Р Е Ш
Е Н И Е
№852
гр. Х., 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Х.
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Светла Иванова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм. д. № 885/2020г. по описа на Административен съд – Х.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „ГЛОБAЛПАК
БГ“ ООД с ЕИК : 201******, със седалище и адрес за управление: гр. Х., ул.“Ю. №
*, представлявано от управителя Ш.С.Х., срещу Решение рег. № 32-26481З/10.09.2020г.
към МД: 15BG002002H0093704/05.09.2015г. на Директора на Териториална дирекция „Северна
Морска“ в Агенция „Митници“.
В жалбата се твърди, че
решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния
закон, както и поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В подкрепа на тези твърдения се
изтъкват следните доводи: за жалбоподателя административното производство
започнало с искане за представяне на документи и информация peг. №
32-131343/08.05.2020г. В същото се посочвало, че исканите документи и
информация са във връзка с извършване на последващ контрол на основание чл. 48
от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на основание чл. 84,
ал. 1, т. 1 от 3М. Този последващ контрол обаче бил извършен без издадена
нарочна заповед за възлагане в изискуемата форма и съдържание по чл. 84в, ал. 3
от ЗМ, като в нарушение на ал. 4 и чл. 84в от ЗМ такава не била връчена на
жалбоподателя, което представлявало съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
На следващо място, жалбоподателят
счита, че е изтекъл тригодишният давностен срок, регламентиран в чл. 103, пар.
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09
октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент №
952/2013) и чл. 221, пар. 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12
октомври 1992г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (Регламент №
2913/92), както и чл. 206 от 3акона за митниците (отм.) по отношение на
установеното по Митническа декларация с MRN № 15BG002002H0093704/05.09.2015г.,
МП „Варна запад“ задължение за досъбиране на мито и ДДС.
Цитира се разпоредбата на чл.
103 от Регламент № 952/2013, регламентиращ краен срок за митническо задължение,
съгласно която:
пар. 1. Длъжникът не се
уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на
която е възникнало митническото эадължение;
пар. 3. Срокът, определен
в параграф 1, се спира, когато: а) в съответствие с член 44 е подадена жалба;
такова спиране се прилага считано от датата на подаване на жалбата и продължава
за времето на производството по обжалването; или б) в съответствие с член 22,
параграф 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на
които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се
прилага считано от датата на съобщението до края на срока, в които на длъжника
е предоставена възможност да изрази становището си.
Нормата на чл. 103 обаче,
съгласно чл. 288, пар. 2, се прилагала от 01.06.2016г.
Според приложимите чл.
201, пар. 1, б. "а" и пар. 2 от Регламент № 2913/92, вносно
митническо задължение възниква с допускането за свободно обращение на стока,
подлежаща на облагане с вносни сборове, от момента на приемане на митническата
декларация. По правилото на чл. 217, пар. 1 от същия регламент размерът на
вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да
бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с
необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг
носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет.
Длъжникът, на основание чл. 221, пар. 1, следва да бъде уведомен за размера на
сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет.
В настоящия случай, според
ответното митническо учреждение, размерът на сборовете, произтичащ от
митническото задължение, бил определен в по-малък размер, като в този случай
било дължимо вземането на сборовете под отчет до пълния им размер, което
регламентът определял като последващо вземане под отчет. Последващото вземане
под отчет не изключвало задължението на митническия орган по чл. 221, пар. 1 от
Регламент № 2913/92 за уведомяване на длъжника.
Видно от писмо с рег. № 32-198188/10.07.2020г.
на административния орган, сумите, определени за досъбиране, били взети под
отчет много след 05.09.2018г., а именно на 10.07.2020г., а дружеството било
уведомено за това на 13.07.2020г. Митническа декларация с MRN № 15BG002002H0093704/05.09.2015г.
била подадена на 05.09.2015г., от който момент възниквало и митническото
задължение, а срокът по чл. 221, пар. 3 от Регламент № 2913/92 изтекъл на 05.09.2018г.
В тази връзка се твърди,
че правомощието на административния орган да извърши уведомяването било
преклудирано на основание чл. 221, пар. 3 от Регламент № 2913/92, а
митническото задължение било погасено по смисъла на чл. 2ЗЗ от Регламент №
2913/92. Съгласно т. 28 от решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по съединени дела
С-124/08 и С-125/08, параграф 3 на член 221 от Митническия кодекс (Регламент №
2913/92), уведомяването не можело да се извърши след изтичането на 3-годишния
срок от датата на възникване на митническото задължение.
Съгласно т. 80 от решението
на СЕС от 15 март 2018 г. по дело С-256/16, по отношение на прогласеното в чл.
221. пар. 3 от МК (Регламент № 2913/92) правило следвало да се има предвид, че
то не само създавало пречка за уведомяването на длъжника за размера на митата
след изтичането на срок от три години, считано от момента на възникване на
митническото му задължение, но и водело след изтичането на посочения срок до
погасяване на самото митническо задължение.
Според решението на СЕС от
10.12.2015 г. по дело С-427/14 /т.32 - т. 36 доколкото член 78 от МК (Регламент
N2 2913/92) не въвежда давностен срок за последващ контрол на митническите
декларации, държавите членки могат, с оглед на общия принцип на правната
сигурност, да установят разумен давностен срок за тази процедура. При все това,
макар този член да не предвиждал специален срок в това отношение, съгласно член
221, параграф 3 от МК (Регламент № 2913/921) митническите органи можело да съобщят
на длъжника нов размер на митническото задължение в тригодишен срок от
възникването на това задължение. След като този срок бил изтекъл, задължението
било погасено по давност и следователно погасено по смисъла на чл. 233 от МК.
С оглед изложеното, жалбоподателят
счита, че обжалваното решение, чрез което АО счел, че за жалбоподателя възниква
задължение за допълнително заплащане на ДДС, е незаконосъобразно.
Неправилно АО стигнал и до
изводите, посочени на стр. 2, абз. 4, стр. 4, абз. предпоследен и последен и
стр. 5, абз. 3 от писмо Рег. № 32-131343/10.07.2020г. В тази връзка се моли да
се има предвид, че нормите на чл. 70, 74, пар. 3 и чл. 101 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно чл. 288, пар. 2 се
прилагат от 01.06.2016г., тоест същите не били приложими по отношение на MRN №
15BG002002H0093704 от 05.09.2015г.
Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447г. на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на
подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) №
952/2013 също не бил приложим по отношение на MRN № 15BG002002H009370 от 05.09.2015г.,
тъй като съгласно чл. 350 от него: "Настоящият регламент влиза в сила на
двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския
съюз. Той се прилага от 1 май 2016г.". Регламент за изпълнение 2015/2447 бил
публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 29 декември 2015г., тоест
влизал в сила на 18 януари 2016г. и се прилагал от 1 май 2016г.
В тази връзка жалбоподателят
счита, че един от основните принципи на правото на Европейския съюз, а именно -
принципът на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, не
допуска прилагането на горепосочените разпоредби.
Решението било и необосновано,
като жалбоподателят оспорва изразените в решението съмнения, че декларираната
стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума и че същата
е с повече от 50 % по-ниска от справедливата цена. Оспорва и прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 3 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, като счита, че представените документи обосновават
извод за определяне на митническата стойност на стоките по метода на
договорната стойност, тъй като същият изпълнил задължението си да докаже
действителната стойност на внесените стоки.
3а да стигне АО до
определяне на митническата стойност на стоките по реда на чл. 74, пар. З от
Регламент № 952/2013 във връзка с чл. 144, пар.1 от Регламент за изпълнение №
2015/2447, същият приел, че разпоредбите на чл.74, пар.2 букви а до г
включително от Регламент № 952/2013 г. не могат да бъдат приложени с мотив, че
липсва достатъчно изчерпателна информация по изискуемите показатели или база за
сравнение в Митническата информационна система БИМИС. Изразът „достатъчно
изчерпателна информация“ следвало да означава, че все пак е налице информация,
но същата не била изрично посочена в решението, за да има възможност и жалбоподателят
да направи преценка дали тази информация в достатъчен обем отхвърля или
потвърждава съмненията на митническата администрация, което било нарушение на
принципа на достъпност, публичност и прозрачност в чл. 12 от АПК.
От друга страна, липсвало
легално определение в Регламента на този израз, а и в разпоредбите на чл.74,
пар.2 букви а до г от Регламента никъде не се изисквало това определяне да
става само при наличие на достатъчно изчерпателна информация.
На следващо място, видно
от представените с писмо вх.№ 32-141489/19.05.2020г. документи, касаело се за
стоки, внесени от и изнесени за страни извън ЕС. В този смисъл били неприложими
разпоредбите на Регламент № 952/2013г., тъй като съгласно чл. 1, пар. 1 от
същия: "С настоящия регламент се създава Митнически кодекс на Съюза
("Кодексът"), който урежда общите правила и процедури, приложими за
стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от
нея". Съюзът "или" означавал, че Регламентът е приложим в две
хипотези: при внос на стоки за реализация в ЕС или при износ на стоки за
реализация извън ЕС. В настоящия случай бил налице внос и износ на една и съща
стока от страна, извън ЕС, за страна, извън ЕС.
Оспорва се и определянето
на митническата стойност по посочения в съобщението ред: на база на вече приета
стойност на стоки със същия код по ТАРИК, произход и подобно описание. От
цитираните три броя митнически декларации за сравнение не ставала ясна
информацията относно: произхода, модела, качеството, вида на материала, дали
същите са на известни и разпознаваеми марки, с какъв транспорт са доcтавени.
Единcтвено ставало ясно, че се касае за внесени стоки в изключително малко
количество в сравнение с процесните стоки – тоест това били покупки на дребно,
което влияело изключително много на цената на стоката. В този смисъл жалбоподателят
счита, че административният орган не доказал по несъмнен начин, че стойността
на внесената стока следва да бъде определена по посочения по-горе ред.
С оглед на така изложеното,
се моли жалбата да бъде уважена като основателна и доказана и да бъде отменено
обжалваното Решение № 32-264813/10.09.2020г. на директора на Териториална
дирекция „Северна морска“ към Митническа декларация MRN: 15BG002002H0093704/05.09.2015г.
като незаконосъобразно на посочените основания по чл.146, т. 3 и 4 от АПК.
Претендира се присъждане
на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
ОТВЕТНИКЪТ – ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ „СЕВЕРНА
МОРСКА“ към АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, чрез процесуален представител, оспорва изцяло
подадената жалба като неоснователна и недоказана. Посочва, че решението на Директора
на Териториална дирекция „Северна морска“ е постановено в съответствие с
представените в административното производство доказателства, при правилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Моли подадената от „ГЛОБАЛПАК
БГ“ ООД жалба да бъде оставена без уважение и бъде потвърдено обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Изразява становище за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
От приложените към жалбата
писмени доказателства и тези, представени с административната преписка, както и
събраните такива в хода на производството по делото, от фактическа страна съдът
установи следното:
С Митническа декларация с
МРН 15BG002002Н0093704 от 05.09.2015г. жалбоподателят „ГЛОБАЛПАК БГ“ ООД е декларирал
за режим „допускане за свободно обращение“ стоки с изпращач: RUDIBANI
TRADE CO LIMITED
и код по ТАРИК 6110 90 90
90, както следва: трикотажни изделия: жилетки – 8 945 бр., пуловери –
19 625 бр., елеци – 1 587 бр., с деклариран произход и държава на
изпращане – Китай, като митническата стойност на стоката е определена на база
договорната стойност.
Със Заповед №
ЗТД-2000-227/07.05.2020г. на Виолета Конова – за Директор на Териториална
дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“ е наредено да бъде извършен
последващ контрол на посочени в заповедта митнически декларации, сред които и
горецитираната МРН 15BG002002Н0093704 от 05.09.2015г. Със заповедта са
определени проверяващите, проверявания период, началото и срока на извършване
на проверката, съответно въз основа на тази заповед в интегрираната митническа
информационна система (БИМИС) - модул Последващ контрол е
регистрирана заявка за извършване на последващ контрол на стокови позиции по
посочената митническа декларация.
С писмо рег. № 32-131343/08.05.2020г.
във връзка с извършване на този последващ контрол от жалбоподателя са изискани:
1) заверени копия
на външнотърговски договори с лица, пряко или косвено свързани с доставката на
стоките, внесени с горепосочената митническа декларация; 2) търговско досие по сключената сделка,
в това число оферти, заявки, поръчки, ценови листи, потвърждения,
проформа-фактури, бизнес кореспонденции, други сведения и документи,
предшестващи издаването на търговската фактура за придобиване на стоките,
внесени с тази декларация; 3) справки за счетоводното отразяване на покупката
на стоките, внесени със същата: количествени и стойностни данни в лева и
валута, свързани със заприхождаване на стоките - по счетоводни сметки от група
30 „Материали, продукция и стоки“, разчети с доставчиците - по счетоводни
сметки от група 40 Доставчици и свързани с тях сметки с всички кореспондиращи
счетоводни сметки, по съответни дати, стойност и основание, плащания към
доставчиците - по счетоводни сметки от група 50 „Парични средства“; 4) документи
(SWIFT, платежни нареждания, извлечения от банкови сметки) относно извършените
плащания към доставчика и към други лица, с които има договор за доставката и
разпространение на стоките, внесени с посочената митническа декларация; 5) износна митническа
декларация от страната на износ (Китай) за стоките, внесени с митническата
декларация; 6) информация за материала, от който са изработени стоките, внесени
с посочената митническа декларация - от вълна, от памук, от синтетични или
изкуствени влакна, от други текстилни материали.
В отговор с Писмо рег.№
32-141489/19.05.2020г. дружеството представя пред митническите власти
уведомление, в което посочва, че стоките по митническа декларация MRN
15BG00202H0093704/05.09.2015г., която била заверена от държавен митнически
инспектор и поставен печат:
„съответства, разрешавам вдигането на стоките“ са изнесени с митническа
декларация MRN15BG003107AA002517/10.09.2015г., заверена от държавен митнически
инспектор с отбелязване: „Износа осъществен“, по която декларация дружеството
било изпращач на стоките извън територията на Европейския съюз. Приложени са
цитираните в уведомлението митнически декларации и 3 бр. invoice към всяка от
тях, както и справки за счетоводното им отразяване. Посочено е: „Доколкото си спомням
материалът, от който са изработени стоките бе към: други текстилни изделия“.
След анализ на
представената информация, на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, жалбоподателят е уведомен с Писмо рег. № 32-198188/10.07.2020
г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ за мотивите, на които
ще се основава решението на митническия орган относно горецитираната митническа
декларация. В писмото е посочено, че без да се оспорва, че декларираната
митническа стойност представлява действително платената и подлежаща на плащане
цена, проверяващите са установили, че декларираната митническа стойност е
по-ниска с повече от 50 % от справедливата цена. Посочено е, че тази разлика в
цените може да се приеме за достатъчна, за да обоснове съмненията на
митническите органи при отхвърляне на митническата декларирана стойност.
Посочено е по повод изисканата от дружеството допълнителна информация, че с
изключение на представените счетоводни справки от отчетността на „Глобалпак БГ“
ООД, дружеството не е предоставило други допълнителни документи, които да
потвърждават декларираната митническа стойност за стоките. В отговор на
искането не били представени договори, оферти, заявки, поръчки за покупка на
стоките, SWIFT
или платежни нареждания за извършените плащания към доставчика, както и износни
митнически декларации от Китай, предвид което съмненията относно декларираната
митническа стойност на стоката остават. Като основание за определяне на нова
митническа стойност на стоките и на допълнителни публични задължения за мито и
данък добавена стойност е посочена разпоредбата на чл. 140, § 2 от Регламент за
изпълнение 2015/2447, според която митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, ако съмненията им не отпаднат. Разяснено е, че на
основание чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 се прилагат последователно
букви от "а" до "г" от параграф две на същия член, докато
се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Посочено е, че в случая митническата стойност не може да се определи
въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 31
„Описание на стоките“ на митнически декларации, регистрирани приблизително в
същия период, е недостатъчно, като не включва изчерпателно описание на стоката,
производител, модел, качество, което от своя страна не позволява прилагането на
метода за идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл. 1,
§ 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447. По отношение
прилагането на втория вторичен метод за определяне на митническа стойност,
регламентиран в чл. 74, § 2, буква б) от Регламент
(ЕС) 952/2013 е отбелязано, че при анализа
на данните от справката от Митническата информационна система БИМИС не е
открита достатъчно изчерпателна информация в описанието на стоките, относно
тяхното качество, наличието на търговски марки, репутация и др., предвид което
митническите стойности на стоките не могат да се определят и на тази база. По
отношение на третия вторичен метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС)
952/2013 е посочено, че в
конкретния случай липсва база за сравнение за единичната цена, по която се
продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от
внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, тъй като не може да
се установи идентичност или сходност на стоките, поради което и този метод не
може да бъде използван. Като неприложим е счетен и методът по чл. 74, § 2,
буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 поради липсата на информация, свързана с
разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки,
преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, производствени и други
разходи за преработка на декларираните стоки. В заключение е прието, че
митническата стойност на стоката следва да се определи на основание чл. 74, § 3
от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на базата на вече приета митническа стойност за стоки със същия
код по ТАРИК, произход и подобно описание, която не е необичайно ниска. В тази
връзка в таблица в писмото са цитирани три митнически декларации, на базата на
които е определена нова митническа стойност, а именно – 15BG005100H0179221/26.03.2015г. по отношение на стока №
2 за внесени жилетки за жени или момичета, трикотаж – 16 бр., 14BG005100H0754283/16.12.2014г. - по отношение на стока
№ 2 за внесени дамски пуловери от други текстилни материали - 15 броя и 14BG005100H0600880/13.10.2014г. - по отношение на стока
№ 6 за внесени дамски текстилни елеци – 36 броя. При тези данни жалбоподателят
е уведомен, че дължимите суми за мита и други държавни вземания следва да бъдат
преизчислени, както следва: мито за досъбиране в размер на 21 605.00 лева,
ДДС за досъбиране в размер на 40 329.33 лева. Посочено е, че съгласно чл.
103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. длъжникът не се
уведомява за митническо задължение след изтичане на три години от датата, на
която е възникнало и че на основание чл. 77 от същия Регламент и чл. 54, ал. 1
от ЗДДС и чл. 109, ал. 1 от ДОПК установяването на задължение за данъци се
извършва в петгодишен срок, съответно жалбоподателят е уведомен, че за него
възниква задължение за допълнително плащане на ДДС в размер на 40 239.33
лева.
В отговор на писмото
жалбоподателят е депозирал писмено становище с рег. № 32-231545/10.08.2020г., в
което е заявил несъгласие с посочените в уведомлението мотиви. Позовал се е на
изтекъл тригодишен давностен срок и преклудиране на възможността за извършване
на уведомяване на основание чл. 221, § 3 от Регламент № 2913/92. Оспорено е
приложението на част от цитираните от административния орган митнически
разпоредби, като е посочено, че предвид датата от която същите се прилагат, те
са неприложими по отношение на процесната митническа декларация. Възразява се и
по отношение прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като се посочва, че
представените документи обосновават извод за определяне на митническата
стойност на стоките по метода на договорната стойност. Възразява се и срещу
реда, по който е определена митническата стойност. В тази връзка се прави
искане да бъдат предоставени данни за установената от митническата администрация
информация по изискуемите показатели, която е приета за недостатъчно
изчерпателна и съответно с това е обосновано неприложението на разпоредбите на
чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, както и подробна информация, касаеща вноса на
стоките с посочените митнически декларации, послужили за определяне на
митническата стойност на процесните стоки.
Липсват данни исканията на
жалбоподателя да са удовлетворени.
С оглед събраните при
проверката данни е издадено оспореното в настоящото производство Решение рег.№
32-264813/10.09.2020 г. към Митническа декларация № 159BG002002Н093704/04.05.2015г.
от Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ Соня Николова
Трифонова. В мотивите на същото е посочено, че при извършване на проверка на
декларираната митническа стойност по процесната митническа декларация от
05.09.2015г., същата е сравнена със справедливата цена на стоки със същия код
по КН, произход и сравним период, извлечени от информационната система THESEUS
на Joint
Research Center към ЕК,
при което е установено, че декларираната стойност е значително по-ниска от
справедливата цена за стоки със същия код по КН, произход и сравним период, с
повече от 50 %, което е основание за пораждане на обосновани съмнения за
отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва
автентичността на представената търговска фактура. Посочено е, че представените
от дружеството за целите на проверката на декларираната митническа стойност
счетоводни справки не опровергават съмненията относно декларираната митническа
стойност на стоката. Обсъдена е неприложимостта на методите, регламентирани в
чл. 74, § 2, б. а) до
г) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 с мотиви, идентични на гореизложеното в Писмо рег. №
32-198188/10.07.2020г., с изключение на изложеното по отношение на
неприложимостта на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. б), за който липсват
конкретно изложени мотиви. Посочено е, че в случая митническата стойност се
определя на основание чл. 74, § 3 от същия регламент на базата на вече приета
митническа стойност за стоки със същия код по ТАРИК, произход и подробно
описание, която не е необичайно ниска. Определено е мито за досъбиране в размер
на 21 605.00 лева и ДДС за досъбиране в размер на 40 329.33 лева,
като с оглед разпоредбата на чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. като дължима сума за
доплащане е посочена сумата за ДДС в размер на 40 239.33 лева, ведно с
лихва за забава. Определен е десетдневен срок за плащането, считано от датата
на уведомяване на длъжника.
Решението е изпратено на
дружеството с придружително писмо рег.№ 32-265241/11.09.2020 г. и видно от
приложеното известие за доставяне, е връчено на служител – А. Б.на 14.09.2020
г. Жалбата срещу решението е депозирана на 25.09.2020г.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, като съображенията на настоящата съдебна инстанция за
това са следните:
Обжалваното решение е
издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция
„Митници“, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на чл. 5,
т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент (ЕС) № 952/2013). Към датата на издаване на обжалваното решение
същият спада към митническата администрация на Република България, има
качеството на длъжностно лице от митническо учреждение, което осъществява
митнически надзор и контрол по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, и изрично с
приложимите към този момент разпоредби от националното законодателство (чл. 19,
ал. 1, предл. второ и ал. 4 и сл. от Закона за митниците) е оправомощен да
прилага определени митнически разпоредби и издава решения по прилагането на
митническото законодателство.
Решението е издадено в
изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.
В административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяна на решението.
Съгласно чл. 22, § 6 от
МК, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя,
митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и
му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от
датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След изтичане на
този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението.
Дружеството – жалбоподател
е уведомено надлежно за предстоящото издаване на административен акт с
неблагоприятни последици, като му е предоставен разумен срок (с оглед правната
и фактическа сложност на казуса) да изрази своето становище. Решението за
определяне на нов размер на митническо задължение по подадената от дружеството
митническа декларация е издадено след изтичане на дадения тридесетдневен срок.
В същото са изложени доводите на административния орган, обусловили определянето
на нов размер на митническото задължение.
По отношение на
възражението за допуснато съществено нарушение на процесуални правила в
административната процедура, с оглед на факта, че на жалбоподателя не е връчена
заповедта за възлагане на проверка, следва да бъде отбелязано следното: Законът
за митниците изрично предвижда възможността за провеждане на последващ
документален контрол на вече приети митнически декларации (чл. 74). В настоящия случай действително се
удостоверява иницииране на такъв последващ документален контрол върху множество
декларации, сред които и процесната. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗМ, извършването
на последващ документален контрол е допустимо да се инициира и служебно от
органа, както е процедирано в процесния случай. В случая служебната проверка е
започнала въз основа на Заповед № ЗТД-2000-227/07.05.2020г. на Директора на ТД
„Северна морска“, като не се спори, че тази заповед не е била връчена на
жалбоподателя, нито преди, нито в хода на проверката. Липсата на уведомление на
проверявания от страна на органа обаче не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила. Този извод съдът извежда от факта, че за
законосъобразното провеждане на производството по чл. 84 от ЗМ, не се изисква
издаване на нарочен акт, който да поставя началото му. Няма и законова, респективно
подзаконова норма, която да изисква връчване на този акт на проверявания
субект. Такива действия са императивно изискуеми за митническия орган само в
производството по чл. 84а - чл. 84л от ЗМ. Отделно от изложеното съдът приема,
че невръчването на заповедта за започване на производството по чл. 84 от ЗМ не
е накърнило правото на защита на жалбоподателя. От приложените и неоспорени
доказателства по административната преписка следва непротиворечив извод, че дружеството
е участвало в провежданото производство, като ефективно е осъществило защитата
си, чрез депозиране на становища и представяне на доказателства.
Ето защо, съдът намира, че
оспорваният акт, като постановен от компетентен орган и в надлежната нормативно
определена форма и съдържание, се явява валиден. Макар и валиден, преценявайки
приобщените по делото писмени доказателства, съставляващи част от
административната преписка, както и допълнително представените такива, съдът намира
атакуваното решение за постановено в противоречие с материалния закон поради
следните съображения:
Спорен по делото е въпросът
за прилагането на материалния закон и по-конкретно за прилагането на
разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. В тази връзка следва да се
има предвид, че правната уредба, касаеща определянето на митническата стойност
на въвежданите на територията на съюза стоки с необщностен произход, е
хармонизирана напълно чрез Кодекса. Основната уредба, която касае определянето
на митническата стойност, върху която се следват митните сборове, се намира в
Глава 3 на Кодекса, именувана Стойност на стоките за митнически цели. В
разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общият принцип за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, тоест въз основа на
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местозначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Кодекса
са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те
са в отношение на субсидиарност, както по отношение на метода, посочен в чл. 70
от Кодекса, така и помежду си. За да се премине към тези субсидиарни методи,
следва да са налице основателни съмнения досежно декларираната в декларацията
на въвеждащия стоката на територията на общността стойност. Тези съмнения
следва да бъдат манифестирани пред въвеждащия стоките и едва ако не бъдат
разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по
субсидиарно предвидените методи. Терминът „основателни съмнения“ няма
хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което
следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно
конкретно установени факти и обстоятелства.
Според постоянната съдебна
практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 и
Решение от 19 март 2009 г. по дело C 256/07, правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности. При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи съответно имат задължение да положат
необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки.
Въз основа на изложеното
следва да се приеме, че в тежест на митническия орган е да обоснове на първо
място „основателността“ на своите съмнения, неприемането на декларираните
договорни стойности на внасяните стоки и решението си по чл. 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на стоките не може да се определи
по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, поради което пристъпва към
определянето й по вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съответно митническият
орган е длъжен да събере доказателства и да изложи конкретни мотиви в своя акт
за тези обстоятелства. Едва след като събере доказателства и изложи конкретни
мотиви, относими към съответния случай, органът може да определи митническата
стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Видно от мотивите на
оспореното решение, в случая преминаването на определянето на митническата
стойност по субсидиарно разписаните в Кодекса методи митническият орган
аргументира с необичайно ниска стойност на декларираното в сравнение със справедливата
цена на стоки със същия код по КН, произход и сравним период, извлечени от
информационната система „THESEUS“
на Joint Research Centre към
ЕК. Определяйки митническата стойност не на база на мерната единица бройка, а
на база мерната единица килограм, митническият орган сочи, че в процесната
декларация тя е 20.64 лв. за килограм, а справедливата цена на килограм е 41.29
лева. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че справките от системата „THESEUS“ се отнасят до цитираните в решението
„справедливи цени“ на стоките, които цени обаче се включват в обхвата на
митническия контрол едва с изменението на Закона за митниците, обн. ДВ, бр.
102/2019 г., в сила от 01.01.2020 г. С посоченото изменение е създаден новият
чл. 195а от ЗМ и е дадена дефиниция на понятието „справедливи цени“ в § 1, т.
40 от ДР на ЗМ, поради което същите не могат да се ползват за остойностяване на
стоки, внесени в предходни периоди. Освен това „справедливите цени“ са въведени
с различни цели от преследваните с оспореното Решение – те касаят проверката на
митническата декларация преди допускане на стоките за свободно обращение и то
за представяне на обезпечение. При това следва да се отбележи, че правото на ЕС
не предвижда метод за определяне на митническата стойност на база сходство по
тарифен номер и в различни мерни единици. Няма как да се обоснове този подход, тъй
като цените на стоките в справките от системата „THESEUS“ са обобщени на високо
ниво – по тарифен номер от КН, а не по отделен артикул, както е в МД, поради
което не може да се изчисли единичната цена на всяка от процесните стоки в
зависимост от нейното приложение и функции. Недопустимо е извършеното от органа
приравняване на декларираните в МД бройки трикотажни стоки към килограми. В
случая става въпрос за трикотажни изделия – жилетки, пуловери, елеци, чиито функционални
белези предполагат, че за изследването на сходството на тази стока с друг внос
на сходни стоки е ирелевантно теглото, доколкото то не е нито основна, нито
определяща стоката функционална характеристика.
Дотук изложеното води до
извод, че не е налице обосновано от доказателствата по делото основателно
съмнение по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, поради което
настоящата инстанция приема, че митническият орган не е следвало да преминава
към методите за остойностяване на вноса, разписани в разпоредбите на чл. 74, §
1 - 3 от Кодекса.
Извън горното следва да се
отбележи, че решението е незаконосъобразно и с оглед неправилното прилагане на
разпоредбата на чл. 74, § 3 от Кодекса, дори и да се приеме, че митническият
орган е обосновал както основателните си съмнения за недостоверността на
декларираната от жалбоподателя митническа стойност, така и неприложимостта на
субсидиарните методи за остойностяване по чл. 74, § 1 във вр. с § 2 от Кодекса.
Текстът на чл. 74, § 3 от
Кодекса гласи следното: „Когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а/
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; б/ член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в/
настоящата глава“.
Според релевантните мотиви
на решението, посветени на определянето на новата митническа стойност на
процесния внос, когато митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде
определена чрез прилагането на разпоредбите на чл. 70 до чл. 74, § 2, буква г
включително, тя трябва да се определи чрез разумни способи, на базата на вече
приета митническа стойност за стоки със същия код по ТАРИК, произход и подобно
описание, която не е необичайно ниска. От така изложените мотиви обаче не става
ясно коя именно буква от разпоредбата на чл. 74, § 3 от Кодекса според
митническия орган е приложима и защо. Следва на плоскостта на изложеното да се
подчертае, че именно стриктното прилагане на изискванията на чл. 70 до 74 от
Кодекса при доказаност на предпоставките, разписани в уточняващите разпоредби
на чл. 140 от Регламента за изпълнение, представлява гаранция срещу произволно
и недостоверно определяне на митническата стойност. В тази връзка съдът изцяло
възприема възраженията на жалбоподателя, че от цитираните митнически декларации,
използвани за сравнение, не може да бъде извлечена информация относно
произхода, модела, качеството, вида на материала на трикотажните изделия, като
е факт и съществената разлика в бройките и различните условия на транспорт,
които несъмнено влияят пряко на ценоопределянето.
На следващо място, следва
да бъде отбелязано, че направеното от жалбоподателя възражение за недължимост
на установените задължения с оглед изтекъл давностен срок също се явява основателно.
В тази връзка следва да се има предвид текста на чл. 103 от Регламент № 952/13,
който текст регламентира краен срок за митническо задължение: пар. 1. Длъжникът
не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от
датата, на която е възникнало митническото задължение; пар. 3. Срокът, определен в параграф 1, се
спира, когато: а) в съответствие с член 44 е подадена жалба; такова спиране се
прилага считано от датата на подаване на жалбата и продължава за времето на
производството по обжалването; или б) в съответствие с член 22, параграф 6
митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които
възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се
прилага считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника
е предоставена възможност да изрази становището си. Нормата на чл. 103 обаче,
съгласно чл. 288, пар. 2, се прилага от 01.06.2016г.
Според приложимите чл.
201, пар. 1, б. „а“ и пар. 2 от Регламент № 2913/92, вносно митническо
задължение възниква с допускането за свободно обращение на стока, подлежаща на
облагане с вносни сборове, от момента на приемане на митническата декларация.
По правилото на чл. 217, пар. 1 от същия регламент размерът на вносните
сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде
изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с
необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг
носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет.
Длъжникът, на основание чл. 221, пар. 1 следва да бъде уведомен за размера на
сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет.
В настоящия случай размерът на сборовете, произтичащ от митническото задължение
е бил определен в по-малък размер, като е дължимо вземането на сборовете под
отчет до пълния им размер, което регламентът определя като последващо вземане
под отчет. Последващото вземане под отчет не изключва задължението на
митническия орган по чл. 221, пар. 1 от Регламент № 2913/92 за уведомяване на
длъжника. В случая Митническа декларация № 159BG002002Н093704 е подадена на
04.05.2015г., от който момент възниква и митническото задължение, а срокът по
чл. 221, пар. 3 от Регламент № 2913/92, който е тригодишен, е изтекъл на 04.05.2018г. Правомощието на митническия
орган да извърши уведомяването е преклудирано на основание чл. 221, пар. 3 от
Регламент № 2913/92, а митническото задължение е погасено по смисъла на чл. 233
МК. Съгласно т. 28 от решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по съединени дела
С-124/08 и С-125/08, параграф 3 на член 221 от Митническия кодекс предвижда
правило за давността, според което уведомяването не може да се извърши след
изтичането на 3-годишния срок от датата на възникване на митническото
задължение. Съгласно т. 80 от решението на СЕС от 15 март 2018 г. по дело
C-256/16, по отношение на прогласеното в чл. 221, пар. 3 от МК правило следва
да се припомни, че то действително не само създава пречка за уведомяването на
длъжника за размера на митата след изтичането на срок от три години, считано от
момента на възникване на митническото му задължение, но и води, след изтичането
на посочения срок, до погасяване на самото митническо задължение (вж. в този
смисъл решение от 23 февруари 2006 г., Molenbergnatie, C-201/04, EU: C: 2006:
136, т. 39 и 41). Според решението на СЕС от 10.12.2015 г. по дело С-427/14 /т.
32 – т. 36 доколкото член 78 от МК не въвежда давностен срок за последващ
контрол на митническите декларации, държавите членки могат, с оглед на общия
принцип на правната сигурност, да установят разумен давностен срок за тази
процедура. При все това, макар този член да не предвижда специален срок в това
отношение, трябва да се отбележи, че съгласно член 221, параграф 3 от МК
митническите органи могат да съобщят на длъжника нов размер на митническото
задължение в тригодишен срок от възникването на това задължение. След като
изтече този срок, задължението е покрито с давност и следователно е погасено по
смисъла на член 233 от МК (вж. решение Direct Parcel Distribution Belgium,
C-264/08, EU: C: 2010: 43, т. 43) В този смисъл е и т. 40 от решението на СЕС
от 27 февруари 2014 г. по дело C-571/12.
Следва да бъде отбелязано
по повод изложеното в оспорвания административен акт, че този срок не касае
задължението за ДДС и че същото се погасява с изтичането на предвидената в ДОПК
петгодишна давност, че Регламент 2913/1992 притежава общо приложение и е
задължителен в своята цялост, като е директно приложим във всички държави -
членки на ЕС, съгласно чл. 288, пар. 2 ДФЕС. В този смисъл Решение № 4723 от 01.04.2019
г. на ВАС по адм. д. № 13309/2018 г., I о.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ е постановил
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на делото
основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Следва да бъдат присъдени такива общо в размер на 1 050 лева, от които 50 лева - държавна
такса за образуване на делото, и 1 000 лева - възнаграждение за един
адвокат. Във връзка със своевременно направеното възражение на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да бъде отбелязано, че
възнаграждението е съобразено както с действителната правна и фактическа
сложност на делото, събрания доказателствен материал и осъщественото
процесуално представителство, така и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Разноските, съгласно § 1,
т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Митници“,
която е юридическото лице – чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято структура е включен
административният орган, издател на оспорения акт.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-26481З/10.09.2020 г.
към МД: 15BG002002H0093704/05.09.2015 г.
на Директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ в Агенция
„Митници“.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да заплати на „ГЛОБАЛПАК БГ“ ООД, ЕИК : 201******, седалище и адрес на
управление: гр.Х. ул.“Ю. № *, представлявано от управителя Ш.С.Х., съдебни разноски в общ размер от 1 050
(хиляда и
петдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: