Р Е Ш Е Н И Е
№ 260002
гр.Кюстендил,11.01.2022 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в публичното съдебно заседание на пети януари две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар Янка
Ангелова, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
425/2021 год., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД,ЕИК
*********,адрес на управление на дейността-гр.София,район Възраждане,съдебен
адрес-***,чрез адвокат П. В. В.,САК,е предявило против А.А.Т.,ЕГН ********** ***,искове
да бъде признато за установено по отношение на ответника,че дължи на ищеца
сумата от 4500,00-четири хиляди и петстотин лева,частично от общ размер от
12 288.98 /дванадесет хиляди двеста и осемдесет и осем и деветдесет и
осем/лв.представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL589888/07.06.2011 год. и 500.00 лв. частично
от общо задължение за договорна лихва 7033.76 лв. за периода от 01.10.2017 год.
до 10.08.2020 год.,ведно и със законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Претендира се присъждане на разноските от заповедното и исково производства.
Ответникът оспорва вземането
изтъквайки ОСНОВНО възражението,че
вземането на ищеца е е погасено по давност.
КРС,след
като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,
приема за установено следното:
Видно от Договор за потребителски
кредит № FL589888/02.06.2011 год.,сключен между „Юробанк И Еф Джи
България“АД,ЕИК ********* и ответникът /л.7-12/ и погасителен план към
същият/л.13/ и банково бордеро № 8750023/07.06.2011 год./л.17/,е че между
банката като кредитор и ответникът като длъжник било постигнато споразумение
,по силата на което на ответникът бил отпуснат потребителски кредит в размер на
12 510.00 лв.,който последният се задължил да върне при условията на
договора,ОУ и погасителният план на месечни вноски с крайна дата 07.06.2021
год.С чл.20 на договора била уговорена възможността кредиторът да има правото
по всяко време да прехвърли вземането си на трети лица.От посоченото банково бордеро
се установява,че уговорената в заем сума била преведена на ответникът в деня на
подписване на договора.Превеждането на сумата се установява и от експ.з-ние
вх.№ 275023/31.08.2021 год./л.64-70/,изп.от в.л. С.Т.,от което се установява и това,че
: 1.ответникът е сторил последно плащане по договора на 26.05.2015 год.;2.Към
18.01.2016 год. ответникът е дължал за главница сумата от 12 288.98 лв.
,за възнаградителна лихва сумата от 2620.49 лв.и 20.70 лв.,представляваща
законна лихва върху просрочени главници.
По делото се представят като
доказателство от ищеца стр.3 ,практически титулна,от договор за прехвърляне на
вземания,сключен между „Юробанк България“АД и ищцовото ТД на 18.01.2016 год.и
стр.52 от договор с неизвестни страни,които не съдържат съществените условия на
договорите.Представя се по делото като доказателство и приложение № 1 от
договор с неустановен характер.От съдържанието на пълномощно от 18.01.2016
год./л.28/ с нотариална заверка на подписите, се установява това,че банката кредитор
упълномощила ищцовото ТД от нейно име да изпълни условията на чл.99,ал.3 ЗЗД
като уведоми длъжниците на банката за извършените цесии.
Няма спор между страните,че
ответникът не е изпълнил задължението си по връщане на дадената в заем сума
точно,ищцовото ТД признава неизгодното за него обстоятелство,че ответникът е
заплатил общо по заема сума в размер на 104,24 лева, а това обстоятелство се
установява и от експертно заключение вх.№ 9180/18.04.2016 год./л.48-50/ на
в.л.Малинка Никова.Видно от рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013
год./л.11-16/ КРЕДИТОРА продал на ищцовото ТД вземанията си от негови длъжници,
индивидуализирани съгласно чл.2.1.1 от
договора в отделни приложения № 1,като от представеното такова /л.19-20/,е
видно че на купувача е прехвърлено и вземането по горния договор. На
05.10.2015 год. ищцовото ТД подало пред
КРС заявление по реда на чл.410 ГПК и по ч.гр.д.№ 1629/2015 год. същото било
уважено с издаването на разпореждане и заповед № 953/06.10.2015 год. за
изпълнение на парично задължение за сумите: 276,70 лева,представляваща главница
по цитирания договор,198,74 лева договорна лихва за периода от 08.02.2014 г. до
11.07.2014 год.,74,67 лева,представляваща лихва за забава за периода от
09.02.2014 год. до 05.10.2015 год.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението, 175,00
лева,представляваща такса разходи,както и на сумата от 325,00
лв.,представляваща разноските по заповедното производство-25,00 лв. държавна
такса ,а разликата-юрисконсултско възнаграждение.Заповедта била връчена на
ответникът на цата на 04.01.2016 год. и същия на 12.01.2015 год. подал
възражение ,за което ищцовото ТД било уведомено на 26.01.2016 год. и същото на
08.02.2016 год. предявило настоящите искове.От цитираното по-горе експ.з-ние на
в.л.Никова се установява и това ,че
ответникът е дължал на кредитора към 05.10.2015 год.сумите,посочени в
подаденото от последния заявление по реда на чл.410 ГПК.На 19.01.2016
год.,видно от уведомителните писма и обратните разписки за получаването
им/л.22-27- пълномощното от представляващият кредиторът с нотариална заверка на
подписа от 16.01.2016 год. с рег.№ 231 на Нотариус Маргарита Гечева ,пълномощно
от 19.02.2021 год. с рег.№ 515 на Нотариус Нели Каракашева ,пълномощно от
02.05.2017 год. от представляващият ищцовото ТД,писма изх.№ №528 и 549,двете от
дата 27.07.2020 год. от адвокат Пл Вл от Адвокатско дружество „Василев и
партньори“ до ответникът и обратна разписка за получаването им от дата
10.08.2020 год./ ищцовото ТД,като пълномощник на цедента по договор от
18.01.2016 год. , изпрлатило на ответника съобщение за цесията и го поканило
доброволно да плати задълженията си,вкл.като го уведомило,че цялото вземане на
банката е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо. Вещото лице С.Т. в
експ.з-ния вх.№ № 275023/31.08.2021 год./л.64-71/ и 275731/06.10.2021 год.дава
отговор на въпросите за дължимостта на вземанията и размерите им към определени
дати.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от цитираните доказателства.
Съобразявайки установеното съдът
счете,че предявените искове са допустими, а по същество неоснователни,поради
което ще се отхвърлят.Мотивите на съда са следните:
При положение, че ищецът в настоящото производство, преди образуването му е
подал заявление по реда на чл.410,ал.1 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение против ответникът, за сумите, предмет на настоящото
производство, претендирани на едно и също основание,че ответникът е депозирал в
срок възражение против издадената заповед, след което ищцовото ТД в срок е
предявило исковете в една ИМ в
съда,последните са допустими като подадени от надлежна страна и против надлежен
ответник и в срок.
Няма спор между страните и доказателствата по делото установиха
възникването на валидно облигационно отношение между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ и
ответникът, имащо характера на договор за потребителски кредит по смисъла на
ЗПК .Договора съдържа съществени уговорки за дадената в заем сума,размера на
договорената лихва, ГПР, начина на връщане на даденото в заем-кредитора е приел
сумата,ведно с договорената лихва /възнаградителна по характера си/ да бъде върната на анюитети вноски, всяка
съдържаща в себе си част от главницата и договорената лихва, начален и краен
срок на връщане,като последния е 07.06.2021 год.В договора са посочени размери
на лихвен процент ,общо дължима сума,ГПР,като договорката за размер на
лихвеният процент и ГПР не са нищожни като противоречащи на закона,морала или
добрите нрави.Към датата на сключване на договорът редакцията на нормата на
чл.10,ал.1 ЗПК не е предвиждала изискване за минимален шрифт и размер на
шрифта,поради което изготвянето на договора,очевидно в по-малък размер от 12 не
го прави нищожен.Не се спори между страните, а това се установява от представеното като доказателство банково
бордево от датата на подписване на договора,че кредиторът е изпълнил основното
си задължение да предаде реално в заем уговорената сума на длъжникът.Това
обстоятелство се установи и от експертно заключение вх.№ 275023/31.08.2021
год.на в.л.Т. ,прието от съда като обективно и неоспорено от страните,което
установи и това,че ответникът не е изпълнил задължението си,като е платил само сума в размер на 1383.67 лв.,с
която е погасил част от главницата за размер от 221.02 лв. и редовна лихва от
22.39 лв.,което представлява на практика неточно изпълнение.Процесния договор
за чиято легална дефиниция договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на
заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Доколкото цитираната дефиниция съдържа само задължението
на кредитора, но не и на потребителя, последното би трябвало да се извлече от
характеристиката на предмета на договора - в случая паричен заем - посредством
общата разпоредба на чл.240,ал.1 ЗЗД, според която заемателят (потребителят по
терминологията на ЗПК) се задължава да върне заетата сума.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит,реално предоставяне на
договорения заем и изискуемост на
задължението за неговото връщане,които предпоставки в казуса са налице.Горното
обуславя извода,че ответникът към дата 27.05.2015 год. е бил в неизпълнение на задължението
си,като към същата е дължал за просрочени главници общо 935.42 лв.,общо по
главницата 12 288.98 лв.,а до 18.01.2016 год. за възнаградителна лихва сумата
в размер на 2620.49 лв.Доказателствата по делото-пълномощното от
представляващият кредиторът с нотариална заверка на подписа от 16.01.2016 год.
с рег.№ 231 на Нотариус маргарита Г. /л.28/,това от 19.02.2021 год. с рег.№ 515
на Нотариус Н. К. /л.29/, това от 02.05.2017 год. от представвляващият ищцовото
ТД,писма изх.№ №528 и 549,двете от дата 27.07.2020 год. от адвокат П. В. от
Адвокатско дружество „Василев и партньори“ до ответникът и обратната разписка
за получаването им от дата 10.08.2020 год./л.23/ обуславят изводът на съда,че
длъжникът е бил надлежно уведомен за цесията и цялото вземане му е било обявено
за предсрочно изискуемо на посочената дата 10.08.2020 год.Тази дата е и
крайната от исковия период на претенцията за договорна лихва, тъй като след
същата кредиторът не може да претендира заплащането на договорни лихви,дължащи
се съгласно погасителният план по погасителните вноски с ненастъпил падеж.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението, поето
от кредитополучателя, е да внася анюитетните вноски за погасяване на сумите
договора за кредит на определени дати и това не прави тези вноски периодични. В
преобладаващата съдебна практика се приема, че когато вземането на банката по
кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски /какъвто е настоящия
случай/, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата, респ. възнаградителната
лихва изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането, от който
момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т.
е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с течение на
давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. В този
смисъл началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания
за главница,респ. възнаградителна лихва по погасителни вноски по договор за
банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. За
падежираните вземания и съобразно съответните им падежи се прилага кратката
тригодишна погасителна давност - по отношение на възнаградителните лихви
/решение 130 от 15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на ВКС, ТК, Първо
отделение/, респективно петгодишна погасителна давност - по отношение на
главницата /решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение/. Вземайки предвид посочените по- горе разяснения, както и
уговорения от страните погасителен план и експертните заключения на в.л. С.Т.,съдът
счита че възражението за погасяване на вземането е като краен резултат
неоснователно.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение е било депозирано на 05.11.2020 год.и с оглед на горното биха могли
да бъдат погасени по давност всички вземания за главници и договорни лихви по
падежиралите до 05.11.2015 год. погасителни вноски,ако не бе приетият през 2020
год. ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците
(Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
Съгласно разпоредбата на чл.
3, т. 2 от цитираният закон в първоначалната й редакция (ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), спират да текат от 13.02.2020 г. до
отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или
се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Със Закона за
изменение и допълнение на ЗМДВИП
(ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) нормата на чл.
3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в пар. 13 от
Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) е
предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1
и т. 2
относно "други срокове" в досегашната редакция, спрени от обявяването
на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен
вестник".В предметния обхват на цитираните разпоредби се включват
сроковете по чл. 110 и чл.111 ЗЗД, в които давността спира да тече.Касае се за срокове, предвидени
в нормативен акт, с изтичането на които се погасяват субективни права и
задължения.Според настоящият докладчик това тълкуване съответства на целите на закона – да се създадат условия
за опазване здравето и живота на хората чрез въвеждане на временни забрани,
ограничения и специални правила на поведение, но същевременно и да се
предотврати опасността от засягане на законни права и интереси на правните
субекти, когато упражняването им изисква извършване на действия, създаващи
опасност за здравето и несъвместими с наложените временни забрани и
ограничения. Не на последно място, сроковете,уреждащи погасителната давност не
са сред тези, чието спиране е изключено изрично от законодателя. Практически,при
съобразяване с това,че ответникът е сторил последно плащане по кредита в размер
на 50.00 лв. на 26.05.2015 год.,когато е дължал за главница сумата от 935.42
лв. то същата,не би могла да се погаси по давност до 26.05.2020 год.,като се
съобрази това,че теченето на давността е било спряно на 13.02.2020 год.,до
когато са били изтекли 4 години,8 месеца и 17 дни,и давност не е текла до
17.04.2020 год.,но от тази последна дата до 05.11.2020 год.,когато давността е
прекъсната с депозирането на ЗИЗИПЗ остатъка от необходимата давност от 3
месеца и четиринадесет дни е
изтекла,поради което всички задължения за главницата до 26.05.2015 год. са погасени
по давност,а именно за главница за сумата от 935.42 лв.Това обаче не променя
крайният извод за неоснователност на стореното възражение,тъй като искът е
предявен за главница частично за размер от 4500.00 лв. от общ такъв от
12 288.98 лв.,установи се,че общият размер на задължението по главница,съобразно
заключенията на в.л.Т.,е именно последната сума,като от същата се приспадне
погасената по давност част в размер на 935.42 лв.,прави общ такъв от
11 353.56 лв.
Вземането на кредитора за
договорните/възнаградителни лихви/лихви за исковия период не е и не имало
възможност да бъде погасено по давност, именно поради действието на посоченият
по-горе закон.Началната дата за лихви по исковия период е 01.10.2017
год.,крайната 10.08.2020 год. и тригодишен давностен срок е мислимо и възможно да тече за договорните лихви за период от
повече от три години преди датата на депозиране на ЗИЗИПЗ /05.11.2000 г./,т.е
до 05.11.2017 год.По отношение на по-ранната дата от посочените давността за
погасяване на вземането за договорна лихва би могла да изтече на 01.10.2020
год.,но поради спиране теченото на давността
не е текъл за период от 2-два месеца и четири дни,същата би могла да
изтече на 05.12.2020 год.,ако не бе своевременно прекъсната на 05.11.2020 год.
с депозирането на ЗИЗИПЗ.Следва да се отбележи,че съгласно ТР № 3/2017 година от 27.03.2019 г. „по
отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави
разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна". Записано е също, че всички видове
лихви са акцесорни вземания спрямо главницата и точното изпълнение включва
погасяване на главния дълг и на определените по договора или начислените до
деня на плащането лихви. По отношение на лихвите е приложима нормата на чл. 111 б.
"в" от ГПК, поради което размерът на същите за период
предшестващ с повече от 3-три години,два месеца и четиринадесет дни назад
от датата на подаване на заявлението са
погасени по давност,но в казуса този срок,поради изложеното по-горе не е
изтекъл.
Настоящият
състав счита,че е безпредметно да изследва въпросът за това,дали банката
кредитор е обявила надлежно на длъжника ,че счита цялото си вземане за
предсрочно изискуемо,защото: 1.Крайната падежна дата по договора за
потребителски кредит е настъпила в хода на процеса,при което съдът следва да
вземе в предвид това обстоятелство,вкл. и настъпилата изискуемост на вноските с
ненастъпил преди образуване на заповедното производство падеж и тези с настъпил
падеж от тази дата /05.11.2020 год./ до датата на приключване на съдебното
дирене /05.01.2022 год./;2.Предсрочната изискуемост,с оглед претенцията за
договорни лихви и периода,за които се претендират,чиито краен срок е датата 10.08.2021 год.,на която се поддържа че
предсрочната изискуемост е обявена на ответникът,е неотносима към самата
претенция.Договорни лихви за времето след 10.08.2021 год. не се
претендират.Възражението на ответника,че не му е съобщено за цедирано вземане е
неоснователно с оглед доказателствата по делото,дори и да се приеме,че
уведомителното писмо,съдържащо това изявление
не е надлежно получено от ответникът ,поради нарушение на ЗПУ /поради
това например ,че е получено от лице,предполагаемо сестра му,за което не е
посочено да е пълнолетен член на домашните му/,то същото му е станало достяние
с получаването на исковата молба и приложените към нея преписи,включващи
цитираното писмо.
За сумата,
представляваща исковата претенция,ищцовото ТД претендира,че черпи права от договора за
прехвърляне на вземане/цесия/,намиращ основанието си в нормата на чл.99 ЗЗД,сключен между кредитора по вземането като прехвърлител и
приобретателя-цесионер.Такъв договор със съдържание сочещо
страните, предмета и други съществени уговорки,като например продажна цена,
индивидуализиране на вземането, или възможност такова,или множество такива да
се индивидуализират чрез подписване на допълнителни сторазумения между
страните,респ. в приложения към договора,по делото не е представен като
доказателство.Представени са само титулна част,указваща страни по договор за
прехвърляне на вземания,както и стр.52 от договор с неустановено
съдържание,страни и предмет,от които доказателства не може да се направи
извод,че кредиторът е цедирал на ищецът именно вземането си по цитираният по-горе
договор за потребителски кредит.Като доказателство е приложено и приложение № 1
,именовано „Приложение към Потвърждение
за извършената цесия“,каквото приложение не е предвидено и не представлява част
от приложенията посочени на стр.52 от договора с неустановено съдържание,поради
което съдът не намира за доказано твърдението за валидността на цесията.Нормата
на чл.20,ал.1 от договора за потребителски кредит покрива изискването на чл.26
от ЗПК и при наличието на договор с пълно съдържание същият не би бил нищожен,поради
противоречие с чл.26,ал.1 ЗЗП.
По делото ответникът е платил за
адвокаско възнаграждение сумата от 600.00-шестотин лева,която ще се присъди в
тежест на ищеца.По делото няма доказателства за това страните да са изпълнили
указанията на съда по протоколното определение от 08.09.2021 год.,съответно
ищецът да довнесе сумата от 100.00 лв. за възнаграждение на в.л.Т. по
експ.з-ние вх.№ 275023/11.08.2021 год., а ответникът за внасяне на сумата от
50.00 лв. за депозит за допълнително заключение на същото вещо лице,а
последният и на протоколното определение от 05.01.2021 год. за внасяне на
сумата от 50.00 лв. за окончателно възнаграждение на в.л.С.Т. по експ.з-ние
вх.№ 275731/06.10.2021 год.,поради което съдът ще ги осъди да заплатят сумите
по сметките на съда.
Водим от горното и на осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с 99,ал.1 ЗЗД във вр.
с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД ,съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД,ЕИК *********,адрес на управление на
дейността-гр.София,район Възраждане,съдебен адрес-***, против А.А.Т.,ЕГН **********
***,искове да бъде признато за установено по отношение на ответника,че дължи на
ищеца сумата от 4500,00-четири хиляди и петстотин лева,частично от общ размер
от 12 288.98 /дванадесет хиляди двеста и осемдесет и осем и деветдесет и
осем/лв.представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL589888/07.06.2011 год. и 500.00 лв. частично
от общо задължение за договорна лихва 7033.76 лв. за периода от 01.10.2017 год.
до 10.08.2020 год.,ведно и със законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД,ЕИК *********,адрес на управление на дейността-гр.София,район
Възраждане, съдебен адрес-***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Т., ЕГН ********** ***,сумата
от 600.00-шестотин лева, представляваща сторените от последният разноски по
воденето на делото.
ОСЪЖДА
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД,ЕИК *********,адрес на управление на дейността-гр.София,район
Възраждане, съдебен адрес-***, ДА ЗАПЛАТИ по специалните сметки на Районен съд
гр.Кюстендил за депозити на вещи лица,по настоящото дело сумата от 100.00 /сто
лева/,представляваща разликата между внесената от същото сума в размер на
200.00 лв. като депозит за изпълнение на задачата на в.л.С.Т. по експ.з-ние
вх.№ 275023/11.08.2021
год.и окончателно определеното в съдебното заседание на 08.09.2021 год.
възнаграждение в размер на 300.00-триста лева.
ОСЪЖДА А.А.Т., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по специалните
сметки на Районен съд гр.Кюстендил за депозити на вещи лица,по настоящото дело
сумата от 50.00 /сто лева/,представляваща определеният от съда депозит по
протоколно определение от 08.09.2021 год. за експертно заключение на в.л.С.Т. и
окончателно определеното възнаграждение на същата в размер на 50.00-петдесет
лева в съдебното заседание на 05.01.2022 год.за експ.з-ние
вх.№275731/06.10.2021 год.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд-град Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: