№ 183
гр. Варна, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500184 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от М. Я. П., чрез адв. К. Калчев срещу отказ от
17.11.2022 г. на Д. Милушева – ДСИ при Районен съд – Варна за прекратяване на изп.д.№
20143110406025 по описа на СИС при ВРС.
Жалбоподателката излага твърдения, че обжалваният акт на съдебния изпълнител е
незаконосъобразен, тъй като с Определение № 3023/13.07.2017 г., постановено по ЧНД №
5697/2016 г. на СГС е отменена допуснатата забрана за отчуждаване и обременяване на
имуществото й, поради което изпълнителното производство е лишено от предмет и подлежи
на прекратяване.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя Софийска
градска прокуратура.
Съгласно предвиденото в чл. 436, ал. 3, изр. II от ГПК съдебният изпълнител е
изложил мотиви за извършените действия по изпълнение на обезпечителната заповед.
Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на Софийска градска
прокуратура с приложена в оригинал обезпечителна заповед от 16.01.2014 г., издадена в
полза на взискателя по НЧД № 66/2014 г. описа на СГС.
С представения съдебен акт е признато Решение от 16.12.2013 г. на Окръжен съд в
гр.Копер, Словения, по дело X Крг 27494/2013 г., с което на М. Я. П. е наложена временна
забрана за отчуждаване и обременяване с тежести на собствения лек автомобил „БМВ ХЗ"
с рег.№ В 8887 РН, рама № WBAPB51060WB45013 със срок на действие до 16.03.2014г.
Разпоредено е извършване на съответното вписване на забраната в регистъра, в който е
заведено МПС.
Съобразно чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИПАОИД наложеното по реда на цитирания
1
закон обезпечение има действие до произнасянето по искането за отнемане на имуществото
или до изтичане на определения с оглед предвидените ограничителни условия негов срок на
действие. По силата на чл. 11 от цитирания закон, актът за обезпечаване на имущество се
изпълнява от съответния компетентен орган по реда, предвиден в Гражданския процесуален
кодекс.
Инцииралата изпълнителното производство обезпечителна заповед е постановена с
ограничено в рамките на прекратителен срок действие – до 16.03.2014 г., след изтичането на
който по силата на чл. 15, ал. 2 от ЗПИПАОИД обезпечението се отменя автоматично, по
силата на настъпилия юридически факт. Единствената хипотеза, при която допуснатата
обезпечителна мярка може да продължи да действа занапред е при постановяването на нов
съдебен акт, с който срокът изрично да бъде продължен. Задължението за представянето на
такъв акт е единствено за взискателя, в чиято тежест, с оглед диспозитивното начало в
изпълнителния процес, е да поддържа неговата висящност в хипотезата на временно
наложена обезпечителна мярка.
В конкретния случай по изпълнителното дело не са ангажирани доказателства за
продължаване на срока на действие на обезпечението, като след извършеното вписване на
наложения запор в АИС – КАТ на 31.01.2014 г. други изпълнителни действия не са искани и
респективно не са извършвани. Поради изложеното следва да се приеме, че още след
изтичане на срока на обезпечителната мярка на 17.03.2014 г., същата е изгубила своето
правно действие, поради което по аналогия следва да се приложи хипотезата на чл. 433, ал.
1, т. 3 от ГПК, относима към обезсилване на изпълнителния титул. При отпадане с действие
занапред на силата на основанието, въз основа на което е образувано изпълнителното
производство, последното е лишено от предмет, поради което подлежи на прекратяване.
За пълнота на обосновката следва да се приеме, че макар взискателят да не е
поддържал висящността на изпълнителното производство, чрез представяне на
доказателства за продължаване на действието на временно наложената обезпечителна
заповед, от мотивите на приложеното от длъжника Определение № 3023/13.07.2017 г.
постановено по ЧНД № 5697/2016 г. на СГС се установява, че с Решение от 15.06.2017 г. на
Окръжен съд – гр. Копър, Република Словения е отменена временната забрана. считано от
16.06.2017 г.. На посочената дата са изтекли предходните продължавания на срока на
първоначалното обезпечение, за които не са ангажирани доказателства от взискателя в
изпълнителното производство.
Макар с цитираното определение по ЧНД № 5697/2016 г. на СГС да се отменя
Определение от 14.12.2016 г. по ч.н.д № 66/2014 г., а не процесната обезпечителна заповед,
по същество с него се прекратява действието на обезпечителната мярка, приведена в
изпълнение в производството по силата на Решение от 16.12.2013 г. на Окръжен съд в
гр.Копер, Словения, по дело X Крг 27494/2013 г., а именно наложената на М. Я. П. временна
забрана за отчуждаване и обременяване с тежести на собствения лек автомобил „БМВ ХЗ"
с рег.№ В 8887 РН, рама № WBAPB51060WB45013. Както вече посочено по-горе, същата е
отменена още и по силата на цитираното Решение от 15.06.2017 г., постановена от
съдебната юрисдикция, инициирала производството по ЗПИПАОИД. По посочените
съображения следва да се приеме, че е приложима и хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК,
при която изпълнителното производство се прекратява при отмяна с влязъл в сила съдебен
акт на титула, въз основа на който същото е образувано.
С оглед всичко гореизложено отказът на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение е неправилен и следва да бъде отменен, като на основание чл.
433, ал. 3 от ГПК същият следва служебно да постанови вдигане на наложения в рамките на
производството запор.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ отказ от 17.11.2022 г. на Д. Милушева – ДСИ при Районен съд – Варна за
прекратяване на изп.д.№ 20143110406025 по описа на СИС при ВРС.
УКАЗВА на съдебния изпълнител да постанови акт за прекратяване на
изпълнителното производство, след изпълнение на правомощията си по чл. 433, ал. 3 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, изр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3