№ 16097
гр. София, 24.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110159465 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Административен съд
София – град, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок
на адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, за периода от 01.10.2018г. до 10.10.2022г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 02.11.2022г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че противоправното деяние на ответника се изразявало в бавене на
производството по адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ. Сочи, че ответникът бавел
делото от 01.10.2018г. до 10.10.2022г.- период повече от 4 години, без да прави нищо.
Производството по делото не било приключило, поради което ищецът не бил подавал
заявление по реда на глава 3а от ЗСВ. Сочи, че бавенето на делото в продължение на четири
години причинило на ищеца стрес и нерви, страх, несигурност, отчаяние, безизходица,
безпокойство, унищожило вярата му в правосъдието и държавата.
С уточнителна молба от 24.01.2023г. е посочил, че неимуществените вреди, предмет
на производството, са вследствие бездействието на ответника да разгледа делото в разумен
срок. Сочи, че ищецът е възприел неразглеждането на делото в разумен срок като нарушение
на основно негово човешко право. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Прокуратурата на Република България не е изразила становище по основателността
на иска, а в проведеното на 30.05.2024г. открито съдебно заседание е заявила, че предоставя
1
преценката на съда.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните доказателства по
делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото
по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл.
8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по
реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение, в този смисъл Решение
№ 210 от 15.06.2015г. по гр. д. № 3053/2014г. на ВКС, III г. о, Решение № 153 от 13.06.2018г.
на ВКС по гр. д. № 4658/2017г., IV г. о., ГК. Горният извод следва и при тълкуване на
разпоредбата на чл. 2 б, ал. 3 ЗОДОВ съгласно която предявяването на иск за обезщетение за
вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на
производството. С оглед на което настоящото производство, касаещо висящо дело, е
допустимо.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: че е страна по адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ; наличието на
нарушаване изискването за разглеждане на делото в разумен срок от ответника през
процесния период; вида и характера на претърпените неимуществени вреди, както и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и забавата при разглеждане
на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предприел необходимите
действия за осигуряване разглеждането на делото в разумен срок.
Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като
съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, намерила отражение в
Решението по делото "Хаджикостова срещу България" разумният характер на
продължителността на дадено производство се преценява с оглед обстоятелствата по делото
и въз основа на критериите, възприети в неговата юриспруденция, по-специално сложността
на делото, поведението на жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и
значението на спора за заинтересованите лица.
В конкретния случай от приобщения заверен препис от адм.д. № 1425/2018г. по описа
на АССГ, I отделение, 6-ти състав, се установява, че същото е образувано по искова молба
/озаглавена „жалба“/ с вх. № 3939 от 08.02.2018г., подадена от Е. Д. М., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу началника на ареста в гр.
София, бул. „Г.М.Д.“ № 42, за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща
2
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода от 12.01.2018г. до
04.02.2018г. вследствие на неизпълнение на задължението на ответника да контролира
чистотата в ареста.
С протокол от избор на съдия-доладчик от 09.02.2018г. делото е разпределено на
съдия Боряна Бороджиева.
С Определение № 7987 от 12.10.2022г., постановено по адм.д. № 1425/2018г. по описа
на АССГ, I отделение, 6-ти състав, съдът е върнал исковата молба поради недопустимост на
предявения иск и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че с друга искова
молба на Е. Д. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е бил предявен иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 15.01.2018г. до
13.09.2018г. вследствие на лошите условия в ареста, находящ се в гр. София, бул. „Г.М.Д.“ №
42. По така предявения иск, с Решение № 7482 от 22.12.2020г. по адм.д. № 12525/2018г. по
описа на АССГ, I отделение, 6-ти състав, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е
осъдена да заплати на Е. Д. М. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 15.01.2018г. до 13.09.2018г. вследствие на лошите
условия в арестно помещение на бул. „Г,М.Д.“ № 42, в което бил настанен с мярка
„задържане под стража“, ведно със законната лихва считано от 13.09.2018г. до окончателното
изплащане, като искът бил отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 25 000
лева. Решението било оставено в сила с Решение № 4085 от 21.06.2021г., постановено по
адм.д. № 3843/2021г. по описа на АССГ, II касационен състав. Поради тази причина, с оглед
влязлото в сила на 21.06.2021г. решение съдът е приел, че е налице обективен и субективен
идентитет между предявените претенции, поради което е прекратил производството.
В законоустановения срок, на 25.10.2022г. ищецът Е. Д. М. е подал частна жалба
срещу определението, с която ищецът е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна
такса и да му бъде допусната правна помощ, изразяваща се в безплатно представителство от
адвокат в частното производство.
С Определение № 2240 от 14.03.2023г., постановено по адм.д. № 1425/2018г. по описа
на АССГ, I отделение, 6-ти състав, съдът е освободил ищеца от внасяне на държавна такса и
е оставил без уважение искането му за допускане на правна помощ.
В законоустановения срок ищецът е подал частна жалба и срещу определението, с
което е оставено без уважение искането му за допускане на правна помощ.
С Определение № 5831 от 07.07.2023г., постановено по ч.адм.д. № 2909/2023г. по
описа на АССГ, XI касационен състав, съдът е отменил Определение № 7987 от 12.10.2022г.
в частта, с която е оставена без разглеждане и върната исковата претенция за периода от
12.01.2018г. до 15.01.2018г. и в тази част делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. Определението е оставено в сила в частта, с която исковата
молба е върната за периода от 15.01.2018г. до 04.02.2018г. Оставено е в сила и
определението за отказ за предоставяне на правна помощ.
С Определение от 08.08.2023г. по адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, I
3
отделение, 6-ти състав съдът е разпоредил препис от исковата молба за периода от
12.01.2018г. до 15.01.2018г. да се връчи на ответника за писмен отговор в едномесечен срок
и едновременно с това е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
30.10.2023г. от 12,45ч.
На 30.10.2023г. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което съдът е
оставил без уважение искане на ищеца за отвод на съдията-докладчик и на прокурора,
уважил е ново искане за допускане на правна помощ и делото е отложено за 14.12.2023г. от
14,20ч.
С разпореждане от 08.11.2023г. съдът е назначил за служебен адвокат на ищеца по
реда на ЗПП адв. Ивайло Юруков.
На 14.12.2023г. от 14,20ч. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което
са приети представените от страните писмени доказателства, даден е ход по същество и след
проведени устни състезания, делото е обявено за решаване.
С Решение № 1789 от 18.03.2024г. съдът е уважил предявения иск от Е. Д. М. срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ до раазмера от 24 лева – обезщетение за
периода от 12.01.2018г. до 14.01.2018г. включително, като е отхвърлил иска за разликата до
пълния претендиран размер от 25 000 лева. Към датата на снемането на преписа от делото,
няма данни решението да е влязло в сила.
От гореизложената хронология се установява, че за процесния по настоящото дело
период – от 01.10.2018г. до 10.10.2022г., съдът не е извършвал процесуални действия по
адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, I отделение, 6-ти състав. Периодът, през който
делото не е било разглеждано, е с продължителност от 4 години и 9 дни. Първото действие
извършено от АССГ по делото датира от 12.10.2022г. /след края на процесния по настоящото
дело период/ и представлява постановеното определение за прекратяване на производството.
Съдът приема, че обичайният разумен срок /с оглед фактическите положения в АССГ и
неговата натовареност/ за първоначално произнасяне по редовността на искова молба, е
тримесечен и в случая е бил нарушен. Въпросът за фактическата и правна сложност на
делото, както и за процесуалното поведение на страните по него, е ирелевантен в
настоящата хипотеза, защото действието, което се явява забавено, представлява
първоначално произнасяне по редовността и допустимостта на исковата молба, а не
допускане и събиране на доказателства, нито произнасяне по съществото на правния спор.
Към датата на първоначалното произнасяне е била налице искова молба без представени
доказателства, чието съдържание, макар и неясно, е съдържало искане по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева поради
неизпълнено задължение на административен орган да поддържа чистотата в ареста за
периода от 12.01.2018г. до 04.02.2018г.
Относно значението на спора за заинтересованите лица, обаче, на първо място следва
да се отчете обстоятелството, че предявеният иск в преобладаващата си част – относно
претенцията за обезщетение за периода от 15.01.2018г. до 04.02.2018г. – е бил процесуално
4
недопустим и в тази част исковата молба е върната с влязло в сила определение на съда. В
този смисъл макар съдът да е нарушил изискването за разглеждане на делото в разумен срок
по отношение на връщането на исковата молба в тази й част, това негово бездействие не би
могло да доведе до увреждане на правата и законните интереси, които ищецът се е домогвал
да защити чрез предявения иск, защото правото му на иск в тази част изобщо не е
съществувало. На следващо място, що се касае до остатъка от процесния период от
12.01.2018г. до 14.01.2018г. включително, следва да се посочи, че защитаваното от ищеца
материално право се изразява в обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в рамките
на период от само три календарни дни, което обосновава извод за подчертана
малозначителност на съдебния спор от гледна точка интереса на участващите в него страни.
Именно в тази насока следва да бъде преценен и фактът, че ищецът е водил паралелно и
друго съдебно производство относно изплащане на обезщетение за това допуснато от ГД
„ИН“ нарушение, което е приключило с влязъл в сила краен съдебен акт. Тук е мястото да се
подчертае, че преценката относно значението на спора за страните, респективно
значителността на нарушението на изискването за разглеждането му в разумен срок, не се
основава само на материалния интерес /цената на иска/, който при обезщетенията за
неимуществен вреди се определя изцяло по преценка на ищеца, а преди всичко на предмета
на спора, който съдът е сезиран да разреши. В настоящата хипотеза деяние на
административен орган, изразяващо се в неспазване на хигиенните норми в арестно
помещение за период от три дни, не може да бъде преценявано като предмет на съществен
материалноправен спор, независимо от размера на претендираното от ищеца обезщетение.
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди и тяхната причинно-
следствена връзка със забавата, съдът установи следното.
От показанията на св. М. Г. Ц. се установява, че ищецът му бил споделял през 2018г. –
2019г. за едно дело, което прекалено много се забавило, но не си спомня за какво ставало
въпрос. Ищецът споделил на свидетеля, че очаквал нещо да се случи и да се обърне
внимание на заведеното от него дело, но такова нямало и всичко било в много бавен стадий.
Тогава ищецът не се бил хранел, не бил контактен, спрял да спортува и да води нормален
начин на живот за период около един месец. Не помни кога се е случило това, но било през
2018г. Ищецът бил говорил със свидетеля и през 2019г, 2020г. и 2021г., че делото не
свършвало. Ищецът бил казвал на свидетеля, че никога нямало да се оправи държавата и
съжалявал, че бил родител на деца в България. Ищецът бил раздразнен по отношение на
забавянето и мислел, че от някъде му се налага някакъв прекомерен натиск или нещо от този
сорт.
Съдът, при извършената преценка намира, че показанията на свидетеля Ц. не могат
да бъдат кредитирани, тъй като в тях липсва каквато и да било конкретна информация за
факти от обективната действителност, свързани с предмета на настоящото дело.
Показанията са общи и бланкетни, като в този им вид те могат да бъдат отнесени към всяка
хипотеза на вреди от забавено правосъдие. Показателно за липсата на конкретни и
непосредствени впечатления от процесния случай у свидетеля е обстоятелството, че според
5
св. Ц. негативните преживявания на ищеца вследствие на деянието /неконтактност, загуба
на апетит, нарушаване на ежедневния режим/ се концентрират в рамките на един месец през
2018г. Това е годината, през която делото е образувано, съответно към неуточнения от
свидетеля месец от 2018г., през който ищецът е претърпял описаните последици, забавата
/ако е имало такава/ е била не по-дълга от няколко месеца.
Независимо от това, съществува оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява именно такива неимуществени вреди
/Решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о., ГК/. Ето защо,
поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични
неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно
производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото
развитие и евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост
и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на
делото. В този смисъл, липсата на годни гласни доказателства, че вреди от такъв характер са
настъпили за ищеца от забавеното правосъдие, не обосновава недоказаност на претенцията.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема,
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС/, като например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В настоящия случай съдът отчете, че периодът, през който делото не е разглеждано, е
с продължителност от 4 години и 9 дни, както и че вследствие на това ищецът е претърпял
обичайните вреди, свързани в практиката с нарушаване правото на разглеждане на делото в
разумен срок – накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в
правораздаването и в държавността.
От друга страна съдът отчете обстоятелството, че предявеният иск, предмет на
разглеждане по процесното дело, е бил недопустим в преобладаващата си част.
Подлежащата на разглеждане част от иска пък е касаела обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на нарушение на задълженията на административен орган по
поддръжка на чистотата в ареста, реализирано в рамките на едва три календарни дни. С
оглед на това последиците от забавата по отношение на защитаваните в производството
права и законни интереси на ищеца е очевидно малозначителна. Следва да се отчете също и
обстоятелството, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се ограничават в рамките
на обичайните /презумптивни/ последици от забавата на съда, като не се установява
съществено неблагоприятно въздействие върху емоционалната сфера на ищеца, нито
каквото и да било въздействие върху неговото физическо или психическо здраве. Не може да
бъде пренебрегнато и обстоятелството, че видно от материалите по делото по същото време
ищецът е водил и друго съдебно производство пред АССГ, което е продължило от 2018г. до
2022г., поради което не може да се приеме, че всички негативни преживявания на ищеца
6
през този период са породени само и единствено от производството, предмет на настоящото
дело.
С оглед всичко изложено съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата 100 лева. За разликата над този
размер до пълния предявен размер от 20 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът, обаче, не е
сторил разноски, тъй като е освободен от внасяне на държавна такса и му е предоставена
правна помощ, а ответникът не е направил искане за присъждане на разноски. Ето защо
разноски не следва да бъдат присъждани на страните.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Административен съд София – град, с адрес: гр. София, ул. „Георги
Вашингтон“ № 17, да заплати на Е. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„................ сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок на адм.д. №
1425/2018г. по описа на АССГ, за периода от 01.10.2018г. до 10.10.2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2022г., до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 100 лева до
пълния претендиран размер от 20 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на Прокуратурата на Република
България като контролираща страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7