О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Хасково, 29.11.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито съдебно заседание
на двадесет и девети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.МИТРУШЕВА
адм.д. №
1334 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
по делото е образувано по жалба, депозирана от адв.С.Ш. ***, процесуален представител
на М.С.М.И., роден на ***г., гражданин на Пакистан, с ЛНЧ : *********, настанен в СДВНЧ - Любимец, против Заповед
рег.№ 5364з-2222/12.11.2019г. на Директора на Дирекция “Миграция“.
С оспорената
заповед, издадена на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, е продължено
принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ до отпадане на
обстоятелствата по ал.6 и при изключенията на ал. 8 на чл. 44 от ЗЧРБ, считано
от 13.11.2019г., но не по-късно от 12.05.2020г.
Съгласно чл.
44, ал. 8, изр.трето от ЗЧРБ, заповедта за продължаване на принудителното
настаняване подлежи на обжалване по реда на чл. 46а, ал. 1 и 2. Според чл. 46а, ал. 1, изр. първо от
ЗЧРБ заповедта за принудително
настаняване в специален дом може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото
настаняване (в случая - от съобщаване на заповедта) по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК,
делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от
административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта
адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен
адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административен съд –
София-град.
В случая оспорената
заповед е индивидуален административен акт, като жалбоподателят е посочен в
акта като негов адресат. При условие, че същият има постоянен адрес на
територията на страната ни, компетентен да разгледа жалбата му ще бъде именно
административният съд по постоянния му адрес.
Съгласно чл.
91 от ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и
настоящия му адрес в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2
от ЗГР е регламентирано, че в регистъра на населението, освен българските
граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно
или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на
бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република
България. Следователно, за да бъдат адресно регистрирани на територията на
страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или
постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл.
1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците или да им е предоставено убежище
от президента на Република България.
Видно от
данните по делото, оспорилият процесната заповед чужд гражданин е незаконно
пребиваващ чужденец по смисъла на пар. 1, т. 3б от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗЧРБ и съответно не е адресно регистриран. Следователно същият няма
постоянен адрес (адрес в населено място, в което е избрал да бъде вписан в
регистъра на населението – чл. 91, ал. 1 от ЗГР) на територията на Република
България. Не може да се приравни на постоянен адрес на чужденеца адресът на
СДВНЧ, където той е принудително настанен.
С оглед
гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а жалбата
изпратена по подсъдност на компетентния съд.
Мотивиран от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
1334/2019г. по описа на Административен съд - Хасково.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд –
София-град.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.
СЪДИЯ: