешеходецът Р.С. се е насочил към
пътното платно, след което е предприел спасителна маневра наляво и спиране, с цел
избягване на сблъсъка. Водачът е изпълнил задължението си и по чл. 116 от ЗДвП да бъде
внимателен с пешеходците, за което говори и предприетата от него маневра и спиране
веднага щом възприема опасността на пътя си. Настъпилото обаче съприкосновение между
процесното МПС и пешеходеца не е могло да бъде предотвратено, тъй като водачът не е
имал техническата възможност да избегне настъпването на произшествието чрез
предприемане на спиране на управляваното от него МПС, защото разстоянието, което му е
било необходимо да спре от момента на възприемане на опасността, до момента на
окончателното си спиране или т.нар. „опасна зона за спиране“ е било в рамките на около
24,91 метра, а автомобилът към момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за
движение, е отстоял от мястото на ПТП в рамките на разстояние между 21,26 м. до 16,47 м.
От това следва изводът, че независимо от обстоятелството в кой момент водачът реално е
забелязал пешеходеца, ударът между превозното средство и пешеходеца е щял да бъде
неизбежен, т.е. водачът е бил в обективна невъзможност да се противопостави на
настъпването на произшествието. Единственият възможен сценарий за предотвратяване на
настъпването на сблъсъка е бил, ако водачът се е движил със скорост не по-висока от 30,00
км/час. Посочената стойност не е обвързваща за водача, тъй като в този участък
разрешената максимална скорост е било 50 км/час, правилно съобразена от същия.
Ревизирайки поведението на участниците в ПТП, в същност настоящият съдебен
състав открива нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което е извършено не от водача, а от
пешеходеца. Съдържанието на посочената разпоредба задължава всеки участник в
движението по пътищата да не създава опасности и пречи за движението с поведението си.
В § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на "Участник в движението" по следния
начин: „всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва
влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и
лицата, работещи на пътя.“ От изцяло кредитираната от настоящия съдебен състав АТЕ се
установяват причината и механизма на причиняване на ПТП, а именно, че: пешеходецът
Р.С. внезапно навлиза в пътното платно в траекторията на движение на лекия автомобил,
бягайки към отсрещния тротоар, като непосредствено преди удара ляга на пътната настилка,
напречно на оста на пътя. Експертът е категоричен, че пешеходецът е прегазен, като излага
доводите, че ако в момента на удара, пешеходецът е бил изправен, стъпил на долните си
крайници, ударът е щял да настъпи под масовия център на тялото му и то да се качи върху
предния капак на автомобила в резултат на удара или отхвърлено встрани, но няма как да
попадне под автомобила напречно разположено на оста на превозното средство.
Единствената възможност тялото на пешеходеца да се озове под автомобила по този начин е
била той да е легнал на пътната настилка преди удара. Това, съотнесено с останалите
доказателства по делото води до извода, че пешеходецът със своето неизпълнение на
задълженията си като участник в движението е създал опасност и пречки на движението по
пътя и е единствената причина за настъпване на ПТП. Същевременно, освен да не създава
4
затруднения за движението, за пешеходеца съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съществува
и задължението да пресича пътното платно по пешеходни пътеки, като се съобразява с
приближаващите се пътни превозни средства, както и забрана по чл. 114, т. 1 от ЗДвП да
навлиза внезапно на пътното платно за движение. От данните по делото се установява, че
пешеходната пътека е била едва на 40 метра и въпреки видимостта за пешеходеца, който въз
той не е съобразил поведението си с тези правила.
Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно невинаги е абсолютно. В
настоящия случай пешеходецът не е имал абсолютно право на пресичане на пътното платно,
тъй като е сторил това на нерегламентирано за тази цел място и е следвало да се съобрази с
правилата на чл. 113, т. 1 и чл. 114 от ЗДвП. Пешеходецът е пресичал в нарушение на чл.
113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно – опитал е да пресече път, несъобразявайки се с
приблжаващото се МПС, т.е. създал е опасността със своето неправомерно поведение.
Водачът се е съобразил с видимостта, пътната обстановка, правилата за движение по
пътища, но въпреки това е настъпило процесното ПТП, което не е могло да бъде предвидено
или предотвратено, защото пешеходецът е попаднал в т.нар. „опасна зона“ на спиране на
автомобила. Съгласно ТР № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК „Ако в опасната
зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало
опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл.
15 НК.“ Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че в случая се касае за
случайно деяние, посочвайки и ТР № 28/1984 г. В конкретния случай липсва субективната
страна на престъплението, а именно една от формите на вина – непредпазливост (и в двете й
разновидности), доколкото деецът не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Когато деецът не е бил длъжен или в конкретната ситуация
не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици от деянието, то
същото не е виновно и поради това не е престъпно. Един от задължителните пет елемента,
които правят едно деяние престъпление е то да е извършено виновно, т.е. при една от
формите на вината. В случая инцидента се приема от съдебните състави за случайно деяние,
което като изключващо вината обстоятелство заличава наличието на този съществен
елемент.
Резултатът – средна телесна повреда спрямо пешеходеца е безспорно настъпил, но
той е настъпил в резултат на противоправното му поведение. Травматичните увреждания,
описани в СМЕ, кореспондират на така описания механизъм на настъпилото ПТП.
Излагайки достатъчно аргументи по всеки от реквизитите на чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342 от НК, то настоящият състав установява категорична липса на първите два, а именно
- извършено нарушение на правилата за движение при управление на МПС от страна на
водача и осъществяване на процесното ПТП при форма на вината – непредпазливост.
Отчитайки експертните заключения и голяма част от свидетелските показания на
свидетелите, които споделят за възприет „тъп удар“ (стр. 37, 39 и 41 от ДП), „нормална
скорост“ на автомобила (стр. 40 от ДП) и за споделеното от водача внезапно навлизане на
пешеходеца на пътното платно и лягане на пътя (стр. 34, 41, 42 и 43 от ДП) категорично се
потвърждава изводът за механизма на настъпване на инцидента. Въззивният съд намира, че
пешеходецът с поведението си е станал причина за това ПТП и с това не е дал никакъв шанс
на водача да го избегне. Същевременно е създал опасност, от която е можело да произтекат
вреди и за други евентуални участници в движението.
Поради гореизложеното, въззивната инстанция споделя обективираните решения в
прокурорското постановление и определението на ВРС за правилни и законосъобразни и
приема, че това е единственият изход за наказателното производство.
Единственото несъгласие на настоящия съдебен състав с изложеното в съдебния акт
на ВРС се изразява в това, че по делото са извършени всички възможни действия по
разследването, имайки предвид данните, които се извличат от свидетелските показания на
5
полицейските служители, а именно, че те познават пешеходеца Р. З.. СТ., тъй като е техен
контингент, регистриран като наркозависим, с история за правени опити за самоубийство.
Свидетелите споделят, че са имали контакт с пострадалия непосредствено преди настъпване
на произшествието. Според техните показания пострадалият Р.З. е отишъл при тях при
изпълнение на служебните им задължения с искане да му дадат цигара. Двамата полицейски
служителя при контакта с него са възприели неадекватното му състояние, тъй като е говорил
неясно и несвързано. Отпратили са го и той е тръгнал в посока пазара. След около 10
минути са получили съобщението за настъпило ПТП с пострадал и са се отзовали незабавно
и установили именно З.ов като пострадал. От изготвената СМЕ също се извличат данни за
унесеност на пострадалия, съмнения за употреба на наркотични вещества, както и
незачитане реда в медицинското заведение и въпреки подробно обяснените му рискове за
живота и здравето му, е напуснал преждевременно болничния си престой. Вземайки предвид
посочените данни и за пълнота на разследването, за разследващия орган е съществувала
възможността да ги провери и подкрепи чрез назначаване на СХЕ с цел установяване
наличие на следи от употреба на наркотични вещества от пострадалия, както и чрез
назначаване на СППЕ с оглед изследване на неговото психично здраве. Информацията по
делото обосновава предположение за наличие на суициден опит или евентуално
престъпление по чл. 127 от НК, но поради незадълбочаване на разследването в тази насока,
настоящата инстанция не може да изведе категоричен извод за това.
По отношение на жалбата:
Фактическата обстановка, приета от прокурора, ВРС и настоящата инстанция, е
очертана на база съвкупния доказателствен материал по делото и няма данни, които да
налагат приемане на нещо по-различно. Доводите в подкрепа са изведени в изложението на
първоинстанционното и настоящото определение.
Във връзка с възражението, че не са извършени всички възможни действия по
разследването – настоящият състав споделя този пропуск във връзка установяване
психическото, емоционално и интелектуално състояние на пострадалия към момента на
ПТП, но поради отдалечеността във времето такава възможност вече не съществува.
Липсата на тези доказателства не се отразяват върху категоричността на извода за
неустановеност на извършено от Иван Иванов престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК, а по-скоро би имало значение за евентуално разследване на евентуално
престъпление по чл. 127 от НК.
Възражението, че заключението по изготвената АТЕ не следва да се кредитира, тъй
като тя се позовавала единствено и само на показанията на водача на процесното МПС,
настоящият състав намира за неоснователно. Експертът е изследвал всички факти, имащи
значение за установяване на обективната истина и е отговорил на всички поставени
въпроси, обсъдил е показанията на всички свидетели по делото, както и настъпилите
травматични увреждания. Изчисленията си вещото лице е базирало на характеристиките на
автомобила, пътната настилка, атмосферните условия, данните, обективирани при огледа -
спирачни следи, траектория на движение на автомобила и пр. и след подробно и
задълбочено обсъждане е стигнал до пълно, ясно, правилно и обосновано заключение.
Искането за назначаване на тройна АТЕ, въззивната инстанция намира за
недопустимо и неоснователно. Разпоредбата на чл. 153 от НПК допуска допълнителна
експертиза, когато експертното заключение е недостатъчно пълно и ясно, а повторна –
когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Подобни пороци не
бяха констатирани при инстанционния контрол.
С жалбата се навеждат твърдения, че „опасната зона“ е пряко свързана и със
скоростта на водача на лекия автомобил. С изготвеното заключение на АТЕ се коментират
въпросите за възможностите за избягване на настъпилото ПТП – ако пешеходецът не бе
6
навлязъл внезапно на пътното платно и ако водачът се е движел със скорост под 30 км/час.
При установената скорост 42,88 км/час, въпреки че е съобразена с конкретните ограничения
и обстановка, настъпването на ПТП се оказва неизбежно и непредотвратимо.
В протокола за оглед на местопроизшествието невписването на личните данни – ЕГН
и адрес в графата „поемни лица“ не опорочава извършеното действие по разследването и
съответно събраните с него доказателства, тъй липсата на тази част от съдържанието на
протокола не води до съществено процесуално нарушение, дискредитиращо извършените
действия.
По отношение на наличието/липсата на нарушения по чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20,
ал.2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, съдът по-рано изложи мотивите си.
Въз основа на всичко гореизложено, съставът на ВОС приема, че в случая липсват
доказателства за съставомерност на деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК
от обективна и субективна страна.
С оглед гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че Определението на
Районен съд-Варна, с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и
следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 647/09.11.2021г. на РС - Варна, постановено по
ЧНД № ****/**** г. по описа на ВРС, с което е потвърдено постановление на ВРП от
04.08.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ***/**** по описа на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7