Решение по дело №446/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 347
Дата: 11 юни 2020 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20203101000446
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……...06.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЖАНА МАРКОВА

                                                                  ЧЛЕНОВE:                  ТОНИ КРЪСТЕВ

Д. ЖЕКОВА

 

при секретар Албена Янакиева

като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев

въззивно търговско дело № 446 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Инвестиционна компания БГ“ ЕООД срещу решение № 201/13.01.2020 г., постановено по гр.дело № 17325/2018 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която съдът е осъдил „Инвестиционна компания БГ“ ЕООД да заплати на Д. Н. Ф. сумата 625 евро с левова равностойност 1222.39 лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.11.2018 г., до окончателното ѝ изплащане, като е присъдил в полза на ищеца сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя, безспорно е установено, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по силата на договор за поръчка от 02.10.2017 г., по силата на който ищецът се е задължил да сключи предварителен договор за покупко-продажба при достигане на зададените от него параметри на сделката. ВРС неправилно не е взел под внимание заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според което получената като депозит сума от 1900 евро е осчетоводена като неустойка и това е станало на 19.12.2017 г., т.е. в деня, следващ момента, в който ищецът не е изпълнил задължението си да заплати дължимото на ответника възнаграждение. Освен това ВРС необосновано е приел, че след като платеният депозит не е бил предаден на продавача до подписване на нотариалния акт за покупко-продажба, то депозитът е следвало да бъде върнат на Д.Ф.. Неправилно съдът е кредитирал и показанията на свидетеля Н.Ф., въз основа на които е приел, че ищецът е доказал извършено от него извънсъдебно прихващане със сумата 1275 евро, представляваща дължима комисионна. Счита, че съдът неправилно е приел, че ответникът дължи връщане на депозита като получен без основание, тъй като към момента на сключване на договора за депозит е имало основание за предоставяне на сумата, а по силата на сключения договор, ако ищецът не подпише в определен срок предварителен договор, то депозитът не подлежи на връщане и същият представлява неустойка за неизпълнение на конкретно задължение. Освен това поддържа, че след като ищецът е бил заместен в договора за покупко-продажба от Н.Ф., то ищецът не е легитимиран да иска връщане на депозита. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на исковата претенция като изцяло неоснователна и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че доводите на жалбоподателя са неоснователни като излага подробни съображения. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат изложените доводи и възражения.

Варненски окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Пред районния съд е предявен иск от Д. Н. Ф. срещу „Инвестиционна компания БГ“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 225 евро, като заплатена от ищеца на ответното дружество без правно основание, евентуално, на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до момента на окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че във връзка с посредничество при покупка на имот в гр.Варна, ответникът е получил сумата от общо 2 500 евро и държи същата без да има основание за това. След извършено прихващане на сумата от 1 275 евро комисионно възнаграждение, претендира останалата сума от 1 225 евро като платена без основание, евентуално, на отпаднало основание.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, като твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си в срок до 13.10.2017 г. да подпише предварителен договор за покупко-продажба на предложения му имот, като пристъпил директно към подписване на нотариален акт с продавача с цел да избегне заплащане на уговореното комисионно възнаграждение. Признава получаването на 1900 евро по сключен с ищеца на 02.10.2017 г. договор за депозит, но счита, че има основание да задържи сумата като неустойка.

В съответствие със събраните доказателства и твърденията на страните, първоинстанционният съд е приел за доказано, че на 02.10.2017 г., Д. Н. Ф. е сключил Договор за поръчка с „Инвестиционна компания БГ“ ЕООД, по силата на който ответникът е следвало да посредничи на ищеца при закупуването на недвижим имот в гр. варна, в частност апартамент № 1, находящ се в ****** на цена 45 990 евро. Ищецът се задължил да заплати на ответника възнаграждение в размер на 1 275 евро със срок на изпълнение - 18.12.2017 г. На 05.10.2017 г. между ищеца и ответника бил сключен Договор за депозит, по силата на който  ищецът предал на ответника сумата от 1 900 евро като депозит за закупуването на посочения апартамент на цена от 42 500 евро. Договорено било, че ако ответникът постигне такива параметри на цената, ищецът се задължава да сключи предварителен договор за покупката на имота и да заплати в срок до 18.12.2017 г. възнаграждение в размер на 1 275 евро, като в противен случай предадената сума от 1 900 евро ще остане в полза на ответника като неустойка за неизпълнението на задълженията на ищеца.  Съгласно договора за депозит при постигане на уговорените параметри на сделката, ответникът се е задължил да предаде на продавача на имота депозита от 1 900 евро. На 24.10.2017 г. продавачът И.О. Д. продал на купувача Н.Д. Ф. – баща на ищеца, посочения апартамент № 1 на ул. „Петър Райчев“ № 3, вх. А, на цена от 39 000 евро, която била изцяло заплатена от купувача на продавача в деня на изповядване на сделката. Сумата от 1 900 евро не била предадена от ответника на продавача И.Д.. Съдът е приел, че ищецът не е предавал на ответника чрез брокера Георги Вълчев сумата от 600 евро като част от цената по сделката, която посредникът се е задължил да предаде на продавача И.Д., поради което искът за тази сума е отхвърлен. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Спорът във въззивното производство се концентрира относно правото на ответника да задържи предоставеният му депозит в размер на 1900,00 евро като неустойка за неизпълнение на задължението на ищеца да сключи предварителен договор в срок до 13.10.2017 г.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

При иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже предаването на твърдяната парична сума или движима вещ, а ответникът следва  да установи основанието, на което е получил престацията, респ., че същото не е отпаднало.

Безспорно е установено, че основанието, на което ищецът е предал на ответника сумата от 1900,00 евро е договора за депозит от 05.10.2017 г. като сумата е следвало да остане на влог при ответника до датата 13.10.2017 г. В случай, че до тази дата ответникът е договорил със собственика на имота същият да бъде продаден на ищеца на цена 42 500,00 евро, и между продавача и купувача се подпише предварителен договор, депозитът е следвало да бъде предаден на продавача като част от продажната цена. При непостигане на договореност за извършване на продажбата на посочената цена, ответникът е следвало да върне депозита на ищеца. Съгласно уговореното, при неплащане отстрана на ищеца на уговореното комисионно възнаграждение от 1275 евро в срок до 18.12.2017 г., ответникът има право да задържи депозита като неустойка за неизпълнение на това задължение.

В случая е установено по несъмнен начин, че имотът е бил закупен от бащата на ищеца Н.Ф. за сумата от 39 000 евро, която е била изцяло заплатена от купувача на продавача. При това положение за ответника е отпаднало задължението да предаде сумата от 1900 евро на продавача И.Д. като част от продажната цена.

Установено е също, че купувачът на имота е установил връзка с продавача в резултат на осъщественото от ответника посредничество. Агенцията е предоставила на ищеца информация за процесния имот. Ищецът и неговото семейство са взели решение купувач на имота да бъде бащата на ищеца.  Следователно, ищецът дължи на посредника, настоящ ответник, уговореното комисионно възнаграждение в размер на 1275 евро.

След като двете страни си дължат взаимно парични суми не е налице пречка насрещните вземания да бъдат прихванати, с което същите се погасяват до размера на по-малкото. Съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД прихващането има обратно действие – от деня, в който е могло да се извърши, в случая датата на сключване на окончателния договор – 24.10.2017 г. Без значение е, дали изявлението за прихващане е направено извънсъдебно или в хода на процеса.

Падежът на задължението за заплащане на комисионното възнаграждение е 18.12.2017 г. Тъй като задължението е погасено чрез прихващане на 24.10.2017 г., ищецът – доверител по договора за посредничество, не е в неизпълнение на задължението си, поради което и не дължи неустойка. Ответникът от своя страна дължи връщане на непогасената чрез прихващане част от получения депозит в размер на 625 евро, тъй като със сключването на окончателния договор на по-ниска от предварително зададената отстраните цена от 42 500,00 евро и плащането на продавача в пълен размер на цената от 39 000,00 евро, е отпаднало основанието за ответника да задържи предадената му сума с условието при сключване на договор за покупко-продажба да предаде същата на продавача като част от цената.

По твърдяното от въззивника неизпълнение на задължението на ищеца да сключи предварителен договор следва да се отбележи, че последният има подготвителен характер и няма законова пречка страните по сделката да пристъпят директно към сключване на окончателен договор, както е в процесния случай.

По оплакването, че ищецът се бил задължил да сключи предварителен договор на цена от 42 500,00 евро следва да се има предвид, че съгласно чл. 350, ал. 2 от ТЗ, ако комисионерът изпълни поръчката при условия, по-изгодни от тези, установени от доверителя, изгодата принадлежи на доверителя. След като продавачът се е съгласил да продаде имота за цена от 39 000,00 евро, искането на ответника доверителят да сключи предварителен договор на цена от 42 500,00 евро е против изискването за добросъвестност при изпълнение на договорните задължения (чл. 63 от ЗЗД).

Следователно, налице са всички предпоставки, обосноваващи основателността на исковата претенция.

До същия краен извод е достигнал и ВРС, поради което решението следва да бъде потвърдено.     

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за адвокатска защита съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖАВА Решение № 201/13.01.2020 г., постановено по гр.дело № 17325/2018 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която „Инвестиционна компания БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. Н. Ф. сумата 625,00 евро с левова равностойност 1222.39 лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.11.2018 г., до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: ******, представлявано от В.И.Б., да заплати на Д. Н. Ф., ЕГН **********,***, сумата 400.00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Окръжен съд – Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК).

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.