Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./06.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 962
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от
„Р.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***-***, съдебен адрес:***,
чрез адв. Д.Г.-С. от ВАК срещу „С.д.3“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. І вр.
чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в
размер на сумата от 6002.05 лева с ДДС
главница – остатък по фактура № ***/02.06.2015 г., издадена съгласно Анекс от
01.06.2015 г. към Договор за извършване на довършителни строително-монтажни
работи № ***от 17.03.2014 г. на обект кооперация на адрес ***и Спогодба от
30.01.2017г. и осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2400 лева, представляваща неустойка по т.2 от Спогодба от 30.01.2017 г.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на исковете, навеждайки следните фактически
твърдения: На 17.03.2018г. между ответника като възложител и ищеца
като изпълнител бил сключен договора за изработка – извършване на довършителни
строително-монтажни работи № ***на обект кооперация на адрес ***. Ищецът приел извършване на СМР срещу
договорено възнаграждение от 201 657.74 лева с ДДС. Извършил възложените
работи в срок и качествено, съобразно уговорения обем. Ответникът извършил
частично плащане на стойност 124.274.77 лева с ДДС. С Анекс от 01.06.2015г.
страните са се съгласили, че стойността на извършените СМР възлиза на 148
276.82 лева с ДДС, като след приспадане на извършеното плащане, дължима
оставала сумата 24 002.05 лева с ДДС, платима до 01.12.2015г. На 09.05.2016г.
ответникът платил 5000 лева с ДДС. На 30.01.2017г. сключили спогодба, с която
приели, че дължимата сума от ответника във връзка с изпълнените СМР възлиза на
16 002.05 лева с ДДС /остатък по фактура № ***/02.06.2015г./ и 2400 лева
неустойка по чл.10, ал.2 от договора. Постигнали съгласие за разсрочено
погасяване на сумите, като последната вноска от 3002.05 лева следвало да се
плати на 20.07.2017г. На 05.10.2017г. ответникът извършил плащане на 10 000
лева. Работата била приета от ответника без забележки, като възнаграждението по
договора било изплатено частично. Остатъкът от дължимото възнаграждение
възлизал на 6002.05 лева с ДДС. Въпреки приемането на
работата и изправността на ищеца, възложителят не е изпълнил поетите от него
задължения за плащане на дължимото възнаграждение за извършените СМР. Същият
дължи и сумата от 2400 лева договорена като неустойка. Моли за постановяване на
положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба депозиран по реда
и в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове по същество.
Твърди, че на 20.12.2018г. е изпратил уведомление до ищеца за извършено
прихващане с вземането си, произтичащо от същото правоотношение. Не оспорва
сключването на Договор за извършване на довършителни строително-монтажни работи
№ ***от 17.03.2014 г.. Твърди, че договорените СМР следвало да се изпълнят в
срок 130 дни, който е изтекъл на 24.07.2014г.. Към този момент били изпълнени
само част от договорените СМР на стойност 35 943.24 лева. Със забава били
отчетени и СМР на стойност 112 333.58 лева с ДДС. Към 20.12.2018г. не били
изпълнени СМР на стойност 53 380 92 лева. Съгласно чл.10, ал.1 от договора,
ищецът дължи неустойка за забава в размер на 20 165.74 лева. Така след
извършеното прихващане претендираните в настоящото
производство вземания са погасени, като ищецът е останал за задължен за сумата
11 763.69 с ДДС. Навежда доводи, че доколкото е неизправна страна по
договорното правоотношение, ищецът не може да иска изпълнение. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
В полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 9083/04.12.2018 по ч.гр.д.14154/2018г. по описа на
ВРС за сумата от 8402.05 лева главница – остатък по фактура № ***/02.06.2015
г., издадена съгласно анекс от 01.06.2015г. към Договор за извършване на
довършителни строително-монтажни работи № ***от 17.03.2014 г. на обект
кооперация на адрес ***и Спогодба от 30.01.2017 г.; 2816.22 лева – дължима
лихва за периода от 02.06.2015 г. до 20.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.09.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и разноски пред първата
инстанция в размер на 223.99 лева – държавна такса и 886.00 лева – адвокатско
възнаграждение и разноски за въззивно производство в размер на 312.18 лева, на основание чл. 81 ГПК,
във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
възражение от С.д.3 ЕООД, за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните е прието, наличието на сключени между тях Договор за
извършване на довършителни строително-монтажни работи № ***от 17.03.2014 г. на
обект кооперация на адрес ***, Анекс към него от 01.06.2015 г. и Спогодба от
30.01.2017г..
В
о.с.з, проведено на 28.06.2019г., ответникът заяви, че не оспорва, че фактура №***/02.06.2015г.
е отразена в дневниците и счетоводство му.
Представен е сключен между страните Договор
за извършване на довършителни строително-монтажни работи № ***от 17.03.2014г.,
с предмет - извършване на довършителни строително монтажни работи, описани в
Приложение 1, неразделна част от договора на строителен обект: кооперация на
адрес: ***.
Срокът
за изпълнение на работите е 130 календарни дни, като при спиране на
строителството вследствие на непреодолима сила, предвидения срок се увеличава
със срока на спирането /чл.7, ал.1/. Срокът се удължава и при спиране на
строителството по нареждане на общински или държавен орган. /чл.7, ал.4/.
Съгласно
чл.7, ал.7 предаването на извършената работа се извършва с двустранен
констативен протокол – Акт образец № 19, в който се описва извършената работа:
количество СМР, качество на извършената работа и вложените материали, наличие
на недостатъци, както и дали е спазен срокът. Съобразно чл.8, ал.2 Възложителят
заплаща аванс в размер на 10 % от предварително изчисленото ориентировъчно
количество работа на стойност 168 048.12 лева в срок до 7 дни от
подписване на договора, като се приспада стойността на материалите, собственост
на възложителя, коите ще се ползват за изпълнение на
договора. Окончателно дължимата цена се определя на база Акт образец 19 /чл.8,
ал. 7/. В чл. 10, ал.1 е предвидено, при забава за завършване и предаване на
работите по договора за цялата сграда и обектите в нея, изпълнителят да дължи
неустойка в размер на 0.1% от общата цена по договора за всеки просрочен ден,
но не повече от 10 % общо от стойността на СМР за цялата сграда. Съобразно чл.10,
ал.2, ако е в забава за плащане съгласно уговореното в договора, възложителят
дължи неустойка в размер на на 0.1% от размера на
забавеното плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от забавените
суми.
Представено
е Приложение № 1 към договора, с описание на довършителните СМР на стойност
201 657.74 лева с ДДС, като са посочени и материалите, собственост на
възложителя на стойност 935.14 лева с ДДС.
Представена е
Фактура №***/02.06.2015г. на стойност 24002.05 с ДДС.
Представена е
справка за движение по сметка за периода от 01.03.2014г.-30.05.2019г., в която
са отразени плащанията по договора/л.71 от делото/.
На 01.06.2015г. страните са сключили Анекс
към Договор за извършване на довършителни строително-монтажни работи № ***от
17.03.2014г., с който приемат, че извършената работа е на стойност
123 564.02 лева без ДДС, съгласно акт № 1/04.06.2014г.; акт №2/04.06.2014
и акт №3/01.06.2015г.. До датата на сключване на споразумението са извършени
плащания от възложителя на стойност 103 562.31 лева без ДДС. Останалата
дължима сума в размер на 20 001.71 лева без ДДС, възложителят се е
задължил да заплати в срок до 01.12.2015г..
Представена е спогодба от 30.01.2017г.,
сключена между страните по делото, с предмет - разрешаване на спор относно
Фактура № ***/02.06.2015г., издадена на основание Договор за извършване на
довършителни строително-монтажни работи № ***от 17.03.2014г. и Акт обр. 19/01.06.2015г., както и неустойка, на основание
чл.10, ал.2 от договора. Отразено е, че за ½ част от сума по фактура № ***/02.06.2015г.
е заведено ч.гр.д. № 14209/2016г. по описа на ВРС, което няма да бъде
продължено, в случай на спазване на предвидените срокове на плащане. Страните
са приели, че С.д.3 ЕООД дължи на Р. ООД съгласно Фактура № ***/02.06.2015г.,
издадена на основание Договор за извършване на довършителни строително-монтажни
работи № ***от 17.03.2014г. и Акт обр.
19/01.06.2015г., след приспадане на частични плащания на 09.05.2016г. и на
27.12.2016г., сумата от 16002.05 лева с ДДС и неустойка в размер на 2400 лева,
на основание чл.10, ал.2 от договора. Посочен е начинът, по който ще бъдат
погасени сумите: на 20.02.; 20.03; 20.04 и 20.05.2017г. по 3000 лева; на
20.06.2017г. 3200 лева и на 20.07. 2017г. 3202.05 лева. При спазване на
сроковете, Р. ООД приема да не претендира законна лихва.
Видно е от отчет
по сметка на Р. ООД в П.Б./Б./ ЕАД, че на
05.10.2017г. е постъпила сумата в размер на 10 000 лева от С.д.3 ЕООД с
посочено основание на превода - фактура № ***.
Видно е от отчет
по сметка на Р. ООД в П.Б./Б./ ЕАД, че на
09.05.2016г. е постъпила сумата в размер на 5 000 лева от С.д.3 ЕООД с
посочено основание на превода - фактура № ***.
В Констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа от 17.09.2015г. е прието, че строежът е изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация,
изискванията към строежите по ЗУТ, условията на догвора
за строителство и анексите съм него. Не са установени недостатъци по изпълнение
на СМР. Липсва възражение относно неизпълнение да договорените СМР в срок.
Ответникът е
изпратил на ищеца Уведомление от 20.12.2018г., с което претендира неустойка за забава
в изпълнение на договора по чл.10, ал.1 в размер на 20165.74 лева. Заявил е, че
след прихващане между остатъка в размер на 8402.05 лева по фактурата и
дължимата неустойка, Р. ООД следва да му заплати разликата от 11 763.69
лева. Отразено е, че в срока на договора са отчетени с протокол - акт № 1 обр.19/04.06.2014г. СМР на стойност 21056.44 лева с ДДС; с
протокол - акт № 2 обр.19/04.06.2014г. СМР на
стойност 14886.80 лева с ДДС, т.е. на обща стойност 35 943.24 лева. Една година
слез изтичане на срока на договора с протокол – акт № 3/01.06.2015г. са
отчетени СМР на стойност 112333.58 лева с ДДС. До датата на уведомлението не са
изпълнени СМР на стойност 53380.92 лева.
Представени са Протокол
/Акт/ №1 образец №19/04.06.2014г.; Протокол /Акт/ №2 образец №19/14.06.2014г. и
Протокол /Акт/ №3 образец №19/01.06.2015г., в които са отразени извършените СМР
и стойността им.
В полза на ищеца са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на св. Ж.Д., за установяване, че „Р.“ ООД е изправна страна по
договора, като е изпълнил поетите с договора задължения в уговорения обем, срок
и качество, като извършената работа е била приета без забележки от възложител.
В показанията си св. Д.
установява, че управляваното от него дружество «Г.К.» ЕООД е упражнявало
строителен надзор по време на строителство на обекта. Възложените СМР били изпълнени
от „Р.” ООД, като обектът е въведен в експлоатация.
От страна на „Р.” ООД не е имало забавено
изпълнение. Допустимо е да има разлика като количество, обем на работа към
датата на сключване на договора и към датата на завършване на даден обект. СМР приключили
през лятото на 2014г. Страните имали финансови спорове, поради забава в
плащанията от страна на възложителя. Финансовите проблеми на възложителя били
причина за забавата в актуването с последния акт. Ако има подписан акт №19, в
пет дневен срок трябвало да се издаде фактура, вкл. да се плати. По тази
причина, масова практика в строителството е, когато възложителят изпадне в
невъзможност да плати, да не се актува с акт №19, защото се носят последствия
по други Закони. Въпреки, че СМР били изпълнени в рамките на срока на договора,
реално актували обекта през м. септември 2015г., точно поради тази
причина.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове от
ищеца в качеството му на изпълнител
по договор за изработка с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. І вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Съдът счита, че страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение, на основание сключени Договор
за извършване на довършителни строително-монтажни работи № ***от 17.03.2014 г.
на обект кооперация на адрес ***, Анекс от 01.06.2015 г. и Спогодба от
30.01.2017г..
Относно изправността на страните по договора:
Съобразно разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД, поръчващият
е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, а съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД, същият следва
да заплати възнаграждението за приетата работа.
Както се изложи, претенцията
се основава на твърдения за
изпълнение на възложетната работа в количествено, качествено и срочно отношение, съответно
за неизправност на ответника, поради
неизпълнение на задължениието за заплащане на извършените
СМР, предмет на установителната претенцията.
Констативният акт за
установяване годността за приемане на
строежа е подписан без забележки
възложителя С.д.3
ЕООД, поради което съдът приема, че СМР
са извършени съобразно
одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по ЗУТ, както и клаузите от договора за
строителство.
Следователно, тъй
като възложителят при приемане на работата
не е направил възражение по смисъла
на чл.264, ал.2 ЗЗД, то работата следва да се счита
за приета съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД. След установеното
приемане на работата, за поръчващия
е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за приетата работа - чл.266, ал.1 ЗЗД.
Относно дължимостта
на процесните суми: Съобразно неоспорената Спогодба от 30.01.2017г., задълженията на възложителя са в размер на 16002.05 лева с ДДС
- остатък по фактура № ***/02.06.2015 г. и неустойка в размер на 2400 лева, на
основание чл.10, ал.2 от договора.
Ответникът признава, че задължението по фактурата е отразено в счетоводството му, както и че след частично погасяване, остатъкът възлиза
на 6002.05 лева с ДДС. Отразяването на
процесната сума като задължение в счетоводството на ответното дружество, означава признаване на задължението в претендирания размер.
Спогодбата е двустранен договор, с който съгласно разпоредбата на чл.365, ал.1 ЗЗД, страните прекратяват
един съществуващ спор или избягват
един възможен спор, т.е. това
е договор, с който се изменя едно
съществуващо правоотношение
между страните, посредством взаимни отстъпки. Договорът за спогодба е двустранен
договор и следва да е постигнато съгласие между страните по въпросите,
които урежда, волята на страните
да е ясно изразена и да обхваща
съответните претенции по ясен и категоричен
начин, като се констатира, че чрез взаимни
отстъпки страните са целели окончателно
уреждане на възникналите между тях спорни правоотношения.
Договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален договор, срещу който ответникът може да се
защити само, ако оспори неговата валидност /в този смисъл опр.№
117/24.02.2011 г. по т.д.№
324/2010 г., на ВКС, І т.о., ТК/. Самият договор за спогодба от 30.01.2017г. не бе оспорен
от ответника. Настоящият съдебен състав намира, че договорът за спогодба е валиден, следва да се
зачете неговото съдържание и материално правен ефект, тъй
като страните взаимно са се
съгласили да считат, че задължението на ответника съгласно Фактура № ***/02.06.2015г., издадена на основание Договор за извършване на
довършителни строително-монтажни работи № ***от 17.03.2014г. и Акт обр. 19/01.06.2015г., след приспадане на частични плащания
на 09.05.2016г. и на 27.12.2016г., е в размер на 16002.05 лева с ДДС.
Ответникът дължи и неустойка в размер на 2400 лева, на основание чл.10, ал.2 от
договора. Длъжникът С.д.3 ЕООД се е задължил
да плати сумата съгласно чл.3 на месечни вноски.
В случай на
точно изпълнение на задълженията на длъжника-ответник, в чл.2 и 5 са
посочени отстъпките
от страна на ищеца. Съгласно чл.20а ЗЗД, договорът
за спогодба има силата на
закон за страните, които са го сключили.
Следователно, установителният иск се явява основателен за сумата 6002.05 лева с ДДС.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
За успешното провеждане на
предявения иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират в облигационни
отношения по
силата посочения в исковата молба договор, на който се основава претенцията; обстоятелството,
че се явява
изправна страна по същия, т.е.
че е изпълнил поетите с него задължения, наличието на акцесорно съглашение
в договора, според което при забава в изпълнение на едно или повече задължения
по договора, неизправната страна дължи заплащането на посочената в исковата
молба сума в претендирания размер.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или
направените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Установи се наличието на главно задължение, както и
постигната между страните договореност за заплащане на неустойка за забава в размер на 0.1% от
дължимата сума за всеки просрочен ден. Ответникът не е заплатил
възнаграждението на падежа, уговорен между страните.
С оглед горното, съдът счете предявения иск за
основателен в заявения размер.
По отношение на
действието на извънсъдебното възражение за прихващане, съдът формира следните
правни изводи:
Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по реда на чл. 103, ал. 1 ЗЗД
включва: 1./ съществуването на две действителни вземания /задължения/; 2/. вземанията да са насрещни; 3/. двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи; 4/. вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо и 5/. ликвидно. По въпроса за предпоставките и действието е формирана постоянна, безспорна и задължителна съдебна практика, съгласно която възникването и упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, чийто материален правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД е обвързано от наличието на горепосочените предпоставки /Решение № 168 от 07.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1933/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 113 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 1274/2013 г. на ВКС, ГК, II г. о, Решение № 76 от 26.04.2013 г. по т. д. № 24/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 225 от 28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение № 35 от 25.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3164/2015 г., I т. о., ТК, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК/.Същото
разрешение е прието и в доктрината, според която изявлението за прихващане,
направено извън съдебния процес се предпоставя от
ликвидността на активното вземане на прихващащия /така Сталев. Ж., Мингова. А., Стамболиев. О., Попова. В., Иванова. Р.,
Българско гражданско процесуално право, девето издание, 2012 г., с. 441-442 и
Попова. В., Прихващане. Материалноправни и
процесуалноправни проблеми, С:, 2010 г., с. 89/. В продължение на горното
разбиране, следва да се посочи, че ликвидно
е вземането, по което няма спор между
страните по материалното правоотношение, както и установеното вземане с влязло
в сила съдебно решение. От горните съображения, може да се формира извода, че ликвидността се свърза с установеността на вземането
по основание и размер. В настоящия случай, насрещното вземане на
прихващащия за мораторна неустойка не притежава гореразглежданата кумулативна предпоставка /ликвидност/ за
настъпване на материалноправния ефект на
извънсъдебното възражение за прихващане. С оглед на горните доводи и аргументи,
следва да се приеме, че извънсъдебното изявление за прихващане, на чието
действие се позовава ответника – възложител, не е породило своето погасително
действие в отношенията между страните.
Съдът при
постановяване на настоящия съдебен акт съобрази, че с отговора на исковата
молба липсва направено възражение за съдебно прихващане на сумите или предявен
насрещен иск за същите, а е налично само позоваване на настъпилите последици от
отправеното извънсъдебно изявление за прихващане /Решение по в. т. д. № 188/2017 г. по описа на Апелативен съд
Варна/.
Предявените
искове са основателни и подлежат на уважаване в заявените размери.
Относно разноските:
Имайки предвид частично установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските направени в
заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 и
съобразно уважената част от исковете, които възлизат на 760.90 лева.
Изходът на
делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно
деловодни разноски до приключване на устните състезания по него, подкрепено с
ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на искането в
доказаните параметри, а именно 224.37 лева за държавна такса и 866.55 лева за
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. І вр.
чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД в отношенията между ищеца „Р.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***-***, от една страна, и ответника „С.д.3“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** от друга, че В
ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на 6002.05 лева с ДДС главница – остатък по фактура № ***/02.06.2015
г., издадена съгласно Анекс от 01.06.2015 г. към Договор за извършване на
довършителни строително-монтажни работи № ***от 17.03.2014 г. на обект кооперация
на адрес ***и Спогодба от 30.01.2017г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение №9083/04.12.2018г.
по ч.гр. дело № 14154/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „С.д.3“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***-***, сумата от 2400 лева, представляваща неустойка по
т.2 от Спогодба от 30.01.2017 г., на основание чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.д.3“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***-*** сумата от 760.90 лева, представляваща реализирани от ищеца
съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.14154/2018г. на
ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „С.д.3“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***-*** сумата от 1090.92 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски
под формата на заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: