Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Царево, 01.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Мария Москова
При секретаря : Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 409/2019г. по
описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от А.В.С., *** адвокат Т. И. П., и съдебен
адрес:*** ***ПРОТИВ „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г.К.Г., ***, с която са предявени обективно съединени искове
по чл.134 от ТЗ , а при
условията на алтернативност – обективно съединени искове по чл.240 от ЗЗД или
по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е съдружник в ответното дружество „***“
ООД, ЕИК ***, като притежава 25 дяла с номинална стойност по 10 лева всеки от
капитала на дружеството. Твърди, че за периода от 25.3.2014 до 10.10.2015 г., е
внесъл по сметка на ответното дружество общо сума в размер на 31 514 лева,
както следва: на 25.3.2014 г.- 2440 лева; на 26.11.2014 г. - 4557 лева; на 15.01.2015
г. - 250 лева; на 26.01.2015 г.-4350 лева; на 4.2.2015 г-1890 лв.; на 5.5.2015
г.- 11000 лева и на 10.10.2015 г. - 7027 лева. В потвърждение на това *** на
ответното дружество е издал на 11.10.2016 г. удостоверение, видно от което тези
вноски са направени от ищеца в качеството му на съдружник в ответното дружество
„в съответствие с притежаваните от него дялове”. Ищецът твърди, че не му е
известно ответното дружество да е приемало решения за извършване на
допълнителни парични вноски от съдружниците, въпреки че парични средства са
внасяли и останалите съдружници.
Посочените по-горе суми са били за заплащане на
довършителните работи и въвеждане в експлоатация на собствената на дружеството
сграда с идентификатор ***по ККР на град Царево, кв. Василико. Ищецът смята, че тези суми са дадени в заем на
ответното дружество, въпреки че договори за заем не са били подписвани.
Уговорките между съдружниците са били устни, внесените от тях суми, в т. ч и от
ищеца, са били осчетоводени от ответника
със задължение за връщане, видно от молба вх. №***г. до Окръжен съд - Бургас по
т. дело №***г, без да е уговорен падеж.
Твърди се, че след 2017 година отношенията между
съдружниците се влошили и въпреки, че сградата е била довършена и е било получено
удостоверение за ползване, съдружникът с най- голям дял в дружеството Д.Е.подал
искане за прекратяване на „***“ ООД на основание чл. 155 т. 1 от ТЗ, по което е
образувано т. дело №***г. по описа на ОС- Бургас. По делото ищецът бил
конституиран като трето лице помагач на страната на дружеството. *** на
дружеството, ответник по иска, заел позиция, подкрепяща искането на ищеца. По
това дело на ищеца му станал известен
протокол на ОС от 29.7.2015 г., на което той не е присъствал и не е бил
поканен, видно от който, той е бил задължен на внесе „дялова вноска” в размер
на 9603 лева. Тази сума не е внесена, но с оглед съдържанието на този протокол,
както и с оглед посоченото в удостоверението от 11.10.2016 г., ответното
дружество е приемало парични суми от съдружниците като допълнителни парични
вноски.
Сочи, че на 27.5.2019 г. ответното дружество е провело
Общо събрание, на което ищецът е направил искане за връщане на внесените от
него суми в размер на 31 514 лева в срок до 1.6.2019 г., тъй като предоставяне
на сумите не е било обвързано със срок за връщането им. Въпреки това обаче, до
днес ответникът не е върнал посочената по-горе сума.
С оглед на изложеното моли да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати на основание чл.134 от ТЗ сумата в размер общо на 31
514 лева, внесена по сметките на
ответника, както следва: на 25.3.2014 г. - 2440 лева; на 26.11.2014 г. - 4557
лева; на 15.01.2015 г. - 250 лева;
на 26.01.2015 г. - 4350 лева; на 4.2.2015 г - 1890 лв.; на 5.5.2015 г. - 11000
лева и на 10.10.2015 г. - 7027 лева, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, алтернативно - да
бъде осъдено ответното дружество да му заплати на основание чл. 240 от ЗЗД
процесиите суми, представляващи главници по договори за заем, сключени в
периода от 25.3.2014г. до 10.10.2015 г., общо в размер на 31 514 лева, както
следва: на 25.3.2014 г. - 2440 лева; на 26.11.2014 г. - 4557 лева; на
15.01.2015 г. - 250 лева; на
26.01.2015 г.-4350 лева; на 4.2.2015 г-1890 лв.; на 5.5.2015 г.- 11000 лева и
на 10.10.2015 г. - 7027 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане
на исковата молба до окончателното им изплащане или да бъде осъдено ответното
дружество да му да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД процесиите
суми като платени без основание, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Ангажира
доказателства. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът„***“ ООД не е
депозирал писмен отговор, не е взел становище, не е оспорил ангажираните от
ищеца доказателства и не е направил
доказателствени искания.
В с.з., ищецът, редовно уведомен, се представлява от
адв.П., чрез която заявява, че поддържа исковата молба и уточнява същата, като
твърди, че процесните суми са били поискани от *** на дружеството да бъдат
внесени от ищеца като допълнителни парични вноски и процесните суми са били внесени от ищеца по
сметка на дружеството с основание „допълнителни парични вноски“ , като на
проведеното Общо събрание на 27.05.2019г. ищецът е поискал връчането на тези
суми, за което е определил срок до
01.06.2019г., като до момента сумите не са върнати. При условията на
алтернативност моли дружеството да бъде осъдено да заплати процесните суми на
ищеца на основание чл.240 или чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Моли исковата молба да
бъде уважена като основателна и доказана.
В с.з., ответното дружество, редовно уведомено, се
представлява от адв.Д., който оспорва исковите претенции като неоснователни. Признава,
че процесните суми са внесени по сметката на дружеството, признава, че същите
на са върнати на ищеца, но оспорва основанието, на което са били внесени, като счита,
че процесните суми са внесени на основание вноска на съдружник, а не на
основание допълнителни парични вноски, поради което оспорва исковите претенции.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери
за установено следното:
Предявени са
обективно съединени искове на основание чл.134 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД , а
при условията на алтернативност - на основание чл.240 или чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
По делото не се спори
между страните, а и от представените по делото документи се установява, че
ищецът е съдружник
в ответното дружество „***“ ООД, ЕИК ***, като притежава 25 дяла с номинална
стойност по 10 лева всеки от капитала на дружеството.
По делото не се спори
между страните, а и от заключението на в.л. А. по назначената и приета СИЕ се
установява, че в периода от 25.3.2014 до 10.10.2015 г., ищецът А.С. е внесъл по сметка
на ответното дружество сумите в размер общо на 31 514 лева, както следва: на
25.3.2014 г.- 2440 лева; на 26.11.2014 г. - 4557 лева; на 15.01.2015 г. - 250
лева; на 26.01.2015 г.-4350 лева; на
4.2.2015 г-1890 лв.; на 5.5.2015 г.- 11000 лева и на 10.10.2015 г. - 7027 лева.
За същите суми ***я на ответното дружество е издал на ищеца удостоверение от дата 11.10.2016г.,
с което удостоверява, че „…в съответствие и пропорционално на неговите дялове,
съдружникът А.С. е направил следните вноски в банковата сметка на
дружеството:…“, като сумите са внесени на основание решение на ОС на
дружеството от дата 20.06.2014г. Удостоверението е подписано от ***я на
ответното дружество и подпечатано с печата на дружеството, като автентичността
и истинността на това удостоверение не е оспорено от ответното дружество.
По делото е спорно между
страните на какво основание процесните суми са били внесени от ищеца в
банковата сметка на дружеството.
От приетото по делото
заключение на в.л. по СИЕ се установява, че процесните суми в размер общо на
31 514 лева са
били внесени от ищеца по банковата сметка на дружеството и осчетоводени от дружеството в Сметка 112 „Резерви“, в
която сметка постъпват суми от нетната отложена печалба на дружеството, както и
от допълнителни парични вноски на съдружниците. Доколкото дружеството е нямало
печалба през процесните 2014г. и 2015г., видно от публикувания в ТР баланс на дружеството, то в.л. е
категорично, че внесените от ищеца в сметката на дружеството през процесните
2014г. и 2015г. суми в размер общо на 31 514 лева са осчетоводени като
допълнителни парични вноски, направени в качеството му на съдружник.
От приложения по делото
Протокол от ОС на съдружниците на „***” ООД от дата 27.05.2019г. се установява,
че ищецът е направил искане внесените от него суми в размер общо на 31 514 лева
да му бъдат върнати в срок до 01.06.2019г., тъй като предоставянето на сумите
не е било обвързано със срок.
По делото не се спори
между страните, че към настоящия момент процесните суми не са върнати на
ищеца.
Гореизложената
фактическа обстановка налага извода, че в периода от 25.3.2014 до 10.10.2015
г., в изпълнение на решение на общото събрание на съдружниците на „***” ООД, ищецът
А.С. е внесъл по банковата сметка на ответното дружество допълнителни парични
вноски в размер общо на 31 514 лева, както следва: на 25.3.2014 г.- 2440 лева;
на 26.11.2014 г. - 4557 лева; на 15.01.2015 г. - 250 лева; на 26.01.2015
г.-4350 лева; на 4.2.2015 г-1890 лв.; на 5.5.2015 г.- 11000 лева и на
10.10.2015 г. - 7027 лева.
Съгласно разпоредбата на
чл.134 ал.1 ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби и при
временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени
да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Според ал.3 на
допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството, за тях може да
се уговори дружеството да плаща лихви и за връщането на допълнителни парични
вноски чл. 73в не се прилага. Касае се за особена форма на вътрешно финансиране
на дружеството, която поражда допълнително имуществено задължение за
съдружника. След постъпването на сумата в касата на дружеството възниква
задължение за последното да я върне в установения срок, респ. съдружникът става
кредитор на дружеството с вземане в
размер на внесената сума.
В разглеждания случай
допълнителните парични вноски А.С. в размер общо на 31 514 лева е следвало да му
бъдат върнати в срок до 01.06.2019г. По делото не е спорно между страните, че
към настоящия момент тези допълнителни парични вноски в размер общо на
31 514 лева не са върнати на ищеца.
При тези обстоятелства
съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява, ответникът да е
изпълнил задължението си по чл.134 ТЗ за връщане на съдружника А.С. сумата в
размер общо на 31 514 лева, представляваща допълнителни парични вноски,
направени в от 25.3.2014 до 10.10.2015 г., в изпълнение на решение на общото
събрание на съдружниците на „***” ООД. Касае се за парично задължение, чието
реално изпълнение е винаги възможно /чл.79, ал.1, вр. чл.81, ал.2 ЗЗД/.
По тези
съображения съдът намира, че предявените обективно съединени искове за
заплащане на основание чл.134 от ТЗ на сумата в размер общо на 31 514 лева,
представляваща допълнителни парични вноски, направени от ищеца в периода от
25.3.2014 до 10.10.2015 г., в изпълнение на решение на общото събрание на
съдружниците на „***” ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на иска – 17.09.2019 г. до окончателното й изплащане, са
основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца направените от него разноски по настоящето дело в размер общо на
3210.56 лева, от които държавна такса в размер на 1260.56 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1800
лв., възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лева, както и сумата в размер на 55.00 лева, представляваща
разноски по ч.гр.д. № *** по описа на
РС-Царево с предмет обезпечение на бъдещ иск на А.С. срещу „***“ ООД.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.134 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***я Г.К.Г., ДА ЗАПЛАТИ на А.В.С., *** , и съдебен адрес:*** ***адвокат
Т. И. П., сумата в размер общо на 31 514.00
лева, представляваща внесени по
сметките на ответника допълнителни парични вноски, както следва: на 25.3.2014
г. – 2 440.00 лева; на 26.11.2014 г. – 4 557.00 лева; на 15.01.2015г. – 250.00
лева; на 26.01.2015 г. – 4350.00 лева; на 4.2.2015 г – 1890.00 лв.; на 5.5.2015
г. – 11 000.00 лева и на 10.10.2015 г. – 7 027.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба – 17.09.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***я Г.К.Г., ДА ЗАПЛАТИ на А.В.С., *** , и съдебен адрес:*** ***адвокат
Т. И. П., сумата в размер 3210.56 лева, представляваща
разноски по настоящето дело, от които държавна такса в размер на 1260.56
лева, адвокатско възнаграждение в размер
на 1800 лв., възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лева, както и сумата в размер на 55.00 лева,
представляваща разноски по ч.гр.д. №
371/2019г. по описа на РС-Царево с предмет обезпечение на бъдещ иск на А.С.
срещу „***“ ООД, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :