Р Е Ш Е Н И Е

 

             Номер 22                           07.04.2022 г.                град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                             касационен състав

На пети април                                                                                   година 2022               

В публично заседание в следния състав: 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

                                                                              ИВАНКА  ИВАНОВА

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА 

Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ

Като разгледа докладваното от  съдията Иванка Иванова         

КНАХД № 19 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:  

        Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Н.К. ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, кантора 16, адв. Г. М.Г. *** против Решение № 9/ 20.01.2022 г., постановено по НАХД № 20213520200285/ 2021 г. по описа на РС – Попово, с което изменено НП № 38-0002961/05.10.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация” (РД”АА”) гр. Русе, с което за нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 2,пр.3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 на МРРБ и чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ на касатора са наложени две адм. наказания „глоба“ в размер на по 1500 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, КАТО Е НАМАЛЕН размерът на всяко от наказанията на по 500 лв. В жалбата е посочено като касационно основание – необоснованост, допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В с.з. касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – РД „Автомобилна администрация“ гр. Русе, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище изразява становище, че жалбата е неоснователна. Нарушението е установено по несъмнен начин, чрез съответните измервателни уреди. Установено е натоварване над допустимото, като в НП е посочено изрично, че при извършената проверка не е установено да е заплатена такса за движение на извън габаритни или тежки ППС. Неоснователно е твърдението за допусната двойна наказуемост на едно и също деяние, тъй като в Наредба № 11/ 2001 г. изрично са уредени различни натоварвания на задвижващата ос и натоварване на ос на полуремарке и ремарке. В случая са констатирани две претоварвания, и правилно са наложени две наказания.

Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

       За да измени процесното НП въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 31.08.2021 г. И. Ст. И. и И. Д. И.  - служители в РД „АА“ гр.Русе са осъществявали контрол над движещите се по път, отворен за обществено ползване ІІ-51 ППС, по отношение максимално допустимо общо тегло, осови натоварвания и габаритни размери на натоварените ППС. Двамата били застанали на отбивката преди с. Ковачевец, община Попово, като за целите на осъществявания контрол били снабдени с мобилна електронна везна Eliauto EX 101 с фабр.№ ********* и сертифицирана ролетка BMI 5 м, с фаб.№ 1336. Около 15.15 ч. длъжностните лица спрели за проверка съчленено пътно превозно средство с пет оси: МПС с две оси – т.а. влекач „Скания Р420“ с рег.№ … от категория N3, с прикачено полуремарке с рег.№ ...от категория О4, което било управлявано от касатора. Водачът по-рано същият ден бил натоварил в камиона и полуремаркето дървен материал, който с пътен лист ТС № 028284/ 30.08.2021 г. превозвал по маршрут с.Посабина - гр.Русе. При извършената проверка, посредством ролетка и мобилна електронна везна било извършено замерване на товара на трите оси на полуремаркето, при което било установено, че: 1. Натоварването на единична задвижваща ос на товарния автомобил с пневматично окачване е 12 500 кг, при максимално допустимо натоварване 11 500 кг. Превишението е 1000 кг. и 2. Сумата от натоварванията на трите оси на полуремаркето е 27 650 кг, като сбор от: 8 950 кг + 9 200 кг + 9 500 кг, при максимално допустимо натоварване от 24 000 кг. Превишение от 3 650 кг. За извършеното измерване и установеното превишение била издадена кантарна бележка № 0076 от 31.08.2021 г. Веднага след това бил съставен и АУАН серия А-2020, № 293631 за две отделни нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, първото във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, а второто във връзка с 2 чл.7, ал.1, т.4, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, с който водачът също се запознал и подписал без възражения, като допълнителни писмени такива не постъпили и в 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При така установеното от фактическа страна било издадено и оспореното в настоящия процес НП № 38-0002961/05.10.2021 г. на директора на РД „АА“ гр.Русе, връчено лично на нарушителя на 13.10.2021 г.

От правна страна съдът е намерил, че жалбата е частично основателна. Съдът е констатирал, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. От приложените по преписката доказателства се установява, че използваните при проверката технически средства съответстват на нормативните изисквания, тъй като са преминали успешно периодичната проверка за техническа годност. С оглед установените в хода на извършената проверка обстоятелства съдът е намерил, че правилно както в АУАН, така и в НП на констатираните две отделни адм. нарушения е дадена идентична правна квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, който въвежда задължение към движещите се по пътя ППС да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. От друга страна, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално натоварване за натоварванията на ос за единична задвижваща ос на ППС е 11.5 т., докато измереното натоварване е т.а. с пневматично окачване е било 12.5 т., т.е. налице е превишение с 1 т. (1000 кг). По същият начин, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредбата допустимото максимално натоварване за натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета е 24 000 кг, докато управляваното от касатора е било натоварено с 27 650 кг, т.е. налице е претоварване от 3 650 кг - превишавания, за които водачът С. Н. К. не е представил доказателства за издадено разрешително от администрацията, управляваща пътя или за платена дължима такса за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Процесното ППС отговаря на легалната дефиниция за „извънгабаритни ППС“, дадена в §1, т.1 ДР на цитираната по-горе Наредба № 11/2001г. на МРРБ, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3, извънгабаритните и тежките ППС включват основно следните категории: М2, М3 и техните ремаркета от категория О и N2, N3 и техните ремаркета от категории О3 и О4. От приложените по делото доказателства касаещи вида на ППС не е спорно, че процесното пътно превозно средство – МПС с две оси – влекач марка влекач „Скания Р420“ с рег.№ Р 9370 КВ  от категория N3, с прикачено полуремарке с рег.№ ...е от категория О4. Видно от приложеното НП, всяко от двете наложени административни наказания глоба е с правно основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказания глоба в размер от 500 до 3000 лв. за водач, който без да спазва установения за това ред, управлява ППС с натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от МРРБ. Съдът е намерил, че е налице че е налице пълно съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото НП. От субективна страна деянието е извършено умишлено, под формата на евентуален умисъл (по смисъла на чл.7,ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.11, ал.2, пр.2 от НК), тъй като касаторът несъмнено е бил запознат количеството натоварен дървен материал преди започване на превоза, доколкото е присъствал на неговото товарене, с което априори се опровергава възможността за изключване на умисъл. Налице е и вторият критерий – задължение за предвиждане на неправомерния резултат тъй като нарушителят като водач на тежко ППС е бил длъжен да се движи по път отворен за обществено ползване ІІ-51 само след съответно предварително специално разрешение, с което той безспорно не се е бил снабдил към датата на извършване на превоза.

Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни. Съдебният акт е мотивиран, като са обсъдени събраните по делото доказателства и възраженията на страните. На практика касаторът въвежда за обсъждане същите доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, както пред първата инстанция при обжалване на процесното НП. Съдебният състав счита жалбата за неоснователна. Не се споделят доводите на касатора, изложени в касационната жалба. Неоснователно е твърдението за допусната двойна наказуемост на едно и също деяние, тъй като в Наредба № 11/ 03.07.2001 г. изрично са уредени различни натоварвания на задвижващата ос и натоварване на ос на полуремарке и ремарке. Необосноваността не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция, а основанията посочени в чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, поради което съдът не дължи произнасяне.

Предвид липсата на мотиви в НП относно определения размер на наказанията към средния, определен от законодателя, правилно въззивният съд е изменил НП като е намалил размера на така наложените адм. наказания "глоба" на по 500 лв. Предвид обаче така безспорно констатираното надвишаване на допустимата маса на ППС с 3 650 кг., което се явява нарушение на установените правила, разкриващо висока обществена опасност и създаващо предпоставки за настъпването ПТП, с оглед на обективната невъзможност при необходимост водачът да намали навреме или да спре управляваното от него ППС, поради прекомерното му претоварване и изхождайки от правно регламентираната рамка на предвидената санкция, касационният съд е приема така определения от въззивния съд размер на наказанията от по 500 лв. за съразмерен на обществената опасност на деянията и като такъв за законосъобразен.

 

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тези норми са определени в Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. В чл. 3 от Наредба № 11 е указано, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 предвижда, че извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното.

При изложеното, съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК, съдът 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/ 20.01.2022 г. постановено по НАХД № 20213520200285/ 2021 г. по описа на РС – Попово.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         …………..                              ЧЛЕНОВЕ:..…….           

 

 

 

 

 

...…….