Р Е Ш
Е Н И Е № 212
Гр. Нови пазар, 02.07.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 12.06.2018 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1225 по описа на съда за 2017 г. при секретаря Валентина Великова, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 6151 от 05.01.2017 г., подадена от С.С.М. с ЕГН ********** ***, офис 21, срещу Д.Ф.О. с ЕГН ********** ***. Ищцата твърди, че с присъда № 32 от 05.05.2015 г. по НОХД № 394/2015 г. по описа на ШРС ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325 от НК. В резултат на това престъпление ищцата претърпяла неимуществени вреди, останали некомпенсирани от ответника. При осъществена среща между пълномощника на ищцата и ответника, по повод евентуална компенсация, ответникът Д.О. демонстрирал арогантно поведение. В деня на самото деяние той нанесъл множество телесни увреждания на ищцата, които, макар и леки по своята правна същност, причинили трайно болезнено състояние у нея. Причинените белези от тези повреди всеки път й напомняли ужаса, който претърпяла в тъмнината в нощта на престъплението. В резултата от него тя развила фобия от това да е сред хора, започнала да будува, за да избегне кошмарите. В резултата животът й станал непълноценен, влошила качеството си на живот, загубила широк кръг от социални контакти. Счита, че един справедлив размер за обезщетяване на причиненото от ответника е сумата от 5000 лв., ведно с лихвата от деня на увредата до датата на завеждане на исковата молба за периода от 09.10.2015 г. до 04.10.2017 г. в размер на 1010,29 лв., като съдът осъди ответника да й заплати частична искова претенция от 1 000 лв., както и деловодните разноски.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата поддържа така предявения иск изцяло. Излага аргументи касателно основателността на иска досежно неговия размер. Счита, че по делото безспорно са доказани вредите, които случилото се е нанесло на психичното състояние на ищцата, поради което искът се явява изцяло основателен. Обръща внимание, че се касае за частичен иск.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор. Ответникът намира иска за процесуално допустим, но неоснователен. Извън нелогичните според него факти, исковата молба,твърди той, съдържа и неистини. Отрича да е отказал извинение на ищцата, като посочва ,че е бил помолен изрично да не контактува с нея. Нелогични намира и твърденията за останали трайни белези от леките телесни увреждания, защото те се изразявали в леки охлузвания и също така леки кръвонасядания, с процес на възстановяване според съдебномедицинската експертиза в порядъка на 7-10 дни. Ответникът заявява още, че ищцата продължава обучението си като докторант в Софийски университет, спечелила е конкурс за работа с най- висок брой точки при класирането, избрана е за общински лидер на младежка партийна организация канена е и участва като гост- лектор на обществени събития, пътува както в страната, така и в чужбина. Затова моли съдът да отхвърли исковата й претенция, като присъди и направените разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска. Счита,ч е исканата сума е многократно завишена. Заявява се, че физическите увреждания са много по-леки, от твърдяното в исковата молба, а относно психичното състояние на ищцата твърди, че липсват доказателства за понесени психични травми и асоциално поведение, поради което моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представената по делото присъда с мотиви по НОХД № 394/2015 г. на ШРС се установява, че ответника Д. Ф. О. с ЕГН ********** *** е се признат за виновен в това, че на 09.10.2014 г. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл удар с ръка в областта на лицето на С.С.М., притиснал я към стълбището и я дърпал по него, дърпал я за косата, с което й причинил лека телесна повреда – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, освободен е от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
От представените по делото доказателства се установява, че с действията си ответникът е причинил на ищцата лека телесна повреда – охлузвания и кръвонасядания, чийто период на възстановяване според експерта по цитираното НОХД е от 7 до 10 дни.
От свидетелските показания на св. С.Д.и от назначената и изцяло кредитирана от съда съдебно-психологична експертиза се установява, че след инцидента ищцата се е затворила. Започнала да страни от социални контакти, освен ако те не са свързани с професионалното й развитие. Започнала да поема множество служебни ангажименти, да се включва в различни служебни, политически или други инициативи, които да запълват времето й, започнала докторантура. Според заключението на СПЕ целта на това поведение било да накара ищцата да забрави за инцидента, но неуспешно. Според вещото лице ищцата и към момента не е преодоляла случилото се, забелязва се емоционална лабилност и фрустрация, появили са се фобии и разстройство на съня. Свръхангажираността според вещото лице е проява на защитно поведение, което трябва да я накара да забрави. Изрично вещото лице подчерта, че е насочила ищцата към консултации с психолог, защото до момента не е преодоляла травмата от случилото се.
Съдът не кредитира изцяло показанията на св. Г.Р., защото впечатленията му за състоянието на ищцата са само от снимки във фейсбук на жена с имена като на ищцата. От една страна, той дори не помни как изглежда ищцата и не може да каже дали става дума за същия човек или друг със съвпадащи имена. От друга страна, впечатленията от снимки, публикувани в социалните мрежи, не са пряко доказателство за емоционалното състояние на даден човек. По отношение на този факт (емоционално-психичното състояние на ищцата) има събрани преки доказателства (разпита на св. Д., която лично познава ищцата и има непосредствени впечатления за нея, както и СПЕ), които изясняват този въпрос в противоречие с показанията на св. Р..
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свое виновно действия или бездействие. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото безспорно се установи, че ответникът е причинил на ищцата увреждания, които представляват лека телесна повреда по смисъла на НК. С присъдата по цитираното по-горе дело съдът е признал ответникът за виновен, че като нанесъл побой, с който е причинил на ищцата лека телесна повреда, е нарушил обществения ред и спокойствие. Влезлият в сила съдебен акт по наказателното дело е задължителен за съда по въпроса дали деянието е извършено, кой го е извършил и какво е наказанието. Ответникът е осъден за това, че е причинили посочените телесни повреди независимо, че съдът е приел, че леката телесна повреда се поглъща от хулиганската проява. Поради това и на основание чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД той отговорят спрямо ищцата за понесените от нея неимуществени вреди.
В резултат на гореописаното престъпление, пострадалата е претърпяла болки и страдания, които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари. Затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче, не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения и други. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането, но в случая следва да се включат и измененията от личностен тип, до които е довела причинената на лицето травма.
Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетен пострадалия, едва след като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което се установи недвусмислено по делото. От вида и характера на причинените от ответника увреждания се налага изводът, че ищцата е претърпяла незначителни болки и страдания, непосредствено от самата физическа травма. Далеч по-сериозни се оказват последиците за психиката на пострадалата. По делото безспорно се установи, че и до момента тя не се е справила с психическата травма. Настоящият съдебен състав не споделя извода на процесуалния представител на ответника, че участието на ищцата в толкова много мероприятия и фактът, че е решила да продължи образованието си, означава, че тя не страда от психическа травма. Според изводите на вещото лице е точно обратното – всички тези дейности са опит чрез свръхангажираност да потисне спомена, но усилията й не са били успешни. Вещото лице е установило емоционална лабилност и фрустрация, поява на фобии и разстройство на съня. От свидетелските показания се установява, че са налице нарушения в социалния живот и контакти на пострадалата.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на процесуалния представител на ответника, че този размер на нанесените неимуществени вреди е прекомерен. Нанесеният побой над ищцата е оставила травма, която продължава за доста дълъг период от време – вече почти четири години. Предвид това съдът намира, че претенцията на ищцата за 5000 лв. не е прекомерна. Освен това трябва да се има предвид, че искът е предявен като частичен – само за сумата от 1000 лв. в този размер искът се явява определено основателен.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Ищцата е предявила иск за изтеклата от 09.10.2015 г. до 04.10.2017 г. (когато е заведено делото) в размер на 1010,29 лв. Това обаче, видно и от приложената разпечатка е дължимата лихва върху целия иск, докато претенцията по делото е частична и лихва следва да бъде присъдена само върху главницата, за която искът се уважава, т.е. само върху главницата от 1000 лв. Предвид това искът се явява основателен в размера от 202,35 лв.
Предвид извода на съда за основателност на иска и с оглед направените искания за произнасяне досежно разноските, съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 671 лв.
Освен това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на НПРС сумата от 50 лв., представляващи държавна такса по делото, от заплащането, на която ищцата е освободена по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Ф.О. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.М. с ЕГН ********** ***, офис 21, сумата в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляваща частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на нанесена на 09.10.2014 г. лека телесна повреда, като цялата претенция е в размер на 5000 лв., ведно със сумата от 202,35 лв. (двеста и два лева и тридесет и пет стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 09.10.2015 г. до 04.10.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 05.10.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 671 лв. (шестстотин седемдесет и един лева) деловодни разноски.
Отхвърля предявеният иск за лихвата над присъдения размер от 202,35 до пълния предявен размер от 1010,29 лв.
ОСЪЖДА Д.Ф.О. с ЕГН ********** *** да заплатИ по сметка на НПРС сумата от 50 лв. (петдесет лева) – държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова