РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Н. Й. К. ЕГН ********** с
адрес с. Ж***, подадена чрез пълномощника по делото адвокат Б.З., срещу
Решение № 2332/30.11.2021 г. постановено по гр.д. № 13460 по описа за 2021
г. на Районен съд Пловдив, X граждански състав, с което e ЗАДЪЛЖЕН на
осн.чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие –
психическо и физическо по отношение на молителката Б. П. К. ЕГН
**********, ЗАБРАНЕНО е на осн.чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН да приближава на
разстояние по-малко от 30 метра, молителката Б. П. К., нейното жилище,
месторабота както и местата за социални контакти и отдих, които тя посещава
за срок от десет месеца, считано от постановяване на решението, ОСЪДЕН е
да заплати глоба в размер на 200 лева и държавна такса в размер на 25 лева, в
полза на Държавата, както да заплати на Б. П. К. разноските по делото от
400лв.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Оспорват се
фактическите твърдения на молителката като неверни и се излага довода за
1
неправилното им възприемане от районния съд като истински и доказани.
Оспорва се осъществяването на акта на домашно насилие и извършването на
същия пред децата. Моли да се отмени решението и да се постанови друго
решение, с което да се отхвърли молбата.
Със становище, докладвано в съдебното заседание, жалбоподателят
поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Иска отмяна на обжалваното
решение и постановяването на друго решение, с което да се отхвърли
молбата. Моли за присъждането на разноските по делото. Прави възражение
за прекомерност на разноските на насрещната страна.
С подадения отговор на жалбата от въззиваемата страна Б. П. К. ЕГН
**********, чрез пълномощника адвокат Р.К., жалбата се оспорва като
неоснователна и бланкетна. Поддържа се, че районният съд не е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила, както и че с оглед на събраните
доказателства е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Моли да
се потвърди решението.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, чрез пълномощника си
адвокат К., поддържа отговора на жалбата. Моли за присъждането на
разноските. Представя договор за правна защита и съдействие.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение и
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Пред Районен съд – Пловдив се е развило производство по реда на чл.4
и сл. ЗЗДН, образувано по молба за защита от домашно насилие от Б. П. К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Г***, обл.Пловдив, ул.“****, срещу
съпруга й Н. Й. К., ЕГН ********** с адрес с. Ж****. Молителката твърди, че
е инициирала производство за развод със съпруга й - ответника през месец
май 2021 г. и едновременно с това, заедно с двете им деца Л. Н. К.и и Й. Н. К.,
напуснали семейното жилище и се преместили в къщата на баща й в село К..
Излага твърдения за деспотичното отношение на съпруга й към нея, както и
че същият я е следял след раздялата им. Твърди, че на 03.08.2021г. около
20.00 ч. ответникът пристигнал с лекия си автомобил, в който били и двете
деца, пред къщата на баща й в с.К., ул.“***, за да вземе GSМ на детето Л. и
100 лева, които детето си е спестило. Слезнал от колата, след което я
заключил, за да не може майката да говори с децата. Ответникът се насочил
към ищцата и проявил вербална и физическа агресия, представляваща -
блъскане с дланите на двете ръце по раменете й с виковете „ти не можеш да
си им майка“, „ти си боклук и боклук ще си останеш“ и „***“. Приближила се
2
до колата и през леко спуснатия прозорец попитала децата дали искат да
останат при нея, при което по-малкият син отговорил утвърдително,
ответникът му извикал „какво ще правиш при тази ****в тази мизерия“.
Твърди, че гореописаните действия представляват акт на физическо,
емоционално и психическо домашно насилие, осъществено спрямо нея от
съпруга й, което е породило в нея силен страх и безпокойство за здравето и
живота й, поради което подава настоящата молба.
С обжалваното решение съдът е приел, че ответникът е извършил
описаните в молбата за защита актове на домашно насилие спрямо
молителката. Предвид горното съдът е уважил подадената молба за
защита и е наложил мерки за защита на пострадалата по чл.5, ал.1, т.1 и
т.3 от ЗЗДН за срок от 10 месеца от датата на постановяване на решението,
както и е наложил глоба на ответника в размер на 200 лв. на основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо и при постановяването му не са били
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, които е
длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока
съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Подадената молба за защита от домашно насилие е процесуално
допустима – подадена е от активно легитимирано лице в едномесечния срок
по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, срещу съответното пасивно легитимирано лице от
кръга на посочените в чл.3 ЗЗДН.
Съобразно нормата на чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат молителят и ответникът. В закона липсва
легална дефиниция на понятието „психическо насилие“ и „емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които
имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице-
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и
да не ги изразява. Актове на психическо и емоционално насилие могат да
бъдат вербалното насилие / псуване, обиждане, крещене/, унижаване,
предизвикване на страх.
В конкретния случай се твърди осъществяване на физическо,
психическо и емоционално насилие, извършено на 03.08.2021г. около 20.00 ч.
от ответника по отношение на молителката пред дома на баща й в с.К.,
ул.“***, като физическото насилие се изразява в блъскане от ответника с
дланите на двете си ръце по раменете на молителката, а психическото и
емоционалното насилие - вербална агресия с виковете към молителката „ти не
можеш да си им майка“ на децата, „ти си боклук и боклук ще си останеш“ и
3
„***“.
Горните обстоятелства съдът намира за доказани предвид представената
декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, на която законът придава обвързваща съда
доказателствена сила, като същата представлява достатъчно доказателство за
основателността на подадената молба за защита. Тази декларация обръща
доказателствената тежест и следва да бъде оборена от страна на сочения
извършител. Следва да се отбележи, че законодателят, въвеждайки
доказателствена стойност на тази декларация, е разместил доказателствената
тежест в процеса по ЗЗДН, като при наличието на такава, в тежест на сочения
извършител се разпределя тежестта да докаже, че не е извършил деянието,
съставляващо акт на домашно насилие.
В случая представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съдържа
подробно описание на фактическите обстоятелства, които се подкрепят от
изслушаните от районния съд показания на св. П. Н. Д.. Последната
непосредствено е възприела осъществените актове на домашно насилие, тъй
като сочи, че живее във фактическо съжителство с бащата на молителката на
адреса в с.К., ул.“*** и е присъствала на срещата между молителката и
ответника на 03.08.2021 г. Свидетелката сочи, че е била на пътната врата и тя
е извикала молителката да излезе на улицата при пристигането на ответника.
Свидетелката удостоверява, че ответникът слезнал от колата и заключил
децата вътре, тръгнал към молителката и агресивно дръпнала нещата на
децата от ръцете й, крещейки й, че е боклук, курва, че не й пука за децата.
Според показанията на свидетелката, молителката се запътила към децата в
колата, при което ответникът се засилил изведнъж към нея и я е блъснал с
двете си ръце по ръменете, крещейки, псувайки и обиждайки я, че не им е
майка. След като детето Л. отговорило утвърдително на молителката, че иска
да остане при нея, ответникът започнал заплашително да крещи дали детето
иска да остане при нея, при тоя боклук, в тази мизерия. Съдът кредитира
показанията на свидетелката като преки и непосредствени, логични и
последователни, които напълно кореспондират с изложените от молителката
обстоятелства в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и не се опровергават
други доказателства по делото.
Същевременно, при възложената на ответника доказателствена тежест,
същият не е ангажирал доказателства за опровергаването на обстоятелствата,
изложени в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Ответникът е оспорил изцяло
изложените от молителката обстоятелства, но не е ангажирал релевантни
доказателства, доколкото се е отказал от допуснатия му свидетел в първата
инстанция и се остави без уважение искането за разпита на децата.
Следователно извършеното от ответника оспорване на обстоятелствата,
удостоверените с декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, поддържано във
въззивната жалба, остана недоказано по делото.
В аспекта на изложеното се налага извод, че подадената молба за
защита правилно е била приета за основателна и за защита на
4
молителката са били предприети мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗЗДН, като срокът им е съобразен с характера и интензивността на
упражненото спрямо нея насилие. С оглед извършените от ответника
актове на домашно насилие на същия правилно е била наложена и глоба
в размер на 200 лв. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
При този изход на правния спор, основателно е искането на
въззиваемата страна за присъждането на разноските в производството, които
се претендират в размер на 400 лева и направата им се удостоверява от
представения договор за правна защита и съдействие. Възражението на
жалбоподателя за прекомерност на тези разноски е неоснователно, тъй като
същите са в минималния си размер от 400 лева, съгласно чл. 22 на Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При подаването на въззивната жалба е внесена дължимата държавна
такса за въззивното производство, поради което не се налага осъждането на
жалбоподателя за нейното заплащане.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2332/30.11.2021 г. постановено по гр.д.
№ 13460 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, X граждански състав.
ОСЪЖДА Н. Й. К. ЕГН ********** с адрес с. Ж., ул.“**** да заплати
на Б. П. К. ЕГН ********** с адрес с. Г****, обл. Пловдив, ул. **** сумата
400лв./четиристотин лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5