№ 1165
гр. Пловдив , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330201457 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р. П. Н., ЕГН ********** против Електронен
фиш /ЕФ/ Серия К № 3770754, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят К., чрез процесуалния си представител адв. С.П., моли съда
да отмени обжалвания ЕФ. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. До съда е депозирано писмено становище от страната, чрез ст.
юрисконсулт Г.Б., която излага доводи за потвърждаване на ЕФ. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение при евентуално
уважаване на жалбата за намаляване на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното предвидено в закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
С обжалвания ЕФ отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
това, че на 24.06.2020г. в 08:34ч. на път II-64 км. 50, пред магазин Амек,
извън населено място, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС
– л. а. „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ***, установено с автоматизирано
техническо средство TFR1-M № 529, като при въведено с пътен знак В-26
ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/ч и
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача,
била установена скорост от 91 км/ч или превишаване на разрешената скорост
с 31 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран
собственик Р. П. Н., ЕГН **********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.2 вр. ал.1
от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП на
жалбоподателя Н. било наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.21
ал.2 вр. ал.1 от ЗДП за това, че е превишил максимално разрешената скорост
за движение, като при въведено с пътен знак В-26 ограничение от 60 км/ч, е
била установена скорост от 91 км/ч. Съгласно описанието на нарушението в
обжалвания ЕФ същото е извършено на път II-64 км. 50, пред магазин Амек,
извън населено място, именно където се твърди, че е било въведено
посоченото ограничение на скоростта. В същото време в приложения по
делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система /АТСС/ УРИ 6207р-8068/25.06.2020г. като място на контрол е
посочено път II-64 км. 44.
Използваното АТСС представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, поради което и съгласно изричната
разпоредба на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението
към наредбата. Посоченият протокол представлява официален свидетелстващ
документ, който се съставя по смисъла на горепосочената разпоредба на
наредбата и съдържа строго определени реквизити. Неговото изготвяне е
2
императивно и представлява основна гаранция за законосъобразност и
прозрачност на процедурата по установяване на нарушение с АТСС.
Изготвеният в случая протокол за използване на АТСС по съдържание не
съответства на процесното място на извършване на нарушението, посочено в
ЕФ, поради което и доколкото е задължително изготвянето на такъв протокол,
следва да се приеме, че несъответствието между него и ЕФ представлява
съществено процесуално нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на
обжалвания акт.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че съгласно постъпилото
по делото писмо изх. № 11-00-225/20.04.2021г. на Областно пътно управление
– Пловдив и приложената към него схема, км. 50+000 на път II-64 попада в
отсечка с две платна за движение преди гр. Пловдив, като в посока с. Труд -
гр. Пловдив /дясното платно за движение по километража/ не е наличен пътен
знак В-26. В този участък от пътя не са въведени никакви забрани или
ограничения с пътни знаци. Такъв знак е монтиран преди това, на км.49+860,
който въвежда ограничение на скоростта в района на новоизградената пътна
връзка преди крайпътния обект „Амек тойс“ и същият е бил наличен към
10.11.2020г. Освен това в писмото е посочено, че км. 44+000 на път II-64
„Карлово – Пловдив“ попада в отсечката между селата Граф Игнатиево и
Труд, като няма пътен знак В-26 за нито една от посоките на движение. Т. е.
съгласно изложеното в писмото на път II-64 км. 50+000, респ. път II-64 км.
44+000, няма въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26. Такъв
има на км.49+860 и то наличен към 10.11.2020г., т. е. след датата на
извършване на нарушението.
Предвид изложеното обжалвания ЕФ като незаконосъобразен следва да
бъде отменен.
Независимо от това обаче във връзка с направеното с жалбата
възражение, че заснетите и установени с мобилни системи нарушения не
могат да се отнесат към тези, за които чл.189 ал.4 от ЗДП предвижда
издаването на ЕФ, тъй като при тях е задължително присъствието на
контролен орган, следва да се отбележи, че същото не държи сметка, че с ДВ
бр. 54 от 05.07.2017г. посочената разпоредба е изменена. И за разлика от
предходната й редакция, която е предвиждала издаване на ЕФ в случаи на
нарушения, установени и заснети с АТСС, в отсъствие на контролен орган и
на нарушител, действащата, включително и към датата на извършване на
процесното нарушение, не съдържа такова изискване. Съгласно посочената
разпоредба в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за
нарушение, установено и заснето с АТСС.
На следващо място, с изменението на ЗДП с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г., е
отпаднало изискването на чл.165 ал.2 т.8 от същия закон, а именно
контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци и да
3
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет-страницата
на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез АТСС. При това положение с отмяната на чл.165
ал.2 т.8 от ЗДП следва да се счита отменена и съответната му разпоредба от
подзаконовия нормативен акт по неговото прилагане - чл.7 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
С оглед очерталия се изход на производството, съдът счита за
основателно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на направените разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което искането следва да бъде уважено,
като съдът отхвърля претенцията за разноски на въззиваемата страна.
Доколкото жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално заплатена
сума в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар, която кореспондира с
Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, съдът
счита, че следва претенцията да се уважи в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3770754, издаден от ОДМВР, с
който на Р. П. Н., ЕГН **********,на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4
от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от
ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. Н., ЕГН
********** сумата в размер на 300 лв., представляваща направени разноски
за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4