РЕШЕНИЕ
№
290
гр. Враца, 20.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.08.2020г., единадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело №269 по описа на АдмС
– Враца за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е касационна
жалба от АДФИ гр.София, предявена чрез **
В.М., против РЕШЕНИЕ №18/ 11.03.2020г. ,
постановено по анд № 5/2020г. по описа
на РАЙОНЕН СЪД Оряхово, с което е отменено
издаденото против Р.Ж.Д. в качеството му
на * на Община ***, от Директора на АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ
/АДФИ/ СОФИЯ Наказателно постановление №11-01-425/10.12.2019г. за налагане на
административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.32 ал.1 т.1 вр.чл.35
ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция/ЗДФИ/ за нарушение на чл.128
ал.2 вр.чл.94 ал.3 т.2 вр. чл.7 ал.5
вр.§2 от ДР на Закона за публичните
финанси /ЗПФ/.
В жалбата се сочи, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Заявява се, че при
правилно установена фактическа обстановка въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.128
ал.2 от ЗПФ, вследствие на което е достигнал до погрешни правни изводи. Изтъква
се, че за да е съставомерно деянието по този текст, е необходимо кметът на
съответната община да поеме ангажименти за разходи, които не отговарят на
ограниченията, визирани в чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от закона, което деяние е
осъществено от наказаното лице. Иска се
отмяната на решението и постановяване на
друго,с което да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Ответникът по
касационната жалба не е взел становище
по нея.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение,че направените касационни
оплаквания са основателни, поради
което прави искане за уважаване на касационната жалба. Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание
доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218
ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество,същата е и основателна по
следните съображения:
При постановяване на съдебния
си акт Районният съд
не е допуснал нарушения на процесуалните правила, проявил е процесуална
активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, преценил ги е
поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил крайния си
извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Законосъобразен е изводът, че АУАН е съставен
и НП е издадено от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат задължителните по закон реквизити. Съдът
обаче неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че извършването на описаното нарушение не е
доказано, тъй като то е описано неясно и
по този начин е ограничило правото на лицето да се защити. Касационната инстанция
не възприема тези изводи на първостепенния съд. Законосъобразно
административнонаказващият орган е приел, че след като Кметът на съответната община организира изпълнението
на общинския бюджет и е първостепенен разпоредител със средствата, които го
формират, той е и лицето, което следва да упражнява контрол върху тяхното
законосъобразно и целесъобразно
изразходване. Ответникът по касационната жалба всъщност не оспорва факта, че към 31.12.2018г. поетите от Община Оряхово ангажименти за разходи превишават
ограничението, визирано в чл.94 ал.3 т.2
от ЗПФ, а се позовава на
обстоятелството, че през 2018г. общинският бюджет се е увеличил с допълнителни
трансфери по гласувани от МС средства за допълнително финансиране на инфраструктурни
проекти, които средства не са могли да бъдат предвидени при гласуване на
ограничението по чл.94 ал.3 т.1 и 2 от ЗПФ от ОбС Оряхово, нито са
съществували да края на 2017г., за да
бъдат взети предвид при определяне на средните разходи за последните
четири години. Касационният състав намира, че при липса на решение на ОбС Оряхово, с което да бъде изменена рамката на приетия бюджет и
при липсата на изменение в закона, което
да дава друг начин на изчисляване на
размера на поетите ангажименти за разходи за 2018г., Кметът на Община
Оряхово е следвало да се съобрази с предвиденото в бюджета ограничение и да
приведе поетите от Общината ангажименти
в съответствие с него. Като не е сторил това, той е нарушил бюджетната дисциплина , по смисъла на §2 от
ДР на ЗПФ. Не се констатираха несъответствия и неяснота в описанието на
нарушението в АУАН и НП, подробно са изброени разходите, за които са поети ангажименти, на санкционираното лице е било ясно точно в
какво се изразява обвинението против него, поради което не е нарушено правото
му на защита. Нарушението правилно е подведено в АУАН и НП към уреждащата
състава му правна норма на чл.128 ал.2 от ЗПФ, като са изложени всички
обстоятелства, както изискват разпоредбите на чл.42 т.4 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Съдът намира, че наказващият орган правилно е приложил и санкционната
норма на чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ, предвиждаща наказание за всяко нарушение на
нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност.
Размерът на наказанието е в минимално предвидения, поради което се явява и
справедлив, без да е необходимо да се излагат аргументи в тази насока.
Касационният състав намира, че не са налице и основания за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и приемане на случая като маловажен, както е
обсъдено и прието от АНО, тъй като не представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид, а също така
засяга особено важни обществени отношения, които са свързани с обществени средства
от общинския бюджет.
При така изложените
съображения касационната инстанция намира, че оспореното пред нея решение на РС
Оряхово е неправилно, противоречащо на материалноправни разпоредби, поради което
следва да бъде отменено. Тъй като при постановяването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения и не се
налага установяване на факти и обстоятелства,за които писмените доказателства
не са достатъчни, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по
съществото на спора. По изложените по-горе съображения оспореното НП следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.222 ал.1 от АПК вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ №18/11.03.2020г., постановено по анд №5/2020г. по описа на
Районен съд Оряхово, с което
е отменено НП №11-01-425/ 10.12.2019г. на Директора на АДФИ София, с което на Р.Ж.Д. в качеството му
на * на Община *** на основание чл.32 ал.1 т.1
от ЗДФИ е наложена
глоба от 200 /двеста/лв. и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №11-01-425/ 10.12.2019г. на
Директора на АДФИ София, с което на Р.Ж.Д.
в качеството му на * на Община *** на основание чл.32 ал.1 т.1 от
ЗДФИ е наложена глоба от 200/двеста/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.