Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр. Левски, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на
секретаря Илияна Петрова и в присъствието на прокурора …………, като разгледа докладваното
от съдия Николаева АНД №425 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. Ф. И. ***С. *** против Наказателно
постановление №4196/03.12.2019г., издадено от Началник отдел „МРР Дунавска” при
Главна дирекция „МРР Дунавска” в ЦМУ, с което на жалбоподателя на основание
чл.123б, ал.2 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв., както и на основание чл.107е, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнет в
полза на Държавата предмета на нарушението. Жалбата е бланкетна, наведени са
доводи, че АУАН и НП са съставени в противоречие със закона, поради което са
незаконосъобразни. Иска се обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощения защитник –
адв.М.С., който поддържа жалбата. Не оспорва приетата за установена от
административно-наказващия орган фактическа обстановка. Навежда довод, че
липсва субективният елемент на вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно
умисъл за извършването му. Посочва, че закупувайки процесните изделия, Е.И. е
била със съзнанието, че купува тютюн и същата не е имала представа, че стоката
представлява тютюнев отпадък, за установяване на което били необходими
специални знания. Предвид обстоятелството, че жалбоподателката не предполагала
или допускала, че се касае за тютюнев отпадък, навежда довод, че нарушението по
чл.123б, ал.2 ЗАДС е несъставомерно от субективна страна. Позовава се на
разпоредбата на чл.14 НК, приложима по аналогия на основание чл.11 ЗАНН, съгласно
която незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление. Алтернативно
сочи основания за приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като бил налице
маловажен случай, с оглед обстоятелството, че се касаело за първо нарушение на
жалбоподателката, както и количеството, качеството, цената на предмета на
нарушението. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Ответната страна по жалбата се представлява от юрисконсулт
Я., който излага подробни
съображения за неоснователност на наведените от защитника доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Позовава се на
обстоятелството, че нарушението е формално, такова на просто извършване, като
от събраните по преписката доказателства се установявал умисълът за извършване
на нарушението. Излага съображения, че деянието не разкрива признаците на
маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, а посочените от защитата
обстоятелства били съобразени, като била наложена глоба в минимален размер.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Алтернативно, прави искане, в случай, че съдът отмени наложената глоба, да
потвърди наказателното постановление в частта му, с която е отнет в полза на
държавата предмета на нарушението.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 26.06.2019г. от служители на РУ – Левски била извършена проверка на
жилищен дом, находящ се в село О., общ.Л., обл.П., ул.”***”№*, обитавано от жалбоподателката Е.Ф.И.. В хода на проверката в жилището
били установени
За извършената проверка от служители на РУ – Левски бил съставен протокол
за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение по
ЗМ№110/2019г. по описа на РУ – Левски от 26.06.2019г., в който били иззети като
веществени доказателства посочените по-горе тютюневи изделия. Образувано било
ДП пр.пр.№392/2019г. по описа на РП-Левски, ЗМ №110/2019г. по описа на РУ –
Левски, в хода на която била извършена агротехническа експертиза на иззетите
веществени доказателства от Института по тютюн и тютюневи изделия с.Марково,
общ.Пловдив. Съгласно експертното заключение процесните 637 къса цигари
представляват ръчно напълнени цигарени гилзи (заготовка за цигари с филтър) с
тютюнев отпадък (пул) от обработката и преработката на тютюн, който не е годен
за консумация, не представляват тютюневи изделия и не попадат в приложното поле
на чл.2, т.2 от ЗАДС и в определението за цигари по смисъла на чл.11, ал.1, т.1 ЗАДС. Съгласно заключението общото тегло на 637 къса цигари е 535,88 гр. бруто
и 414,85 гр. нето тегло. С Разписка от 03.10.2019г. старши разследващ полицай
при РУ – Левски е предал на служител звено „Свищов” при ГД МРР, „МРР Дунавска”
иззетите в хода на ДП късове цигари.
С Постановление от 09.09.2019г.
прокурор при Районна прокуратура – Левски е отделил от ДП №ЗМ 110/2019г. по
описа на РУ – Левски, пр. пр. №392/2019г. по описа на РП – Левски, заверени
копия от материали, които е изпратил на Агенция „Митници” Свищов по
компетентност с оглед преценка относно ангажиране на
административно-наказателна отговорност съгласно ЗАДС на Е.Ф.И.. На Агенция „Митници
Свищов” са изпратени иззетите цигарени гилзи, съдържащи технологичен тютюнев
отпадък, негоден за консумация.
По отношение на останалите иззети тютюневи изделия -
С писмо-покана рег.№32-284514/03.10.2019г. на отдел „МРР Дунавска” е
отправена покана до Е.Ф.И. да се яви в отдел „МРР Дунавска”, сектор „Оперативен
контрол”, звено „Свищов” за съставяне на АУАН по реда на чл.40, ал.1 ЗАНН. Поканата
е получена лично от И. на 07.10.2019г., видно от Известие за доставяне №ИД PS 5250 00AXOO C. В указания срок жалбоподателката не се е явила и в нейно отсъствие на
основание чл.40, ал.2 от ЗАНН и чл.40, ал.4 ЗАНН – по официални документи, бил
съставен АУАН №2952/21.10.2019г., за това, че Е.Ф.И. държала на 26.06.2019г. в
жилището си 637 къса цигари, които представляват ръчно напълнени цигарени гилзи
(заготовка за цигари с филтър) с тютюнев отпадък (пул) от обработката и
преработката на тютюн, който не е годен за консумация, не представляват
тютюневи изделия, не попадат в чл.2, т.2 ЗАДС и не попада в определението за
„цигари” по смисъла на чл.11, ал.1, т.1 ЗАДС, с общо тегло 535,88 гр. бруто и
414,85 гр. нетно тегло, които не попадат в обхвата на понятието „акцизна стока”
по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗАДС, но попада в чл.12, ал.4 от същия, което
деяние представлява административно нарушение по чл.123б, ал.2, предл. първо от ЗАДС
АУАН е връчен лично на Е.И. на 24.10.2019г. В законоустановения срок по чл.44
от ЗАНН не е подадено възражение срещу съставения акт.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено обжалваното Наказателно постановление №4196/2019г., с което на
жалбоподателката било наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв. за извършено административно нарушение на чл.123б, ал.2, предл. първо от ЗАДС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените
към административно наказателната преписка писмени доказателства, които бяха
кредитирани като официални документи, изготвени от компетентни лица по
предвидения в закона ред, както и от показанията на актосъставителя Д.М.П., на
които се даде вяра като последователни, логични и безпротиворечиви.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена
форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната
отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му
санкциониране с издаването на обжалваното наказателно постановление. Актът е съставен по
официални документи на основание чл.40, ал.4 ЗАНН, в отсъствие на нарушителя,
при наличие на хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН, като му е предявен лично. Актът
и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички
предвидени в закона реквизити.
Налице е конекситет между
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Същата се установява
безпротиворечиво от приобщените по административно-наказателната преписка
доказателства. Описаните факти съответстват на правната квалификация на
деянието като нарушение на чл.123б, ал.2, предложение първо от ЗАДС. Съгласно
цитираната разпоредба физическо лице, което държи отпадъци по чл. 12, ал. 4,
се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. Безспорно установено по делото
е, че жалбоподателката е осъществявала фактическа власт върху процесните 637
къса цигари, закупени от нея за лична консумация и съхранявани в обитаваното от
И. жилище. Същите представляват отпадък от тютюн, по смисъла на чл.12, ал.4 от ЗАДС, доколкото не попадат в приложното поле на чл.12, ал.1 от ЗАДС,
включително отпадък от тютюн, годен за пушене. В такъв смисъл е заключението на
вещото лице по изготвената агротехническа експертиза, съгласно което процесните
късове цигари съдържат технологичен тютюнев отпадък от категория „пул”, който
не е годен за консумация.
Съдът намира, че правилно
е приложен материалният закон, като нарушението на чл.123б, ал.2 от ЗАДС е
съставомерно, както обективна, така и от субективна страна. Неоснователни са
наведените от защитата доводи за липсата на умисъл у жалбоподателката за
извършване на процесното нарушение. На основания чл.11 от ЗАНН, по отношение
въпросите за вината приложими са разпоредбите на НК. Процесното нарушение
представлява формално такова, което може да бъде извършено само при форма на
вината пряк умисъл. За умисъла при безрезултатните престъпления, респективно
нарушения, е необходимо деецът да
съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да
го извърши. В процесния случай от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е съзнавала, че
държи в нарушение на ЗАДС тютюневите изделия, включително и процесните късове
цигари, които закупила от неустановено лице от пазара в град Левски. Същата е
имала съзнание за общественоопасния характер на деянието, но въпреки това е
искала да го извърши. Обстоятелството, че част от вещите, върху които И. е
упражнявал фактическа власт, съгласно заключението на вещото лице не са
представлявали акцизна стока по смисъла на чл.12, ал.1 ЗАДС, а тютюнев отпадък,
е довело до реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо нея
за посоченото деяние, тъй като същото е несъставомерно, не представлява
престъпление и по отношение на него И. не може да носи наказателна отговорност,
а само административно-наказателна такава, доколкото деянието изпълва състава
на нарушението на чл.123б, ал.2, предл. първо от ЗАДС.
При прилагане на
санкцията, предвидена в чл.123б, ал.2 ЗАДС, наложеното наказание в минималния
предвиден размер от 200 лв. е съобразено с наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства – липсата на предходни нарушения на ЗАДС, както и
количеството на държания от Е.И. тютюнев отпадък.
Извършеното от жалбоподателката нарушение не представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид. Не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до извод, че приложената административна санкция се явява несъразмерно
тежка на деянието и дееца. Посочените от защитника смекчаващи отговорността
обстоятелства са съобразени от административно-наказващия орган при
индивидуализацията на наказанието, като е наложено такова в минимален размер.
Законосъобразно на основание чл.107е, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС е
отнет в полза на Държавата предмета на нарушението. Съгласно чл.107е, ал.1 ЗАДС
административнонаказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на
стоките, предмет на нарушение по този закон, когато такава мярка е предвидена в
закона. В чл.124, ал.1 ЗАДС е предвидено в случаите на нарушение по чл. 123б, ал.
2, стоките - предмет на нарушението, да се отнемат в полза на
държавата, независимо от това чия собственост са.
Поради изложените доводи, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №4196 от 03.12.2019г. на Началник отдел „МРР Дунавска” при Главна
дирекция „МРР Дунавска” в ЦМУ, с което на Е.Ф.И., ЕГН:**********, адрес: ***, на
основание чл.123б, ал.2 от ЗАДС, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. и на основание чл.107е, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС в
полза на Държавата е отнет предмета на нарушението - 637 къса цигари,
представляващи ръчно напълнени цигарени гилзи (заготовки за цигари с филтър) с
тютюнев отпадък (пул) от обработката и преработката на тютюн, който не е годен
за консумация, не представляват тютюневи изделия, не попадат в чл.2, т.2 ЗАДС и
не попадат в определението за „цигари” по смисъла на чл.11, ал.1, т.1 ЗАДС, с
общо тегло 535,88 гр. бруто и 414,85 гр. нетно тегло, които не попадат в обхвата
на понятието „акцизна стока” по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗАДС, но попада в
чл.12, ал.4 от ЗАДС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: