О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.
Ловеч, 10.05.2019 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на десети
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря ………………. и като разгледа докладваното
от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 241 по описа за 2019 г. на
съда и за да се произнесе
съобрази:
Подадена е частна жалба №2826/17.04.2019 г.от „Агенция за контрол на
просрочени задължения"ЕООД-София, ЕИК ********* срещу разпореждане
№212/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 66/19г. на ТРС, с което е отхвърлено искането
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно претендираното
вземане за неустойка 30 лева и разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането-227.50 лева.Посочва се, че атакуваното разпореждане е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснованост. Излага
се, че целта на производството по чл. 410 от ГПК е ускоряване на съдебния
процес и не проверява дали вземането съществува и трябва да отговаря на
изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и
2 ГПК. Твърди, че в закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е
необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на
вземането, тъй като целта на производството е само да се провери дали вземането
е спорно. Конкретизира, че съдът дължи проверка на формалната външна редовност
и необходимите реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права, като
този относно претендираното вземане за неустойка, и разходи за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения следва да се решат по исков ред, при
положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК. По отношение на претендираната неустойка, в жалбата се заявява, че тя
проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 от ЗЗД и
страните уговарят размера на обезщетението, което ще заплати неизправната
страна, в случай, че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се
доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Обсъжда тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 на ВКС, ОСГК. Анализират се клаузитена договора между страните и се извежда виновно
поведение на длъжника предвид непогасяване на текущото си задължение да
представи поръчитество в 3- дневен срок от падежа на
обезпечението. Заявява се, че претендираната сума за разходи за извънсъдебно
събиране на задължението следва да се има предвид на базата на член 10а от ЗПК,
който дава възможност на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги.В частната жалба се посочва, че при действие на член 19,
алинея трета, точка първа от ЗПК е предвидено изчисляване на годишния лихвен
процент на разходите по кредита, който не следва да включва разходите за
плащане от потребителя при неизпълнение на задълженията по договор за
потребителски кредит. Жалбоподателят прави извод, че законодателят е предвидил
възможност за начисляване на такива разходи, като изрично ги е изключил при
изчисляване на годишния процент разходи по кредита. В заключение изтъква, че
преценката на съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти за
установяване на едно индивидуализирано спорно вземане, основателността на което
ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. Като краен извод е заявено, че заповедният
съд е превишил своите правомощия по преценката и обсъдил обстоятелство, което е
извън предмета на проверка- Определение две от 29-ти септември 2017 година по
частно гражданско дело 11715/2017 година по описа на СГС. Моли да бъде отменено
разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде издадена
заповед за изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния акт на 13.02.2019г., с връчване
на съобщението от районния съд. Частната жалба е подадена на 18.02.2019
г./видно от пощенското клеймо/, като е спазен законовоустановения срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените
доказателства по делото и приема, че частната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
По заявление № 411/25.01.2019 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София-1527, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет. 3, представлявано от Т.Я.К., чрез
пълномощника си юрисконсулт Д.А. срещу длъжника В.Й.Ц. за заплащане на
главница- 100.00 лева,законната лихва върху главницата от 25.01.2019г до
изплащане на вземането,за сумата от 12.54 лева-договорна лихва от 21.10.2017г
до 06.02.2018г.,за сумата от 9.99 лева-лихва от 07.02.2018г до 18.01.2019г.,
сумата, за разноски в размер на 75.00 лева,от които 25.00 лева държавна
такса 50 лева юристконсултско,в
която част искането е уважено и издадена заповед за изпълнение. С разпореждане
№212/28.01.2019 г. по ч.гр.д. №66/2019 г.е отхвърлено искането за присъждане на
сумата 30.00 лева,представляващо неустойка за неизпълнение на задължение от
06.11.2017г до 06.02.2018г ,за разходи и такси за извънсъдебно събиране в
размер на 227.50 лева и за разликата над
определения размерна разноските и до сумата на
претендираните разноски от 225.00 лева . Заявителят се позовава на договор
за кредит
„бяла карта”от 18.10. 2017 г.с кредитор „Аксес Файнанс”ООД в размер на сумата 100 лева-главница. Твърди се
в заявлението, че заемателят се задължил да ползва и
върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва. Твърди се, че на 11.09.2018
год. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016 год., на основание чл.99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.Посочва се по заявлението,че длъжникът е уведомен за извършената
цесия на 14.09.2018 год. с писмо с обратна разписка.Кредиторът приема,че е
обявена предсрочна изискуемост на кредита на 06.02.2018 г.
Съдът приема, че претендираната от заявителя за
заплащане сума 30 лева – неустойка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неустойката съставлява
установена отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си и в
казуса, предвид твърденията на заявителя, се касае за договорна неустойка.Една
от целите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на
задължението. С оглед уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да
изпълни точно и качествено. Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение
на кредитора без доказване на вредите за него. Настоящата инстанция обаче
съобрази,че страните са уговорили неустойка за непредоставяне на поръчителство
от длъжника в три дневен срок от подписване на договора и намира, че по
естеството си тази сума не съставлява неустойка.Неустойката не е обоснована от
вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от
размера на насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при
неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника. Нейното заплащане не е свързано с изпълнение на основното задължение
на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство. Следователно при действие на
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК
процесния договор в частта за неустойката е нищожен.
Настоящият състав на съда преценява, че сумата в размер на 227.50
лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране не се дължи от длъжника. В
императивната норма на чл.10а, ал.2
от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Сумата за
извънсъдебно събиране на дълга е обусловена от забава на плащане и също е
фиксирана по размер към момента на
сключване на договора. Следователно тази сума не попадат в хипотезата на чл.
10а, ал.1 от ЗПК. Механизмът на формирането на претенцията обосновава извода на
съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл.
21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в тези му части.
Заповедният съд анализира претенциите при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК в
рамките на обхвата на неговата дейност в заповедното производство и счита, че
исканията следва да бъдат отхвърлени.
Следва да се отбележи, че
заявителя се позовава на цесия от 11.11.2016 г. , а договорът за кредит е
сключен на 18.10.2017 г. и заявлението е неоснователно и при този довод.
Ловешки окръжен
съд намира, че изводите на двете инстанции относно неоснователност на искането
по заявление №411/25.01.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от заявителя “Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД против В.Ц. за здаване на заповед за
изпълнение относно 30 лева- неустойка
и 227.50 лева-разходи за извънсъдебно събиране са идентични и атакуваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №212/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 66/19г.
на ТРС, в атакуваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.