РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Кюстендил, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231500600304 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.Р. И. от САК, защитник на А.
Г. С., срещу присъда №43 от 12.10.2022г. по НОХД№377/2022г. по описа на
Районен съд-Дупница, с която подсъдимата е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК, като при
условията на чл.54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 7 месеца, изпълнението на което е отложено с 3-годишен изпитателен срок.
Жалбата, която е своевременно депозирана, критикува присъдата
изцяло, като счита същата за неправилна, постановена в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, необоснована и при явна
несправедливост на наложеното наказание. Иска се 1.отмяна на присъдата и
1
постановяване на нова, с която подсъдимата бъде призната за невиновна и
оправдана в извършване на престъплението, за което й е повдигнато
обвинение; евентуално: 2. оправдаване на подсъдимата и налагане на
наказание по УБДХ и 3. Изменение на присъдата чрез преквалифициране на
престъпление в такова по основния състав, респ. освобождаване на
подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на минимално наказание
при условията на чл.78а НК.
Така се поддържа жалбата от защитника и подсъдимата.
Прокурорът от ОП-Кюстендил пледира за потвърждаване на
процесната присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на
фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както
поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК,
като съобрази релевираните в жалбата оплаквания, намира същата за
допустима, доколкото е предявена от надлежна страна и в срока по чл.319
НПК. Разгледана по същество, същата е частично основателна в частта
относно необходимостта от преквалификация на деянието, което налага
изменение на присъдата.
Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда подсъдимата А. Г. С. е призната за виновна в
това, че на 25.08.2020 г. в хотелски комплекс „Горски кът“, находящ се в
землището на Рилски манастир, общ.Рила, обл.Кюстендил е извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, след значителна употреба на алкохол,
предизвикала скандал, придружен с крясъци, чукане по вратите на останалите
гости на хотела и предизвикване на скандал с тях, отказ да представи
документ за самоличност на служители на МВР с думите „Какви сте вие, бе?,
показвайки неприличен жест с ръка /среден пръст/ и нанасяйки удар в лицето
на служител на МВР, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм - престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 НК, като
на основание чл.54, вр. с чл.37, ал.1, т.1а НК й е наложено наказание 7 (седем)
месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66, ал.1 НК е отложено
„изтърпяването“ на наказанието за срок от 3 (три) години, считано от датата
на влизане на присъдата в сила.
2
Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е
анализирал събраните доказателства, въз основа на които е изградил изводите
си по фактите и правото.
Преценявайки, че не е налице необходимост от събиране на нови
доказателства, въз основа на събраните и проверени от първия съд такива, в
изпълнение на задължението си за извеждане на своя фактология по делото,
КОС прие следното от фактическа страна:
Подсъдимата А. Г. С. е родена на 19.03.1973г. в гр.София, българка,
български гражданин, със средно специално образование, неосъждана,
омъжена, служител в „БТК“АД, ЕГН**********.
На 25.08.2020г. подсъдимата и св.Х. се настанили в хотел „Горски
кът“ в близост до Рилски манастир. Вечерта седнали на терасата на
ресторанта да вечерят, като употребили и алкохол. С., повлияна от алкохола,
влязла в пререкание с персонала и гости на хотела. Решили да се приберат в
стаята, като подсъдимата взела допълнително алкохол от бара. От стаята на
подсъдимата продължило да се вдига шум, което провокирало настанените в
съседните стаи да се оплачат от това. Св.Д., която била управител на хотела,
чукала на стаята на подсъдимата, за да ги помоли да не вдигат шум, но те не
отворили. Св.О., който работел на рецепцията и на бара в хотела, се обадил на
тел.112 около 22:30ч. и съобщил за случващото се. На същия телефон 4 пъти
звъняла и подсъдимата, давайки противоречива информация.
На постъпилия сигнал се отзовали полицейските служители –
свидетелите Г. и К.. Пред стаята на подсъдимата установили, че чува силен
шум. След няколкократни почуквания тя и св.Х. се показали. Полицаите се
легитимирали като служители на РУ-Рила и поискали документи за
самоличност, подсъдимата се развикала и показала среден пръст на св. К.,
отказвайки да им представи лична карта. Св.Х. дал своята лична карта, и
полицейските служители отишли до служебния автомобил да извършат
справка и да докладват на дежурния. Върнали се до стаята, пред която ги
чакали свидетелите О. и Д.. Подсъдимата, която отворила вратата отново
отказала на св.Г. да представи документ за самоличност. Същата се държала
арогантно и агресивно. Св.Х. се опитал да я успокои, но подсъдимата
продължавала да крещи, след което замахнала с ръка и ударила св.Г. по
лицето. След това посегателство на подсъдимата били поставени белезници и
3
била заведена в патрулния автомобил, с който била закарана в РУ- Рила и
задържана за 24 часа.
Горепосочената фактология се подкрепя от събраните гласни и
писмени доказателства: показанията на свидетелите О., Д., С., Г. и К.,
включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК части,
справки от Дирекция "Национална система 112" и „Виваком България“ЕАД, в
това число справка за съдимост на подсъдимата.
Така изложената фактическа обстановка е приета в съответен вид и от
първата инстанция.
КОС намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Настоящия съдебен състав констатира, че първата инстанция
е изложила конкретни съображения кои доказателства кредитира и кои не и
причините за това. При установяване на фактите по делото ДРС не се е
произнесъл извън фактическите твърдения в обвинителния акт, като не е
приел за установена различна фактология относно главния факт, който
подлежи на установяване в процеса от гледна точка на съществените
елементи -дата, място на извършване на деянието, съдържанието му и
участието на подсъдимата в него, като се е произнесъл съответно по
обвинението, за което подсъдимата е предадена на съд. В този смисъл не е
налице допуснато съществено процесуално нарушение, което да ограничава
правото на защита на подсъдимата.
В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на
събраните доказателствени източници, настоящият въззивен състав прие
следното:
Фактическите констатации относно датата, мястото на извършване на
деянието, съответно негово авторство, съдът изведе от наличния по делото
доказателствен материал, който в тази си част е непротиворечив. Относно
обстоятелствата, че на 25.08.2020г. в хотел „Горски кът“ край Рилски
манастир подсъдимата С. е имала скандално поведение, съпроводено с
крясъци, показала е неприличен жест (среден пръст) на полицай - св.К. и е
4
ударила шамар на полицай - св.Г. - обстоятелства, поставени в основата на
процесното обвинение. Посочените релевантни обстоятелства се доказват
категорично от показанията на посочените свидетели, които са еднопосочни
по съдържание, логични и непротиворечиви, поради което въззивният съд ги
счете за достоверни и ги кредитира изцяло.
Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимата и
показанията на св.Х.. Същите са прецени като недостоверни, доколкото са
изолирани и противоречат на всички останали кредитирани от съда
доказателствени източници.
Ето защо, доводите, изложени в подкрепа на жалбата, не може да
бъдат споделени в пълния им обем.
Анализираните от първоинстанционният съд доказателствени
източници, преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен,
изключващ всякакво съмнение извод - че подсъдимата с гореописаните
действия е осъществила състава на престъплението хулиганство. Несъмнено
описаните по-горе фактически действия имат хулигански характер.
За да е осъществен фактическия състав на хулиганството, следва да е
налице от обективна страна осъществяване на изпълнителното деяние чрез
действие - "извършване на непристойни действия", представляващи грубо
нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. То има оценъчен характер от страна на законодателя, който сочи
възможното разнообразие от действия, стига същите да са непристойни.
Такова е всяко неприлично, безсрамно действие, което явно противоречи на
възприетия морал. В настоящия случай според въззивния съдебен състав
несъмнено осъществените от подсъдимата действия имат такъв характер.
Тези действия имат безпардонен и безсрамен характер и са довели до чувство
на възмущение сред присъстващите на инцидента лица.
За да е налице деяние по чл.325, ал.1 НК, непристойните действия
следва кумулативно да притежават два признака - да представляват грубо
нарушаване на обществения ред и да изразяват явно неуважение към
обществото. КОС счита, че поведението на подсъдимата представлява
демонстрация против установения обществен ред. Тези й действия, освен че
са в грубо нарушение на обществения ред, представляват и явно неуважение
към обществото, т. е. налице е вторият кумулативен признак от визирания
5
фактически състав. Такова е налице, когато чрез действията си деецът
изразява открито висока степен на неуважение към личността. Безспорно
посоченото по- горе поведение представлява ярка демонстрация и висока
степен на незачитане на личността на гражданите и на установения морал.
Поведението на подсъдимата е скандализиращо и възмутително; начина на
извършването - чрез физическа и словесна агресия представлява незачитане
на нормите на нормално човешко общуване. Толерирането на подобно
поведение е напълно неприемливо от гледна точка на обществения морал и
ред. Подсъдимата е демонстрирала, че не се смята за обвързана от
съществуващите социални норми на поведение, че стои над тях и се отнася
пренебрежително към тях.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици, и с деянието си е целяла да наруши обществения ред и да
скандализира обществото. Независимо, че тя била употребила алкохол,
същата не е загубила представа за действителността, възприемала е правилно
събитията и реагирала на тях, като същевременно е имала способност да
контролира действията си. От тази гледна точка подсъдимата е съзнавала, че
действията й са непристойни, нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, предвиждала е противообществения
характер на тези действия и възприемането им и от други лица и е целяла това
обстоятелство.
Настоящият състав на КОС обаче не споделя извода на ДРС, че с
деянието е осъществен квалифицирания състав по чл.325, ал.2 НК, респ., че
деянието е осъществено с изключителен цинизъм.
Правният прочит на приетите за установени фактически
обстоятелства не позволява такъв извод.
За да е изключително цинично, поведението трябва да е особено
нагло и безсрамно. С изключителен цинизъм се характеризират проявите на
нарушаване на правилата за приличие с афиширането на развратни действия
от дееца, с които по омерзителен начин се нарушават устоите на морала и
обществения ред. Такива данни по делото обаче не се установиха.
В този смисъл са налице обективните и субективни елементи на
престъпния състав по чл.325, ал.1 НК и подсъдимата следва да бъде призната
6
за виновна по това обвинение и да бъде оправдана в частта от обвинението, че
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и за
квалификацията по чл.325, ал.2 НК.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от подсъдимата
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено порицание, с оглед факта, че същата не е
осъждана, по отношение на нея не е прилаган института, регламентиран в
чл.78а НК, от деянието няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди,
както и поради липсата на отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 НК,
съдът прие, че са налице кумулативно изискуемите се условия за прилагане
на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на подсъдимата
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете както
смекчаващите, така и отегчаващите отговорността на подсъдимата
обстоятелства, при което прецени, че е налице лек превес на смекчаващите
такива, поради което намери за справедливо да наложи административно
наказание „глоба“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно
минало на подсъдимата и факта, че инкриминираното и обществено
неприемливо поведение е инцидентна проява в живота й и не носи белезите
на системно такова отношение. Като отегчаващо обстоятелство бе отчетено
завишената степен на обществена опасност на деянието.
Отчитайки посочените обстоятелства, настоящата инстанция прие, че
административно наказание в посочения размер ще способства в пълна
степен за изпълнение целите на наказанието.
При извършената на основание чл.314, ал.1 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменение или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същата следва да
бъде изменена в посочения смисъл.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.3, вр. чл.337,
ал.1, т.2 и 4 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ присъда №43 от 12.10.2022г., постановена по
НОХД№377/2022г. по описа на Районен съд-Дупница, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, осъществено от подсъдимата А. Г. С.
(с установена по делото самоличност) от престъпление по чл.325, ал.2 НК, вр.
с ал.1 НК в престъпление по чл.325, ал.1 НК, като я оправдава по
първоначално повдигнатото й обвинение за квалификацията по чл.325, ал.2
НК и за това, че деянието по своето съдържание да се отличава с
изключителен цинизъм.
ОСВОБОЖДАВА подсъдимата А.Г.С. от наказателна отговорност,
като й налага административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лева.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8