Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 659/12.06.2020 година,
град Бургас
Административен
съд - Бургас, на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър
Гальов
при секретар
С. Х. и прокурор Христо К.
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 427/2020
година
Производството
по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано
е касационна жалба, подадена от В.Г.К. с ЕГН ********** ***
против решение № 1628/20.12.2019 година по н.а.х.д. № 4612/2019 година на
Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 18
– 0769 – 002364/08.06.2018 година на началник на група в сектор „ПП“ при ОД –
Бургас на МВР (НП).
С НП, на К.,
за нарушение на чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ), е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
Касаторът
оспорва решението. Поддържа, че извършеното нарушение не е по КЗ, а по ЗДвП,
защото в момента на проверката, автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация и материалният закон е бил приложен неправилно от наказващия орган
и от РС. Твърди, че в административнонаказателното производство не е било
извършено пълно разследване на описаните обстоятелства и това е довело до съществено процесуално нарушение, засегнало
правото на защита на касатора. Твърди, че липсва виновно поведение от негова
страна, защото управляваният лек автомобил е бил собственост на трето лице
Иска
отмяна на решението и на НП.
Прокурорът
пледира неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна
страна.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
С НП К. е
санкциониран за това, че при извършена проверка на 13.04.2018 година, около 14:35
часа на булевард „Димитър Димов“ в град Бургас е установено, че управлява лек
автомобил с регистрационен № А 8878 КА, собственост на „Ем ен джи холидей“ (не
е посочена правноорганизационната форма на дружеството) с ЕИК *********, във
връзка с чието управление няма сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност” – към момента на проверката.
За да
постанови оспореното решение, РС е приел, че в административнонаказателното
производство не е допуснато съществено нарушение, както и че деянието е
квалифицирано коректно от наказващия орган.
Решението
е законосъобразно.
Съгласно
чл. 638 ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.
Възражението
на касатора, че РС не е отчел липсата на вина у водача при постановяване на
решението, не може да бъде споделено. Предвид приетото в теорията и практиката
разделение на формите на вината (непредпазливост и умисъл) и при тълкуване на
нормата на чл. 638 ал. 3 от КЗ, настоящият касационен състав счита, че доводът
за липса на субективната страна – като елемент от фактическия състав на
нарушението – е неоснователен. Изричното знание от страна на К., че управлява
автомобил без сключена застраховка би обусловило извод за извършване на
нарушението при умисъл, но за да е налице нарушение на чл. 638 ал. 3 от КЗ,
законът не изисква деянието да е било извършено само при тази форма на вината,
а допуска то да бъде осъществено и при непредпазливост, защото в противен
случай, при приложението на чл. 7 ал. 2 от ЗАНН, законодателят изрично би
предвидил, че непредпазливите деяния по този текст от КЗ не се наказват. В
конкретния случай, К. е имал възможност и е следвало да се убеди, преди да
пристъпи към управлението на МПС, че то е в изправност и за него са налице
съответните документи, удостоверяващи техническата му годност и сключването на
застраховка „Гражданска отговорност“. Като не е извършил необходимата проверка
(поради небрежност или самонадеяност), той е осъществил състава на чл. 638 ал.
3 от КЗ при форма на вината непредпазливост.
Не е
налице каквато и да е некоректност при правната квалификация на нарушението.
Нормата
на чл. 638 ал. 3 от КЗ предвижда, че лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.
По делото
се констатира, че К. е управлявал лек автомобил („моторно превозно средство“ по
смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП) и не е бил собственик на лекия автомобил. На
датата и в часа на проверката за автомобила не е била сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Като пълнолетен гражданин и
правоспособен водач, преди да използва МПС, К. е имал възможност да провери
дали за автомобила има сключена застраховка, но не го е направил. Налице е
пълно съответствие между признаците на фактическия състав на нарушението по чл.
638 ал. 3 от КЗ и фактите, установени от наказващия орган в производството пред
РС.
Дали с
деянието си касаторът е осъществил и още едно нарушение, освен описаното по КЗ
– такова по ЗДвП, е обстоятелство, ирелевантно за настоящия спор.
Жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1628/20.12.2019 година по н.а.х.д. № 4612/2019 година на Районен
съд – Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: