Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Никопол, 10.02.2020г.
Никополският районен съд в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Тодор Тихолов
при секретаря Поля
Видолова и в присъствието на прокурор Велислава Патаринска,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №142 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е по чл.
2, ал. 1, т. 3 и т.
4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
С вх.№689/21.03.2019г. в НРС е било образувано настоящето дело по искова молба
от Д.И.Д., ЕГН**********, чрез
пълномощника му адв.Ст.Б. от
ПлАК със съдебен адрес *** срещу Прокуратура на Република България
с адрес в ***.
В исковата
молба от ищеца се твърди, че с постановление от 13.03.2014г. НРП на основание
чл.24, ал.1, т.1 от НПК прекратила ДП С-3/2011г. по описа на НРП, преписка
№00084/2011г. Твърди се, че постановлението е влязло в сила и касае обвиняемия
по досъдебното производство, именно Д.И.Д., който бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК.
Сочи се,
че с ОА №24/2013г. досъдебното производство било внесено в РС-Ч.Б., който с
определение прекратил делото и същото било върнато на НРП.
Ищеца
счита, че са налице изискванията на чл.2, ал.1, т.3 и т.4 от ЗОДОВ, като моли
съда, прокуратура на Република България да бъде осъдена да му заплати причинени
неимуществени вреди в размер на 5000лв.
Излагат се
доводи, че претендираната сума е по повод причинени неимуществени вреди в
резултат от незаконно обвинение по НОХД №С-3/2011г. на НРП, преписка
№00084/2011г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ, до окончателното
изплащане на сумата. Допълва се, че на ищеца е било повдигнато обвинени за
извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.1 от НК, връзка с чл.209, ал.1 от НК,
за което се предвиждало наказание ЛОС от една до осем години.
Излагат се
допълнителни доводи, че в продължение на две години, докато се е водило
предварителното производство, ищецът е изживял много тежко воденето на това производство,
което довело до трайни психологически заболявания и физически, като търпял
непрекъснат страх и стрес, които се отразили негативно върху психо-физическото му състояние на общуване с околните и в
желанието си да намери работа бил психически разстроен, получавал чести
главоболия, изпитвал силно притеснение, безпокойство, потиснатост и срам.
Допълва се, че ищецът станал затворен и необщителен, проявявал
раздразнителност, приятелите и близките му започнали да странят от него,
гледали го с недоверие и подигравателно, бил силно обезпокоен, че ще влезе в
затвора, като нямало кой да се грижи за майка му.
В
заключени се сочи, че след образуване на ДП ищецът напуснал с.Д., общ.*** от срам и заминал по други места да работи.
След проверка на исковата молба и приложението
към нея, съдът се е произнесъл
с разпореждане №188/25.03.2019г., като е оставил без движение
производството по делото и е дал
подробни указания на ищеца и процесуалния му
представител. Освен това, съдът е предупредил
Д. и адв.Ст.Б. за последиците от неизпълнение на дадените от съда указания в срок. За разпореждането адв.Ст.Б. е бил уведомен
на 02.04.2019г. Същият на 09.04.2019г. с молба вх.№885 е направил искане за удължаване на срока за изпълнение
указанията на съда с три седмици.
С разпореждане
№261/11.04.2019г. на основание чл.63, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК, съдът е удължил с
две седмици, считано от 10.04.2019г. срокът даден
на Д.И.Д., ЕГН**********, чрез
пълномощника му адв.Ст.Б. от
ПлАК със съдебен адрес *** за представяне на доказателства по разпореждане №188/25.03.2019г. на
НРС. Д. и адв.Ст.Б.
са били предупредени, че при неизпълнение
в дадения допълнителен срок на указанията
на съда, производството по делото ще се прекрати. Копие от
това разпореждане е било изпратено на процесуалния представител на ищеца и същият го е получил на
22.04.2019г.
След това разпореждане на НРС са
постъпили молби от адв.Ст.Б. вх.№923/16.04.2019г.,
придружена от писмо изх.№84/10.04.2019г. на НРП за това, че ДП№С-3/2011г. е
изпратено на НРС за прилагане по гр.д.№142/‘19г. и молба вх.№1003/23.04.2019г.
придружена от писмо изх.№84/23.04.2019г. на НРП с приложения – ежедневен опис
на кореспондентски пратки изпратени от НРП и 3бр. обратни разписки на куриерска
фирма „STAR
POST“.
Даденият на ищеца и адв.Ст.Б. допълнителен двуседмичен срок е изтекъл на
07.05.2019г.
Даденият на
ищеца и адв.Ст.Б. допълнителен
двуседмичен срок е изтекъл на 07.05.2019г.
След тази дата с определение №83/08.05.2019г.,
НРС се е произнесъл, като е прекратил производството по гр.
дело №142/2019г. по описа на Районен съд – Никопол на основание чл.130 от ГПК.
Със същото определение съдът е разпоредил исковата молба с приложенията да се върне
на ищеца Д.И.Д., ЕГН**********,
чрез пълномощника му адв.Ст.Б. от ПлАК със
съдебен адрес ***.
Срещу това определение на съда в
срок е постъпила жалба от ищеца, по която състав на ПлОС
по ч.гр.д.№530/‘19г. е постановил определение №1094/23.07.2019г. е отменил
определението на НРС и в върнал делото за последващи процесуални действия.
Съобразявайки доводите
в мотивите на определението
на ПлОС за отмяна на определението, настоящият съдебен състав с разпореждане №561/06.08.2019г. е оставил без движение производството по делото и е дал
указания на ищеца чрез процесуалният
му представител в седмичен срок
от уведомяването му да представи доказателства връчвано
ли му е постановление от 13.03.2014г., с което на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, НРП частично е прекратила
ДП№С-3/2011г. срещу Д.И.Д.,
ЕГН********** *** за престъпление
по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК, кога, от кого
и по какъв начин е станало това. Указал е още на ищеца, чрез процесуалният му представител в седмичен срок от
уведомяването му да
представи доказателства как е станало
връчването на това постановление
на ищеца и как ищеца се е сдобил
с незавереното копие от
това постановление, което е приложено
към исковата молба.
Със същото разпореждане съдът е изискал от НРП справка получавал ли е Д.И.Д., ЕГН**********
и/или процесуалният му представител копие или заверен препис от постановление от 13.03.2014г., с което на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, НРП частично е прекратила
ДП№С-3/2011г. срещу Д.И.Д., ЕГН********** *** за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК, като
в справката се отбележи кога, кой и по какъв
начин е предоставил копие или заверен препис
от постановлението от 13.03.2014г., с което на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, НРП частично е прекратила ДП№С-3/2011г. срещу Д.И.Д., ЕГН********** *** за
престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 във връзка с чл.209,
ал.1 от НК на Д. и/или процесуалният му
представител.
След
това разпореждане на НРС с молба вх.№2183/16.08.2019г. от ищеца, чрез процесуалният
му представител е
постъпил оригинал на постановление от 13.03.2014г., с което на основание чл.24, ал.1, т.1 от
НПК, НРП частично е прекратила
ДП№С-3/2011г. срещу Д.И.Д.,
ЕГН********** *** за престъпление
по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК.
От
страна на НРП с писмо вх.№2204/20.08.2019г. са постъпили ежедневен опис на
кореспондентски пратки изпратени от НРП; заверени копия на 3бр. обратни
разписки на куриерска фирма „Star
post“ и заверено
копие на постановление от 13.03.2014г.,
с което на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, НРП частично е прекратила ДП№С-3/2011г. срещу Д.И.Д., ЕГН********** *** за
престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 във връзка с
чл.209, ал.1 от НК.
От страна на ищеца с исковата
молба е направено искане за прилагане по делото на ДП№С-3/2011г., което е било сторено.
С разпореждане №633/03.09.2019г.,
съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се изпрати препис от исковата молба с приложенията, определение №83/08.05.2019г.
на НРС, определение №1094/23.07.2019г. по ВЧГРД№530/‘19г. на ПлОС и разпореждане №561/06.08.2019г. на НРС на ответника Прокуратура на Република България с адрес в ***. За разпореждането на съда ответника е бил уведомен на 18.09.2019г.
С вх.№2659/10.10.2019г.
е постъпил писмен отговор от ответника.
На първо място в отговора от
ответника се твърди, че предявеният от ищеца иск е недопустим, тъй като
постановлението за частично прекратяване е изготвено на 13.03.2014г. и към
датата на предявяване на исковата молба са изтекли повече от пет години и
правото на иск е било погасено по давност.
Отделно се излагат доводи, че ако
съда не приеме, че иска е недопустим, то да счете, че същият е неоснователен. В
тази насока се сочи, че ищецът не е представил доказателства за това, че е
претърпял неимуществени вреди, които да се намират в причинна връзка с
повдигнатото му обвинение и с постановлението за частично прекратяване на
досъдебното производство. Допълва се, че е в тежест на ищеца да представи
доказателства, с които да подкрепи фактическите си твърдения в исковата молба и
такива за наличието на причинно следствена връзка между претендираните морални
вреди и незаконното обвинение, включително и относно твърденията за физически и
трайни психологически заболявания, уронване на доброто му име в обществото в
следствие на повдигнатото му обвинение. Допълва се, че липсват доказателства с
оглед твърдението на ищеца, че досъдебното производство било широко разгласено
и от срам ищеца напуснал с.Д., обл.Плевен, като се
преместил да живее в друго населено място. Сочи се още, че в конкретния случай
не са налице данни за реално претърпени неимуществени вреди извън обичайните,
свързани с положението на ищеца в качеството му на обвиняем за да се реализира
отговорността на държавата. Според ответника следва да са налице доказателства
за всички елементи от състава, а именно от деянието да са причинени вреди и те
да са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение.
Наред с това се излагат и доводи
за неоснователност на предявения иск и по размер. Излагат се доводи, че той е
завишен и в несъответствие с принципа заложен в чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна
практика. Сочи се, че размерът на обезщетението се определя след преценка на
негативните последици върху личността и психиката на ищеца, отражението което
използваната наказателна репресия е дало в семейния кръг и обществото,
продължителността на увреждане, взетите мерки за неотклонение и др. Допълва се,
че спрямо ищеца не е била взета най-тежката мярка за неотклонение. Освен това
се сочи, че едно от обвиненията на ищеца е било за тежко умишлено престъпление
по смисъла на закона, но в тази връзка не е било ограничавано правото му да
напуска пределите на страната, което според ответника представляват
обстоятелства, сочещи по ниска степен на увреждане и не обосновават обезщетение
в претендирания размер.
Направено е изявление, че
ответника ще се ползва от изисканите от страна на ищеца материали по ДП№С-3/2011г. по описа на НРП.
В заключение се сочи, че в
исковата молба не се съдържат претенции относно направени разноски за адвокат,
но с сочи, че в случай на претенции от страна на ищеца в тази насока в хода по
същество, от страна на ответника се прави възражение за тяхната прекомерност,
алтернативно неоснователност и моли същите да не се присъждат.
Установи се следната фактическа обстановка:
ДП №С-3/‘11г. по описа на НРП е
образувано с постановление от 10.03.2011г. първоначално срещу Р.Г.Г., ЕГН********** за това, че през 2002г. в гр.Ч.Б. с цел
да набави за Д.И.Д., ЕГН********** имотна облага възбудил у представителите на
К“***“ – гр.Ч.Б. заблуждение и с това причинил на К“***“ – гр.Ч.Б. имотна вреда
– престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
На 29.04.2011г. Д.Д.
е бил разпитан в качеството на свидетел по ДП.
С постановление от 07.09.2011г. Д.Д. е бил привлече в качеството на обвиняем за това, че на
06.11.2002г. в гр.Ч.Б., обл.Плевен с цел да набави за
себе си имотна облага в размер на 8000лв., които получил от К“***“ – гр.Ч.Б.,
възбудил и поддържал заблуждение у Р.Г. и с това му причинил имотна вреда в
размер на 12000,50лв. – престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК във връзка с
чл.209, ал.1 от НК. Веднага след привличането, Д. е бил разпитан в качеството
му на обвиняем, като е заявил, че не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, не желае да дава обяснения.
В последствие са били разпитани
свидетели, включително и председателя на пострадалата кооперация Ц.Ф.,
изготвена е била оценителна експертиза и след проведени други процесуални и
процесуално-следствени действия е било изготвено обвинително заключение от
07.09.2011г.
С постановление от 08.10.2012г., НРП
на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК частично е прекратила ДП№С-3/2011г. срещу Р.Г.Г., ЕГН********** ***, като е постановила производството да
продължи срещу Д.Д., във връзка с което НРП е внесла
в НРС ОА №58/08.10.2012г., с който Д.Д. е бил обвинен
за това, че на 06.11.2002г. в гр.Ч.Б., обл.Плевен с
цел да набави за себе си имотна облага в размер на 8000лв., които получил от К“***“
– гр.Ч.Б., възбудил и поддържал заблуждение у Р.Г.Г.
от с.Л., обл.Плевен и с това му причинил имотна вреда
в размер на 12000,50лв. – престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК във връзка с
чл.209, ал.1 от НК. По този ОА в НРС е било образувано НОХД№331/‘12г. на НРС,
по което с разпореждане №540/18.10.‘12г. на основание чл.249, ал.1 във връзка с
чл.248, ал.2, т.1 от НПК и чл.36, ал.1 от НПК, състав на съда е прекратил
производството по делото и го е изпратил на РС-Червен бяг по подсъдност. В РС-Ч.Б.
е било образувано НОХД№343/‘12г., по което състав на съда с разпореждане
№270/31.10.2012г. на основание чл.249, ал.2 във връзка с чл.248, ал.2, т.3 от НПК е прекратил производството по делото и то е било върнато на НРП, като това
разпореждане на съда е в сила от 29.01.2013г.
На 02.07.2013г. по внесен ОА
№24/07.06.2013г., с който на Д.Д. било повдигнато
обвинение за това, че на 06.11.2002г. в гр.Ч.Б., обл.Плевен
с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 8000лв., които получил от
К“***“ – гр.Ч.Б., възбудил и поддържал заблуждение у Р.Г. от с.Л., обл.Плевен и с това му причинил имотна вреда в размер на
12000,50лв. – престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК във връзка с чл.209, ал.1
от НК, като пред НРС е било образувано НОХД№220/‘13г. По това дело с
разпореждане №374/05.07.2013г. състав на съда на основание чл.249, ал.1 във
връзка с чл.248, ал.1, т.1 и чл.36, ал.1 от НПК е прекратил съдебното
производство пред НРС и е изпратил делото на РС-Ч.Б.. Пред РС-Ч.Б. е било
образувано НОХД№333/‘13г., по което в съдебно заседание от 10.09.2013г. с
протоколно определение №403 на основание чл.288, т.1 от НПК е било прекратено
съдебното производство и делото е било върнато на НРП с указания.
С постановление от 13.03.2014г. на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, НРП частично е прекратила ДП№С-3/2011г.
срещу Д.И.Д., ЕГН********** *** за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка
с чл.209, ал.1 от НК, била е отменена МН“ПОДПИСКА“ взета на 07.09.2011г. Със
същото постановление е посочено производството да продължи срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК
и производството на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК е било спряно до
отпадане на основанието за спирането му, а на основание чл.243, ал.3 от НПК
постановлението е подлежало на обжалване пред по-горестоящата
ПлОП.
В постановлението на НРП е посочено,
че препис от него следва да се връчи на Р.Г., Д.Д. и Ц.Ф..
На Д.Д.
препис е бил връчен на 03.07.2015г.,
което е видно от представената от „СТАР ПОСТ“ООД писмо и справка към него
вх.№84/17.01.2020г.
От приложенията и
писмото на НРП към същата молба става ясно, че постановлението за частично
прекратяване на ДП№С-3/2011г. е връчено на Ц.Ф. на 05.06.2015г., което е видно
от приложената обратна разписка и тя не го е обжалвала. Ф. е обжалвала
постановлението за частично прекратяване на ДП по отношение на Р.Г., като по
жалбата й с определение №1/14.01.2013г. по ЧНД№8/‘13г. се е произнесъл състав
на НРС, като е прекратил производството по делото поради недопустимост на
жалбата. Това определение на НРС е било обжалвано пред ПлОС,
който с определение №88/20.02.2013г. по ВЧНД№92/‘13г. е потвърдил определението
на НРС.
На Р.Г.
постановление от 13.03.2014г., с което на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
НРП частично е прекратила ДП№С-3/2011г. срещу Д.И.Д. е било изпратено, но на
върнатата обратна разписка няма отбелязана дата, на която постановлението е
връчено на това лице.
В съдебно заседание на 11.11.2019г. е бил разпитан в качеството на свидетел П.П., който в показанията си пред съда заявява, че Д.Д. са работили заедно дълго време във ферма, като Д. през това време бил здрав и работел във фермата като дояч, а свидетеля
млекар. След като започнало
досъдебното производство срещу
Д., свидетеля сочи, че настъпили промени
в поведението и здравето на
Д., който от срам не смеел да си отиде
на село и напуснал с.Д.,
общ.***, като
се преместил да живее в с.***, обл.***, където си намерил работа. Допълва,
че Д. вече от години бил там, но с влошаване на здравето му от притеснение получил
диабет, поради което започнал лечение в гр.***, след това в гр.*** в болница «***». На
свидетеля е известно, че към момента на разпита Д. е
с 9 стенда и отново трябва
да влиза в болницата. На
свидетеля не е известно воденото срещу
Д. досъдебно производство да е разгласявано
по медии и интернет, но според него е възможно в с.Д. да се е разчуло, че се водило ДП.
При тази фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи:
Производството по делото е образувано по предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 и т.
4 ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени
и неимуществени вреди, в резултат на повдигнато и поддържано обвинение
за извършено престъпление производството, по което на основание чл.24, ал.1,
т.1 от НПК било прекратено и отменена МН“ПОДПИСКА“ взета 07.09.2011г., т.е.
касае за претенция за вреди от процесуална принуда, когато производството срещу
ищеца е било прекратено, тъй като деянието му не съставлява престъпление по
чл.210, ал.1, т.5 във връзка
с чл.209, ал.1 от НК, както е било повдигнато обвинението срещу Д. (чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ), за което държавата отговаря чрез прокуратурата,
тъй като тези вреди са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано от нея
неоснователно обвинение в извършване на престъпление. В този случай, рискът е
за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в
наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно обвинение, за
лицето не биха настъпили претендираните вреди. В тази насока е както
константната практика на ВКС, например Решение № 104 от 25.06.2018 г. по гр. д.
2782/2017 г. на III г. о. на ВКС, така и мотивите на ТР № 5/15.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 5/2013 г.
Следва да се има предвид, че ищецът е този, който е длъжен да въведе
твърдения за причинените му болки, страдания и да ги докаже. Страхът от
наказателна отговорност във всички случаи представлява емоционално безпокойство
и страдание, които са освен фактическа последица, но така също и правна
последица, тъй като целта на наказанието е да възбуди страх. Ето защо, когато
се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, не е
необходимо ищецът да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната
отговорност. Той следва от закона. За всички останали болки и страдания е нужно
да бъдат въведени твърдения и съответно да бъдат ангажирани доказателства,
съгласно правилото, че ищецът е длъжен да докаже основанието на иска (В този
смисъл Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г. На IV г. о. на ВКС).
В случая по делото от представените по делото доказателства се установява,
че е осъществен съставът на специалния деликт,
предвиден в ЗОДОВ, тъй като на ищеца по делото е било повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка
с чл.209, ал.1 от НК, но досъдебното производство на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК е било прекратено и отменена МН. До прекратяване на ДП срещу Д.
се е стигнало до разглеждане на делото от различни районни съдилища, което във
времето безспорно е свързано с негативни психични
преживявания и стресово състояние - чувство на унижение и срам, социален дискомфорт за определен период от време. В този смисъл на
ищеца са причинени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ
от незаконосъобразното повдигане и поддържане на обвинение.
При искове с правно основание чл.2 от ЗОДОВ,
съдът е задължен да извърши преценка на обстоятелствата, свързани с личността
на увредения, начина му на живот и обичайната му среда; тежестта на престъплението,
за което е било повдигнато обвинението, продължителността на наказателното
производство, наложените мерки за принуда; отражение върху личния, обществения
и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни
увреждания, както и да посочи какво е тяхното значение за определяне на
обезщетението за претърпените от него вреди по справедливост.
За база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени
вреди, служат стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели
за доходи по време на възникване на увреждането, като справедливостта изисква
сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и
съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се допуска размерът
на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Във всеки
конкретен случай, съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, които водят до
увеличение или намаляване на размера на обезщетението, съпоставимо със средния,
обичаен размер, установен от съдебната практика. В случая по делото
повдигнатото на ищеца обвинение е по за престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 във връзка с
чл.209, ал.1 от НК, което е за тежко
престъпление по смисъла на чл.93,
т.7 от НК. От момента на привличането му в качеството на обвиняем с
постановление от 07.09.2011г. на НРП
до прекратяването на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК на ДП на 13.03.2014г. е
изминал период от две години и шест месеца, като в този период Д. е бил и с
МН“Подписка“ и е участвал активно в наказателното производство пред РС-Ч.Бряг,
като се е явил в съдебно заседание на 10.09.2013г.
От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на
повдигнатото обвинение ищецът е претърпял страдания, изразяващи се в изпитаните
негативни емоции и субективно чувство на срам и вина пред роднините му, които след
преместването на Д. *** продължават да живеят в с.Д., общ.***. Показанията на
разпитания свидетел са изцяло в тази насока. По делото са налице показанията на
разпитания свидетел, а от там съда намира, че са налице и доказателства за
трудности при завръщането на ищеца към обичайния му начин на живот, тъй като
той е напуснал с.Д. именно поради воденото срещу него ДП. От показанията на
свидетеля Петров се установи по делото и преживяването на негативни емоции,
които са довели до трайно и значително влошаване на здравословното състояние на
ищеца, а именно заболяването му от диабет, за което в хода на съдебното дирене
не се представиха медицински документи. В резултат на воденото срещу ищеца
наказателно производство същият бил притеснен, потиснат, променен, не бил
същият жизнен човек. Липсват доказателства по делото за дискредитирането му
пред общество или колегите му.
Съдебната практика се е ориентирала при обичайните за причиненото от
незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство, страх да определя
обезщетение от около 1000 лева за всяка година от наказателното производство. В
този смисъл са например Решение № 53 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г.
на III г. о. на ВКС, Решение № 60 от 14.05.2019 г. по гр. д. № 2324/2018 г. на
IV г. о. на ВКС и много други, като същите касаят увреждания, възникнали в
годините между 2007 и 2012 година. В случая по делото като обстоятелства, които
изискват завишаване на така посочената база следва да се вземат предвид както
изминалият от тогава период от време и промяната в икономическата обстановка в
страна, така и че за периода след 03.07.2015г., след който е влязло в сила постановлението
на НРП за прекратяване на ДП срещу ищеца, негативните преживявания безспорно са
с по-голям интензитет.
Съвкупната преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към
претърпените от ищеца морални страдания, обуславя извод за частична
основателност на претенцията за обезщетение, което съдът с оглед всичко
изложено по-горе, по справедливост и въз основа на практиката на ВКС по тези
дела определя в размер на сумата 3000.00 лева, която счита, че в най-пълна
степен би възмездила всички понесени от него неимуществени вреди.
По отношение иска по чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ, съдът намира същият за
неоснователен и недоказан, тъй като не е налице нито една от предпоставките,
визирани в тази точка. На ищеца по делото не е налагано наказание по Наказателния
кодекс или на административно такова, той не е оправдан и не му е налагано административно наказание, което в последствие да е отменяно.
По изложените съображения искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение
за причинени неимуществени вреди за разликата от 3000.00 лева до пълния претендиран размер от 5000.00 лева, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан в тази му част.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 година по т. д. № 3
от 2004 година на ОСГК на ВКС началният момент на забавата, респективно –
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата, на която
е влязло в сила в случая постановлението, с което е прекратено производството
срещу ищеца по настоящето дело, т. е. в случая по делото – от 10.07.2015г.
По разноските:
По делото на стр.3 се намира адвокатско пълномощно, от което е видно, че
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. В последното
съдебно заседание, а и в исковата молба от неговия процесуален представител не
е направено искане за присъждане на разноски по делото, нито по делото в
последното съдебно заседание е представен списък с разноски по чл.80 от ГПК. В
тази връзка съда намира, че такива не следва да се присъждат на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – град ***, бул."ВИТОША"№2
да заплати на Д.И.Д., ЕГН**********
със съдебен адрес *** сумата в размер на 3000.00лв.
/Три Хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в резултат на повдигнато на 07.09.2011г. по ДП №С-3/2011г. по описа на НРП и поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК с постановление от 13.03.2014г. в сила от 10.07.2015г. на НРП, с което е била
отменена и МН“ПОДПИСКА“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2015г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Д.,
ЕГН********** със съдебен адрес *** срещу ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – град ***, бул. "Витоша" № 2 иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за претърпени от
него неимуществени вреди в резултат на повдигнато на 07.09.2011г. по ДП№С-3/2011г.
по описа на НРП и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във
връзка с чл.209, ал.1 от НК, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК с постановление от 13.03.2014г. в сила от 10.07.2015г. на НРП, с което е била
отменена и МН“ПОДПИСКА“ за разликата от 3000.00лв. до пълния претендиран размер от 5000.00лв., като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Д.,
ЕГН********** със съдебен адрес *** срещу
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – град ***, бул. "Витоша" № 2 иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.4 ЗОДОВ изцяло, като
неоснователен и недоказан.
Не присъжда разноски в полза на Д.И.Д., ЕГН********** със съдебен адрес ***.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плевен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: