РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. Д.
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. Д. Административно наказателно
дело № 20231110212100 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 002246/25.07.2023 г., издадено от и.д.
директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград към КЗП, на „Максима България” ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 70 000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 231, вр. чл. 210в от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), изразяващо се в това, че на 28.02.2023 г. в гр. София, в обект магазин
„Т-маркет“ с адрес: гр. София, ул. „Персенк“ № 22, бл. 34 е използвало
заблуждаваща нелоялна търговска практика, като в търговския обект е
изложена за продажба стока кашкавал от краве мляко „Наборь“, разфасовка
от 200 гр. с поставен на продукта търговски етикет със зачертана цена 5.99
лева и обявена нова продажна цена от 4.49 лева, като при маркиране на каса
на същата стока по касов бон е 4.97 лева, като по този начин не е изпълнило
Заповед № 135/20.02.2017 г., влязла в законна сила на 10.04.2019 г., с която на
„Максима България“ ЕООД е забранено да прилага заблуждаваща нелоялна
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл.
1
68в от ЗЗП, като нарушението е извършено повторно, а именно след
влизането в сила на НП № 0043432/19.07.2021 г. на КЗП, влязло в сила на
28.11.2022 г.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „Максима България“ ЕООД, в която са релевирани
доводи за неговата неправилност. Твърди се, че АУАН и НП са издадени от
материално и териториално некомпетентни лица. На следващо място е
изложено, че е налице противоречие между АУАН и НП относно правната
квалификация на нарушението. Твърди се, че не са събрани доказателства,
които да доказват извършването на вмененото на дружеството
административно нарушение, доколкото поставената пред процесния продукт
намалена цена е била промоционална такава и е била валидна до 25.02.2023 г.,
включително, което е отразено на самия етикет. Релевирани са доводи за
погрешна правна квалификация на извършеното деяние, доколкото се твърди,
че е осъществено евентуално нарушение по чл. 68д, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 68д, ал.
2, т. 4, пр. 1 или по чл. 9, ал. 3 от ЗЗП, но не и по чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. В
този смисъл е изложено, че търговецът е посочил в поставения на стоката
етикет вярна информация, като не е премахнал същия след изтичане на
промоционалния период на стоката. Доколкото в случая не е налице
неизпълнение на Заповед № 135 от 20.02.2017 г. на председателя на КЗП, то и
дружеството-жалбоподател не е осъществило нарушение по чл. 210в ЗЗП.
Твърди се, че не е налице и повторност, доколкото дружеството не е
осъществило същото по вид административно нарушение. Релвирани са
съображения относно наличието на маловажен случай, поради което
административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на
чл. 28, ал. 1 ЗАНН. Изложени са и доводи за несправедливо определен размер
на имуществената санкция. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно, като в условията на евентуалност
да намали наложената имуществена санкция до предвидения в закона
минимален размер.
В хода на съдебното производство процесуалните представители на
дружеството-жалбоподател поддържат изложените в жалбата възражения,
като в допълнение е посочено, че в хода на съдебното следствие не са
приложени заповеди, от които да се установява, че Ивил Бакърджиев е бил
2
назначен на посочената в НП длъжност. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената
жалба, като твърди, че НП е издадено при спазване на изискванията на
материалния и процесуалния закон. Претендира се юрисконултско
възнаграждение за изготвеното становище от упълномощения юрисконсулт
по делото, като е релевирано възражение за прекомерност на заплатения от
насрещната страна адвокатски хонорар.
Софийски районен съд счита, че подадената жалба срещу атакуваното
наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена
от процесуално легитимирана страна в законоустановения 14-дневен срок и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста
на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице
основания за изменението му. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Със Заповед № 135 от 20.02.2017 г., издадена от председателя на КЗП,
влязла в сила на 10.04.2019 г., на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП е забранено
на „Максима България“ ЕООД при упражняване на своята дейност да
използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно търговецът да
предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на
предлаганите стоки, включително и за бонбони „AIRWAVES“, чрез поставен
етикет в нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68 от ЗЗП.
С НП № К-0043432 от 19.07.2021 г., издадено от директора на РД за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, влязло в сила на 28.11.2022 г., на „Максима
България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 210в от ЗЗП във връзка с
неизпълнение на Заповед № 135/20.02.2017 г. на председателя на КЗП.
На 28.02.2023 г. служители на КЗП, НАП и БАБХ извършили съвместна
3
проверка на магазин „Т-маркет“, находящ се в гр. София, ул. „Персенк“ № ,
бл. 34, стопанисван от „Максима България“ ЕООД. В хода на проверката
служителите на КЗП установили, че на щанд в магазина е изложена за
продажба стока - кашкавал от краве мляко „Наборъ“, разфасовка от 200 гр., с
поставен пред продукта търговски етикет със следното съдържание:
„Кашкавал от краве мляко „Наборъ“ 200 гр./бр. 5.99 лв. (зачертана цена) и
обявена продажна цена от 4.49 лева“. С малки букви под задрасканата стара
цена е посочено „Разпродажба от 21.02.2023 до 25.02.2023“. След маркиране
на стоката на каса, в касовия бон е отразена цена от 4.97 лева.
Резултатите от проверката били обобщени в съставен Констативен
протокол № К-2758872/28.02.2023 г.
С оглед направените констатации, св. М. съставила АУАН №
002246/15.03.2023 г. срещу „Максима България“ ЕООД за извършено от
дружеството административно нарушение по чл. 210в, вр. чл. 231 от Закона за
защита на потребителите.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 002246/25.07.2023
г. от и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при КЗП, с което за описаното в съставения АУАН административно
нарушение на „Максима България“ ЕООД била наложена имуществена
санкция в размер на 70 000 лева.
НП било връчено на 28.07.2023 г. на представител на „Максима
България“ ЕООД, което в законоустановения 14-дневен срок (на 11.08.2023
г.) подало жалба срещу НП, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите М. и И.; Констативен протокол № К-
2758872/28.02.2023 г., копие от етикет на продукт кашкавал „Наборъ“; НП №
К-0043432/19.07.2021 г., копие от Решение № 65/11.08.2022 г. по НАХД №
311/2021 г. по описа на РС-Костинброд, копие от Решение № 1233/28.11.2022
г. по КНАХД № 1030/2022 г. по описа на АССО; Заповед № 135/20.02.2017 г.
на председателя на КЗП, копие от Решение № 5420/19.09.2017 г. по адм. дело
№ 3563/2017 г. по описа на АССГ, Решение № 5367/10.04.2019 г. по адм. дело
№ 12657/2017 г. по описа на ВАС, VII о.; Заповед № 670/06.07.2023 г.,
4
Заповед № 321ЛС/22.04.2015 г., Заповед № 191/04.11.2022 г., Заповед №
193/08.11.2022 г., Заповед № 142/27.06.2023 г., Заповед № 147/30.06.2023 г. и
Заповед № 662/30.06.2023 г., всички издадени от председателя на КЗП.
При направения анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. От показанията на свидетелите М П и И К, които са извършили
процесната проверка в търговския обект, се установява, че на 28.02.2023 г. в
процесния магазин е изложен за продажба продукт кашкавал от краве мляко
„Наборъ“, разфасовка от 200 гр., като на поставения пред него търговски
етикет е била посочена цена от 5.99 лева, която е задраскана и вместо нея е
посочена нова цена от 4.49 лева. С малки букви под задрасканата стара цена е
посочено „Разпродажба от 21.02.2023 до 25.02.2023“. Това обстоятелство е
безспорно установено и от приложеното на л. 24 от делото копие от
търговския етикет, който е бил поставен пред процесната стока по време на
извършване на проверката. От показанията на свидетелите П и К по несъмнен
начин се установява, че след маркиране на стоката на касата в магазина е
установено, че същата по касов бон се продава на цена 4.97 лева. В този
смисъл са и констатациите в съставения след приключване на проверката КП
№ К-2758872/28.02.2023 г. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че това обстоятелство не било доказано, доколкото по
преписката не е приложен такъв фискален бон. Следва да се посочи, че с
оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК доказателствата и средствата за
тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. С
оглед на това, липсата на фискален бон от наличното в магазина фискално
устройство не означава, че стоката не е била маркирана на касата в последния,
както и че не е било установено заявеното от свидетелите обстоятелство. В
този смисъл, съдът кредитира показанията на последните в тази насока, още
повече, че от справката на л. 14 от делото, приложена от самото дружество-
жалбоподател, е видно, че процесният продукт към момента на проверката се
е продавал на цена от 4.97 лева, както са заявили разпитаните по делото
свидетели.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, приобщени от съда
на основание чл. 283 НПК, доколкото същите са пряко относими към
5
предмета на доказване по делото. В тази връзка приетите от съда писмени
доказателства подкрепят напълно установената от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на
процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед №
321ЛС/22.04.2015 г., издадена от председателя на КЗП, се установява, че
актосъставителят по делото М. е оправомощена по реда на чл. 233, ал. 1 ЗЗП и
чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗЗП.
НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по
реда на чл. 233, ал. 2 ЗЗП от председателя на КЗП със Заповед №
670/06.07.2023 г. Съдът намира за неоснователно възражението на
дружеството-жалбоподател, че НП не е издадено от компетентно длъжностно
лице, доколкото липсвали заповеди за назначаване на Ивил Георгиев
Бакърджиев на длъжността „директор“ на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП. Видно от приложената по делото Заповед № 191/04.11.2022
г. на председателя на КЗП И Б е бил назначен на длъжността „главен експерт“
в КЗП, като със Заповед № 193/08.11.2022 г. на председателя на КЗП на И Б е
възложено по вътрешно съвместителство на основание чл. 16, ал. 1 от ЗДС да
изпълнява и длъжността „директор“ на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП, считано от 09.11.2022 г. Впоследствие, със Заповед №
142/27.06.2023 г. на председателя на КЗП, на основание чл. 82, ал. 1 ЗДС И Б е
бил преназначен на длъжността „директор“ на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, считано
от 28.06.2023 г., а със Заповед № 147/30.06.2023 г. на председателя на КЗП, на
основание чл. 16, ал. 1 от ЗДС Ивил Бакърджиев е назначен по вътрешно
съвместителство и на длъжността „директор“ на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД
6
„Контрол на пазара“ при КЗП, считано от 03.07.2023 г. В този смисъл, съдът
счита, че при спазване на разпоредбите на Устройствения правилник на КЗП
и Закона за държавния служител И Б е бил преназначен по вътрешно
съвместителство на длъжността „директор“ на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, считано от 03.07.2023 г., която длъжност е
заемал и към момента на издаване на атакуваното НП на 25.07.2023 г.
Горепосочените заповеди на председателя на КЗП са издадени съобразно
правомощията му по чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на КЗП и с тях
последният е преназначил на съответните длъжности И Б. Очевидно
становището на процесуалните представители на жалбоподателя е, че следва
да има издадена заповед, в която императивно да е посочено „назначавам“
вместо „нареждам“, но в случая е спазено изискването на закона, като с
горепосочените заповеди ясно е обективирана волята на председателя на КЗП,
че посоченият служител се назначава по вътрешно съвместителство на
посочената длъжност от 03.07.2023 г., като не е било необходимо издаването
на отделна заповед за назначаването му на същата. Отделно от това, със
Заповед № 670/06.07.2023 г. на изпълняващия функцията председател на КЗП,
именно И Б е бил оправомощен да издава наказателни постановления за
констатираните нарушения по ЗЗП. Съгласно приложената Заповед №
662/30.06.2023 г. на председателя на КЗП, на основание чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
Устройствения правилник на КЗП А Д, член на КЗП, е определен за временно
изпълняващ длъжността председател на КЗП в периода на отсъствие на
титуляря (03.07.2023 г.-07.07.2023 г.). С оглед на това, заповедта, с която И Б
е оправомощен да издаде атакуваното НП, също е издадена от компетентно
длъжностно лице.
По изложените съображения, съдът счита, че както АУАН, така и НП, са
издадени от материално компетентни лица.
АУАН и НП са издадени в законоустановените давностни срокове,
посочени в нормите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като съдържат всички
задължителни реквизити, визирани в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал.
1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в
съдържанието им. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че е налице противоречие между АУАН и НП относно
7
правната квалификация на административното нарушение. На стр. 2 от АУАН
и стр. 2 от НП недвусмислено е посочено, че в случая се касае за повторно
нарушение, изразяващо се в неизпълнение на издадена Заповед №
135/20.02.2017 г. на председателя на КЗП. Действително, в диспозитива на НП
при посочване на санкционната разпоредба, след чл. 231, вр. чл. 210в от ЗЗП е
посочена и привръзка с чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от
ЗЗП, което обстоятелство не води до различна квалификация на
административното нарушение, нито до противоречие в тази насока.
Наказващият орган единствено е прецизирал, че в случая е налице
неизпълнение на заповед за наложена забрана за използване в търговската
дейност на дружеството на заблуждаваща нелоялна търговска практика по
съответния текст от ЗЗП, което представлява преюдициален въпрос относно
съставомерността на извършеното нарушение по чл. 210в ЗЗП. В този смисъл,
съдът счита, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на атакуваното НП, което да е довело до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице.
При извършената служебна проверка на обжалваното НП съдът счита, че
„Максима България“ ЕООД е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 210в, вр. чл. 231 от Закона за защита на
потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 210в от ЗЗП подлежи на санкциониране
всяко лице, което не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП или разпореждане
по чл. 68л, ал. 3 ЗЗП. В настоящия случай по безспорен начин е установено,
че „Максима България“ ЕООД не е изпълнило Заповед № 135 от 20.02.2017 г.,
издадена от председателя на КЗП, влязла в сила на 10.04.2019 г., с която на
основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП е забранено на същото дружество при
упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна
търговска практика, а именно търговецът да предоставя невярна и
подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки,
включително и за бонбони „AIRWAVES“, чрез поставен етикет в нарушение
на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68 от ЗЗП.
В процесния случай по несъмнен начин се установи, че на 28.02.2023 г. в
процесния търговски обект дружеството е предлагало за продажба продукт
„Кашкавал от краве мляко „Наборъ“, разфасовка от 200 гр. с поставен пред
8
стоката етикет с цена 5.99 лв. (зачертана цена) и обявена нова продажна цена
от 4.49 лева, като след маркиране на стоката на каса, същата се е продавала на
цена 4.97 лева. Съдът счита, че посочената търговска практика е нелоялна и
заблуждаваща по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68 от
ЗЗП, доколкото касае предоставяне на невярна и подвеждаща информация
към потребителите относно цената на предлаганата стока кашкавал от краве
мляко „Наборъ“, разфасовка 200 гр.
За да е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 1, пр. 1 ЗЗП е необходимо да са налице кумулативно следните три
елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация и 3.)
има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско
решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска
практика.
В контекста на гореизложеното, по делото е безспорно установено, че е
налице предлагане от дружеството-жалбоподател на стоки в магазина, което
представлява търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП.
Налице е и вторият елемент, доколкото поставената на етикета
информация относно цената е невярна и поради това заблуждаваща.
Безспорно се установи, че е налице разминаване между обявената чрез
търговския етикет цена на процесния продукт и тази, която се маркира на
касата – 5.99 лева стара цена (задраскана), 4.49 лева нова цена, а реално на
касата стоката е продавана на цена от 4.97 лева. Ирелевантно е
обстоятелството, че с много малки букви под старата цена (задраскана) на
търговския етикет на стоката е посочено „Разпродажба от 21.02.2023 до
25.02.2023“, очевидно отнасящо се до периода на действие на намалението на
цената. Търговецът е този, който следва да следи за изтичането на периода на
намаление на съответната стока, която предлага за продажба, като предоставя
вярна информация на клиентите с оглед възможността последните да вземат
информирано решение за покупката или не на дадена стока. Фактът, че това
разминаване е резултат от „човешка грешка“, свързано с ненавременното
премахване на търговския етикет, не променя обективния факт на
предоставянето на невярна информация, която би могла да доведе до
създаване на невярна представа у потребителя за цената. Верността на
информацията е обективен факт – цената или е тази, която е обявена на
9
етикета, или е различна от обявената. Доводите за човешка грешка сочат
проблеми във вътрешната организация и управление на работния процес на
дружеството-жалбоподател, които са неотносими към установената забранена
от закона търговска практика (в този смисъл Решение № 3853 от 12.06.2023 г.
по адм. дело № 2362/2023 г. по описа на АССГ, 50-ти състав, Решение №
12899 от 16.12.2021 г. по адм. дело № 5436/2021 г. по описа на ВАС, VII о. и
др.).
С оглед на гореизложеното, съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че в случая е била изложена вярна
информация, поради което е извършено нарушение по чл. 68д, ал. 1, пр. 2, вр.
чл. 68, ал. 2, т. 4, пр. 1 или чл. 9, ал. 3 от ЗЗП, а не по чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП.
Както се посочи по-горе, посочването с много малки букви върху търговския
етикет на предлаганата стока, че е налице разпродажба за минал период, не
обуславя верността на изложената информация, доколкото към датата на
проверката – 28.02.2023 г. (три дни след промоционалния период), стоката е
била изложена и предлагана на всички клиенти в търговския обект за
продажба с цена 4.49 лева. От една страна, изключително малките букви под
задрасканата стара цена не са ясно видими за средния потребител, включващи
в процесния случай както възрастни хора, така и деца, поради което
последният обективно е възприемал единствено уголемения шрифт на
зачеркнатата стара цена и посочената нова цена. Отделно от това, фактът, че
към 28.02.2023 г. стоката е изложена за продажба с този етикет обуславя
извод у средния потребител, че посоченото намаление е актуално и валидно и
към съответния ден. Противната логика, означава, че търговецът може да
предлага стоката за продажба със същия търговски етикет и месеци по-късно,
като в този случай информацията, съобразно твърдението на жалбоподателя,
би се явявала вярна и неподвеждаща потребителите, което е очевидно
невярно.
Налице и третият елемент на фактическия състав на заблуждаващата
търговска практика, а именно същата да има за резултат или да е възможно да
има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не
би взел без използването й. Преди всичко следва да се посочи, че преценката
за възможността съответната търговска практика да има искания от
разпоредбата резултат се прави винаги от гледната точка на средния добре
10
информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Наред с
това, съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО
и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) №
2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), чиито
разпоредби националният закон транспонира, критерият за „средния
потребител“ не е статистически, а националните съдилища и
административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да
определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай. В
контекста на гореизложеното, в конкретния случай, за да се прецени
възможността процесната търговска практика дали има или не въпросното
въздействие върху средния потребител, следва да се отчете фактът, че самата
цена на стоката е такава, че допуснатото отклонение от обявената
информация за цената – 1.50 лева (при първоначална цена от 5.99 лв. и цена
след намалението от 4.49 лв.) е около 25 % от стойността на продукта и
обективно би могла да повлияе на търговското решение на средния
потребител. С оглед на това, по-ниската цена би мотивирала средния
потребител да закупи продукта и съответно да вземе своето решение въз
основа на обявената подвеждаща цена.
С оглед на изложеното, съдът счита, че с предлагането за продажба на
28.02.2023 г. на процесната стока с промоционална цена от 4.49 лева (стара
цена от 5.99 лева), при реалната й продажба след маркиране на каса в
магазина на 4.97 лева, „Максима България“ ЕООД е използвало в търговската
си практика нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68 ЗЗП, свързана с цената на
предлаганата стока.
При това положение съдът счита, че „Максима България“ ЕООД не е
изпълнило Заповед № 135/20.02.2017 г., издадена от председателя на КЗП,
доколкото е използвало заблуждаваща нелоялна търговска практика,
предоставяйки невярна и подвеждаща информация относно цената на
процесната стока чрез поставен етикет в нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68 от ЗЗП. По този начин, неизпълнявайки
11
горепосочената Заповед № 135 от 20.02.2017 г. дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.
210в ЗЗП.
Административното нарушение по чл. 210в ЗЗП е осъществено в
условията на повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП, доколкото е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП № К-
0043432/19.07.2021 г. на КЗП, влязло в сила на 28.11.2022 г., с което на
„Максима България“ ЕООД е наложено наказание за същото по вид
нарушение. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя
относно липсата на повторност, тъй като извършеното нарушение по
настоящото дело не било идентично с административното нарушение по НП
№ К-0043432/19.07.2021 г., тъй като е видно, че и двете нарушения касаят
неизпълнение на заповед на председателя на КЗП по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП,
свързана със забрана за осъществяване на нелоялна търговска практика по чл.
68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП. Останалите възражения на жалбоподателя за наличие на
нарушение по чл. 68д, ал. 1 пр. 2 ЗЗП или по чл. 9, ал. 3 ЗЗП са неоснователни
и обсъдени от съда по-горе в мотивите на настоящото решение, поради което
не следва да се преповтарят.
В разпоредбата на чл. 83 ЗАНН е предвидена
административнонаказателна отговорност на юридическите лица, като вината
при осъществяване на съответното административно нарушение е обективна,
безвиновна такава, поради което е безпредметно да се обсъжда субективната
страна на осъщественото административно нарушение.
За така осъщественото административно нарушение в разпоредбата на
чл. 231, вр. чл. 210в ЗЗП е предвидена „имуществена санкция” в размер от 6
000 до 140 000 лева. В случая на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер от 70 000 лева, който се явява към
предвидения от законодателя среден такъв. Съдът обаче счита, че последният
е прекалено завишен, като не кореспондира с обществената опасност на
деянието, както и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. На първо място, повторността на нарушението не може да се
отчита едновременно като квалифициращ признак за определяне на санкцията
в двоен размер и отделно като отегчаващо отговорността обстоятелство, в
какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 56 НК. Неправилно е отчетено като
12
обстоятелство, обуславящо определяне на санкцията в завишен размер и
приходите на дружеството за 2021 г. в размер на 386 186 000 лева. Видно от
приложения по делото индивидуален отчет за 2021 г., посочената в НП сума
касае общия приход на дружеството без приспадане на себестойността на
продажбите и оперативните разходи, в който случай нетната печалба на
дружеството за 2021 г. се равнява на 772 000 лева. В този смисъл
определянето на санкцията за така извършеното административно нарушение
в размер на около 10 % от годишната нетна печалба на дружеството се явява
непропорционално на преследваните от законодателя цели. При извършената
служебна проверка съдът не отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства на дружеството-жалбоподател, противно на изложеното в
процесната жалба. Липсата на настъпили вредни последици не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото процесното нарушение е
формално такова и не е необходимо настъпването на общественоопасен
резултат от реализацията на същото. Въпреки това, предвид липсата на
посочените от наказващия орган отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът счита, че наложената имуществена санкция следва да бъде намалена от
70 000 на 8 000 лева, размер, явяващ се близък до минимално предвидения
такъв. Определянето на санкцията в размер на 8 000 лева е от естество да
доведе до постигане целите на наказанието по чл. 36 ЗАНН. Следва да се
посочи, че процесното административно нарушение е извършено само 3
месеца след влизане в сила на НП № К-0043432/19.07.2021 г. на КЗП, което
обуславя и определяне на санкцията в посочения от съда размер, малко над
предвидения от законодателя минимален такъв.
Съдът счита, че процесното административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. В случая в
достатъчна степен са засегнати обществените отношения, обект на закрила от
нарушените разпоредби на ЗЗП, поради което е наложително използването на
административнонаказателна репресия срещу дружеството-нарушител.
Следва да се посочи, че посредством използването на процесната
заблуждаваща търговска практика се засягат правата и интересите на
неограничен брой лица, клиенти на дружеството, като значително се повлиява
върху икономическото им поведение и вземане на търговско решение. Освен
13
това, следва да се отбележи, че настоящото административно нарушение е
извършено само три месеца след влизане в сила на НП № К-
0043432/19.07.2021 г. на КЗП, което завишава обществената опасност на
същото. С оглед на това, правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като възражението на жалбоподателя
в тази насока се явява неоснователно.
По изложените съображения, съдът намира подадената жалба за
неоснователна, като атакуваното НП следва да бъде изменено единствено в
своята санкционна част, като наложеното наказание се намали от 70 000 на
8 000 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН наказващият орган има
право за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуалното
представителство по делото. Доколкото наказващият орган е бил
представляван от юрисконсулт, изготвил писмено становище срещу жалбата,
то в полза на КЗП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че
възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл.
27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно
80 лева.
При този изход на делото, съдът счита, че дружеството-жалбоподател
няма право на разноски. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя се присъждат
разноски, само ако обжалваният административен акт бъде отменен. В случая
не се касае за отмяна – пълна или частична, на обжалваното НП, а само до
изменението в санкционната му част. В този случай не следва да се присъждат
разноски в полза на жалбоподателя, като разпоредбата на чл. 144 АПК,
препращаща към правилата на ГПК, касае неуредените в АПК случаи,
каквато не е настоящата хипотеза, доколкото е налице законова
регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. В този смисъл е и Определение от
13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на Административен съд-
Русе, II-ри състав и Определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. дело №
8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд., касаещи идентични на настоящата
хипотези. В цитираните определения изрично е посочено, че меродавен за
14
присъждането на разноски в полза на жалбоподателя се явява крайният
резултат от оспорването на административния акт, тоест, дали същият е
благоприятен или не за страната по делото, като в случаите на изменение на
НП отговорът е отрицателен, поради което и не следва да се присъждат
разноски в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 002246/25.07.2023 г., издадено
от и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при КЗП, с което на „Максима България” ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 70 000 лева за извършено административно нарушение по
чл. 231, вр. чл. 210в от Закона за защита на потребителите, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция от 70 000 лева на 8 000 (осем
хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Максима България“ ЕООД с ЕИК да заплати на Комисия за
защита на потребителите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15