Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260047 / 07,04,2022 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми септември 2021 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. СВИРКОВА
ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА
при участието
на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско
дело № 861/2021 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба вх. (на РС) №
262134/10,02,2021 г. от Държавата чрез Министъра на земеделието, храните и
горите, против решение № 260038/25,01,2021 г., постановено по гр. д. № 583/2019
г. на РС Асеновград, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Д. Г. А.с ЕГН **********, в качеството
му на Едноличен търговец с фирма „К. – ЕВ Д. А.“ – гр. Асеновград, искове: да се признае за установено, че
Държавата е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на
с. Б., Пловдивска област, м. „***“, представляващ: ПИ с идентификатор 02974.2.86
по КК на с. Б., с площ от 3295 кв. м., с трайно предназначение на територията –
горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна
гора, номер по предходен план: 002086; при съседи: ПИ с идентификатори 02974.2.73
и 02974.2.74; и да бъде осъден
посоченият едноличен търговец да предаде
на владението на описания имот; както и да бъде отменен, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка с № ***г. по описа на нотариус
Кожухарова с рег. № 234, вписан в СВ Асеновград с вх. № ***г.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за
незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон,
като излага подробни съображения в тази насока. Въз основа на това от въззивния
съд се иска да отмени обжалваното решение и вместо това да признае за установено
в отношенията между страните, че държавата е собственик на процесния горски
имот, да осъди ответника да й предаде владението на същия, както и да отмени
издадения в полза на ответника нотариален акт за право на собственост,
установено по реда на обстоятелствената проверка.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и
иска потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивният съд прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
като взе предвид становищата на страните. В изпълнение разпоредбата на чл. 269
от ГПК, съдът извърши служебна проверка, при която намери обжалваното решение
за валидно и допустимо, и не установи неправилно приложение на императивни
материалноправни норми. По предявените с жалбата оплаквания съдът съобрази
следното
Производството е образувано по иск с правна
квалификация чл. 108 от ЗС, съединен с искане по чл. чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Предявени от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите, против Д. Г. А.с ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец
с фирма „К. – ЕВ Д. А.“ – гр. Асеновград. Твърди се, че ищецът е собственик на недвижим
имот, находящ се в землището на с. Б., Пловдивска област, м. „***“,
представляващ: ПИ с идентификатор 02974.2.86 по КК на с. Б., с площ от 3295 кв.
м., с трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване –
друг вид дървопроизводителна гора, номер по предходен
план: 002086; при съседи: ПИ с идентификатори 02974.2.73 и 02974.2.74. Като
основание за собствеността се сочи, че имотът е включен в държавния горски фонд
като частна държавна собственост по смисъла на чл. 27 от ЗГ и представлява
горска територия, предоставена за ползване и управление на Държавно горско
стопанство (ДГС) – Асеновград. Твърди се, че ответникът упражнява фактическа
власт върху имота и е построил в него сгради, отказва да предаде имота на
ищеца, оспорва правата на държавата и се е снабдил с нотариален акт за
собственост на имота по давност.
Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което: да признае за установено, че Държавата е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на
с. Б., Пловдивска област, м. „***“, представляващ: ПИ с идентификатор
02974.2.86 по КК на с. Б., с площ от 3295 кв. м., с трайно предназначение на
територията – горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна
гора, номер по предходен план: 002086; при съседи: ПИ с идентификатори
02974.2.73 и 02974.2.74; и да осъди ответника да предаде на ищеца владението на
описания имот; както и да отмени, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, издадения
в полза на ответника Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка с № ***г. по описа на нотариус Кожухарова с рег. №
234, вписан в СВ Асеновград с вх. № ***г.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца. Твърди, че
спорният имот не представлява гора, а земеделска земя, и не е валидно
придобиван от държавата на никакво основание. Признава, че владее имота,
претендира да е собственик на същия на основание давностно владение.
За да се приеме за основателен предявения иск,
необходимо е ищецът да установи, че е собственик на процесния имот на соченото
от него основание. Ищецът твърди, че имотът – като част от земите в горския фонд, е бил държавна
собственост, съгласно нормативната уредба в периода от 1948 г. до 1997 г.,
впоследствие не е възстановен в полза на физически и юридически лица или
общини, не е придобит от тях чрез правна сделка, и по силата на чл. 27 от ЗГ, е
частна държавна собственост.
За установяване на тези твърдения по делото се
представят писмени доказателства и е извършена СТЕ, от които се установява
следното:
Спорният имот е отразен в кадастралната карта на с. Б., одобрена през 2004 г., като ПИ с
идентификатор 02974.2.86 в землището на с. Б., м. „***“, с площ от 3295 кв. м.,
с трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване –
друг вид дървопроизводителна гора, номер по предходен
план: 002086; при съседи: ПИ с идентификатори 02974.2.73 и 02974.2.74. От
заключението на СТЕ се изяснява, че единият от съседните имоти – с № 02974.2.73,
е първокласен път от републиканската пътна мрежа (път II-86 П. - С.), следователно
същият е изключителна държавна собственост (чл. 8 ал. 2 от Закона за пътищата).
Процесният имот е разположен по протежение на този
път непосредствено до мост ВЕЦ „А.“ и до единия от тунелите на път II-86 П. -
С..
Част от имота е представлявала „пътна отбивка“ – вж. скица на л. 61) и като част от сервитутната ивица и принадлежностите към този път е била
обект на сключения между ответника и Главно управление на пътищата Договор от
22,10,1996 г. (л. 55 и сл.), с който на ответника е разрешено да изгради и
експлоатира крайпътен обект, състоящ се от заведение-ресторант на крайпътна
площадка. Именно в изпълнение на този договор ответникът е допуснат като
държател имота и е изградил сградите, за които по реда на обстоятелствената
проверка се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение №
27/14,12,2006 г., том 6 рег. 8547 дело 870/2006 г. (л. 12). Впоследствие, също
по реда на обстоятелствената проверка, ответникът се е снабдил с нотариален акт
№ ***г. (л. 11), с който е признат за собственик и на поземления имот въз
основа на давностно владение.
Процесният имот е отразен и в изготвения през 2000 г. Лесоустройствен проект и
изработената към него горска карта (вж. л. 47 и Приложение № 1 към заключението
на СТЕ – л. 229). Според този лесоустройствен проект имотът (отразен с
кадастрален номер 3 с площ 1,566 дка) е държавна публична собственост – дворно място на МЗГ –
Национално управление по горите,
предоставено за стопанисване на ДЛ Асеновград. Основанието за включване на
процесния имот в лесоустройствения проект са отразяванията в съхранявани в
Държавен архив – Пловдив писмени документи: Сведение за броя, пространството и
състоянието на държавните, общински и други обществени гори в района на С.лесничейство,
които подлежат на измерване и устройство през 1933 г., Протокол-опис на горите,
в които е определен обекта на горското стопанство и горите, в които не е
определен обекта на горското стопанство от 1939 г., Описание на Б. общинска
гора под название Червена стена (л. 49-54). В описа от 1939 г. на л. 50 като
общински са посочени гори в землището на с. Б. в различни местности: Расилово, Червен камък, Раздол, Кабите,
Улин дол, а на л. 50а като обществени (манастирски)
са посочени гори в м. Петрич. Отделно от това в Сведението от 1933 г. като
общински са посочени гори в землището на с. Б. с „приблизително пространство:
15000 дка. Наред с това, гора с пространство „само горска площ“ 15000 дка с
наименование „Червена стена“ е описана подробно в записката на л. 52-53 като
притежавана от Б. община. „Вънкашните й граници“ са
описани като простиращи се до общинските гори на околните населени места, а
през нея се сочи да тече „Б.та река“.
В обявената в ДВ бр. 68/2000 г. Карта на
възстановената собственост, имотът е отразен като находящ се в м. „До
манастира“, заснет е като уширение (площадка) към
посочения по-горе първокласен път и е заснет с имотен номер 3 в отдел 82,
подотдел 2 с площ от 1533 кв. м., начин на трайно ползване – залесена
територия, собственост на Държавно лесничейство (вж. Приложение № 2 към
заключението на СТЕ – л. 230). Според заключението на вещото лице, по картата
на възстановената собственост в землището на с. Б. са възстановени само гори и
земи от горския фонд, няма възстановена собственост върху земеделски имоти, тъй
като в това село не е образувано ТКЗС. Общинска служба Земеделие – Асеновград е
включила процесния имот в регистъра на земеделските земи, гори и земи в горския
фонд като имот № 002086 с партида, открита на 08,11,2004 г. Според извлечение
от регистъра (л. 36), към 30,09,2004 г. имотът е отразен като частна държавна
собственост и представлява територия за нуждите на горското стопанство с площ
3,295 дка, с предназначение на територията – за нуждите на горското стопанство,
собственост на МЗГ – ДЛ.
Именно като горска територия имотът е възприеман и
от ответника-държател на същия през 2003 г. Това става ясно от отправеното от
него искане (с молба вх. № 1545/07,10,2003 г. – л. 142) до Държавно горско
стопанство Асеновград да даде писмено становище до МЗГ по реда на чл. 15б от ЗГ
да се извърши замяна на притежаван от ответника горски имот в землището на с. М.
с процесния имот, върху който той е построил и ползва заведение за обществено
хранене. В отговор до ответника (писмо изх. № 1699/27,10,2003 на л. 144) ДЛ
Асеновград е отказало да даде съгласие за извършване на замяната с мотив, че
имотът е със статут на публична държавна собственост и не може да бъде обект на
отчуждаване.
През февруари 2005 г. ответникът е инициирал през
Регионално управление на горите - Пловдив процедура по пар. 123 ал. 2 т. 10 от
ПЗР на ЗГ (вж. молба вх. № 644/13,04,2006 г. на л. 145 и заявление вх. №
1320/07,08,2006 г. на л. 146), по която РУГ – Пловдив е дало отрицателно
становище до МЗГ (вж. л. 147).
Изложеното дава основание да се приеме, че
процесният имот, находящ се по протежение на път *** П. - С. и разположен между
пътя и реката в непосредствена близост до един от тунелите и ВЕЦ А., към 1948
г., съставлява част от държавния горски фонд. Както се посочи, в землището на
с. Б. не са възстановявани земеделски земи, а само гори и земи от горския фонд.
Имотът, както се посочи, е включен в обхвата на Картата на възстановената собственост
и регистъра към нея като държавна собственост. Това е сторено в съответствие с
разпоредбата на чл. 27 от ЗГ. При проследяване развитието на нормативната
уредба се налага извода, че правото на собственост на държавата върху процесния
имот е възникнало и се удостоверява по силата на закона.
В
периода от 1948 г. до 1997 г. всички гори и земи от горския фонд са общонародна
(държавна собственост), съгласно разпоредбите на ЗСПГ (обн.
ДВ бр. 71/27,03,1948 г.) и заменилия го ЗГ от 1958 г. Дори да се приеме, че към
този период – 1948 – 1997 г. имотът не е представлявал гора, то за негов
собственик отново следва да се приеме държавата – съгласно чл. 2 от Закона за държавните имоти (ДВ, бр. 300 от 22.12.1948
г. - отм.), държавни са всички имоти, които не принадлежат на кооперациите или
на физически или юридически лица. За процесния имот не се твърди и не са
представени доказателства да е бил собствен на други юридически или физически
лица въз основа на валидно придобивно основание към момента на влизане в сила
на този закон. Поради това следва да се приеме, че към този момент -1948 г.
имотът е държавна собственост. Продължил е да бъде със статут на държавна
собственост и на основание чл. 6 от ЗС в редакцията към момента на приемането
му през 1951 г., която сочи, че държавни стават и имотите, които държавата
придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик. По отношение на имота, като държавен, давностно владение е било
неприложимо по силата на чл. 86 ЗС. След приемането на ЗДС, придобиване по давност
по отношение имотите частна държавна собственост е било възможно, но теченето на срока е спряно, считано от 31,05,2006
г. съгласно § 1 от ЗД на ЗС (ДВ бр. 46/2006 г.), в сила от 1,06,2006 г.
Независимо от това, с приемането на Закона за горите (в сила от 09,04,2011 г.),
в разпоредбата на чл. 26 е въведена забрана за придобиване по давност на горски
територии – държавна собственост, без значение дали имат статута на частна или
публична държавна собственост. Доколкото не се установява процесният имот да е
възстановен по реда на ЗВСГЗГФ, след провеждане на реституцията държавата
стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след
възстановяване правата на собствениците.
Следователно процесният имот попада в хипотезата на
чл. 27, ал. 1 от Закона за горите (предвиждащ че държавни са горските
територии, които не принадлежат на физически или юридически лица или на
общините) и на това основание същият се счита за държавен. С това следва да се
приеме за установено претендираното от ищеца право на собственост върху
процесния имот.
Безспорно е между страните, че имотът е във
фактическа власт на ответника. Като основание ответникът противопоставя
възражение за право на собственост, придобито въз основа на давностно владение.
Това възражение не може да се приеме за основателно. На първо място –
ответникът е допуснат в имота като държател (по силата на договор с Главно
управление пътища) и по никакъв начин не се установява в хода на упражняваната
от него фактическа власт да са извършени от негова страна действия по
манифестиране намерение за своене на имота спрямо
действителния собственик на същия. Независимо от това, дори да са извършвани
такива действия, придобиване на имота въз основа на давностно владение не е
допустимо – поради посочените по-горе нормативно установени забрани.
С това предявения иск следва да се приеме за
основателен. Като е достигнал до противоположен извод, РС е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и вместо това следва да се признае за установено правото на
собственост на ищеца, ответникът да бъде осъден да предаде владението на имота
и да бъде отменен издадения в полза на последния нотариален акт за признаване
право на собственост по давностно владение.
По отношение на разноските: На ищеца (жалбоподател
пред ПОС) следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в
размер на 760 лв. (от които: 30 лв. – заплатена ДТ, 530 лв. – заплатено
възнаграждение за вещо лице, 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение) и
разноски за въззивното производство в размер на 225 лв. (от които: 25 лв. –
заплатена държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение).
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
260038/25,01,2021 г., постановено по гр. д. № 583/2019 г. на РС Асеновград, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Д. Г. А.с ЕГН **********, в качеството му на
Едноличен търговец с фирма „К. – ЕВ Д. А.“ – гр. Асеновград, че Държавата е собственик на недвижим имот, находящ се
в землището на с. Б., Пловдивска област, м. „***“, представляващ: ПИ с
идентификатор 02974.2.86 по КК на с. Б., с площ от 3295 кв. м., с трайно
предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, номер по предходен план: 002086;
при съседи: ПИ с идентификатори 02974.2.73 и 02974.2.74;
ОСЪЖДА
Д. Г. А.с ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец с фирма „К. –
ЕВ Д. А.“ – гр. Асеновград; да предаде на Държавата владението на собствения й недвижим
имот, находящ се в землището на с. Б., Пловдивска област, м. „***“,
представляващ: ПИ с идентификатор 02974.2.86 по КК на с. Б., с площ от 3295 кв.
м., с трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване –
друг вид дървопроизводителна гора, номер по предходен
план: 002086; при съседи: ПИ с идентификатори 02974.2.73 и 02974.2.74.
ОТМЕНЯ,
на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим
имот по обстоятелствена проверка с № ***г. по описа на нотариус Кожухарова с
рег. № 234, вписан в СВ Асеновград с вх. № ***г.
ОСЪЖДА Д. Г. А.с ЕГН **********, в качеството му на
Едноличен търговец с фирма „К. – ЕВ Д. А.“ – гр. Асеновград; да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите; сумата от 760 лв.
(седемстотин и шестдесет лева), представляваща деловодни разноски за
първоинстанционното производство; както
и сумата от 225 лв. (двеста двадесет и пет лева), представляваща
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: