№ 1301
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211110172661 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от В. О. Д., ЕГН
********** срещу С. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **************,
осъдителен иск с правно основание чл.232, ал.1, изр. 1 ЗЗД за освобождаване и
предаване държането върху недвижим имот, представляващ ***, находящ се в гр.
София, ******* по договор за наем, сключен на 29.02.2020 г.
Ищецът В. О. Д. твърди, че на 29.02.2020 г. сключил с ответника договор за наем,
по силата на който предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот,
представляващ ***, находящ се в гр.София, ***********, а ответникът се задължил да
заплаща наемна цена в размер на 800 лв. на месец. Твърди, че договорът е прекратен с
връчена на ответника нотариална покана, но въпреки прекратяването на договора
ответникът не изпълнил задължението да предаде имота, поради което се иска съдът да
го осъди да опразни и предаде държането му..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По делото е представен договор за наем от 29.02.2020 г., сключен между
страните по делото, въз основа на който ищецът, като наемодател се е задължил да
предостави на ответника, като наемател временно и възмездно ползване на недвижим
имот, представляващ ***, находящ се в гр. София, *******, срещу което ответникът,
като наемател се е задължил да заплаща наемната цена по реда и условията, указани в
договора, със срок на действие 1 година, считано от датата на сключване.
С протокол – опис от февруари 2020 г. ищецът е предал държането върху наетия
имот на ответника.
С Анекс от 29.02.2020 г. към договора за наем, страните са приели, че срокът на
договора за наем е изтекъл и същият се е трансформирал в безсрочен, както и че
наемателят дължи наем в размер на 4250 лв. за периода март 2021 г. – август 2021 г.
вкл., както и разходи за електроенергия, вода и режийни. Със същия анекс страните са
1
се договорили, че наемателят се задължава да заплати дължимите суми за наем и
консумативи разсрочено, съгласно приложен погасителен план (Приложение 1 към
анекса), като в случай на неплащане на дължимите суми в уговорените срокове,
анексът имал характер на едномесечно предизвестие.
По делото е представена и нотариална покана, отправена от ищеца до ответника
за опразване на имота и предаване на държането върху нега, връчена по реда на чл. 47
ГПК на 20.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 1, изр. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че страните по делото са били
обвързани от облигационно правоотношение, възникнало от валиден договор за наем,
че е предоставил на ответника държането на недвижимия имот, посочен в исковата
молба, както и че същият е бил прекратен по силата на отправеното предизвестие за
прекратяване. В случай, че ищецът докаже горните факти, в доказателствена тежест на
ответника по делото е да докаже, че е изпълнил задължението си след прекратяване на
договора да предаде държането на наемодателя.
Съдът намира, че от представения по делото договор за наем се доказва
съществувалото между страните наемно правоотношение, по силата на което на
ответника е предоставен за временно и възмездно ползване процесния апартамент при
месечен наем в размер на 800 лв., както и предаването на имота на наемателя.
Доказано беше и отправянето на писмено предизвестие за разваляне на договора
за наем, поради неплащане на наемната цена в сроковете по Приложения едно към
подписания между страните Анекс от 29.02.2020 г., както и че ищецът е поканил
ответника за му предаде имота.
Ответникът не доказа, а и не твърди да е опразнил и предал държането върху
имота на ищеца.
Поради изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан, поради
което следва да бъда уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът, който е направил в
срок искане за присъждането им съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в
размер на 384 лв. платена държавна такса. Съдът не следва да присъжда в тежест на
ответника претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото за
плащането на същото липсват доказателства, предвид обстоятелството, че видно от
приложената по делото фактура е уговорено плащането да става по банков път. В този
смисъл е даденото в т. 1 ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК,
разрешение, а именно, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а когато е уговорен начин
наплащане по банков път, задължително се представят доказателства за това.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.232,ал.1, изр. 1 ЗЗД С. М. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ************** ДА ОПРАЗИ И ПРЕДАДЕ на В. О. Д., ЕГН
2
********** държането върху ***, находящ се в гр. София, *******.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ************** ДА
ЗАПЛАТИ НА В. О. Д., ЕГН ********** държането върху ***, находящ се в гр.
София, *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 384 лв. разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на постановяването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3