ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Г. П. Г.
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602056 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 318, вр. чл. 436, ал. 2 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от адв. П., в качеството й на
пълномощник на осъдения Д. С. С. против определение от 14.09.2021 г.,
постановено по ЧНД № 7667/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
С посоченото определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбата на осъдения за допускане на съдебна реабилитация по
смисъла на чл. 87 от НК.
Недоволен от определението е осъдения и молител С., който в срока
по чл. 436, ал. 2 от НПК го е обжалвал с доводи за незаконосъобразност и
неправилност. Сочи се, че от страна на районния съд неправилно са
преценени сроковете за реабилитация и същността на изпитателния срок по
чл. 66 от НК. С жалбата се иска атакуваното определение да бъде отменено, а
молбата на осъдения С. за допускане на съдебна реабилитация, уважена.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят С. не се
явява, както не се явява и адв. П..
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив счита, че жалбата се явява неоснователна и не
1
следва да бъде уважена.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, след
като се запозна с материалите по делото и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното:
Видно от приложената справка съдимост молителят Д. С. С. има
постановени 6 осъждания, като последното от тях е по НОХД № 19/2017 г. по
описа на Районен съд гр.Чепеларе, по което с протоколно определение е
одобрено споразумение и признат за виновен за извършено на 29.01.2016г.
престъпление по чл.234в, ал.1 от НК и му е било наложено наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК пробация за срок от осемнадесет
месеца и глоба в размер на 1500 лева. Определението е влязло в сила на
23.02.2017г.
С определение от 04.04.2017 г. по ЧНД № 43/2017 г. по описа на
Районен съд Чепеларе, влязло в сила на 20.04.2017 г., на основание чл.25, ал.1
вр. чл.23, ал.1 от НК са кумулирани наказанието по НОХД № 8/2017 г, по
което му е било наложено наказание две години лишаване от свобода,
отложено с изпитателен срок от три години и наказанието пробация по НОХД
№ 19/2017 г. и двете по описа на РС Чепеларе, като му е наложено едно общо
най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл.25, ал.3 от НК е приспадната изтърпяната част от
наказанието пробация по НОХД № 19/2017 г., считано от 07.03.2017 г. На
основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на
1500 лева, която е била платена на 21.04.2017 г.
Безспорно е налице правен интерес за молителя от търсената съдебна
реабилитация по чл. 87, ал. 1 НК, тъй като по отношение на него липсват
предпоставките за настъпване на реабилитация по право по смисъла на чл. 86
от НК и реабилитация по реда на чл. 88а от НК.
Не може да има спор, че за да бъде постановена съдебна
реабилитация е необходимо да са изпълнени условията по чл. 87, ал. 1 от НК,
а именно:
1. да са изтекли три години от изтичане на срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание;
2
2. в този срок осъденият да не е извършил друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание;
3. осъденият да е имал добро поведение след осъждането;
4. да е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено
престъпление или да са налице уважителни причини за невъзстановяването
им;
5. когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено
наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 или пробация, да е
изтекъл срока на това наказание, а ако е наложена глоба, тя трябва да е
изплатена.
Наличието на посочените материалноправни предпоставки е
основание за реабилитация на осъдения.
По отношение на посочено по-горе осъждане настоящият съдебен
състав намира следното:
Вярно е, че разпоредбата на чл. 87 от НК не предвижда по какъв
начин се изчислява тригодишният срок от изтичане на срока на наложеното с
присъдата наказание при условно осъждане, за разлика от разпоредбата на чл.
88а, ал. 3 от НК за пълната реабилитация по право – когато изрично е
посочено, че този срок тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.
Вярно е също така, че в съдебната практика е налице и такава, според която
чл. 87 от НК не разграничава лицата, изтърпели наказанието лишаване от
свобода ефективно и тези, по отношение на които изпълнението на
наказанието лишаване от свобода е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от
НК и следователно за съдебната реабилитация е от значение срокът на
наложеното наказание, след изтичането на който и след изтичането на още
три години след това, осъденото лице добива правото да иска съдебна
реабилитация. Настоящият състав на въззивния съд се солидаризира със
становището, изразено в преобладаващата практика на ВКС, че при
условното осъждане срокът по чл. 87, ал. 1 от НК за съдебна реабилитация на
осъденото лице започва да тече след изтичане на определения изпитателен
срок, от който момент отложеното наказание става неизпълнимо. В този
смисъл са Решение № 491/19.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1756/2013 г., II н.
о., Решение № 119/06.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 22/2011 г., I н. о., Решение
№ 216/04.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 647/15 г., II н. о.
3
Аргументи в същия смисъл са изложени и в ТР № 2/28.02.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2/2017 г. ОСНК - а именно, че при неизпълнено наказание
началният момент е този, от който наказанието става неизпълнимо и от този
момент текат сроковете по чл. 86 – 88а от НК.
В конкретния случай е точно и законосъобразно становището на
първата инстанция, че този срок започва да тече по отношение на общото най
– тежко наказание две години лишаване от свобода, отложено с изпитателен
срок от три години по ЧНД № 43/2017г. от датата, на която е изтекъл
изпитателният срок, според утвърденото в съдебната практика виждане, а
това е датата 20.04.2020г.
По тези съображения подадената от Д. С. С. молба правилно е била
оставена без уважение, като е посочено, че в едногодишен срок от влизане в
сила на определението, молителят не би могъл да отправя нова такава пред
съда за допускане на съдебна реабилитация при наличието на същите данни,
относно фактическото положение, свързано със съдимостта му.
Предвид изложеното молбата на осъдения за допускане на съдебна
реабилитация се явява неоснователна и законосъобразно е била оставена без
уважение от решаващия състав на първоинстанционния съд, което пък
обстоятелство налага, контролираното определение да бъде потвърдено като
правилно.
По изложените съображения и на основание чл. 436 от НПК, вр. чл.
87, ал. 1 от НК, Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.09.2021 г., постановено по ЧНД
№ 7667/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4