О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260463
град Бургас, 24.11.2020 година
РАЙОНЕН СЪД БУРГАС, наказателна колегия, 46-ти състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ
Съдебни
заседатели: 1. И.Х.
2. С.Г.
при секретаря М.Р.и
с участието на прокурора Димитър Георгиев, като разгледа докладваното от
съдията Баев НЧД № 4423 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.433 и сл. от НПК.
Образувано е по повод постъпила молбата на Б.И.И. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***.
С молбата се иска постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 НК
по отношение на осъждането му по НОХД №
4013/2017г. на РС-Бургас.
В провелото се по делото
съдебно заседание молителят поддържа молбата и моли съдът да допусне съдебна
реабилитация по отношение на осъжданията му.
В съдебно заседание представителят на Бургаска районна
прокуратура намира молбата за неоснователна. Счита, че не са налице основанията
по чл. 87 от НК.
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази изложеното в молбата, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от представената по делото справка за съдимост молителят И. е осъждан 2
пъти.
1. Със Споразумение по НОХД № 574/2013г. на РС-Несебър, в сила от 12.07.2013г., молителят
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, и му е
наложено наказание „Пробация”,
включваща две пробационни мерки за срок от осем месеца и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от седем месеца. Наказанието „Пробация“ е било изтърпяно на 12.04.2014г.,
а наказанието „Лишаване от право“ на 06.02.2014г.
2. Със Споразумение по НОХД № 4013/2017г. на РС-Бургас, в сила от 10.10.2017г., молителят
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и по чл.
354а, ал. 3 НК, като му е наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода” в размер на шест месеца, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от три години, и към което е било присъединено наказанието
„Глоба“ в размер на 1000 лева и наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от десет месеца. Изпитателният срок на осъждането е изтекъл на
10.10.2020г., а наказанието „Глоба“ е била платена на 17.10.2017г.
При тези данни от правна страна съдът намира, че молбата на И. се явява НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
Производството за съдебна
реабилитация е особено съдебно производство, предвидено в част VII, глава
XXXIV, раздел II от НПК.
Процесуалните предпоставките за неговото започване са изброени в чл.434 НПК и те се свеждат до подаване на
молба, към която следва да бъдат приложени доказателства за осъждане на лицето,
както и такива, обуславящи наличието на условията по чл.87 НК. Видно от текста на чл.85, ал.1 НК реабилитацията, включително
по съдебен ред, има предназначението да заличи осъждането на лицето и да отмени
за в бъдеще последиците, които законите свързват с него, освен ако в закон или
указ е установено противното. Когато не са налице условията за реабилитация по
право, на осъденото лице е предоставена възможност за такава по съдебен ред,
като съгласно чл.88 НК, същата може да
бъде искана и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал
право на това. За да бъде постановена съдебна реабилитация по чл.87 НК, е необходимо съответно: 1/
да са изтекли три години от изтичане на
срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание;
2/ в този срок осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или по-тежко наказание; 3/ осъденият да е имал добро
поведение след осъждането; 4/ да е възстановил причинените вреди в случаите на
умишлено престъпление или да са налице извинителни причини за не
възстановяването им. Единствено при наличието на тези условия съдът може да
реабилитира осъдения.
На първо място съдът счита, че не са
настъпили условията по чл. 88а НК, за да се приеме, че лицето е реабилитирано
по право при условията на т.нар. „пълна реабилитация“, поради което и искането
е процесуално допустимо и съдът дължи произнасяне по същество (Тълкувателно
решение № 2/2018г. на ОСНК на ВКС). Това е така доколкото по силата на чл. 88а,
ал. 1 и ал. 3 НК, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК пълна реабилитация по право за
осъждането по НОХД № 4013/2017г. на
РС-Бургас ще настъпи на 10.10.2025г.
Същевременно
съдът счита, че за това осъждане не може да настъпи и т. нар. „непълна реабилитация
по право“ по реда на чл. 86 НК. Това е така, защото съгласно чл. 86, ал. 2 НК
реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно
лице, което е било веднъж реабилитирано. В случая И. вече е бил реабилитиран
веднъж по НОХД № 574/2013г. на
РС-Несебър по силата на чл. 88а, ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК на 12.04.2016г. (този ред е
по-благоприятен за осъдения отколкото реда по чл. 86, ал. 1, т. 2 НК, при който
реабилитация за това осъждане би настъпила на 12.04.2017г., но и при двете положения изводът за настъпила
реабилитация по право е един и същ), поради което и няма как за осъждането си
по НОХД № 4013/2017г. на РС-Бургас
отново да бъде реабилитиран по реда на чл. 86 НК. Разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК изключва повторна реабилитация по право на пълнолетно лице, което веднъж
вече е било реабилитирано и е без значение по кой ред е настъпила
реабилитацията (Решение №
178 от 21.11.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 722/2018 г.) – т.е. за второто осъждане на И. може да настъпи само съдебна
реабилитация по чл. 87 НК или пълна реабилитация по чл. 88а НК, която обаче
както стана дума ще настъпи едва на 10.10.2025г.
В този
смисъл, към момента действително за И. остава възможността да поиска да бъде
реабилитиран по съдебен ред.
Искането му обаче се явява неоснователно.
За да бъде постановена съдебна реабилитация
на първо място трябва да са изтекли три години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание. Вярно е, че
в разпоредбата на чл. 87 НК не е предвидено по нарочен начин как се изчислява
тригодишният принципен срок от изтичане на този по наложеното с присъдата
наказание при условно осъждане, за разлика от изричната повеля на чл. 88а, ал.3 НК касателно пълната реабилитация по право /започва да тече от деня, в който е
изтекъл изпитателният срок/. Но също така е вярно, че при условното осъждане
срокът по наложеното наказание следва да приключи с края на определения
изпитателен срок, тъй като тогава отпада въобще възможността за изтърпяване на
това лишаване от свобода. В този смисъл дори и без директно препращане към
разпоредбата на чл. 88а, ал. 3 НК, разрешението се явява същото. В горната
насока е актуалната и последователна практика на ВКС - Решение № 119/06.04.2011
г. по н. д. № 22/2011 г. на І н. о., Решение № 491/19.11.2013 г. по н. д. №
1756/2013 г. на ІІ н. о. на ВКС, Решение № 573/16.12.2013г. по н.д. № 1869/2013
г. на ІІ н. о. на ВКС и др.
На съда е служебно известно и едно единствено решение на ВКС в обратния смисъл
- Решение № 555/26.01.2009 г. по к. д. № 556/2008 г. на ІІІ н. о., което освен,
че е изолирано е и напълно изоставено с новата практика на касационната инстанция,
поради което и не следва да се взима предвид.
В този смисъл, настоящият състав възприема, че
тригодишният срок започва да се бори от изтичане на изпитателния срок по НОХД № 4013/2017г. на РС-Бургас, т.е.
от 10.10.2020 г. и към момента все още не е изтекъл (ще изтече на 10.10.2023г.).
Поради това към момента
не са настъпили предпоставките за реабилитация по чл. 87 НК и искането се явява
неоснователно само на това основание, поради което и безпредметно е да се
разглеждат останалите предпоставки на закона.
Така мотивиран и на основание чл.436, ал.1
и ал.2 НПК,
във връзка с чл.87 Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б.И.И. с ЕГН: ********** за постановяване на съдебна
реабилитация.
УКАЗВА,
че на основание чл. 436, ал. 4 НПК
нова молба за реабилитация може да се подаде не по-рано от една година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд
гр.Бургас в 7-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. /п/
2. /п/
Вярно
с оригинала: М.Р.