РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Русе, 18.08.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІХ -ти
състав, в публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА адм. дело № 118 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 – чл.178 от Административно процесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на ЕТ
„АПИМПОМ – ИП – Д-Р РОСЕНКА ЯЛАНДЖИЕВА", представлявано от Р. А.Я., със
седалище гр. Русе, чрез адв. Ж.
Д. от АК Хасково, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка
/ ПАМ/ № 17 – ФК/ 30.01.2023 г.
издадена от началник
отдел "Оперативни дейности" Варна
в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а", във вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
– лекарски кабинет, находящ се в гр.
Русе, ул. „Борисова“ № 51, както и забрана за достъп до него за
срок от 3 /три/ дни.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
административния акт, предмет на съдебен контрол. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на материалния
закон, постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
като се релевират и основания за оспорване по реда на чл. 146, т. 5 от АПК.
Искането към
съда е да отмени заповедта
като незаконосъобразна. Претендира се
присъждане на направените разноски.
В съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Н.Т., оспорва
жалбата. Излага съображения за нейната
законосъобразност.
Искането към съда е да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Русе, като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС събраните по делото
доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
При извършена
проверка на 22.12.2022 г. в 09.25 ч. на търговски обект по смисъла на § 1, т.
41 от ДР на ЗДДС – лекарски кабинет, находящ се в гр.Русе, ул. „Борисова"
№ 51, стопанисван от „ЕТ „АПИМПОМ – ИП – Д-Р РОСЕНКА ЯЛАНДЖИЕВА, ЕИК *********,
е установено, че за извършена услуга – преглед на пациент, в присъствието на
орган по приходите, от търговеца не е издадена фискална бележка на стойност
2.00 лева, при заплащане в брой на място в обекта от пациента, от наличното и
работещо в обекта фискално устройство с peг.
№ 473394, с изградена дистанционна връзка с НАП. Плащането било прието от д-р Р.
Я.
Като доказателство
за резултатите от проверката е съставен, на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с
чл. 50, ал. 1 от ДОПК, Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА, № 0062018/22.12.2022г
г., ведно с доказателствата към него – опис на касова наличност; периодичен
отчет; отчет и декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение. Протоколът
за извършена проверка в обект е съставен от инспектори по приходите в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в изпълнение на правомощията им.
Обективиран е в писмена форма и е със съдържание и реквизити съгласно чл. 50,
ал. 2 от ДОПК. Подписан е от съставителите и управителя на проверяваното
търговско дружество съгласно чл.50, ал. 4 от ДОПК. Затова на основание чл.50,
ал. 1 от ДОПК има доказателствена сила за отразените действия, изявления и
обстоятелства. Установените
с протокола факти са отразени изцяло в атакуваната заповед.
По делото няма данни
за извършеното нарушение да е съставен АУАН и издадено НП. Единствено в протокола
за извършена проверка в обект е записано, че: „На основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал 3 от ДОПК Р. А. Я. следва да се
яви в офис НАП в гр. Русе, ет. 3, на 09.01.2023 г. в 09.30 ч. като представи лична
карта, за съставяне и връчване на АУАН“.
Въз основа
на констатациите в ПИП,
административният орган – началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издал заповед № 17
– ФК/ 30.01.2023
г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", във вр. с ал.
3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложил ПАМ – запечатване на лекарския кабинет, находящ се в гр. Русе, ул. „Борисова“
№ „Борисова" № 51, стопанисван от ЕТ „АПИМПОМ–ИП – Д-Р РОСЕНКА ЯЛАНДЖИЕВА“,
ЕИК *********, както и забрана за достъп до него за срок от 3 /три/ дни.
Оспорената заповед е връчена
на адресата на 07.02.2023
г. видно от приложената
към административната преписка разписка /на л.5/ в срока по
чл.149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Органите по
приходите са приели, че е реализиран състав на административно нарушение по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Посочената законова норма задължава всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В съдебното заседание проведено на 11.05.2023 г.
процесуалния представител на жалбоподателя навежда доводи за оспорване на
установеното нарушение и по чл. 25, ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства. С оглед на наведените доводи, по делото е допуснат и
разпитан по искане на жалбоподателя, в качеството му на свидетел И.Г., работещ
като медицински фелдшер при едноличния търговец на трудов договор. Свидетелят е
очевидец на извършената проверка от органите на НАП, която, според него, се е
състояла в деня за детска консултация, през зимата към края на 2022г., по време
на пандемията. По това време лекарският кабинет бил определил дните - вторник и
четвъртък само за консултация на здрави деца, без възрастни пациенти. В деня на
проверката в кабинета са довели бебе, което имало ( хрема и кашлица. Поради
това д-р Я. не го приела за преглед в редовния кабинет, а в съседна стая, която
свидетелят нарича „изолатор“ и в която се преглеждали болни, за които имало
съмнение, че са болни от шарка или Ковид-19. Когато приключила с прегледа на
бебето докторката се върнала в кабинета, в който се преглеждали здрави деца, а
придружителите на болното дете останали пред вратата на кабинета, в който се
намирал касовия апарат. Според свидетеля, всъщност е имало плащане на такса и
затова е имало и издадена касова бележка, тъй като д-р Я. след прегледа на бебето
се е върнала в кабинета, където преглежда здравите хора, за да таксува прегледа
и тогава проверяващите служители на НАП влезли при нея. Свидетелят обяснява, че
всичко се е развило на вратата на кабинета и пациентите не са влезли в кабинета,
за да се извърши там плащането и да си получат касовия бон. Свидетелят сочи, че
доктор Я. обяснила на проверяващите, че в кабинета не се допускат болни хора и
затова се наложило тя да подаде касовия бон на пациента на вратата. След като
д-р Я. приключила прегледа на друг пациент, който бил в кабинета, проверяващите
служители влезли. Представили документи, извадили разпечатка от касовия апарат
и обяснили, че идват по жалба. Свидетелят твърди, че фискален бон е издаден, но
не си спомня преди или след като са дошли проверяващите, тъй като той бил в
кабинета, в който се преглеждат здравите деца. Обяснява още, че когато се
извършва административна услуга, която във въпросният случай е била за издаване
на бележка за освобождаване от учебно заведение – за извиняване на отсъствия, тогава
се дължи такса 2.00 лв., по обявения ценоразпис, който се намирал на вратата на
кабинета от външна страна. Не си спомня възрастта на детето, за което е била
въпросната бележка за освобождаване от училище.
Съдът, взе предвид установените
по делото релевантни факти, въз основа на събраните по делото
доказателства,
провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като от правна
страна приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от представляващия
ЕТ,
видно от подписана от нея разписка /л. 5
пр./. Жалбата до съда е подадена чрез
административния орган на 21.02.2023 г., заведена е с входящ номер от органа на
23.02.2023 г. и на 02.03.2020 г. е препратена до Административен съд Русе, с
което е спазен законоустановения 14-дневен срок за
оспорване по чл.149,ал.1 от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган - в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3, предл. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-1148 от
25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС
и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС /л. 13 пр./
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл.59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й.
Съгласно
нормата на чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, на която се позовава
административния орган в процесната заповед, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1, предл. първо от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Тълкуването на цитираните норми налагат извода,
че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите
в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност
и когато констатира такъв вид нарушение
той е длъжен да наложи принудителна мярка. Свободата на органа обхваща
преценката само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
Оспорващият
твърди материална незаконосъобразност на оспореният индивидуален
административен акт, тъй като според него
липсват конкретни мотиви относно
определения срок на наложената принудителна мярка.
Оспорва
установеното нарушение по чл. 25, ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства,
като в тази връзка съдът е допуснал до разпит поискания от жалбоподателя
свидетел.
Съдът
кредитира представените по делото доказателства от страните, като кредитира от
показанията на разпитания свидетел само тази част, която подробно очертава
фактическата обстановка относно създадената временна организация на работа в
лекарския кабинет по време на обявено
извънредно положение на КОВИД 19 през 2022 г. В останалата им част същите
не следва да се ценят от съда с оглед трудовото правоотношение на свидетеля с
наказаното лице, тъй като видно от данните от протокола за извършена проверка и
от самите показания на свидетеля става ясно, че същия работи на трудов договор
при едноличния търговец и е логично показанията му да са в благоприятна насока
за наказаното лице.
За
издаването на индивидуалния административен акт по чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е
налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в
търговския обект. Разпоредбите на чл.25, ал.1 от Наредбата предвижда и
задължава търговеца независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително да издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. В случая в Протокол за извършена
проверка /л.6 – л.8 пр./ органите на приходната администрация са установили, че
от търговеца-жалбоподател не е изпълнено задължението при извършена услуга –
преглед на пациент, платени в брой да издаде фискална касова бележка на
стойност 2.00 лева от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Протоколът,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от
органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Констатациите в протокола
установяват нарушението, което е достатъчно условие органът по приходите да
наложи ПАМ. Така описаната продажба не е отразена и в изведените на хартиен
носител съкратен отчет на фискалната памет/л.11/. С неиздаване на фискална
касова бележка след извършена покупка пред съда безспорно е налице хипотезата
на чл. 25, ал.1 от Наредбата , към която
препраща чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната
заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.
Според правилото на чл.186,ал1,т.1б.“а ЗДДС, ПАМ запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба/фискален бон, касова бележка от кочан/, издаден
по установения ред за доставка/продажба. Принципно неиздаването на фискален бон
е основание за издаване на заповед като процесната. А за осъществяване състава
на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС цената на покупката/услугата е без
значение.
В
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. / ред. ДВ, бр.
68/2020 г., в сила от 31.07.2020 г./ изрично е регламентирано, че „Всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ“
Лицата, извършващи продажбата са длъжни едновременно с получаване на плащането
да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 25,
ал.1 от Наредба № 18/2006 на МФ, в обекта следва да има фискално устройство,
въведено в експолатация и от него да не е издадена касова бележка за получено
плащане в брой. В случая, според ответника, при извършена от негови служители
проверка при заплащане в брой от пациент на д-р Я., от нейна страна не е
издадена фискална касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в
обекта. Доказателствата, приложени към преписката, които подкрепят това
твърдение на административния орган са дневен отчет и изведения КЛЕН, описани в
съставения протокол за извършената проверка.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на
ПАМ по чл. 186, ал. 1 от с.з. се
забранява и достъп до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушения.
Анализът на посочените правни норми налага
извод, че в конкретния случай дружеството - жалбоподател е било задължено да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за
извършената услуга на стойност 2.00 лева.
Наличието
на констатираното нарушение обаче не освобождава административния орган от
задължението да издаде административен акт, който да отговаря на изискванията
на чл. 186, ал 3 от ЗДДС.
За
да е законосъобразна заповедта за налагане на принудителна административна
мярка с правно основание чл.186, ал1 ЗДДС, административният орган трябва да се
мотивира във всеки отделен случай и защо е избрал определения от него срок за
налагане на принудителната административна мярка. Освен това не е съобразена и
промяната в начина на организиране на дейността в обекта събразно обявеното
извънредно положение за КОВИД 19, така че констатациите за това да са критерии
при индивидуализирането на мярката за административна принуда. Спорно е доколко
прилагането на ПАМ е в съответствие с
целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за
съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 от АПК. ПАМ са
една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на
надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като
изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят деянията,
предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване
на вредни последици от неправомерното деяние или респективно имат за последица,
отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.
Предвид
изложеното,
действието на наложената административна мярка е
обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа
последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. От момента в
който не съществува опасност материалното правило за поведение да бъде нарушено
или от който противоправното поведение е преустановено, прилагането на принуда
ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност,
установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В разглеждания случай и предвид хипотезата на
чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски
обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на
друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Съгласно чл. 22 от ЗАНН,
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат ПАМ, които са израз на административна
държавна принуда, налагащи във всеки конкретен случай мярката да е определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото
задължение произтича от изискването на принципа за съразмерност в чл. 6 от АПК.
В
този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови
извършеното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици
от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от
приходните органи. Лишена от своите функции по преустановяване и
предотвратяване на административни нарушения, наложената мярка се превръща в
наказателноправна санкция, каквито функции принудителните административни мерки
не могат да изпълняват, и които не кореспондират с целта на закона. Прилагането
на ПАМ не би могло да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици
от тях, а само да преустанови извършването на медицински услуги и дейност в
обекта и генерирането на приходи от нея за не малкия период от 3 дни,
респективно постъпването на данъци за фикса. Това явно не съответства на предвидените
в чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип за
съразмерност.
Съдът
намира за необходимо да отбележи, че преустановяването на дейността на
търговския обект води до пропуснати приходи за държавата от данъчни и
осигурителни плащания, от една страна, а от друга, лишава пациентите от
предоставяните в този обект на здравни услуги. Така се засягат не само права на
данъчнозадълженото лице, но и фискалния интерес от извършване на регистрирани услуги,
в резултат на които да бъдат генерирани данъчни приходи, а коствено се засягат
и трети лица. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява
търговска/медицинска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен
от възмоността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие,
освен несъразмерно спрямо своите коствени отрицателни последици за търговеца, е
иманентно присъщо на санкционната система, а не на административната принуда.
Мотивите на административния
орган относно срока на ПАМ не почиват на конкретни фактически основания и не
съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е с
преустановителен превантивен характер, т.е. цели осуетяване възможността на
дееца да извърши други подобни нарушения.
Съдът приема, че срокът от 3
дни за запечатване на обекта – лекарски кабинет не отговаря на тежестта на
нарушението, предвид незначителната стойност на извършената услуга и не е съобразен
с целите предвидени в чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Оспорената заповед в
тази част не е в съответствие с приложимия материален закон и с неговата цел. Спрямо
фактите на конкретния случай
/размерът на неплатения ДДС за сумата от 2.00 лева е 0.40
лева/,
запечатването на търговския обект е мярка, която създава ограничения за
дейността на търговеца в
обекта – лекарски кабинет, които се несъразмерни на поставената цел –
обезпечаване събирането на ДДС. Мярката е необоснована и съдът не възприема,
че в този вид тя има превантивен характер и цел да осуети възможността на
нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния. При определяне на срока
не е съобразен принципа на съразмерност, не са взети предвид вида на
предлаганата услуга в обекта, изобщо всички негови особености на обект, в който
се извършва специфична и висококлавифицирана дейност, каквато е медицинското
обслужване и предоставянето на здравни грижи и услуги на населението. Мотивите
изложени от органа, че определеният размер на срока за запечатване на
търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение и
защитатата на обществения интерес са необосновани. Изложените мотиви в
заповедта са общи като съдържание.
В мотивите си органът излага
доводи, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти.
Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от
страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. В този
смисъл, не може да се направи извод, че са налице визираните в заповедта мотиви
относно нарушаване на утвърдения ред на данъчната дисциплина и отчетността,
както и цялостното поведение на лицето, което води до обоснован извод за трайно
поведение към неспазване на установения правов ред в страната и отклонение от
данъчното облагане. Освен това от свидетелските показания става ясно,
че проверката в лекарския кабинет извършена от служителите на НАП е извършена в
ден за консултация за здрави деца, при обявено извънредно положение и с присъствието
на бебе, за което е имало съмнение, че е болно от шарка или КОВИД 19. Имайки
предвид това, органите по приходите е следвало да се съобразят със ситуацията и
въведената организация на работа в обекта и да изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
Съгласно чл.37, ал.2 от ДОПК,
както и съгласно чл.36, ал.2 АПК, оспорващият търговец е длъжен при проверката
да представи всички доказателства във връзка с регистрирането и отчитането на
услугите си. Същевременно съгласно чл. 5 и чл. 37, ал. 1 от ДОПК и съгласно чл.
9, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от АПК, органите по приходите са длъжни служебно /дори
когато няма искане от заинтересованите лица/ да изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и въз основа на обективен анализ и
преценка да се обезпечи задължението /прогласено
и за принцип в ДОПК и АПК/ на органите да основат административните си актове
на действителните факти.
Съдът намира, че с наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 3 дни няма да бъде постигната
защитата на обществения интерес, а по-скоро ще бъде увреден, тъй като се
засягат права на трети лица и наложената мярка не е съобразена с належащата
обществена потребност. Настоящият съдебен състав
приема, че при определяне на срока за запечатване на обекта, органът е нарушил
рамката на оперативната самостоятелност, тъй като липсва мотивиране на
продължителността на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая.
Безспорно неиздаването на фискална касова бележка за продажбата в обекта е
свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче надлежно мотиви
относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на
търговеца и оттук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на 3
дни. Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от наличието
на материалноправните предпоставки на мярката, опорочава заповедта, тъй като
препятства преценката за съразмерност по чл. 6 от АПК, включена в рамките на
служебната проверка по реда на чл. 169 от АПК.
Така определеният 3-дневен
срок на принудителната мярка не е мотивиран в съответствие с
чл.186, ал.3 от ЗДДС. Налице е формално изпълнение на задължението за
мотивиране на акта, като изложените мотиви са еднакво приложими към всяка една
ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, независимо от конкретно
определения срок за нейното налагане и без същите да са обвързани с конкретните
факти по случая, което е равнозначно на липса на мотиви, независимо от техния
обем. Нещо повече, дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви
обстоятелства, същите представляват само предположения /за
защита на обществения интерес, за предотвратяване на нови нарушения, за
осигуряване на бюджетните приходи и т. н./, които не съдържат ясни
правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната
административна мярка. Необоснован и противоречащ на доказателствата по делото
е изводът, че 3 дневният срок, определен в заповедта, указва значимостта на охраняваното обществено отношение. Неясно е как конкретният
избор на срок на мерките постига целите на превенцията в обхвата на възможното
ограничение до 30 дни. От събраните в хода на съдебното производство
доказателства не се установяват лоши практики, тъй като това е единственото
установено нарушение на жалбоподателя, не само от този вид. Не
е дефинирана тежестта на нарушението.
Ето защо съдът счита, че в случая прилагането на ПАМ не е съобразено
с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН, както и с принципа за съразмерност,
регламентиран в чл.6, ал.2 от АПК, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права
и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. При конкретно определената продължителност на срока на
процесната ПАМ се засяга съществено правната сфера на адресата и на трети лица,
и се игнорира целта на закона за защита на обществения интерес и народното
здраве чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.
По изложените съображения оспореният административен акт е
незаконосъобразен - издаден е при съществени нарушения на административно производствените
правила от гледна точка на неговото мотивиране, в отклонение от целта на закона
и при нарушаване на принципите за съразмерност и инстинност по чл. 6, ал. 2 и
чл. 7, ал.1 от АПК, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал 1 от АПК
на жалбоподателя следва да се присъдят, платими от ответника
своевременно поисканите
и направени в производството разноски – 50 лв. внесена държавна такса и 1000
лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по пълномощно от
17.02.2023 г., което по направеното от
ответника възражение съдът не намира за прекомерно, тъй като съответства на
размера, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 17 – ФК/ 30.01.2023 г.
издадена от началник
отдел "Оперативни дейности" Варна
в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а", във вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ „АПИМПОМ – ИП – Д-Р РОСЕНКА ЯЛАНДЖИЕВА" е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – лекарски кабинет, находящ се в гр.
Русе, ул. „Борисова“ № 51, както и забрана за достъп до него за
срок от 3/три/ дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите да заплати на ЕТ „АПИМПОМ – ИП – Д-Р РОСЕНКА ЯЛАНДЖИЕВА", със
седалище гр. Русе, ул.
„Борисова“ № 51, ЕИК
*********, представляван от Р. А. Я., сумата от 1050 лв./ хиляда и петдесет/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен
на Република България съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: