№ 5283
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110132658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби на ответниците, с които молят за изменение на
решението в частта за разноските, като бъде намалено присъденото в полза на ищеца
адвокатско възнаграждение, предвид че делото не се отличавало с правна и
фактическа сложност. Молителят „*********“ ЕАД моли същото да бъде намалено до
150лв., а молителят „****“ ЕООД до размер не по-висок от този по Наредба №
1/2004г.
Насрещната страна е подала отговори, в които излага съображения за
неоснователност на молбите. Твърди, че адвокатското възнаграждение не е по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., а е реално заплатено. Посочва, че ответникът „*********“ ЕАД не е
направил възражение за прекомерност, поради което е недопустимо да го прави за
пръв път с молбата по чл. 248 ГПК. По отношение на другата молба посочва, че
възнаграждението е под минимума по Наредбата.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбите са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, като в
случая не е необходимо представянето на списък по чл. 80 ГПК, доколкото се иска
изменение на присъдените в полза на насрещната страна разноски, поради което
молбите са допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни.
По делото не е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ, в който случай същото се определя от съда,
а за реално заплатено възнаграждение. В този случай важи правилото на чл. 78, ал. 5
ГПК, според което по искане на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък
размер на разноските за адв. възнаграждение, но не по-малко от минималния размер
съобразно Наредба № 1/2004г. Тоест, за да бъде намалено като прекомерно реално
заплатеното адвокатско възнаграждение, задължителна предпоставка е възражение от
насрещната страна в тази насока, в който смисъл е и практиката на ВКС. В настоящата
хипотеза, от страна на ответника „*********“ ЕАД няма въведено своевременно
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. Същият оспорва
материалната затрудненост на ищеца за дължимост на възнаграждение по чл. 38, ал. 2
1
ЗАдв., но това е неотносимо към настоящия случай. Направено за пръв път с молбата
по чл. 248 ГПК възражението за прекомерност се явява недопустимо. Отделно от това,
претендираното от ищеца адв. възнаграждение е под минимума по Наредба № 1/2004г.
По отношение на адвокатското възнаграждение за иска срещу ответника „****“
ЕООД, следва да се посочи, че същият отправя искане възнаграждението да бъде
намалено до минималния размер по Наредба № 1/2004г. Цената на този установителен
иск е равна на стойността на договора – чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. По договора за
предоставяне на поръчителство уговореното възнаграждение е в размер на 3927,11лв.,
което представлява стойността на договора и съответно цената на установителния иск.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение при такъв материален интерес
възлиза на 692,71лв. според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. Ищецът е заплатил
и му е присъдено възнаграждение в размер от 650лв., като този размер очевидно е по-
нисък от минималния по Наредбата.
С оглед изложеното, молбите се явяват неоснователни.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на ответниците от 16.12.2024г. за изменение на
решението по реда чл. 248 ГПК в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2