Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1 Година
2018, 03. І. гр.Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд І наказателен състав
На
тридесети ноември Година 2017
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Камен Г.Секретар: Евгения Млячкова
като
разгледа докладваното от районния съдия Г.НАХД №245 по описа на Съда за 2017 година, за да се произнесе,взе
предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно
постановление №13-000722 от 07.06.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Пазарджик, жалбоподателят "Биовет" АД ,със седалище и адрес на
управление град Пещера, ул. Петър Раков №39, ЕИК - *********, представлявано от
изпълнителния директор А. Ж. И. , чрез адв.П. твърди
следното:
Не съм доволен от Наказателно
постановление №13-000722 от 07.06.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда" Пазарджик, връчено на „Биовет" АД на 19.07.2017г., с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, поради което
в законния срок го обжалвам пред Вас с молба да го отмените изцяло като
незаконосъобразно и неправилно или при условията на евентуалност да го измените
в частта на наложения размер, по следните съображения:
В мотивите на обжалваното
наказателно постановление се твърди, че дружеството, в качеството си на
работодател, на 20.03.2017г. не е осигурил
здравословни и безопасни условия на труд и осъществил
ефективен контрол за извършване на ремонтни дейности на „реактор" позиция
24 в ОПК 4, участък „Сталонил" без риск за
здравето и по безопасен начин, като е допуснал да се започнат ремонтните
дейности без предварително да се извършат измервания за наличие на вредности
преди и по време на работа.
Посоченото описание на
нарушението не се основава на конкретни факти и доказателства, поради което
направените изводи за наличие на административно нарушение, са необосновани и
неправилни, по следните причини:
Работодателят не е уведомен за
нуждата от извършване на ремонт на „реактор" (дестилатор) позиция 24 в ОПК
4, участък „Сталонил" - „ДНИРД- Химично
хале", за да осъществи контрол за извършване на работата без риск за
здравето и по безопасен начин, затова не е извършвано и мерене за наличие на
вредности, тъй като няма взето решение за започване на възстановителни дейности
на това съоръжение. Поради това считам, че липсват надлежно събрани доказателства за извършване на
нарушението, поради което издаденото наказателното постановление е
незаконосъобразно.
Съгласно установените правила и
обичайната практика за възлагане на задачи по обслужване и ремонт на съоръжения
в предприятието, е ръководителя на съответното производствено звено да
комуникира и възложи съответната задача единствено и само на ръководителя на
съответното техническо звено за ремонт и поддръжка, при взаимно съгласуване на
времето за ремонт.
В случая искане от страна на
ръководителя на „ДНИРД-Химично хале" - Н. К.към ръководителя на „механичен
отдел – ОПК3, ОПК4 и „ДНИРД" - механика С. Г.за ремонт на „реактор"
(дестилатор) позиция 24 в ОПК 4, участък „Сталонил"
- „ДНИРД-Химично хале" няма.
Нито една от възложените дейности за деня
(20.03.2017г.) на подчинените на С. Г.- Т. П.и М. С.не е свързана с ремонтни
работи в затворени съдове по смисъла на чл.202, ал.3 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване.
По същата причина не е извършено обезопасяване
на реактор (дестилатор) 24, както и не е извършвано мерене за наличие на
вредности, тъй като няма взето решение за започване на възстановителни
дейности, за да се изпълнят действията по оперативна процедура „текущ ремонт на
реактор", версия 01- 20.12.2012г., представена към възражението против Акт
за установяване на административно нарушение №13-000722 от 03.04.2017г.
Поради всичко изложено считам, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като „Биовет" АД не е извършил нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във
връзка с чл.202, ал.3,
т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, като Ви моля да го отмените или при условия
на евентуалност измените същото като намалите дължимия размер на имуществената
санкция.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез адв.П..*** оспорва подадената жалба и изразява становище за неоснователност.
Районният съд,
като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните
по делото доказателства,по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:
На „Биовет“ АД е съставен от св. В.Д. ***-000722 от 03.04.2017г.
и съответно е издадено НП №13-000722/07.06.2017г.
за това, че в качеството му на работодател по смисъла на §1т.1 ДР КТ, не е осигурил здравословни и безопасни условия на
труд, както и не е осъществил ефективен контрол за извършване на ремонтните
дейности на реактор позиция 24 в ОПК 4, участък „Сталонил“,
без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал да се започнат
ремонтните дейности, без предварително да са извършени измервания за наличие на
вредности преди и по време на работа.
Нарушението е извършено и
установено на 20.03.2017г. при извършена проверка в обекта на „Биовет“ АД
Пещера, във връзка със сигнал от тел.112 за станал инцидент с работници на
фирмата.
Като нарушени са посочени разпоредбите
на чл.16, ал.І, т.6 от ЗЗБУТ във връзка с чл.202, ал.3,т.3 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работниците и при използване на работното оборудване.
Наложена имуществена санкция в
размер на 5000лв., на основание чл.413ал.ІІ КТ.
Съдът , при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, от фактическа страна, прие за установено следното:
На 20.03.2017г. в ДИТ Пазарджик
бил получен сигнал за инцидент – обгазяване на работници в „Биовет“ АД
Пещера.На място същия ден пристигнали инспекторите – свидетелите В.Д. и С.А. и
установили, че има починали двама работници – М. С./заварчик/ и О. В./ ст.
оператор/.
Свидетелите Д. и А. пристъпили
към изясняване на обстоятелствата по
инцидента, чрез разпити на отговорни лица и работници от дружеството и проверка
на документация, като във връзка със станалия тежък инцидент същия ден
присъствали и много длъжностни лица от други институции. Проверката продължила
през периода 20.03.2017г. 27.03.2017г. и
завършила с Протокол №ПР 1711096/31.03.2017г. за извършена проверка. В този
протокол били отразени възприети от инспекторите фактически констатации и
направени съответните предписания.
Едно от установените нарушения
било и процесното, вменено на жалбоподателя – това,
че не е осъществил ефективен контрол за извършване на ремонтните дейности на
реактор позиция 24 в ОПК 4, участък „Сталонил“, като
е допуснал да се започнат ремонтните дейности, без предварително да са
извършени измервания за наличие на вредности преди и по време на работа.
Дадените от ДИТ предписания и
възприети констатации били обжалвани и
оспорени от „Биовет“ АД по административен и съдебен ред.
Следва да се отбележи от
фактическа страна, че няма спор между страните
относно факта на настъпилия на 20.03.2017 в „Биовет“ АД Пещера тежък
инцидент и смъртта на двамата работника. Няма спор и относно обстоятелството,
че същият ден не е извършено обезопасяване
на реактор (дестилатор) 24 и не е извършвано мерене за наличие на вредности.
Спорът е какви точно са
причините, довели до настъпването на инцидента.
В този аспект доводите на
жалбоподателя / включително възражението по чл.44ал.І ЗАНН и жалба до
Административен съд Пазарджик относно дадените задължителни предписания/ могат да
бъдат обобщени до твърденията, че работодателят и съответните ръководители на
звена – С. Г.– ръководител на механиците
и Н. К.– ръководител на апаратчиците не са
били надлежно уведомени за необходимостта и предприемането на ремонта, а лицата
И. Я., Т.П., М. С.и О. В.са предприели действия в нарушение на трудовата дисциплина,
длъжностна характеристика, правилата за здравословни и безопасни условия на
труд и в частност са нарушили оперативна
процедура „текущ ремонт на реактор“, версия 01-20.12.2012г., които нарушения в
крайна сметка са довели да настъпването на инцидента.
В своите показания свидетелите В.Д.
и С.А.,*** , поддържат констатациите по процесните АУАН и НП и в считат, че преките отговорни
ръководители са знаели за предстоящия ремонт .
В последното по делото заседание св.Г. В. даде
показания в смисъл, че на 17.03.2017 г. / ден петък/ при извършен от него оглед видял част, паднала на дъното на реактор, позиция 24, и с
помощта на подръчно средство извадил тази част , за да предотврати авария.След
това отишъл при шлосерите, където срещнал
В. Т., като в този момент го нямало ръководителя С. Г.. Посочи св.В., че прибрал
частта на работния плот, където са компютрите и когато дошъл покойния О. В.да го
сменя и началника Н. К., предал частта
на А. В., като двамата с му казали да я оставя до мониторите на работния плот, че
за това ще бъде уведомен С. Г., за да се прецени кога да се организира
ремонтната група, кога и как да стане.
Св. И. Я. даде показания, след като старши апаратчика – покойния О. В.видял
на обяд на 20 март частта, оставена на
шкафа му, от колегата му В. на 17 март,
А. се обадил на техния пряк ръководител
К., който казал да отидат и да намерят С.
Г., за да каже последния кога ще се прави ремонта. Когато отишли, С. Г.го
нямало в шлосерното, но там се срещнали с покойния М. С.и с Т.П.. М.казал, че
ще иде да говори със С. и взел частта, върнал се и казал – „Ще правим ремонта“.
По нататък в показанията си св.Я. описва хронологията
на инцидента, която Съдът не обсъжда от правна страна, тъй като това не е нужно за целите на настоящето производство,
но отбелязва за пълнота:
„Като отидохме при съда, дойдоха М. и Т., видяхме, че
съда е пълен с течност и не може да се работи и те отидоха да си вършат друга
работа. Аз бях с А. В., ние подготвихме съда. Съдът беше пълен с течност,
изпразнихме го. М.дойде и каза, че има влага и го е страх като влезе, да не се
подхлъзне, и А.подгря съда с пара, за да го подсуши и пусна охлаждането. М.каза,
че иска маска, аз отидох, донесох нашите маски, М.взе едната и влезе вътре,
огледа и излезе и каза – „Дайте ми инструментите“ и пак влезе вътре и почна да
ремонтира. Видях го как припадна. Тогава Т.влезе да му помогне, стигна до
средата на стълбата и каза – „Не мога да продължа“. Излезе и докато аз му
помагам на Тодор, се обръщам и гледам,
че А.го няма – беше влязъл вътре“.
Св. Т.П. също посочи, че в петък следобед дошъл св. Г.В.,
носеел един болт
търсел С. Г., но последния бил в
отпуск .
В понеделник – 20.03.2017г. двамата с М. С.работели по задачи, като малко след
13:00 ч. дошъл св. И. Я., като търсел Г.за въпросния ремонт. М.се отзовал на
искането и отишли да видят въпросния реактор.
Съдът бил пълен
с вода и се уточнили да го източат и подсушат. М.казал, че се е разбрал с
операторите след половин час да се върнат.Междувременно отишли в работилницата,
М.тръгнал да търси Г., който обаче бил с
целия останал състав на друга голяма авария.
След изминалия половин час отишли при реактора, където
изчакали малко О. В.и И. Я. да подготвят съда. След като последните двама
казали, че е готово ,М.пристъпил към спускане в реактора. Последвали събитията,
довели до фаталния инцидент, при който загинали О. В.и М. С.и както беше
отбелязано, Съдът не обсъжда тези подробности, тъй като това не е нужно за целите на настоящето производство.
При така възприетите обстоятелства,Съдът от правна страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.
Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в
срока по чл.59ал.ІІ ЗАНН.
По същество Съдът намира жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
Съдът не намира допуснати
съществени процесуални нарушения в производството по издаване на процесните АУАН и НП.Същите са съставени от компетентни органи и отговарят
по съдържание на изискванията на ЗАНН.
От правна страна Съдът намира за
доказано вмененото на жалбоподателя деяние – не е осигурил здравословни и безопасни условия на
труд, като в частност не е осъществил ефективен контрол за извършване на
ремонтните дейности на реактор позиция 24 в ОПК 4, участък „Сталонил“,
без риск за здравето и по безопасен начин, а в случая на 20.03.2017г. е допуснал да се започнат
ремонтни дейности, без предварително да са извършени измервания за наличие на
вредности преди и по време на работа, в нарушение на чл.16, ал.І т.6 от ЗЗБУТ
във връзка с чл.202, ал.3,т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е за бездействие. Нормата на чл.16,
ал.І т.6 от ЗЗБУТ изисква от работодателя създаването на подходяща организация
за контрол при извършването на конкретна дейност, съобразена със спецификите на
тази дейност, така че да се избегне или минимизира риска за здравето и живота
на работниците и служителите.
Жалбоподателят, в подкрепа на
твърдението, че е изпълнил задължението си по чл.16, ал.І т.6 от ЗЗБУТ,
представи Оперативна процедура „текущ
ремонт на реактор", версия 01- 20.12.2012г., регламентираща дейността на
шлосера при текущ ремонт на реактор – чл.2 от процедурата.
В чл. 5 – „Отговорности
пълномощия“ е посочено, че процедурата се изпълнява от шлосери, контролира се
от механик , а отдел „ОК“ следи за съответствие със стандартни оперативни
процедури и контролира необходимата документация.
Според чл. 7 .7.1.
копия от процедурата се предоставят на ключовия персонал, съгласно „Лист за
разпространение“.
Отговорните лица удостоверят с
подпис в нарочен „Лист за запознати“, факта, че са се запознали с процедурата.
В тази насока, в цитирания вече
Протокол №ПР 1711096/31.03.2017г. за извършена проверка на наказващия орган
изрично е отбелязано, че длъжностните лица, работници и служители, имащи
отношение към извършването на ремонтни дейности на „реактор“, не са запознати с
Оперативната процедура „текущ ремонт на реактор“, срещу подпис в „Лист за
запознати“.
По делото в хода на процеса също не
се представиха от жалбоподателя доказателства за наличието на „Лист за
разпространение“ и „Лист за запознати“, което означава, че работодателят не е
изпълнил утвърдена от самия него процедура, целяща да обезпечи безопасно
извършване на ремонтни дейности на „реактор“.
На второ място, от показанията на св.В. се установява,
че още на 17.03.2017г. в късния след обяд
началника на апаратчиците Н. К.е бил уведомен за наличието на проблема и необходимостта
от ремонт на реактора в позиция 24.
От показанията на св. И.Я. се установява, че на
20.03.2017г. по обяд – преди ремонта, М. С.казал, че ще иде да говори със С. Г.,
взел частта, върнал се и казал – „Ще
правим ремонта“. Т.е логичният извод е, че след като М. С.е отишъл да говори
със С. Г.за ремонта и се върнал , казвайки „ще правим ремонта“, то С. Г.е бил
уведомен и е дал съгласие да се започне с ремонта на процесния
реактор.
Поради това становището на жалбоподателя, че двамата
началници съответно на апаратчици и на механици – Н. К.и С. Г.не са знаели за
предстоящия ремонт, не може да бъде споделено.Те най-малкото устно са били
уведомени и са се съгласили да започне извършването на ремонт на процесния реактор.
Без значение е по настоящето дело е обстоятелството,
дали работниците И. Я., Т.П., покойните М. С.и О.
В.са предприели действия в нарушение на трудовата дисциплина, длъжностните им характеристики и правилата за здравословни и безопасни условия
на труд, тъй като според чл.14ал.ІІ ЗЗБУТ работодателят носи отговорност по
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд независимо от
задълженията на работниците или служителите.
Важното в случая е не дали
цитираните работници са изпълнили или не са изпълнили задълженията си по
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, а дали работодателят е
изпълнил своето задължение да осигури ефективен контрол при извършването на ремонт
на реактор.Факта, че се е стигнало до смъртта на двама работници означава, че
работодателят не е изпълнил това си задължение .
В тази насока, както беше
отбелязано, работодателят най-малкото не
е изпълнил утвърдена от самия него процедура по
обезпечаване безопасно извършване на ремонтни дейности на „реактор“, в
частта за уведомление и запознаване на съответните лица с тази процедура.
В частност няма данни лицата И.
Я., Т.П., покойните М. С.и О. В.да са били запознати с процедурата,или да са им
извършвани надлежни инструктажи, а
очевидно трудовите им задължения са били свързани с извършването на подобни
ремонти.
Жалбоподателят, в подкрепа на твърденията си за спазване на
изискванията по безопасни и здравословни условия на труд представи
доказателства, описани в т.2 – до 29 от жалбата - протоколи за определяне на експлозивна
опасност, протоколи за проверка и други, повечето за периода м.април 2016г.,
като всички тези документи не са пряко относими към
конкретния казус.
В конкретния случай обаче от
разпита по делото на тримата служители на „Биовет“ АД - И. Я., Т. П.и Г.В. се
установи, че към извършването на ремонт на едно опасно съоръжение се пристъпило единствено чрез някакви устни
комуникации на работниците с отговорните началници.Това обстоятелство е
показателно, че работодателят не е положил достатъчно усилия /част от задължението му да осъществи ефективен контрол за извършване на
работата по безопасен начин/ , да обучи, инструктира и в крайна сметка да
мотивира извършването на опасни ремонтни дейности само след строго спазване на
съответните процедури.
Наложената от наказващия
орган имуществена санкция в размер на
5000лв. , при граници от 1500лв. до 15 000лв. не е завишена, като се има
предвид тежкия резултат, настъпил поради извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение – смъртта на двама
работници.
Ето защо Съдът счита,че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
Воден от горното и на основане чл.63ал.І ЗАНН
Пещерският районен съд
Р Е Ш И :
Потвърждава Наказателно
постановление №13-000722 от 07.06.2017г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на "Биовет" АД ,със седалище и адрес на
управление град Пещера, ул. Петър Раков №39, ЕИК -*********, представлявано от
изпълнителния директор А. Ж. И. е
наложена имуществена санкция в размер на 5000лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в
14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Районен съдия: