Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 57 11.05.2022 год. Град
Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Сезгин Османов, разгледа докладваното от съдията-докладчик Марин
Маринов КАН дело № 49 по описа за 2022 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Н. К. от
с. Р., област Р. против Решение № 15 от 19.01.2022 год., постановено по АНД №
704/2021 год. по описа на Районен съд – Разград. С него съдът е потвърдил НП №
38-0002910 от 04.10.2021 год., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във
връзка с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във връзка с Приложение № 5, част І, т. 1.1.14,
б. „а“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 год. на МТИТС на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 500 лв. на основание с чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на сочените
отменителни основания се излагат доводи, че АУАН и НП са издадени от материално
и териториално некомпетентни органи, както и че неправилно са били приложени
материалноправните разпоредби на Наредба № Н–32 от 16.12.2011 год. Сочи се, че
в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел като доказателство
и е ценил снимков материал, който не е събран по реда, предвиден в процесуалния
закон. В тази връзка се оспорва и направената въз основа на същия констатация
за времето на настъпването на техническата неизправност. От съда се иска да
отмени въззивното решение, като отмени и наказателното постановление.
Претендират се разноски.
Ответникът – Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, не ангажира становище по жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила въззивното решение.
Административен съд – Разград, като
обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд e приел от фактическа страна следното: На 23.08.2021 год. около
14,45 ч. на територията на обл. Разград, общ. Цар Калоян, на път І-2, до бистро
„Дервента“, посока от гр. Русе към гр. Разград, контролните органи спрели за
проверка състав от ППС, състоящ се от влекач „Скания Р420“ с рег. № ******** и
полуремарке „Кроне СДП 27“ с рег. № ********, извършващ обществен превоз на
товари – дърва по маршрут гр. Цар Калоян – гр. Бургас, с пътен лист серия ТС, №
029163/23.08.2021 год., при което установили, че водачът С. Н. К. извършва
превоза с технически неизправно ППС - полуремарке „Кроне СДП 27“ с рег. № ******** със спукан
спирачен диск от дясната страна на последната трета ос на полуремаркето, като
пукнатината е по целия радиус на спирачния диск, което представлява опасна
техническа неизправност. За констатираното нарушение срещу касационния
жалбоподател бил съставен АУАН серия А-2020, бл. № 293551 от 23.08.2021 год., в
който деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл.
101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с Приложение № 5, част І, т. 1.1.14, б. „а“ от
Наредба № Н–32 от 16.12.2011 год. на МТИТС. АУАН бил връчен срещу подпис на
нарушителя, който не направил възражения нито на място, нито в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН пред административнонаказващият орган. Въз основа на съставения
АУАН, на 04.10.2021 год. било издадено и наказателното постановление, с което
на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба
в размер на 500 лв.
Пред съда били разпитани като
свидетели актосъставителя и свидетеля по акта, които в показанията си по
същество потвърдили изложеното в акта. Заявили, че при извършения по време на
проверката оглед на състава от ППС констатирали, че спирачният диск на
последната трета ос от дясно на полуремаркето бил спукан, което съгласно
Приложение № 5 от Наредба № Н–32 от 16.12.2011 год. е опасна повреда. Направили
и фотоснимки на спукания диск, които приложили към съставения акт.
При тази фактическа обстановка
районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени в предвидените
за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание. Посочил е, че съгласно показанията на свидетелите
констатирането на повредата е осъществено чрез визуална проверка. Според съда от
събраните по делото доказателства ясно се установявала както степента на
повредата, така и, че настъпването ѝ е не е скорошно. Приел е, че
констатираната неизправност е от категорията на опасните, тъй като застрашава
сигурността на движението и може да доведе до причиняване на ПТП с тежки
последици. С оглед на събраните по делото доказателства е счел за безспорно
установено, че наказаното лице е извършило виновно вмененото му административно
нарушение, поради което и правилно неговата административнонаказателна
отговорност е била ангажирана на основание посочената в наказателното
постановление санкционна разпоредба.
Разградският административен съд
намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно.
Решаващият съд е изяснил в пълнота
фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени
доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е
решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на
изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и
научното знание. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице и то го е
осъществило в пълен обем както във досъдебната фаза на производството, така и пред
районния съд.
Неоснователно е възражението, че
районният съд в нарушение на процесуалния закон е обсъдил и събраните в административнонаказателната
преписка доказателства. Въззивният съд е приобщил материалите от административната
преписка, сред които и снимки на процесното ППС с видим регистрационен номер и
спукания спирачен диск, по предвидения в
закона ред. В акта за установяване на
административното нарушение, който е част от административнонаказателната преписка,
са описани иззетите писмени документи и снимков материал, съгласно чл. 42, ал.
1, т. 10 от ЗАНН, които са обсъдени от съда като част от административната
преписка, наред с другите доказателства, събрани в съдебното производство. По
същество касационният жалбоподател не е оспорил описаната в АУАН и в НП
техническа неизправност нито при предявяване на АУАН, нито пред въззивната
инстанция, нито е твърдял, че същата е внезапно настъпила. Едва в касационната
жалба излага твърдения по същество, че районният съд неправилно бил приел, че
техническата неизправност била стара.
Следва да се има предвид, че касационното производство е производство по
правото, а не по фактите. Ето защо касационният състав намира, че районният съд
не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.
348, ал. 3 от НПК, каквото твърди жалбоподателя.
Като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е приложил правилно и материалния закон.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни. За неизпълнение на това задължение, санкционната норма на чл. 179,
ал. 6 от ЗДвП предвижда за водача административно наказание глоба в различен
размер, според вида на неизправността. В § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на
ЗДвП се съдържат легалните дефиниции на трите вида неизправности, за които се
ангажира административнонаказателна отговорност – „незначителни“, „значителни“
и „опасни“.
Противно на твърдението в
касационната жалба, неизправностите и тяхната класификация се определят именно
в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от МТИТС, приложима
по силата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП. В Приложение № 5 на посочената наредба в
табличен вид е дадена оценка на всяка от неизправностите от гледна точка на
риска от опасност при движение на ППС по пътищата. Когато „Барабанът или дискът
е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан, несигурно закрепен или
счупен“, законодателят е определил това като техническа неизправност, съгласно
т. 1.1.14 от таблицата. Съгласно наредбата тази неизправност може да се
квалифицира от проверяващите като „значителна“ или „опасна“, като преценката за
това е оставена изцяло в техните правомощия. Според легалните дефиниции, дадени
в § 6, т. 72, съответно т. 73 от ДР на ЗДвП „Значителни неизправности“,
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или
да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия,
а „Опасни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите
по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен
риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху
околната среда. С оглед важността на спирачната уредба на ППС за пътната
безопасност и степента на установената повреда (спукан по цялата ширина
спирачен диск), правилен се явява извода на проверяващите органи и на районния
съд, че в случая се касае за „опасна неизправност“ по смисъла на § 6, т. 73 от ДР
на ЗДвП.
Следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат сила до доказване на противното, тоест в случая
доказателствената тежест лежи върху жалбоподателя. Нито пред въззивния съд,
нито пред настоящата инстанция обаче той ангажира доказателства, опровергаващи
констатациите в АУАН, че е извършил вмененото му нарушение.
Ето защо изводът на въззивния съд,
че жалбоподателят е нарушил изискването на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите
се по пътя пътни превозни средства да са технически изправни, е верен и
правилен.
Неоснователен е доводът по
касационната жалба, че актосъставителят нямал професионална компетентност да
определи техническото състояние на превозното средство. По силата на
разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ЗДвП на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ и нейните териториални структури, като служби за контрол по ЗДвП
е възложен контрола за спазването
на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на
пътници и товари, а съгласно ал. 2 т. 6 не допускат движение на пътно превозно
средство, предназначено за извършване на обществен превоз и превоз за собствена
сметка на пътници или товари, което има някоя от повредите или неизправностите,
посочени в чл. 101, ал. 3. Съгласно чл.
91, ал. 4 от ЗАвтП, който регламентира извършването на обществен превоз на
пътници и товари, какъвто е извършвал и жалбоподателят, служителите на
Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" изпълняват и
специфични функции с допълнителни задължения за непосредствен контрол върху
безопасната експлоатация на пътните превозни средства и техническата им изправност. Един от елементите на контролната проверка на
пътя, съгласно чл. 14, ал. 2 и т. 8 от приложение № 2 от НАРЕДБА № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на
лицата, извършващи превози за
собствена сметка /ДВ бр. 71/2009 год./, е визуална оценка
на техническото състояние на превозното средство. В случая не се касае до скрит
дефект на спирачната система, а до видима повреда на елемент от нея, която се
установява по метода, предвиден в част I на Приложение № 5 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 год. – визуална проверка. Именно визуално актосъставителят е
установил наличието на техническата неизправност. Неоснователно е и
твърдението, че служителите на РД „Автомобилна администрация“ – Русе не са
териториално компетентни на територията на област Разград. Съгласно чл. 17, ал.
2, т. 6 от Устройствения правилник на ИА „Автомобилна администрация“ /УПИААА/
РД „Автомобилна администрация“ – Русе е с териториална компетентност областите
Русе, Силистра, Разград и Търговище, а съгласно чл. 17, ал. 3 от УПИААА
областните отдели към регионалните дирекции се създават единствено за
осъществяване на административното обслужване и провеждане на изпити на
територията на съответната област, а отделно от тях във всяка дирекция се
създава един отдел за осъществяване на контрол на цялата територия на
съответната регионална дирекция, към който е и актосъставителя. Съгласно чл.
20а, т. 1, б. „б“, т. 2 и т. 3 от УПИААА регионалните дирекции „Автомобилна
администрация“ осъществяват контролните функции на агенцията на територията на
областите, включени в състава на дирекцията, предвидени в Закона за движението
по пътищата; извършват дейност по съставяне на актове за установяване на
административни нарушения; и осъществяват дейност по издаване на наказателни
постановления при изрично овластяване за това.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния
закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи
отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното
и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15 от 19.01.2022 год.,
постановено по АНД № 704/2021 год. по описа на Районен съд – Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/