Решение по дело №590/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260017

 

гр. Тутракан, 13.11.2020 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 590/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени установителен иск по чл. 422, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с осъдителни искове по чл. 240, ал. 2 и чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (изменени - вж. Молба вх. № 7244/21.12.2018 г. - л. 56, Определение № 256/05.04.2019 г. - л. 67, Молба вх. № 4513/05.12.2019 г. - л. 116 и Протоколно определение от 05.12.2019 г. - л. 127) от „П.К.Б.“ ЕООД, упълномощило с приложено към исковата молба Пълномощно юрисконсулт Радина И. (л. 7) и юрк. К. А. (л. 57), за:

1.1. установяване на вземането му, предмет на Заповед № 410/08.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 281/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), за заплащане от ответниците Д.А.А., на

1.1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание  чл. 240, ал. 1 от ЗЗД по Договор за потребителски паричен К.с номер **********/01.09.2016 г. в размер на 1 461,19 лв.

1.1.2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (08.06.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението;

1.2. осъждането на ответника да заплати:

1.2.1. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД в размер на 727,26 лв.;

1.2.2. възнаграждение за „допълнителни услуги” по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, уговорено в Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, инкорпорирано в договора, в размер на 962,76 лв.

1.3. Твърди се, че на 01.09.2016 г. между ищеца и ответника бил сключен договора за потребителски паричен к. „П.К.Б.” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 02.09.2016 г. превело паричната сума по посочена от длъжника Д.А.А. банкова сметка. *** по Договор за потребителски К.№ **********, като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 137.36 лв. и падежна дата всяко 18-то число на месеца.

1.4. Твърди се, че на 07.03.2017 г. длъжника падал Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № **********, с което желае да отложи три погасителни вноски. На 16.03.2017 г. между „П.К.Б.” ЕООД и длъжника е сключен Анекс № 1, за отлагане на три погасителни вноски, които се падат № 5,6,7 от погасителния план. Д.А.А. се задължил да изплаща задължението си по процесния договор по нов погасителен план, който се променя от 36 на 39 погасителни вноски. Годишният процент на разходите след сключването на Анекса бил в размер на 41,63%. Останалите клаузи на Договора за потребителски К.№ ********** останали непроменени.

1.5. Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил десет пълни погасителна вноска и една непълна, последната от които с дата 10.05.2018г. (след прекратяването на договора), като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски К., сумите станали предсрочно изискуеми.

1.6. На 31.10.2017г. договорът бил прекратен автоматично от страна на „П.К.Б.” ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 09.11.2017г. на Д.А.А. било изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което те са уведомени, че договорът е прекратен, и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.

2. Ответникът Д.А.А. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете.

2.1. Твърди, че е заплатил на ищеца по договора суми в общ размер от над 2 800 лв.

2.2. От ответникът е предявен насрещен иск срещи ищеца за заплащане на неимуществени вреди, производството по който е прекратено с Протоколно определение от 05.12.2019 г. (л. 127).

3. Производството е прекратено по отношение на втория ответник М.И.К. с Определение № 818/04.12.2018 г. (53)

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

4. На 01.09.2016 г е сключен Договор за потребителски паричен К. с номер **********/01.09.2016 г.[1] между ищеца, в качеството му на К.одател и ответника, в качеството му на К.ополучател за сумата от 1 950 лв. (л. 23 и сл.). От тази сума с преведени 1 103 лв. съгл. Преводно нареждане от 02.09.2016 г. (л. 43). Със сумата 846,41 лв. е извършено рефинансиране на стар К. на ответника.

5. На същата дата между същите страни е сключено Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги „Бонус+” на стойност 1 519,56 лв. (л. 27), инкорпорирано в самия договор.

6. Към договора и споразумението са приложени Общи условия към договора за К. (л. 29 и сл.). 

7. На 16.03.2017 г. е от страните е сключен Анекс № 1 към договора за потребителски К., с който заплащането на вноски № 5, 6 и 7 е отложено за крайната дата на погасителния план (л. 45).

8. На 09.11.2017 г. е изготвено уведомление от ищеца до ответника за обявяването на договора за предсрочно изискуем, което няма данни да е достигнало до адресата (л. 50). 

9. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установила размера на вземанията (л. 136 и сл.).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

10. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. Общи положения 

 

11. Между страните не се спори сключването на процесният договор за К., който е изменен със сключеният анекс към него, като е удължен срока за погасяването на вземанията.

12. По отношение на релевираната предсрочна изискуемост:

12.1. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на К.ора, че ще счита целия К. или непогасения остатък от К.а за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на К.ора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

12.2. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, даденото в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на К.ора, че счита К.ът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков К. (който по същността си е договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на К.ора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно - логически аргументи, които да послужат като основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на потребителските К.и (заемите), отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита К.ът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на К.ополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в по - неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови К.и (Решение № 188 от 22.05.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 141/2019 г.).

12.3. Поради тази причина съдът намира, че последиците на предсрочната изискуемост възникват в момента, в който тя е обявена на длъжника.

13. По отношение на момента на установяване на вземането:

13.1. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на К.ора, че ще счита целия К. или непогасения остатък от К.а за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на К.ора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

13.2. В тази връзка в Решение № 139 от 05.11.2014 г. по търг. д. № 57/2012 г. на ВКС, I. т. о. са развити следните хипотези:

13.2.1. Ако волеизявлението на К.ора е получено от длъжника преди подаване на заявлението, заповедта за изпълнение е издадена за изискуемо вземане и в исковото производство се установява съществуването му. 

13.2.2. Ако волеизявлението на К.ора се съдържа в заявлението,  заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма характер на уведомление до длъжника, че К.орът счита К.а за предсрочно изискуем. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се счита за уведомяване от К.ора за обявена предсрочна изискуемост. От една страна, волеизявление на К.ора в посочения смисъл не се съдържа в заповедта, а от друга, това е обстоятелство от значение за настъпване на изискуемостта на задължението, но същото не е било удостоверено съгласно чл. 418, ал.3 ГПК преди издаване на заповедта. Последващото уведомяване не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, след като уведомлението на длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е било изискуемо в заявения размер.

13.2.3. Ако волеизявлението е направено в исковата молба по установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК или волеизявлението е получено от длъжника след подаване на заявлението, включително в хода на исковото производство, моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. Последиците са същите, както при предходната точка.

13.2.4. В обобщение в последното цитирано решение е прието, че, предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че К.орът счита К.а за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т. 11.б. на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обуславя извода, че искът вземането не е било възникнало на предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба. Решението по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, а с уважаването му заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл.416 ГПК и на принудително изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването на заповедта не е било изискуемо. В този смисъл с решението по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК не би могла да се стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на изпълнение вземане.

13.3. Независимо от това съгл. т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков К. поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков К. поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

13.4. Тези постановки следва да намерят разрешение и в настоящия случай поради съображенията, изложени по - горе (вж. т. 12.2)

14. Изискуемост на вземанията в контекста на предявените искове

14.1. К.ополучателя не е получил волеизявлението на К.одателя  преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка съдът приема, че предсрочна изискуемост на процесните задължения не е настъпила към този момент.

14.2. Независимо от това, процесните вземания  произтичат от договор за К. с определени срокове за плащане на отделните вноски. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и настъпването на изискуемостта им не е обусловена от сбъдването на допълнително условие. В тази хипотеза искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяването на вземането за връщане на главницата, както и на осъдителният иск за заплащане на възнаградителна лихва следва да се уважи до размера вземанията, включен в изискуемите и неплатени вноски по К.а към момента на приключване на устните състезания - 28.01.2020 г. (вж. т. 13.3).

 

15. Относно договорената цена на допълнителните услуги

15.1. Тези услуги са предмет на Споразумението от 01.09.2016 г и се състоят в:

15.1.1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски К.;

15.1.2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;

15.1.3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;

15.1.4. възможност за смяна на дата на падеж;

15.1.5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

15.2. На първо място, предвиждането на плащания, свързани с К., които не са предвидени в самият договор за К. противоречи на чл. 10, ал. 2 от ЗПК. В  тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета са недействителни на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК.

15.3. На следващо място, „услугите” по т. 15.1.1 - 15.1.4 представляват дейности по усвояване и управление на К.а, за които съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК К.орът не може да изисква заплащане на такси и комисионни. Доколкото не може да бъде установена стойността на тези услуги съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на целият пакет са недействителни и на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК.

15.4. Посредством включването на таксите по управление на К.а и скритото допълнително възнаграждение в отделен договор се цели заобикалянето на забраната по чл. 19, ал. 4 от ГПК, като се има предвид факта, че дължимите суми по пакета и договора за К. реално се погасяват по един и същ погасителен план (броят на вноските и падежите са идентични). Аргумент за това е им факта, че цената на пакета услуги (1 519,56 лв.) надвишава уговорената възнаградителна лихва по договора за К. (1 475,40 лв.). В тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета, са нищожни и на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

15.5. Не на последно място, характерът на предоставените „услуги” не позволява на К.ополучателя - потребител по никакъв начин да прецени икономическите последици от договарянето им. В тях се включват абстрактни възможности за престации от страна на К.одателя, които не са обвързани с конкретни задължения - т. 15 от ОУ (особено „услугите” по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски К. и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства). В  тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета са неравноправни на и на осн. чл. 143, т. 18 от ЗЗП, което обуславя и нищожността на същите и на осн чл. 146, ал. 1 от ЗЗП (доколкото не са ангажирани доказателства те да са договорени индивидуално).   

          

III. Заета сума

 

16. От представените писмени доказателства и признанията на ответника се установява, че заетата сума - 1 950 лв. е предоставена на К.ополучателя. От тази сума по банковата сметка на ответника са преведени 1 103 лв. съгл. Преводно нареждане от 02.09.2016 г., а със сумата 846,41 лв. е извършено рефинансиране на друг договор за К., сключен от ответника.

17. В резултат на сключеният договор и предоставянето на заетата сума е възникнало задължението на К.ополучателя по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.

18. Изискуемата част от главницата в случая е равна на сбора от  инкорпорираните в погасителните вноски части от нея, станали изискуеми до датата на приключване на устните състезания - 28.01.2020 г. (вж. т. 14.2), към която дата е настъпил падежа на всички вноски по Анекс № 1 от договора (последната вноска е с падеж 18.12.2019 г.).

19. Длъжникът е погасил частично задължението си, като по отношение на непогасената част съдът К.ира Вариант II от СИЕ (при който е съобразено погасяването без допълнителният пакет услуги (вж. т 15) при предоставена сума 1 950 лв.). Изчислената от експертизата непогасена част възлиза на 1 192,85 лв.   

 

IV. Възнаградителна лихва

 

20. Възнаграждението по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се дължи на К.одателя срещу предоставената от него възможност К.ополучателя да ползва определена парична сума за определен период от време.

21. Изискуемата част от възнаградителната лихва в случая е равна на сбора от  инкорпорираните в погасителните вноски части от нея, станали изискуеми до датата на приключване на устните състезания - 28.01.2020 г. (вж. т. 14.2), към която дата е настъпил падежа на всички вноски по Анекс № 1 от договора (последната вноска е с падеж 18.12.2019 г.).

22. Длъжникът не е погасил частично задължението си, като по отношение на непогасената част съдът К.ира Вариант II от СИЕ. Изчислената от експертизата непогасена част възлиза на 368,70 лв.   

 

V.Основателност на исковете

 

23. В тази връзка исковете следва да бъдат уважени до следните размери:

23.1. заета сума: 1 192,85;

23.2. възнаградителна лихва: 368,70 лв.

 

Разноски

 

24. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата), доколкото и двете касаят едно производство по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК.

25. Дължимото юрисконсултско възнаграждение обаче следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:

25.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 50 лв.;

25.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 100 лв.

26. Размерът на останалите разноски не подлежи на редукция.

27. В тази връзка общият размер на разноските възлиза на 662,26 лв., от които съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена част в размер на   286,09 лв.

28. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Д.А.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** , че съществува вземането срещу него на ищеца „П.К. Б.” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** *******, предмет на Заповед № 410/08.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 281/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане от ответника равностойността на заета сума (главница) по Договор за потребителски паричен К. с номер **********/01.09.2016 г., възлизаща на 1 192,85 лв. (хиляда сто деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки); законната лихва върху главницата за периода от завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС (08.06.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за установяване на вземането за  връщане на главница за разликата между уважения размер - 1 192,85 лв. и предявения такъв - 1 461,19 лв.

 

ОСЪЖДА ответника Д.А.А., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „П.К. Б.” ЕООД, с ЕИК **** възнаградителна лихва върху главницата по същия договор, възлизаща на 368,70 лв. (триста шестдесет и осем лева и седемдесет стотинки).

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за присъждане на възнаградителна лихва, за разликата между уважения размер - 368,70 лв. и предявения такъв - 727,26 лв.; както и за заплащане на възнаграждение за „допълнителни услуги” уговорено в Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, инкорпорирано в договора, в размер на 962,76 лв.

 

ОСЪЖДА ответника Д.А.А., с ЕГН **********, с ЕГН **********, да заплати на ищеца П.К. Б.” ЕООД, с ЕИК ****, част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 286,09 лв. (двеста осемдесет и шест лева и девет стотинки).

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд за частично обезсилване на заповедта за изпълнение.

                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: