Определение по дело №808/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 56, ал. 4 АПК.

Образувано е по жалба от В.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. Г.К., уточнена на 16.05.2023 г., против Решение № 96/13.03.2023 г. по преписка № 36/2023 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

С жалбата се настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен, т.к. КЗД не е взела под внимание фактическото и законното основание, на което М. основава искането си, като по същество е налице само привидно произнасяне по искането, равно на непроизнасяне по конкретното искане. Сочи се, че жалбата през КЗД изначало е насочена срещу съдебния орган с твърдяно дискриминиране от страна на съдебен орган при (не)изпълнението на служебните му задължения, а не срещу магистрат с имунитет. Искането е, на основание чл. 197 АПК, да се отмени решението на КЗД и да се върне преписката за произнасяне по същество на спора. В условията на евентуалност – в случай, че съдът отхвърли или остави без уважение иска по чл. 197 АПК, се прави искане жалбата да бъде разгледана по реда на Глава десета на АПК като насочена срещу акт по същество, като се сочат доводи за незаконосъобразността на решението и се правят искания по доказателствата.

Ответникът – КЗД, чрез юрисконсулт Ю.И., представя на 06.06.2023 г. (л. 33 от делото) писмено становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи за законосъобразност на постановеното решение. Неоснователни са, според ответника, твърденията на оспорващия за липсата на обективност при изясняване на фактическата и правна страна, т.к. правото на защита на оспорващия пред КЗД е било обезпечено във всеки етап на административното производство. Поддържа се, че не е налице отказ от разглеждане на инициативния документ, а даваните на страните указания за изчистване на нередовностите са с цел подпомагане на лицата и изясняване на фактите, но информацията от лицата относно фактическата обстановка е субективно тяхно изложение и възприятие и КЗД няма как да въздейства или да формира чрез „умишлено изкривяване“, както твърди жалбоподателя. Изтъква се, че преценката за посочване или непосочване на лице – евентуален извършител на нарушение, е единствено и само на подаващия инициативния документ. Настоява се, че съгласно чл. 214 от Закона за съдебната власт ЗСВ) съдиите, прокурорите и следователите при или по повод изпълнение на техните служебни функции не могат да бъдат ответници в административно производство, освен ако е предвидено в закон, поради което и е невъзможно КЗД да предостави защита, предвид функционалния имунитет на ответната страна като орган на съдебната власт, доколкото такава защита не попада в регламентираната от закона компетентност на административния орган.

С подадено от Я.Я. – заместник на административния ръководител на Апелативен съд – Варна и ръководител на Наказателното отделение в Апелативен съд – Варна, възражение по оспорването, се поддържа неоснователността на жалбата и правилност и законосъобразност на решението на КЗД. Посочвайки нормативната уредба на НПК, регламентираща възобновяването на наказателните дела, уредбата в Правилника за администрацията на съдилищата и позовавайки се на указанията на ВКС на РБ, се сочи, че М. не разполага с правомощие да направи искане за възобновяване на наказателното дело. Изтъква се, че изготвените от Янков актове, с които е отказвано образуването на производство по възобновяване, са при изпълнение на служебните му функции, в качеството му на магистрат, ползващ се с т.нар. функционален имунитет, предвиден в чл. 132 от Конституцията на РБ и доразвит в текста на чл. 214 ЗСВ. В подкрепа на твърдението си за законосъобразност на решението на КЗД за прекратяване на преписката, Янков се позовава на съдебна практика на ВАС. На следващо място се поддържа, че в уточняващата си молба до КЗД оспорващият е конкретизирал ответната страна – магистрат Я.Я., издал трите посочени разпореждания, поради което КЗД не е излязла извън очертаните с жалбата предмет и страни. Въпреки че настоящият етап на процеса не предполага навлизане в същината на спора, Янков е отбелязал, че не е налице никакво неравно третиране по отношение на М. в сравнение с други искатели по дела от същия вид, като се излагат и доводи в този аспект. Искането е да се отхвърли жалбата на М..

Съдът, като съобрази становищата, доводите и исканията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред КЗД е образувано по жалба от В.В.М., с посочено в жалбата правно основание чл. 50, т. 1, вр. с чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), и с твърдения, че предвид това, че за периода месец август – месец декември 2021 г. Апелативен съд – Варна с три свои акта отказва образуване на производство по Глава Тридесет и трета от НПК по искове от М., осъден по наказателно дело от частен характер, осъденият М. е бил пряко и непряко дискриминиран на основата на друг признак, установен в закон или в международен договор, по който РБ е страна, а именно: характера на производството, в което жалбоподателят е осъден. С жалбата се сочи, че този друг признак се съдържа в нормата на чл. 221, ал. 3 НПК, където нормотворецът не прави разлика между осъдените в дела от общ или частен характер. Пряката дискриминация М. обосновава с това, че е третиран по по-неблагоприятен начин и е поставен в по-неблагоприятно положение спрямо лица, осъдени по делото от общ характер. За непряка дискриминация се сочи това, че М. за период от 6 месеца след влизане в сила на присъдата му и към днешна дата, е поставен в особено неблагоприятно положение, изразяващо се в невъзможността искът му да бъде разгледан от друг съд, поради родовата компетентост, като по особено неблагоприятен начин, чрез поредни откази, М. завинаги е бил лишен от правото му на иск по Глава Тридесет и трета от НПК, поради изтичане на 6-месечния преклузивен срок за този вид искове. Искането, формулирано в жалбата на М. до КЗД е да се установи извършено в условията на повтаряемост за периода от месец август до месец декември 2021 г. нарушение на чл. 4, ал. 2 и ал. 3, във вр. ал. 1, предл. последно ЗЗДискр от Апелативен съд – Варна спрямо М., изразяващо се в по-неблагоприятно третиране и поставянето му в особено неблагоприятно положение в сравнение с лица, осъдени по наказателни дела от общ характер. Изтъкнато е, че в качеството си на държавен орган Апелативен съд – Варна не е изпълнил задължението си за недопускане на пряка и непряка дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, недопускайки производство по исковете на М., поради единствената причина – частният характер на осъдителното делото. Иска се и да се укаже на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението в посочения в закона срок.

На 08.02.2023 г., с уведомление по чл. 30 АПК КЗД е дала възможност на М. да отстрани нередовността на жалбата, като: 1. представи пълномощно на адв. К.; 2. систематизира оплакванията си за дискриминация, като изложи ясно и последователно обстоятелствата, върху които се основава жалбата (кога, къде, от кого и с какви действия или бездействия е нарушен принципът на равенство в третирането); 3. конкретизира точно срещу кои лица подава инициативния документ – имена и/или длъжност/и, както и други данни, които биха могли да индивидуализират евентуалния извършител на нарушението. Изрично е посочено, че според инициативния документ същият е насочен срещу Апелативен съд – Варна, а изложението касае нормативни разпоредби, освен това оплакванията се отнасят към постановени от определени съдии актове, поради което е поискано уточнение дали оплакванията не касаят текста на конкретна разпоредба на нормативен акт и на чието основание са постановени посочените от М. решения, с които лицето счита, че е дискриминиран; 4. посочи и обоснове защитен признак/признаци, във връзка с който/които е осъществено по-неблагоприятно третиране; 5. удостовери липсата на заведено съдебно дело между същите страни със същия предмет.

С уточняваща молба от 09.02.2023 г. М., чрез адв. Г.К., представя доказателства за представителната власт на адв. Коларов и систематизира обстоятелствата, като сочи следното: С действията по постановяване на Разпореждане № 29/28.09.2021 г., Разпореждане № 33/11.11.2021 г. и Разпореждане № 40/29.12.2021 г., на посочените дати, вероятно в сградата на Апелативен съд – Варна, съдът, представляван от зам. -административния ръководител Я.Я. (от кого), като не изпълнява задължението си да приложи разпоредбите на чл. 8, ал. 1 ЗСВ, във вр. с чл. 2, т. 1 ЗЗДискр, във вр. с чл. 14 от Конвенцията (бездействие), съдебният орган е нарушил принципът на равенство в третирането. М. заявява, че са без значение за конкретния случай имената на конкретни лица/магистрати, допуснали неравно третиране, т.к. като инициативният документ е подаден срещу съдебния орган, но доколкото и трите акта са постановени от зам.-ръководителя на НК при Апелативен съд – Варна – Я.Я. се посочва именно Я., с оглед указаното задължение от КЗД. Уточнява се, че оплакванията на жалбоподателя не визират конкретна правна норма, а поведение на съдебен орган, който отказва да изпълни задълженията си за образуване на производство по определен способ в НПК, позовавайки се на положението на М. на лице, осъдено по наказателно дело от частен характер, третирайки същия по неравностоен начин спрямо лица, осъдени по наказателно дело от общ характер или задочно осъдено лице. Като защитен признак се сочи положението на М. - осъдено лице (лично положение) и всякакъв друг признак, установен в закон – чл. 421, ал. 3 НПК, а именно правото на справедлив процес – чл. 6, ал. 1 от Конвенцията.

На 15.02.2023 г. с Разпореждане № 129/15.02.2023 г. председателят на КЗД образува преписка с № 36/2023 г., разпределя я за разглеждане от Трети специализиран постоянен състав и възлага на определения от членовете на състава докладчик да започне процедура по проучване по преписката и да изготви писмено заключение, което да представи на председателя на състава.

С Решение № 96 от 13.03.2023 г. на КЗД, Трети специализиран постоянен заседателен състав, приема, че искането на М. е недопустимо, съгласно общите правила на чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК (доколкото специалната разпоредба на чл. 53 ЗЗДискр и чл. 8 от Правилата за производство пред КЗД не уреждат такава хипотеза). Прието е, че са налице специални изисквания, установени със закон, като в случая това е специалният закон – чл. 214 ЗСВ, който поставя една категория субекти (лицата, притежаващи качеството на съдия, прокурор или следовател) в специфично правно положение в сравнение с останалите субекти. КЗД прави извод, че обстоятелствата и оплакванията на М. са свързани с въпроси, разрешаването на които е възложено на органите на съдебната власт, а същевременно с това, лицето, срещу което е насочена жалбата е съдия и заема длъжността заместник на административния ръководител на Апелативен съд – Варна и ръководител на Наказателно отделение в посочения съд. Позовавайки се на функционалния имунитет на магистратите, съгласно чл. 132 от Конституцията на РБ, чл. 214 ЗСВ и константната съдебна практика, Комисията сочи, че не може да бъде ангажирана тяхната административна отговорност в производството пред КЗД. В допълнение КЗД посочва, че служебната дейност на магистратите не попада в приложното поле на ЗЗДискр, а валидността, допустимостта и правилността на съдебните актове е предмет на регламентация в действащите процесуални закони, сред които и НПК, според нормата на чл. 10 от който при осъществяване на своите функции съдиите са независими и се подчиняват само на закона и в тази връзка по постановените от жалбоподателя въпроси КЗД не би могла да извърши преценка и не е компетентна да се произнесе. Предвид функционалния имунитет на ответната страна и характера на оплакванията на жалбоподателя, непопадащи в компетентността на КЗД, жалбата М. като недопустима е оставена без разглеждане и е прекратено производството по преписката, на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК, във вр. с чл. 214 ЗСВ е чл. 70, ал. 1 ЗЗДиск.

Решението е постановено от компетентен орган и от надлежно конституиран състав на комисията, предвид чл. 64, ал. 1 ЗЗДискр, Разпореждане № 129/15.02.2023 г. на председателя на КЗД и писмо с вх. № 12-11-358/22.02.2023 г. от трети специализиран заседателен състав до председателя на комисията.

Решението е в писмена форма, посочени са правните основания за издаването му, а от посочените в него фактически основания се установяват юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него публично субективно право.

Не се установяват наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушения на самостоятелно основание да опорочават решението и последното да подлежи на отмяна.

За да упражни КЗД правомощията си и да образува и проведе административно производство по реда на Глава четвърта, раздел I от ЗЗДискр., органът следва да е сезиран с жалба, от която да може да се извлече ясна, непротиворечива и точна информация за нарушаване на юридически прогласеното и гарантирано право на равно третиране на всеки индивид, с оглед приложимите материалноправни норми, вкл. за субекта и обекта на дискриминация, защитени признаци и др. елементи, свързани със заявената с иницииращия документ дискриминация. Това изискване е с оглед гарантиране създаването на предпоставки за упражняване правото на защита на страните в образуваното административно производство пред КЗД.

В съответствие с посоченото изискване, правилно КЗД е изискала уточнение на жалбата от М..

Правилно КЗД е оставила без разглеждане жалбата на М. и е прекратила производството по преписката. Изложените от оспорващия обстоятелствата, на които се основава жалбата, както и изричното конкретизиране на лицето (уточнителната молба – л. 40 от адм. пр.), срещу което се подава инициативният документ, сочат, че правилно КЗД приема, че субект на твърдяното нарушение на забраната за дискриминация е именно Я.Я. – заместник на административния ръководител на Апелативен съд – Варна и ръководител на Наказателното отделение в Апелативен съд – Варна. Твърдяното за дискриминиращо поведение на съдебния орган е фактически осъществено от Я.Я. – заместник на административния ръководител на Апелативен съд – Варна и ръководител на Наказателното отделение в Апелативен съд – Варна, посредством постановяването на трите разпореждания, с които е отказано образуването на съдебно производство пред Апелативен съд – Варна по исканията на М. за възобновяване на наказателно дело от частен характер № 208/2021 г. на Районен съд – Шумен, по което М. е осъден.

Съгласно чл. 8 ЗСВ органите на съдебната власт следва да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят, като при осъществяване на функциите на съдебната власт да не допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В случая твърдените нарушения на забраната за дискриминация се отнасят до осъществяването на функцията по правораздаване на Апелативен съд – Варна, вследствие на която функция са постановени конкретните три разпореждания от съдия Я. Проверката за съблюдаване на забраната по чл. 8, ал. 2 ЗСВ се извършва при инстанционния контрол, т.е. не е в компетентността на КЗД.

Спецификата на дейността по правораздаването изключва възможността в производство по КЗД да се установява извършването на нарушение на забраната за дискриминация в процеса по правораздаване. Преценката дали е нарушено изискването на процесуалните закони да не са допуска дискриминация от органите на съдебната власт при правораздаването е относима към материалната законосъобразност на постановяваните съдебни актове.

Изпълнението на задължението по чл. 10 ЗЗДискр за предприемане всички възможни и необходими мерки за постигане целите на ЗЗДискр по отношение на правораздаването е осъществено чрез въвеждането на норми, забраняващи дискриминацията и предвиждането на възможност за отмяна на постановени в нарушение на тази забрана актове. В този смисъл сама по себе си нормата на чл. 10 ЗЗДискр не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение на КЗД.

КЗД не е допуснала нарушение по отношение изискването за осигуряване на ефикасно средство за защита по чл. 13 ЕКЗПЧ. Правилно КЗД приема, че характерът на оплакванията на М. не попадат в компетентността на комисията. НПК като процесуален закон предвижда средствата за защита срещу нарушения на чл. 14 от ЕКЗПЧ. Възраженията на оспорващия в този аспект са несъстоятелни.

Правилно КЗД е приложила закона, позовавайки се на посочения от оспорващия субект на дискриминация и на разпоредбата на 27, ал. 2, т. 6 АПК, както и на функционалния имунитет на магистратите, регламентиран в чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 214 ЗСВ, както и на характера на оплакванията на М..

С оглед изложеното не е налице основание за отмяна на постановеното от КЗП прекратяване на производството по преписката.

На основание чл. 200, ал. 1 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от В.В.М., ЕГН **********, уточнена на 16.05.2023 г., против Решение № 96/13.03.2023 г. по преписка № 36/2023 г. на Комисията за защита от дискриминация.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-доневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение.

	Съдия: